Заслушани в молитвата на вселената

БИЖУТА

Колкото повече напредвахме, толкова по-горещо ставаше. Колкото по-горещо ставаше, толкова повече растителността и сякаш целият живот изчезваха. Ние вървяхме в пясъчна местност, където само няколко високи, изсъхнали стебла се появяваха на кичури. Нищо не се виждаше в далечината — нито планини, нито дървета, нищо. Беше ден на пясък и пясъчни водорасли.

Същия ден започнахме да носим огнената пръчка. Тя представлява парче дърво, което лекичко полюшвахме, за да поддържаме тлеенето му. В пустинята, където растителността е от такава ценност, всеки малък трик, призван да осигури оцеляването, влиза в употреба. Огнената пръчка се използваше за запалване на нощния лагерен огън, когато сухата трева започна да се счита едва ли не за възнаграждение. Наблюдавах също как членовете на племето събираха и не често срещаните купчинки изпражнения, оставени от пустинните животни, особено тези от кучето динго. Те се оказаха калорично гориво без мирис.

Напомни ми се, че всеки един притежава много таланти. Тези хора прекарваха живота си, като се осъществяваха като музиканти, лечители, готвачи, разказвачи на приказки и така нататък и съответно си даваха нови имена и промоции. Аз започнах първото си племенно участие в изучаване на собствените си таланти, като назовах себе си шеговито Събирач на Лайна.

През този ден едно красиво младо момиче навлезе между кичурите пясъчни водорасли и се появи загадъчно, като носеше красиво жълто цвете с дълга дръжка. Тя уви стеблото около шията си, така че цветето остана да трепти на гърдите й като скъпо бижу. Всички се събраха около нея и й казаха колко красиво изглежда и какъв прекрасен избор е направила. Комплиментите не секнаха до вечерта. Усещах как тя грее от това, че се чувства изключително хубава в този ден.

Като я наблюдавах, се сетих за една случка в кабинета ми точно преди да напусна Съединените щати. Посети ме пациентка, която страдаше от ужасен стресов синдром. Когато я попитах какво се е случило в живота й, тя ми отговори, че осигурителната компания с повишила вноските за една от нейните диамантени огърлици с още осемстотин долара. Но тя била намерила някой в Ню Йорк, който заявил, че може да направи точно копие на огърлицата й, като използва фалшиви камъни. Тя се канеше да отлети дотам и да остане, докато поръчката и се изпълни, а след това при завръщането си да сложи истинските си диаманти в банков сейф. Това нямаше да отмени необходимостта от солидна осигуровка, защото дори и в най-добрите банкови хранилища няма никаква гаранция за абсолютна сигурност, но месечните погасявания щяха да се намалят чувствително.

Спомням си, че попитах тогава за някакъв годишен светски бал, който скоро предстоеше, и пациентката ми каза, че имитацията щеше да е готова дотогава, така че тя щеше да се появи с нея.

В края на нашия пустинен ден момичето от племето на Истинските Хора положи цветето върху пясъка и така го върна на Майката Земя. То бе изпълнило своето предназначение. Тя беше много благодарна и запази спомена за цялото отправено към нея внимание през деня. Това бе потвърждение, че е привлекателна личност. Но тя не разви привързаност към цветето. То щеше да увехне и да умре, за да се превърне в хумус и отново да рециклира.

Помислих си за онази пациентка, после погледнах това аборигенско момиче. Нейното бижу имаше смисъл, а нашите имаха финансова стойност.

Истина беше, че някои в този свят имаха погрешна система за стойностите, заключих аз, но съвсем не смятах, че това бяха тези примитивни хора тук в така наречената никогашна-никогашна земя на Австралия.