Тъмният съперник

Глава 3

Оби-Уан се разбуди, но не помръдна. С едва повдигнати клепачи, той хвърли един поглед към Куай-Гон. Джедаят стоеше до прозореца. Беше с гръб към Оби-Уан, но момчето позна по напрежението в мускулестата осанка, че Куай-Гон отново е умислен.

Оби-Уан гореше от желание да попита Куай-Гон за какво мисли. Откакто бяха кацнали на Бендомиър, въпроси изпълваха съзнанието му. Какво беше променило настроението на Куай-Гон от ведро до напрегнато? Щеше ли Куай-Гон да го включи в джедайската мисия като пазител на мира? Дали Оби-Уан беше доказал, че е достоен кандидат за ученик на Куай-Гон?

От напускането на Храма само преди няколко дни Оби-Уан беше обстрелван с бластери, а един хътянин за малко да го удуши. Бе се сражавал с тогорианци пирати, беше се бил с гигантски летящи дрейгони, бе пилотирал огромен транспортен звездолет, за да го изведе от обстрел. Но очевидно не беше направил достатъчно, за да впечатли Куай-Гон.

Желаеше да постигне спокойствието, на което го бяха учили в Храма. Знаеше, че като джедай ученик ще приеме със спокойствие всичко, което животът му предложеше. Но положението му беше влудяващо! Завърши обучението си в Храма, но никой рицар джедай не го беше избрал за ученик. На тринадесетия му рожден ден щеше да бъде твърде късно за това. А той беше само след три седмици!

Изглеждаше, че съдбата му е отредила да бъде фермер, а не воин или миротворец. Оби-Уан смяташе, че вече е започнал да се примирява с това, но никак не му беше лесно. Твърдо вярваше, че съдбата му трябва да поеме различен път.

Очевидно Куай-Гон не мислеше така. Независимо че Оби-Уан беше спасил живота на рицаря джедай, Куай-Гон се държеше така, сякаш Оби-Уан беше направил приятелски жест. Все едно му беше помогнал да оправи заяла ключалка. Лоялността и себеотдадеността на Оби-Уан бяха приети от Куай-Гон с вежливо одобрение, нищо повече.

Куай-Гон леко се извъртя и Оби-Уан изгледа профила му. Тревогата и умислеността на рицаря джедай изпълваше стаята заедно с усилващата се светлина. Всичко беше започнало, след като Куай-Гон получи бележката. Куай-Гон я беше приел като поздрав от стар познат. Но Оби-Уан не вярваше в това.

Продължавайки да се взира през прозореца, Куай-Гон неочаквано заговори:

— Трябва да се обличаш. Почти стана време за срещата.

Оби-Уан въздъхна и отхвърли настрани леката завивка. Не бе помръднал и мускулче, но въпреки това Куай-Гон усети, че е буден. Рицарят джедай винаги го изпреварваше най-малко с две стъпки.

Защо Куай-Гон не му каза какво не е наред? Заради бележката ли беше, или заради това, че Куай-Гон се бе уморил от Оби-Уан?

Момчето искаше да зададе въпроса, но едно от най-стриктните правила на джедаите беше да не разпитваш майсторите. Истината можеше да носи велика сила. Ето защо решението да я споделиш трябва да е добре претеглено. Само майсторът преценява да я разкрие, или да я прикрие — според по-голямото добро.

Поне веднъж Оби-Уан не роптаеше срещу правило, което го ограничаваше. Страхуваше се от отговора на въпроса, който искаше да зададе.

Оби-Уан последва Куай-Гон в приемната на губернатора. Беше изненадан и окуражен, че Куай-Гон го покани на срещата. Може би означаваше, че джедаят е размислил и, в края на краищата, ще го приеме за ученик.

Оби-Уан очакваше добре обзаведено помещение, но вътре имаше само кръг от възглавници върху голия каменен под. Бендомиър не можеше да си позволи да впечатлява посетителите.

Губернаторът на Бендомиър — СонТаг — влезе в стаята. Сребристата й коса беше на сребърни кичури — според миърянския стил. Тя ги погледна спокойно с тъмния си поглед. Като всички миърянци, тя беше дребна. Оби-Уан се извисяваше над нея. Ниският ръст на миърянците ги превръщаше в отлични миньори.

Тя протегна двете си ръце с дланите нагоре по миърянски обичай. Куай-Гон и Оби-Уан повториха жеста.

— Поздрави и добре дошли — меко каза тя. После посочи по-младата жена, застанала вляво от нея. Косата й също беше бледо сребриста, а сребристите й очи искряха през помещението. Макар че стоеше тихо, енергията й сякаш създаваше вибрации във въздуха. — Това е ВиърТа. Тя е ръководителка на Мината на родната планета.

Джедаите поздравиха ВиърТа по същия начин. Бяха им съобщили за нея. Тя бе заклета патриотка, изиграла решаваща роля при създаването на Партията на родната планета. Целта на партията беше да се засадят отново земите на Бендомиър, които някога са били плодородни, както и да контролира ресурсите на планетата. Първата крачка бе да се преустанови финансовата зависимост от извънпланетните корпорации. За тази цел ВиърТа беше влязла в съдружие с арконянците за кооперативната мина.

СонТаг посочи възглавниците, на които да седнат джедаите, след което зае своето място. Бавно възглавниците на СонТаг и ВиърТа се повдигнаха нагоре така, че да са на едно ниво с Куай-Гон и Оби-Уан.

