Заключената стая

II.

Гюнвалд Ларсон пристигна на местопрестъплението със собствения си автомобил. Той беше боядисан в червено, с рядката за Швеция марка БМВ, и мнозина го смятаха прекалено луксозен за един обикновен старши следовател.

В този слънчев ден той седна зад кормилото с намерение да се прибере в къщи в Болмур; изведнъж Ейнар Рьон изтича в двора на полицейското управление и разруши мечтите му за тиха вечер в кръга на семейството. Ейнар Рьон беше също старши следовател в отдела за насилствени престъпления и освен това, като че ли единственият приятел на Гюнвалд Ларсон, тъй че съчувствието му към Гюнвалд, принуден да пожертва свободната си вечер, беше напълно искрено.

Рьон тръгна към Хурнсгатан със служебна кола. Когато се добра до банката, там вече бяха сътрудниците на районния отдел, а Гюнвалд беше успял даже да започне разпита на служителите. Пред вратата на банката се блъскаше тълпа и когато Рьон стъпи на тротоара, към него се обърна полицаят, сочейки с очи към зяпачите:

— Тук има свидетели, които казват, че са чули изстрела. Какво да правя с тях?

— Задръжте ги за малко — отговори Рьон. — А другите е по-добре да се разпръснат.

Полицаят кимна и Рьон влезе в банката.

На мраморния под между преградата и банките за писане лежеше убитият, проснат по гръб с разперени ръце и свит в коляното ляв крак. Крачолът се беше запретнал, под него белееше орлонов чорап с тъмносиня котвичка, пробляскваха светлите косъмчета на загорял крак. Куршумът беше попаднал в лицето и от тила по пода се стичаше кръв.

Банковите служители стояха в далечния ъгъл зад преградата, а Гюнвалд Ларсон се беше наместил пред тях на края на масата. Той записваше в бележника си показанията, които му даваше едната от жените.

Когато видя Рьон, Гюнвалд Ларсон вдигна едрата си дясна длан и прекъсна жената на половин дума. Гюнвалд Ларсон стана, повдигна напречната вратичка на преградата и се приближи с бележника в ръка към Рьон, посочвайки му с глава убития:

— Виж как са го подредили. Ще останеш ли тук? А аз ще поговоря със свидетелите… да речем във втори участък на Русенлюндсгатан. Не искам да ви преча тук.

Рьон кимна.

— Чух, че тук някаква девица е поработила — рече той. — И е отнесла парички. Някой видял ли е накъде се е дянала?

— Поне от служителите никой не е видял — отговори Гюнвалд Ларсон. — Едно конте на улицата май е зърнал някаква кола, която е потеглила, но той не е обърнал внимание на номера, а и за марката не е уверен, тъй че от него няма кой знае каква полза.

— А този кой е? — Рьон погледна към убития.

— Глупак някакъв, намислил да се представя за герой, бандита да хваща. А онази, няма съмнение, взела че гръмнала от страх. Персоналът го познава, постоянен клиент. Имал е долу абонаментна касетка и само дяволът го е накарал да се изкачи точно в този момент. — Гюнвалд Ларсон погледна в бележника си. — Спортен инструктор, фамилия Гордон.

— Въобразил си е, че е Мълниеносния Гордон от комикса — каза Рьон.

Гюнвалд Ларсон го погледна насмешливо. Рьон се изчерви и побърза да смени темата.

— Нищо, ние ще намерим бандита с помощта на тази играчка.

Той посочи закрепената под тавана кинокамера.

— Ако не са забравили да я заредят и поставят на фокус — скептично рече Гюнвалд Ларсон. — И ако касиерката е натиснала копчето.

Повечето от банковите отделения сега бяха снабдени с кинокамери, които се включваха автоматически, щом дежурният касиер натиснеше с крак копчето на пода — това беше единственото, което трябваше да предприеме персоналът в случай на ограбване. От известно време въоръжените нападения зачестиха и началството се разпореди служителите да не се излагат на опасност, да не се опитват да пречат на бандитите или да ги задържат, а веднага да им дават парите. Това решение беше взето съвсем не от грижа за персонала или от други хуманни съображения, просто опитът беше показал, че в крайна сметка на банките и застрахователните дружества така беше по-изгодно, отколкото да се изплащат обезщетения на пострадалите, а понякога и пожизнени пенсии на семействата на загиналите.

