Тъмният съперник

Глава 12

— Предстои ни една последна мисия — само толкова Йода беше позволил на Куай-Гон да разкрие на Занатос. — След това ще станеш рицар джедай…

Си Триймба не знаеше нищо. Клат’Ха каза на Куай-Гон, че Си Триймба е заспал, а после се е събудил и е видял как пазачи на „Офуърлд“ отвеждат Оби-Уан. Момчето е било в безсъзнание. Сърцето на Куай-Гон се стегна при тази вест.

Си Триймба не беше видял никого, който да прилича на Занатос. Въпреки това Куай-Гон знаеше, че той е замесен. Нямаше го в Бендор. Без съмнение това не беше съвпадение. От СонТаг беше научил, че след това Занатос се е завърнал.

Йода му бе казал да не влиза в директен сблъсък със Занатос. Но това беше, преди да разбере, че Оби-Уан е отвлечен. Правилата на играта се промениха.

Разбира се, можеше да се свърже с Йода, за да му разкаже новините, и да чака инструкции от Съвета. Но нямаше да постъпи така. Беше се отегчил да си играят с него. Това не беше просто игра. Занатос му се подиграваше, примамвайки го да рискува, а вече бе замесил и момчето.

Като ученик основният недостатък на Занатос беше прекалената му самоувереност. Куай-Гон се надяваше, че това не се е променило.

Куай-Гон знаеше, че Занатос ръководи работата на „Офуърлд“ в най-голямата азуритна мина в покрайнините на Бендор. Той изчака да се свечери.

Наблюдаваше как Занатос напуска малката схлупена административна сграда, която обслужваше мината и прилежащия обогатителен завод. Смяната току-що започна и в района не се виждаха работници. Всички административни служители си бяха тръгнали. Точно както искаше Куай-Гон.

Купчини сгурия се извисяваха на площадката. „Офуърлд“ не правеше усилия да почиства минната площадка от боклука. Небето бе тъмносиво и преминаваше в черно. Въпреки това осветлението на площадката не беше включено, може би от икономия. Всеки закъснял за смяна трябваше с пипане да намира пътя към мината.

Куай-Гон изчака, докато Занатос не прекоси площадката. След това застана на пътя на Занатос, излизайки от сянката на една купчина сгурия.

Занатос спря. На лицето му нямаше и следа от изненада. Не можеше да си позволи да я покаже, дори и в един безлюден двор, когато най-старият му враг се появи от нищото.

Куай-Гон не очакваше друго.

— Ако имаш планове за Бендомиър, знай, че съм тук, за да те спра — каза му той.

Занатос отхвърли назад единия край на пелерината си. Уж случайно ръката му лежеше върху дръжката на светлинния меч. Занатос бе нарушил едно изконно правило като не върна меча.

Занатос потупа светлинния си меч.

— Да, още е у мен. Все пак доста години се обучавах. Защо да го връщам, сякаш съм крадец, когато заслужавам да го нося?

— Защото повече не го заслужаваш — отговори Куай-Гон. — Ти го опетни.

Гримаса пробягна по лицето на Занатос. Забележката на Куай-Гон беше попаднала на болното място. Но след това възвърна самообладанието си и се усмихна.

— Виждам, че още си суров човек, Куай-Гон. Едно време това ме притесняваше. Сега само ме развеселява.

Занатос започна да описва кръгове около него.

— Накрая станахме приятели, бяхме нещо повече от учител и ученик.

— Да — отвърна Куай-Гон, следвайки го и движейки се заедно с него. — Бяхме.

— Още една причина да ме предадеш. За теб приятелството е нищо. Ти се радваше на страданията ми.

— Ти извърши предателството. И се радваше на страданията. Това откри на Телос. А Йода вече го беше прозрял. Точно затова той бе уверен, че ще се провалиш.

— Йода! — изплю думата Занатос. — Този висок до коляното трол! Мисли си, че притежава сила. Не може да сънува и за една десета от мощта, която познавам аз!

— Ти ли познаваш? — меко попита Куай-Гон. — Откъде познаваш такава сила, Занатос? Управител от средните етажи на корпорация, изпратен да правиш залагания?

— Ничии залагания не правя, само своите.

— Затова ли си тук? Да не би Бендомиър да е проверка на уменията ти?

— Аз не ходя на изпити — изплю Занатос. — Аз създавам правилата. Бендомиър е мой. Само трябва да протегна ръка и да го взема.

Той се приближи по-близо, пелерината му докосваше Куай-Гон.

— Планетата е малка и незначителна в галактически мащаб. Въпреки това изсипва богатства в ръцете ми. Ако загърбиш уморителните правила на джедаите, тя ще направи същото за теб. Но не, Куай-Гон е твърде добър. Той не се изкушава. Той никога не е бил изкушен!

