Заслушани в молитвата на вселената

ЛЕКАРСТВОТО НА МУЗИКАТА

Няколко души от групата владееха лекарството на музиката. Въпреки че именно лекарство бе думата, която използваше при превод, тя не означаваше нещо, свързано с медицината, нито пък свързано единствено с физическото изцеление. Лекарство беше всичко добро, което някой допринасяше за цялостното благосъстояние на племето. Ооота обясни, че е добре да имаш талант или лекарство за наместване на счупени кости, но това нито превъзхождало, нито било по-долу от таланта да имаш интерес към плодовитостта или яйцата. И двете били необходими, и двете били уникално лични. Аз се съгласих и с нетърпение заочаквах предстоящата храна от яйца.

Този ден ми бе съобщено, че се очертава да се състои голям музикален концерт. Сред нашите оскъдни вещи ние носехме инструменти, но аз отдавна се бях отказала да разпитвам как и къде те ще бъдат извадени на показ.

Следобеда долавях как нарастваше възбудата, докато пресичахме един каньон. Той бе тесен, не повече от дванайсет стъпки в ширина, а стените му се издигаха на осемнайсет. Спряхме за нощувка и докато се приготвяше храна от зеленчуци и насекоми, музикантите приготвиха сцената на място, където растяха кръгли, във формата на варели растения. Някой им отряза върховете и изгреба сочните с цвета на тиква кочани, които ние започнахме да смучем, като отделяхме семената. Някои от ощавените кожи, които носехме, бяха опънати над растенията и привързани здраво. Те се превърнаха в невероятни перкусии.

Наоколо се търкаляше сухо дърво, някои от клоните му бяха пълни с термити. Един от тях бе счупен и термитите изгонени от него. Те бяха изяли сърцевината му, която сега бе пълна с нещо като стърготини. Като използваха пръчка за своего рода бутало, музикантите го почистиха и издухаха и най-малките тресчици от сърцевината, така че получиха дълга куха тръба. Чувствах се все едно, че присъствам на изобретяването на тромпета. По-късно разбрах, че това е, което обичайно австралийците назовават диджериду. Този инструмент издава ниски музикални звуци, когато в него се духа.

Един от музикантите започна да удря една в друга къси пръчки, а друг установи ритъма посредством чукането на два камъка. Те бяха взели парченца глинести лиски и като ги закрепиха на връвчици, получиха звук като от звънтящи камбанки. Един мъж направи пискало с помощта на плоско парче дърво, прикрепено към корда, то се върти и издава пищящ звук. Много вещо те контролират увеличаването и намаляването на силата му. В каньона се получаваше фантастичен резонанс и ехо. Думата концерт не би могла да се употреби по-удачно.

Хората пеят индивидуално, на групи, а понякога всички в хор. Долових, че някои от песните са стари като самото време. Аборигените повтаряха песнопения, създадени тук, в пустинята, преди създаването на нашия календар. Но също така чух и нови композиции, музика, създадена само защото аз присъствах там. Казаха ми:

— Така както музикантът търси музикална изява, така и музиката на Вселената търси начин да се изяви.

Тъй като не притежаваха писменост, познанието се предаваше от поколение на поколение чрез песни и танци. Всяко историческо събитие може да бъде изобразено чрез рисунки в пясъка или чрез музика или пантонима. Те всеки ден свирят своята музика, защото е нужно да пазят свежи фактите в паметта си, а за да разкажат цялата си история, е необходима около година. Ако същевременно всяко събитие бива изрисувано и тези рисунки се наредят на земята в точна последователност, ще се получи карта на света, така както той е изглеждал през последните хиляди години.

Но това, на което станах истински свидетел, беше как тези хора живеят най-пълноценен живот без никакво материално обвързване. На края на нашия празник поставиха инструментите там, където ги бяха намерили. А семената бяха посети, за да се подсигури нова реколта. Върху каменните стени бяха изрисувани знаци, указващи, че ще има израснали нови растения за следващите пътници. Музикантите се освободиха от пръчките, клоните и камъните, но радостта от творческото музициране и изявата на таланта останаха като потвърждение за стойността на всяка личност и за нейното себеуважение. Музикантът носи музиката в себе си. Той не се нуждае от специфичен инструмент. Той е музиката.

— През този ден, струва ми се, научих и че животът е самообслужване. Ние можем да обогатим собствения си живот, като се самодаряваме, като изваждаме на показ творческото в себе си, и сме щастливи, като си позволим да бъдем щастливи. Композиторът и другите музиканти тръгнаха с високо вдигнати глави.

— Доста хубав концерт — каза един от тях.

— Един от най-хубавите — беше отговорът.

Тогава чух как първият продължи:

— Няма да мине много и ще сменя името си от Композитор на Великият Композитор.

Това, което наблюдавах, нямаше нищо общо със самопревъзнасящо се его. Бяха просто хора, които се прекланяха пред своя талант и важността да споделят и развиват безбройните чудеса, с които бяхме дарени. Съществува важна връзка между признанието за собствена стойност и честването на личното самонаграждаване с ново име.

Аборигените казват, че те са били тук, откакто съществува времето. Учените знаят, че те са населили Австралия поне отпреди петдесет хиляди години. Направо си е за чудене, че след тези петдесет хиляди години те не са унищожили горите, замърсили водата, не са заплашили съществуването на нито един животински вид, не са причинили екологично замърсяване, а същевременно са получавали изобилна храна и подслон. Те са се смели много и съвсем малко са плакали. Те са дълголетници, техният живот е плодоносен и здравословен и винаги си остават духовно доверчиви.