Войвода

Чак след два дни двамата бяха готови да започнат да рисуват. Яне им разказа всичко, което знаеше за пехливанската борба. Той беше взел със себе си Кара Тозю и с него показваше всички мурафети.

Изпървом показа всички техники и всичко що знаеше за борбата на своите предци. Двамата майстори се заеха да рисуват е голямо настърве

*бел. на автора: Всъщност Адюлазиз Левни ефенди се смята за първият миниатюриег, създал и успял да наложи турски или османски стил на рисуване. Разбира се, той бил силно повлиян от персийския стил, но имало и много неща, в който се различавал ог него.

/ V maxi “.Войвода “

261

II глава “Истанбул

ние. Те осъзнаваха шанса, който имаха да рисуват един до друг, рамо до рамо, да смесят и обогатят двата стила на рисуване, които доскоро се смяташе, че са несъвместими и невъзможни за сливане и допълване. Двамата мъже бяха стреснати и очаровани. Това беше опасно, но даваше такава сила и на двамата. Пред тях като че ли се разкриваха две нови вселени и те имаха силата да огледат, оценят и да разберат всичко, което виждаха. Двата стила се проникнаха взаимно, това беше толкова красиво и неочаквано за тях, че те реагираха като малки деца, като миниатюристи, които тепърва се учат да рисуват и нещата им се получават.

Яне и Кара Тозю показваха техниките на борба, а двамата майстори рисувани рисуваха това, което виждаха. Рисунките бяха шарени, а цветовете им - ярки и много красиви. Пред очите на Яне се сбъдваше една от мечтите му. Книгата и рисунките се получаваха по-добри, отколкото си ги беше представял.

Само за две денонощия книгата беше готова. В нея бяха описани всички начини и техники на борба и хвърляне на неговите предци. Това беше Боляровият начин. Яне беше решил да нарече китаба “Боляр пехливан”.

Един ден султанът изпрати пратеник. Той искаше Адюлазиз Левни да се яви при него в Топкапъ сарай. Старецът взе със себе си всички рисунки и замина. Попита за името на китаба и последва султанските пратеници.

Адюлазиз Левни не се появи през целия ден. Когато ее върна, подаде китаба на Яне. Той пое вече готовата и подвързана книга и за малко не заподскача като малко дете. Книгата беше готова. Корицата беше направена от най-добрите майстори на кожени подвързии в Империята на падишаха. Книгата беше толкова хубава! Адюлазиз Левни не каза нищо за разговора си със султана. Той беше дал нареждания в султанските миниатюристки работилници.

Останалите мъже също разгледаха готовия китаб. Всички много го харесаха. Готовата книга вля нови сили и желание в мъжете да направят втория китаб. В него Яне показа всички техники, които той беше измислил, като беше смесил борбата на Бимбелови, показана му ог Велко и Маринчо, и борбата на неговия род. След два дни беше готов и “Яне башпехливан китаб”.

Вечерта Яне започна да разказва за следващата книга.

- Искам да направим една книга… - започна Яне, а после разказа всичко за работата е меч срещу ятаган, за камата как се използва по каушкия начин, описа някои тактики, искаше да опише и как се изготвя кухо топче за пищов. Този китаб трябваше да служи като ръководство за всичките кауци. По него другарите му трябваше да могат сами да се готвя т. Яне описа изпита за кауци и всичко останало.