— Не можеш да притежаваш Бендомиър — Куай-Гон се отдръпна на ръка разстояние от Занатос. — Никога не ти е липсвала самоувереност. Но този път прекали.

— Не — тъмносините очи на Занатос проблеснаха. Той извади светлинния си меч. — Сега ти прекали.

За миг светлинният меч на Куай-Гон оживя. Когато Занатос скочи, за да нанесе първия си удар, Куай-Гон вече се беше приготвил да го отбие. Мечовете им сблъскваха и кънтяха. Куай-Гон усети как мощният удар на Занатос отмества ръката му.

Занатос не беше загубил бойните си умения. Просто бе станал по-силен, движеше се пестеливо и грациозно. Светлинният му меч проблесна, той замахваше и замахваше, винаги с изненадващо завъртане или в неочаквана посока.

Куай-Гон се отдръпна отбранително. Знаеше, че няма да успее да изтощи Занатос, което е един от методите на джедайската стратегия.

Занатос притежаваше не само физическа сила. Куай-Гон усещаше мощта на съзнанието му. Занатос все още имаше допир със Силата. Но той бе насъбрал енергията на тъмнината, не на светлината.

Куай-Гон отскочи настрани, за да избегне един удар. Занатос се изсмя. Беше време да промени правилата на схватката. Достатъчно се е защитавал.

Куай-Гон се хвърли срещу Занатос, светлинният му меч жужеше и искреше. Той нанасяше удар след удар, които Занатос парираше. Дим изпълни въздуха. Занатос се изсмя отново.

Куай-Гон приложи зашеметяваща последователност от ходове, за да притисне Занатос към стената на сградата. Но Занатос скочи върху купчината сгурия и прелитайки във въздуха, се приземи от другата страна на Куай-Гон.

— Ти унищожи всичко, което обичах — обвини го Занатос, докато светлинният му меч премина на милиметри от рамото на Куай-Гон, толкова близо, че опърли плата на туниката му. — Всеки ден ме унищожаваше, Куай-Гон. Но въпреки това аз се преродих по-силен и по-мъдър. Аз те надминах.

Светлинните им мечове се кръстосаха, пукайки зловещо. Куай-Гон усети натиска с ръката си. Занатос замахна с крак, но Куай-Гон очакваше този ход и се отмести. Занатос загуби равновесие. За малко да падне но възвърна стойката си навреме.

— Краката ти винаги са били слабото ти място — сухо изрече Куай-Гон, докато с разсичащо движение нанесе удар към рамото на Занатос. Занатос се изплъзна, но не и преди Куай-Гон да забележи гримасата му от болка. — Надминал си ме само във въображението си.

Може би това беше подигравка. Може би защото най-накрая Куай-Гон му беше причинил истинска болка. Занатос отметна назад другата страна на пелерината си. Изведнъж втори светлинен меч се появи в ръката му.

Изненадан, за миг Куай-Гон изгуби концентрация. Имаше само един човек, на когото можеше да принадлежи този светлинен меч.

— И къде е новият ти ученик? — изсъска Занатос.

Значи Занатос беше отговорен за изчезването на Оби-Уан. Сега вече беше сигурен.

Занатос направи залъгващо движение вляво, но тръгна надясно, после пак се върна вляво. Куай-Гон помнеше този ход от Храма. Без усилие блокира удара.

Той се сражаваше с миналото. Своето минало. Вероятно можеше да разгроми Занатос, но битката няма да е спечелена. Само бъдещето имаше значение сега. Оби-Уан е бъдещето. Миналото трябва да почака.

Куай-Гон замря, знаейки, че Занатос готви нещо. Беше готов да нанесе смъртоносен удар, ако можеше.

Изведнъж Занатос се завъртя, направи три дълги крачки нагоре по купчината сгурия, скочи и прелетя във въздуха, размахвайки и двата светлинни меча срещу Куай-Гон. Всеки негов мускул бе готов да нанесе фатален удар.

Но там го очакваше само въздух. Куай-Гон се отскубна, грабвайки светлинния меч на Оби-Уан от неподготвения Занатос.

И тогава, за първи път в живота си, Куай-Гон избяга от схватка. Трябваше да намери Оби-Уан. Хладният вятър профучаваше покрай ушите му, докато тичаше с всички сили през минната площадка.

Той чу гласът на Занатос да се надига от мъглата.

— Бягай, страхливецо! Не можеш да ми избягаш!

— Излиза, че успях — извика Куай-Гон.

Смехът на Занатос беше смразяващ.

— Само засега, Куай-Гон. Само засега.