Заключената стая

XII.

Кенет Квастму, един от двамата полицаи, които бяха намерили тялото на Свярд, беше отново отишъл в съда да дава показания. Мартин Бек го откри в коридора на градския съд и успя да му зададе двата най-важни за него въпроса, преди да го извикат в залата.

След като излезе от съда, Мартин Бек се отправи към къщата на Свярд; не беше далеч, през два квартала. По пътя мина покрай две строителни площадки. В южния край на полицейското управление прокарваха нова линия на метрото, а малко по-нагоре на същата улица строителите дълбаеха и взривяваха скалата за подземните етажи на новия полицейски щаб, където предстоеше да се пренесе и Мартин Бек. Екскаватори, камиони, пневматични пистолети… Какво щастие, че кабинетът му се намира сега на Вестбергалее! Шумът на автомобилните мотори по Сьодертелвеген е нищо в сравнение с тукашния грохот.

Вратата на жилището на втория етаж беше поправена и запечатана. Мартин Бек махна печата, влезе в стаята и веднага усети леката трупна миризма, която бяха запазили стените и мизерната обстановка.

Приближи затворения прозорец и го разгледа внимателно. Той беше стара конструкция, отваряше се навън, а се затваряше с кука, която се закачваше за рамката. По-точно куките бяха две, но долната липсваше. Боята беше ожулена, рамката — напукана. Сигурно през пролуките над перваза и вятър вее, и дъжд прониква.

Мартин Бек спусна доста избелялата синя щора. След това излезе в коридора и погледна оттам към стаята. Ако се вярва на донесението на Квастму, когато полицаите са проникнали в жилището, всичко е било точно така. Той отново отиде до прозореца, дръпна шнура и щората бавно, със скриптене се нави. Мартин Бек отвори прозореца и погледна навън.

Вдясно се простираше строителната площадка, където цареше такъв грохот, по-нататък се издигаше полицейското управление, той даже различи прозорците на криминалната полиция в това крило на зданието, което опираше на Кунгсхолмсгатан. Вляво се виждаше пожарното депо и краят на Бергсгатан. Къса уличка я съединяваше с Хантверкагатан. Стой, каква е тази уличка? Трябва да я види, когато завърши огледът на квартирата.

Точно срещу прозореца се разстилаше Крунубергският парк, разположен, както много от парковете на Стокхолм, върху естествено възвишение.

Припуши му се и той бръкна в джоба си, макар да знаеше, че цигари там няма. Мартин Бек въздъхна. Да мине на дъвка или на ментови бонбони? Или по примера на колегата Монсон от Малмьо да дъвче клечка за зъби?

Влезе в кухнята. Тук рамката на прозореца се беше разсъхнала още по-силно, но пролуките бяха запушени с хартия.

В тази квартира и тапетите, и таваните, цялата мизерна обстановка — всичко беше занемарено. Продължи огледа с натежало сърце, провери чекмеджетата, шкафовете. Нищо излишно, само най-необходимото…

Когато излезе в тесния коридор, погледна в тоалетната. В това жилище нямаше нито вана, нито душ.

След това провери външната врата и се убеди, че всичките ключалки и резета, които бяха изброени в рапортите, са налице.

Чудо, при това не какво да е. Вратата и двата прозореца са били затворени. Квастму твърди, че те с Кристиансон не са видели никакво оръжие. И че квартирата през цялото време е била под наблюдение, така че никой не би могъл да проникне в нея и да изнесе нещо.

Мартин Бек още веднъж огледа внимателно стаята. Срещу вратата беше леглото, редом с леглото — нощно шкафче. Върху шкафчето — лампа с жълт плисиран абажур, стара стъклена зелена пепелница, голяма кибритена кутия; в чекмеджето — няколко измачкани списания и три книги. До дясната стена — стол с мръсна възглавничка на зелени и бели ивици, вляво — кафява маса и виенски стол в същия цвят. От електрическата камина до контакта се виеше чер шнур; щепселът беше изваден. Освен това в стаята е имало и килим, но него го бяха пратили в лабораторията. Сред множеството всевъзможни петна по него се бяха оказали и три от кръв, при това кръвната група се беше оказала същата като на Свярд.

В гардероба се търкаляха три стари чорапа, мръсна вълнена риза с неопределен цвят и празна, много изтъркана велурена чанта. На закачалка висеше сравнително ново демисезонно палто, а на кукички, завинтени в дървото — плетен зелен пуловер, сива долна риза с дълги ръкави и сиви фланелени панталони. Джобовете им бяха празни.

Това беше всичко.

Патологоанатомът напълно изключваше възможността Свярд да е бил ранен някъде преди това, да се е прибрал в жилището си, да е затворил вратата с всичките й ключалки и резета, след това да е легнал и да е умрял. И макар че Мартин Бек не беше специалист по медицина, опитът му подсказваше, че тя е права.

Но как тогава е станало всичко това? По какъв начин е бил застрелян Свярд, щом като освен него в квартирата не е имало никой друг, а и той самият не е имал с какво да се убие?

В началото, когато започна да се запознава с това дело и видя с каква небрежност е било водено, Мартин Бек реши, че и тази загадка е плод на нечия небрежност. Обаче сега той се убеди, че в стаята действително е нямало никакво оръжие и че Свярд лично е затворил прозорците и вратата. Но как тогава да се обясни тази смърт?

Отново огледа цялото жилище, още по-внимателно отпреди, но не намери нищо, което би могло да хвърли светлина върху загадката. Накрая реши да разпита другите наематели.

Но след като загуби почти цял час за това, Мартин Бек почувствува, че тъпче на едно място. Карл Едвин Свярд явно не се е отличавал с общителност. Повечето от съседите му даже не знаеха за неговото съществуване, макар че той се беше нанесъл тук преди повече от три месеца. При него не е идвал никой, с никого не е разменял даже дума, нито веднъж не са го видели пиян, а шум в квартирата му никога не са чували.

Мартин Бек излезе от входа и се спря. От другата страна на улицата се разстилаше сенчеста горичка. Да иде ли да поседне под липите? Но веднага се сети, че искаше да разгледа малката уличка и свърна вляво.

Улуф Едингсгатан… Преди много години беше чел някъде, че през осемнадесети век в Кунгсхолменското училище е преподавал Улуф Единг. И до днес на Хантверкагатан има училище — дали не е същото?

Преди да стигне Пулхелмсгатан, Мартин Бек забеляза будка за цигари. Влезе вътре и си купи пакет пури с филтър. След това, свърна към Кунгсхолмсгатан, извади една пура, запуши. Отвратителен вкус… Той мислеше за Карл Едвин Свярд и не се чувствуваше добре.