Тъмният съперник

Глава 4

Занатос не беше лесен ученик. Въпреки че беше много малък, когато напусна Телос, той си спомняше, че идва от влиятелно семейство на могъща планета. Използваше това, за да впечатли другите ученици, повечето от които бяха от по-малко привилегирован произход.

Куай-Гон беше търпелив към това, смяташе го за детски каприз, който ще изчезне с времето и обучението. Когато за първи път стъпваха в Храма, повечето ученици страдаха за семействата си и родната планета. Голяма част от тях измисляха разкази за произхода си или повтаряха запомнени истории. Занатос не беше по-различен, казваше си Куай-Гон. И момчето компенсираше своя снобизъм с искрено желание да учи и с отличен стремеж към джедайските умения. Когато дойде времето, Куай-Гон избра Занатос за свой падауан.

След като видя как Оби-Уан се отдалечава с транспортьора, Куай-Гон тръгна да се разходи. Съзнанието му умуваше над сутрешната среща. Кой беше изфабрикувал молбата за намеса на джедай в работите на Бендомиър? Ако беше Занатос, каква беше причината? Дали пък не искаше да примами Куай-Гон в капан?

Куай-Гон размишляваше над въпросите, но не намери отговори. Ако пред него имаше капан, той не го виждаше. Не можеше да каже на СонТаг, че не е в състояние да помогне заради някаква мистериозна фигура от миналото си, която все още може да таи злоба. Не му оставаше друго, освен да продължи. Мисията на Бендомиър беше реална. СонТаг и ВиърТа се нуждаеха от помощ.

СонТаг изпрати съобщение на Куай-Гон, че срещата с „Офуърлд“ ще се проведе в Мината на родната планета. В уречения час Куай-Гон излезе от стаята си. Откри, че и самата СонТаг върви по коридора към него.

— Радвам се, че ви заварих — каза му тя. — Променихме мястото на срещата. Мисля, че е добре и за двете страни, ако се срещнем на неутрален терен. Може би, ако тонът на разговорите е официален, всички ще бъдат по-вежливи — с гримаса рече СонТаг. — Поне се надявам да е така.

— И аз се надявам на същото — съгласи се Куай-Гон. Той скъси широката си крачка, за да пасне на ситненето на СонТаг.

В приемната ВиърТа чакаше права. Беше облечена в сивосин миньорски гащеризон, в очите й се забелязваше нетърпение.

— Само си губим времето с тази среща — каза тя на Куай-Гон. — „Офуърлд“ ще даде чудесни обещания и след това ще ги наруши.

— Тук съм, за да се погрижа това да не стане — отговори Куай-Гон. Пламенната ВиърТа му допадаше. Надяваше се, че срещата ще премине добре както за нея, така и за Бендомиър.

Вратата се отвори и Клат’Ха — ръководителката на миньорските операции „Арконан Харвест“ — влезе вътре. Куай-Гон я поздрави с поклон. Тя му върна жеста, а живите й зелени очи го дариха с топъл поглед. Двамата бяха съюзници на кораба за Бендомиър. Той се надяваше, че тук ще останат такива.

Почакаха няколко минути, но представителят на „Офуърлд“ не се появи. След като хътянинът Джемба беше убит по време на пътуването до Бендомиър, не се знае кой ще е новият представител. Структурата на властта на „Офуърлд“ беше забулена в мистерия. Никой не познаваше и водача им.

Накрая раздразнената СонТаг направи жест към възглавниците.

— Можем да започнем срещата — каза тя. — Ако се опитват да ни оказват натиск, аз няма да се поддам.

Всички заеха местата си. Възглавниците нагласиха височината си така, че всички да са на едно ниво на погледа. Клат’Ха и ВиърТа започнаха да запознават СонТаг с хода на работата в мината. Куай-Гон чуваше думите им, но вниманието му беше привлечено от нещо много по-важно. Имаше раздвижване в Силата. Той се настрои на вълната на раздвижването, несигурен какво означава то. Тъмните набраздявания бяха предупреждение, но за какво?

Изведнъж вратата се отвори. Един млад мъж стоеше на прага. Лъскавата му черна пелерина беше обшита със синьо, но толкова тъмно, че беше почти черно. На бузата му имаше белег във формата на незавършен кръг.

Погледът на Куай-Гон се кръстоса с този на новодошлия. Времето като че ли увисна във въздуха. Тогава, за изненада на Куай-Гон, на устните на Занатос заигра радостна усмивка.

— Стари приятелю! Значи си тук. Не смеех да се надявам! — Занатос закрачи напред — красив и властен. Черната му коса падаше върху раменете, а тъмните му очи подхождаха на обшивката на пелерината му. Той направи миърянския знак за приветствие към СонТаг, след което се поклони.