— Помолих ВиърТа да се присъедини към нас днес, защото и двете бяхме объркани от вашето присъствие — започна СонТаг. — Макар да ви приветстваме, трябва да признаем, че сме изненадани. Предполагахме, че Селскостопанските части са поискали помощ, защото ние не сме молили за нея.

Куай-Гон изглеждаше учуден.

— Но в Храма се получи официална молба от бендомиърското правителство за пазител на мира. Документацията е у мен.

— Не се съмнявам — твърдо каза СонТаг, — но аз не съм изпращала нищо.

— Което е много странно — промърмори Куай-Гон.

— Независимо от това, ние се радваме, че сте тук — каза ВиърТа. — Имаме подозрения, че корпорация „Офуърлд“ няма да ни позволи да работим свободно. Просто има дългогодишна практика да смазва конкуренцията.

— Имам впечатление от първа ръка за начина им на действие — отвърна Куай-Гон. — Не мога да не се съглася с вас.

Изражението на Куай-Гон беше неутрално, но Оби-Уан знаеше колко силно джедаят не одобряваше действията на „Офуърлд“. По време на пътуването до Бендомиър Оби-Уан бе шокиран от това, как „Офуърлд“ неприкрито използваше принуда, заплахи и неподправена жестокост, за да контролира работниците си. Хътянинът Джемба беше лишил арконянците от безценното вещество, което поддържаше живота им. Предложи им брутален избор — да работят за „Офуърлд“, или да умрат. Дори им се смееше в лицето, когато отслабнаха толкова, че не можеха да помръднат.

— Тогава разбирате защо се радваме, че на първата ни среща с „Офуърлд“ ще присъства представител на джедаите — изрече ВиърТа. — Вашето присъствие ще гарантира честната игра.

Куай-Гон се поклони.

— За мен ще е удоволствие да дам своя принос.

Вълнение се надигна у Оби-Уан. Очевидно предстоящата среща е важна. Залогът беше бъдещето на една планета. Плюс това, че след като групата „Родна планета“ е в съдружие с арконянците, вероятно щеше да има възможност отново да види Клат’Ха и Си Триймба. Той се беше сприятелил и с двамата по време на пътуването към Бендомиър. Без съмнение, Куай-Гон щеше да пожелае Оби-Уан да присъства на срещата.

— Моят спътник заминава за Източната облагородителна зона — каза Куай-Гон, посочвайки Оби-Уан. — Можете ли да уредите превозно средство за него?

Оби-Уан едва чу положителния отговор на СонТаг. Вълнички ярост започнаха да се надигат под отчаянието му. Докато Куай-Гон щеше да участва в спасяването на планетата, той ще гледа как се садят растения! В края на краищата, го очакваше съдбата на фермер.

Беше таил надежда, че след приключенията им на път за Бендомиър Куай-Гон ще отмени първоначалната задача на Оби-Уан. Но явно Куай-Гон все още не вярваше, че момчето може да стане джедай. Щеше да го изпрати да работи като фермер, преди да го вземе за падауан!

Оби-Уан се бореше с гнева си. Майстор Йода му беше казвал, че често гневът не е породен от друга личност, а се корени в самото момче.

— Затвори уста и отвори очи, така трябва — беше казал Йода. — И какво търси чистата ти душа, ще дочуеш.

Е, точно сега чистата му душа искаше да крещи от отчаяние.

Куай-Гон протегна ръце с длани нагоре, после ги завъртя с дланите надолу. Това беше миърянския жест за довиждане. СонТаг и ВиърТа повториха жеста. Изглежда, никой не обръщаше внимание на Оби-Уан и затова, нарочно, той не отбеляза с нищо раздялата си с тях.

Липсата на учтивост у Оби-Уан беше ужасна грешка за един джедай ученик. Но Куай-Гон не изрече и дума, докато прекосяваха резиденцията, за да излязат през главния портал.

Въздухът разхлади пламналите страни на Оби-Уан, когато той и Куай-Гон се спряха на стъпалата. Оби-Уан очакваше от по-възрастния джедай да го смъмри. След това щеше да каже на Куай-Гон, че желае да остане в Бендор. Щеше да изброи основанията си, ще убеди Куай-Гон, че се нуждае от подкрепата му.

— Тези, които на вид не изглеждат, че те забелязват, обикновено са отбелязали присъствието ти — каза Куай-Гон, загледан в далечината. — Просто са избрали да не го покажат. Или пък имат по-големи тревоги. Това не е причина за проява на неучтивост.

— Но аз…

— Виждам, че неучтивостта ти се роди от гняв — продължи Куай-Гон. Гласът му беше мек и нисък, както винаги. — Ще го пренебрегна.

Думи на ярост изскочиха в съзнанието на Оби-Уан. „Щом ще го пренебрегнете, защо го споменавате?“

За първи път Куай-Гон се вгледа право в Оби-Уан.

— При никакви обстоятелства няма да се намесваш в ситуации, отнасящи се до мисията ми, нито ще предприемаш действия без разрешението ми.

Оби-Уан кимна.

Погледът на Куай-Гон премина по минните кули в Бендор.

— Рядко нещата са такива, каквито изглеждат — измърмори той.

— Затова желая да… — започна Оби-Уан.

— Ела — твърдо го прекъсна Куай-Гон — да приготвим багажа ти. Трябва да хванеш транспортьора.

Той закрачи решително. Оби-Уан го последва малко по бавно. Видя как шансът му да стане рицар джедай се разтваря в хладния въздух.