Войвода

Земите на хана бяха запустели, само една-две ниви бяха обработвани. Може би дядо му ги беше обработвал или беше наемал аргати да ги обработват. В последните години дядо му сигурно беше престанал да поддържа Боляровия хан като хан, а беше живял от земята.

Отначало обходи долното землище. След това слезе от коня и влезе в черквата да се помоли. Спомни си как беше участвал в строежа й, как беше помагал на уста Манол. Още тогава се беше заклел да намери подобаваща на черквата икона. Дали веднага да не донесе иконата на Свети Георги и змея и да я постави тук? Не, реши да продължи обиколката си. Пи вода от чешмата пред входа на черквата, после отиде и се изми на Кьоравата чешмичка, след което продължи. Вървеше по река Черкезица и така стигна до една извивка, където можеше да се изкачи по баира. Тук мястото беше много хубаво. В левия скат на баира, там под гробовете на предците му, имаше изворче. Яне отдавна знаеше това изворче, за него се говореше, че е лековито. Тогава в него назря идеята да изгради параклис на неговия род. Вече знаеше как ще го нарече. Щеше да го кръсти на покровителя на техния род - Свети Георги. Знаеше и коя икона щеше да постави в параклиса. Това щеше да бъде иконата, която беше донесъл от Йерусалим. Колкото повече вървеше, толкова повече решението назряваше в него. Той много пъти беше мислил за това и дори някога се беше зарекъл, че ще го направи, но не можеше да си спомни точно след коя битка беше взел това решение.

IV том “Войвода