Дойде съдебният лекар и Рьон отиде до колата за служебната чанта. Той работеше старомодно, но нерядко успешно. Гюнвалд Ларсон се отправи към полицейския участък на Русенлюндсгатан, като взе със себе си тримата служители и още четирима свидетели, които се съгласиха да дадат показания.

Дадоха му помещение, той съблече велурената си куртка, обвеси я на гърба на стола и започна предварителния разпит.

Показанията на банковите служители съвпадаха, но показанията на останалите се различаваха чувствително.

Първият от четиримата беше мъж на четиридесет и две години, който се е намирал на пет метра от входа на банката в един съседен вход, когато е прозвучал изстрелът. Видял как по улицата притичала млада жена с черна шапка и огледални очила. А когато след около половин минута надникнал от входа, видял как на петнадесет метра от него потеглила от място зелена лека кола, както му се сторило „Опел“. Колата изфучала към Хурнсплан и младата жена в черна шапка май седяла на задната седалка. Номерът не забелязал, а буквите като че ли били АБ.

Следващият свидетел, собственица на малък магазин до банката, стояла на вратата на дюкянчето си и изведнъж чула силно изпляскване. В първия момент й се сторило, че се е гръмнало в кухничката зад магазинчето и тя изтичала към нея, мислейки, че е избухнал газът. След като се убедила, че печката е наред, тя се върнала на вратата. Погледнала към улицата и видяла как една голяма синя кола прави завой на улицата, гумите й изсвистели. В същата минута от банката изскочила една жена и завикала, че е убит човек. Свидетелката не забелязала кой е седял в колата, номера не запомнила, от автомобилни марки не разбирала. Май че било такси.

Третият свидетел, тридесет и две годишен шлосер, даде по-подробни показания. Той не чул изстрела или по-скоро не му е обърнал внимание. Вървял по тротоара, когато от банката изскочила млада жена. Тя тръгнала бързо и, минавайки покрай него, го блъснала. Не видял лицето й. На възраст около тридесет, Носела сини панталони, синя блузка, шапка, в ръката си държала тъмна чанта. Видял как се приближила до една кола с буква А и с две тройки в номера. Колата — светлобежова, „Рено-16“. Зад волана седял слаб мъж на двадесе-двадесет и пет години. Косите му били дълги, черни и рошави, носел бяла фланелка. Втори мъж, по-възрастен, стоял до колата на тротоара. Той отворил задната врата на младата жена, след това я затворил и седнал до водача. Плещест, висок около метър и осемдесет, косата пепелява, къдрава, много пищна, лицето румено. Облечен бил в черни клош панталони и черна риза от някакъв лъскав плат. Колата потеглила към Слюсен.

Показанията на шлосера така объркаха Гюнвалд Ларсон, че той прочете записките още веднъж, преди да извика последния свидетел.

Той беше петдесетгодишен часовникар, който седял в колата си пред банката и чакал жена си, влязла в обувния магазин от другата страна на улицата. Страничното стъкло на колата било спуснато и той чул изстрела, но не проумял какво точно се е случило — на Хурнсгатан има голямо движение, винаги е много шумно. В три без пет от банката излязла жена. Обърнал й внимание, защото много бързала, даже не се извинила на възрастната жена, която блъснала. Дори си помислил колко типично е това за стокхолмците, вечно бързащи и груби помежду си. Самият той е от Сьодертеле. Жената била в панталони, на главата си носела нещо подобно на каубойска шапка, в ръката си държала черна мрежа. Дотичала до ъгъла и свила в пресечката. Не, не е сядала в никаква кола и не се е спирала по пътя си.

Гюнвалд Ларсон предаде по телефона в управлението белезите на двамата пътници от реното, след това се изправи, събра книжата си и погледна часовника. Беше вече шест…

А имаше чувството, че е работил без полза.

Данните за колите са съобщени отдавна на полицаите, които първи са пристигнали на местопрестъплението. Освен това свидетелските показания са твърде различни. С една дума — нищо съществено. Както обикновено.

Може би няма да е лошо да поработи още малко със свидетелите, които бяха по-надеждни? Излишно е. Всички те отдавна бързаха да се приберат по домовете си.

Гюнвалд Ларсон освободи свидетелите, облече куртката си и се върна в банката.

Останките на доблестния учител по физкултура бяха, вече отнесени, но от патрулната кола слезе млад полицай и доложи, че старши следователят Рьон чака старши следователя Ларсон в кабинета си.

Гюнвалд Ларсон въздъхна и се отправи към колата си.