Тъмният съперник

Глава 15

Щом излязоха от обсега на бластерния огън, Куай-Гон пое курс към Бендор. Оби-Уан седеше до него, гледаше напред и не знаеше какво първо да попита.

— Каза, че си се надявал, че ще дойда — тихо отбеляза Куай-Гон. — Не си знаел, а си се надявал.

Оби-Уан остана мълчалив за малко.

— Исках да знам за Занатос — проговори той накрая. — Вярно ли е, че сте го предал? Той твърди, че сте го предал, когато е бил ваш ученик!

— Ти повярва ли му? — попита Куай-Гон.

Оби-Уан направи пауза. Вятърът отвяваше косата от лицето му.

— Не вярвам, че бихте предал един падауан — изрече той накрая. — Но не мога да разбера защо ви мрази толкова. Има ли основание, Куай-Гон? Дали Занатос ме прати на минната платформа само, за да се добере до вас?

Майсторът джедай кимна мрачно.

— Да, мисля, че е точно така. Време е да ти разкажа за него. Трябваше да го направя по-рано.

Мъглата беше започнала да се стеле по водата. Оби-Уан усещаше капчиците й по устните си. Като вихрещ се кръг го заобикаляше сивота — сребристо-сива мъгла отгоре и мрачно сиво море отдолу. Думите на Куай-Гон сякаш достигаха до Оби-Уан замъглени като заобикалящия ги пейзаж.

— Всеки джедайски ученик донася нещо уникално в Храма — започна Куай-Гон. — Дори и на твоите години Занатос се отличаваше. Интелигентността му бе огромна. Беше бърз и пъргав. Той беше водач. Мислех, че е най-обещаващото момче в Храма от много години. Така смяташе и Йода.

Куай-Гон направи пауза. Леко коригира курса на лодката.

— Въпреки това Йода имаше резерви. Когато Занатос порасна и го взех за падауан, аз отхвърлих колебанието на Йода. Бях решил, че Йода оспорва преценката ми. Разбира се, той имаше резерви към момчето. За разлика от мен, беше забелязал нещо. Когато Йода предложи една последна мисия, аз се зарадвах. Най-накрая, помислих си, ще докажа на Йода, че не греша. Занатос ще докаже себе си, ще докаже това, което твърдях за него.

Куай-Гон се обърна към Оби-Уан.

— Забелязваш провала ми.

Това не беше въпрос. Оби-Уан кимна.

— Мисля, че да. Това, което сте желал да докажете, това, което сте искал.

— Затова мисията беше изпитание и за мен — продължи Куай-Гон. — Тогава не знаех това. Позволих на егото и гордостта ми да ме владеят. Нуждата да бъда прав. Важно е да знаеш това, Оби-Уан. Дори и рицарят джедай е живо същество със същите недостатъци.

— Ние не сме светци, а търсачи — каза Оби-Уан, повтаряйки една джедайска поговорка.

— Йода ни изпрати на Телос, родната планета на Занатос. От много години Занатос не беше виждал баща си Крайън. През това време Крайън се беше издигнал във властта. Телос е известен с научните си изследвания. Учените там са брилянтни изобретатели. Крайън използваше откритията им, за да донесе благоденствие за планетата. И за себе си. Той трупаше власт и управляваше планетата като губернатор. И въпреки това не се осланяше на съветниците си и на Сената. Управляваше сам. Занатос видя каква власт държи баща му, какъв луксозен живот води. Всички богатства на Галактиката бяха в ръцете на Крайън. Занатос осъзна това и гневът започна да расте у него. Той разбра, че като сме го взели, му бяхме отнели съвсем различен вид сила. Аз му я бях отнел. По тази причина той намрази джедаите.

Куай-Гон се взря в мъглата.

— Отказваме се от редица блага, когато избираме този живот, Оби-Уан. Съдбата ни е да нямаме дом, да нямаме някаква измерима власт. Занатос държеше тези неща в ръцете си. Крайън видя, че синът му страда. Започна да съжалява, че преди време пусна Занатос. Той бе вече старец, отблъснал от себе си всички приятели, всички съюзници. Затова Крайън подкани Занатос да се включи в грандоманските му планове. Осъзнах, че Йода е предусетил, че това ще се случи, че именно това беше последният, най-сериозен изпит.

Куай-Гон въздъхна.

— Не изпитвах съмнение към мъдростта на Йода. Направих онова, което смятах за правилно. Отдръпнах се. Не направих опит да наставлявам Занатос. Той беше готов да избира сам.

— Но е направил грешен избор — меко изрече Оби-Уан.

— Крайън беше станал алчен, както често се случва с овластените. Имаше тайни планове да води война срещу съседната планета. Не му стигаха изследванията. Ако Телос имаше достъп до ресурсите — полезни изкопаеми, заводи — щеше да получи още мощ. Спогодбата между двата свята автоматично се удължаваше на всеки десет години. Но онази година Крайън поиска преразглеждане. После разбрах, че това е било залъгващ ход, начин да се забавят нещата, докато той събере армия. Аз бях наблюдател на преговорите. Занатос нарочно провали първата среща, така беше наредил баща му. Искаха да въвлекат жителите на Телос, разбираш ли? Но аз знаех и разкрих това на населението на Телос. Те се надигнаха срещу Крайън. Но Крайън не се оттегли. Вместо това Занатос го убеди да се бие. Те наеха армия да потуши бунта, за да останат на власт. Избухна гражданска война, започнаха да умират хора. Положението беше извън контрол. И това се случи само защото не бях видял ясно на какво е способен Занатос.

Куай-Гон хвана лостовете за управление на лодката.

— Занатос поведе армията. Последното сражение беше в резиденцията на губернатора. Крайън беше убит.

Куай-Гон замълча с мрачно изражение.

— Аз го убих — сериозно каза той. — Пред погледа на сина му аз нанесох смъртоносния удар. Светлинният ми меч разряза пръстена на Крайън. Докато Крайън лежеше, умирайки, Занатос вдигна пръстена от огъня, където бе паднал. Той притисна нажежения метал към бузата си. Още чувам звука от жигосването. А белегът още му стои.

— Прекъснат кръг — каза Оби-Уан.

Куай-Гон се обърна към Оби-Уан. Лицето му бе приело груби черти заради спомените.

— Каза, че белегът ще му напомня винаги как съм го предал. Фактът, че хиляди бяха загинали заради алчността на баща му, не означаваше нищо за него. А тези жертви означаваха всичко за мен.

— И какво стана? — попита Оби-Уан.

— Вдигна меча си срещу мен — каза Куай-Гон, погледът му беше изпълнен със спомени от миналото. — Дуелирахме се до пълно изтощение. Накрая избих светлинния меч от ръката му и застанах над него. Но не можех да нанеса фаталния удар. Занатос ми се изсмя. После избяга. Претърсих целия Телос, но той открадна един транспортьор и богатството и изчезна в космическото пространство. Изчезна без следа… досега.