— Губернаторе, моля да ме извинете, че закъснях. Транспортьорът ми попадна в йонна буря. Исках да пристигна навреме. Аз съм Занатос, представителят на „Офуърлд“.

СонТаг го поздрави с длани нагоре.

— Забелязвам, че вече познавате Куай-Гон.

— Да, имам това щастие. Но не съм го виждал от много години — Занатос се обърна към Куай-Гон и се поклони.

Нямаше подигравка в поклон, отбеляза Куай-Гон. И все пак той не вярваше, че е искрен.

— Получих бележката при пристигането си — каза той с неутрален тон.

— Да, чух, че са ви пратили от Корускант — отговори Занатос. — Тъй като съвсем наскоро ме назначиха за представител на „Офуърлд“, бях сигурен, че ще се срещнем. Нищо друго не ми носи такава радост.

Куай-Гон изгледа младия мъж. Имаше искреност във всяка негова дума. Какво ставаше?

— Виждам, че не ми вярвате — каза Занатос. Очите му с цвят на среднощно синьо изпратиха напрегнат поглед към Куай-Гон. — Чувството ви за предпазливост не е умряло. Но без съмнение и други ученици са напуснали пътеката на джедаите заради вашето недоверие.

— Всеки ученик е свободен да си тръгне, когато пожелае — равно изрече Куай-Гон. — Ако напуснат с чест, няма недоверие.

— И аз ви напуснах. Беше най-добре за мен и за джедаите — тихо каза Занатос. — Не успях да водя този живот. Въпреки всичко няма място за съжаление. Не бях предопределен да бъда джедай.

Изведнъж той се усмихна ведро на СонТаг, Клат’Ха и ВиърТа.

— Високо ценя джедайското си обучение, но то не ме подготви за шока от завръщането ми към нормалния живот. Трябва да призная, че се лутах няколко години. Тогава за последен път Куай-Гон ме видя.

„Лутал ли се е?“ — зачуди се Куай-Гон. Така ли Занатос възприема онова време?

— Но аз се промених. „Офуърлд“ ми предостави тази възможност.

Занатос се наведе напред с вперен във ВиърТа поглед.

— Точно затова ви се възхищавам, ВиърТа. „Офуърлд“ ме изпраща да ви кажа, че компанията няма да се меси във вашия проект. Един по-богат, по-сигурен начин Бендомиър ще е добре и за нас — Занатос докосна гърдите си. — Възхищавам се на водачеството ви, защото и аз обичам родната си планета. Телос винаги е в сърцето ми.

Той се обърна към СонТаг.

— Ако „Офуърлд“ дари десет процента от печалбите си за възстановяването на Бендомиър, това ще ви убеди ли в нашата искреност?

СонТаг изглеждаше смутена. Куай-Гон знаеше, че дори само десет процента от печалбите на „Офуърлд“ представляваха огромна сума. „Офуърлд“ никога не бе отделяла от печалбите си за благотворителни цели.

Предложението беше трик. Куай-Гон не му вярваше. Но виждаше, че Занатос беше заблудил СонТаг и ВиърТа. Само Клат’Ха все още гледаше недоверчиво. Но пък тя имаше по-голямо основание да се съмнява в „Офуърлд“. Съвсем наскоро имаше вземане-даване с тях.

Изглежда, Занатос засече недоверието на Клат’Ха. Той завъртя пронизващия си син поглед към нея.

— Когато приех поста в „Офуърлд“, се договорих, че политиката в известни насоки ще се промени. Аз не желая да се плячкосват планети и да се заразяват, след като получим всичко, което искаме. Действията ни на Бендомиър ще бъдат първата демонстрация на новата ни политика.

СонТаг кимна.

— Мъдро решение. Планетата Бендомиър ще е признателна за помощта ви…

Изведнъж мощна експлозия разтърси стаята. ВиърТа падна на пода. Преди другите да успеят да реагират, Куай-Гон беше на крака със светлинен меч в ръка.

Куай-Гон усети, че експлозията е станала извън двореца. Той се обърна към прозореца. ВиърТа се изправи и го последва.

Първоначално един голям черен облак напълно замъгляваше града отдолу. След това вятърът го понесе и прочисти панорамата.

Дим се издигаше от една мина. Куай-Гон забеляза развалините на по-голяма сграда. Минна кула се бе срутила, а друга се бе наклонила опасно. Докато гледаха, тя бавно се пречупи и падна, разрушавайки разнебитената битова сграда на миньорите. Куай-Гон забеляза едва кретащи фигури, които се отдалечаваха от бедствието. Знаеше, че отдолу има затрупани хора.

Сирените се включиха с пронизващ и виещ звук. До него ВиърТа се заклати и се хвана за перваза, за да се задържи права.

— Това е Мината на родната планета — прошепна тя.