Тъмният съперник

Глава 17

— Напречният тунел! — изрече Оби-Уан.

Заедно изтичаха обратно при входа. Но както подозираха, беше преграден. Куай-Гон постави длани върху преградата. Беше прозрачна стомана с покритие. В сумрака приличаше на стена. Входът на тунела също беше преграден по същия начин.

— Преграден е — каза Куай-Гон. — И не мога да отворя. Не и със Силата.

— Да опитаме заедно — предложи Оби-Уан. Те се концентрираха, призовавайки Силата да въздейства върху преградата. Тя не се повдигна, нито стана прозрачна.

— Мисля, че тази е по-сигурно залостена — каза Куай-Гон. — Занатос няма да рискува да ни остави шанс да отворим.

— Не може да няма начин — отчаяно извика Оби-Уан. Той удари стената със светлинния си меч, но почувства само болка в ръката си.

— Тук има табло — каза Куай-Гон. Той го отвори. Няколко бутона светеха. Натисна ги, но нищо не се случи. — Това е някакъв вид ключалка — измърмори той.

— Занатос каза, че нямаме много време — рече Оби-Уан. После огледа тунела. — Куай-Гон, той спомена, че взривът ще е по-мощен…

— Да — отговори Куай-Гон. — Сигурен съм, че не ни излъга за това.

Те си размениха погледи. И двамата си мислиха за миньорите горе, за Клат’Ха и ВиърТа. Щеше да има много жертви. Мечтата на Мината на родната планета щеше да загине. Бендомиър също ще е загубен.

— Само едно ни остава — каза Оби-Уан. — Мога да ни измъкна оттук. Аз съм единственият, който може.

Куай-Гон усети дълбока тревога.

— Какво искаш да кажеш?

Оби-Уан докосна електрояката около врата си.

— Предавателят е у мен — каза той. — Мога да го включа. Ако се притисна към вратата, взривът може би ще я разбие. Ще имате време да се измъкнете от мината.

— Но ти ще загинеш при експлозията! — възкликна Куай-Гон.

Оби-Уан бръкна под туниката си за предавателя.

— Отдръпнете се възможно най-далече — нареди той на Куай-Гон.

— Не, падауан, не може да няма друг изход.

— Няма, и вие го знаете — твърдо каза Оби-Уан. — Сега се отдръпнете.

— Не! — извика Куай-Гон. — Няма да се отдръпна! И ти заповядвам да не правиш това.

— Куай-Гон, помислете за мнозината, които ще загубят живота си — настойчиво изрече Оби-Уан. — Помислете какво ще спечели Занатос. Помислете за Бендомиър. Нашата мисия е да защитим планетата. Ако не го направя, ще се провалим.

— Това не е начинът — мрачно каза Куай-Гон.

Лицето на Оби-Уан беше бяло и неподвижно. Решителността стегна всяко негово мускулче.

— Да, Куай-Гон. Мога да го направя. И ще го направя.