Заслушани в молитвата на вселената

ШИЕНЕ

Бяхме приключили с храната за деня. Въглените в огъня хвърляха меки отблясъци, а единични искри изскачаха към заобикалящото ни безкрайно небе. Неколцина от нас седяха в кръг около проблясващите в огнището мигновени фигурки. Тези хора, като много от коренните американски племена, вярваха, че когато седиш в кръг, е много важно да наблюдаваш останалите и по-специално човека, който седи точно срещу тебе. Този човек е твоето духовно отражение. Нещата, които съзираш в него и на които се възхищаваш, са качества вътре в тебе, които искаш да направиш по-изпъкващи. Онези неща от поведението, външността и жестовете, които не одобряваш, са все неща от теб самия, които се нуждаят от доизкусуряване. Ти не си в състояние да разпознаеш какво считаш за добро или лошо в другите, докато ти самият притежаваш същите силни и слаби страни на някакво ниво от твоето съществуване. Единствено степента на самодисциплина и самоизразяване се различава. Те вярват също така, че единственият начин някой истински да промени нещо в себе си е, като вземе собствено решение за това, и че всеки притежава способността да променя всичко, което пожелае, що се отнася до собствената му личност. Не съществуват ограничения за онова, което искаш да изхвърлиш от себе си, нито за онова, което искаш да придобиеш като качества. Освен това те вярват, че единственото истинско влияние, което можеш да упражниш спрямо някой друг, е чрез твоя собствен живот: как действаш и какво правиш. Тези вярвания допринасят членовете на племето с всеки изминал ден да се усъвършенстват като личности.

Аз седях срещу Майсторката Шивачка. Главата й беше наведена, докато тя сериозно се концентрираше върху работата с ръцете си. През деня Великият Ловец на Камъни беше дошъл при нея, след като съдът за вода, който той носеше закрепен през кръста си, неочаквано падна на земята. Това не беше мехът от кожа на кенгуру, пълен със скъпоценния товар, който се беше скъсал, а само кожената препаска, която го крепеше към тялото му.

Майсторката Шивачка скъса със зъби конеца от органичен произход. Те бяха до половина гладко изстъргани. Като вдигна глава от своята работна поза, тя каза:

— Интересно е това за Мутантите и остаряването. Че има работи, за които те са твърде стари, за да ги вършат. Ограничена полезност.

— Никога не можеш да бъдеш прекалено стар, за да имаш стойност — добави някои.

— Изглежда, бизнесът се е превърнал в опасност за Мутантите. Вашият бизнес беше започнат, за да могат хората да получат колективно по-добри неща от онези, които биха получили, ако действат самостоятелно, и като начин да изразят своя индивидуален талант и да станат част от вашата система, основана на парите. Но сега целта на бизнеса е да останеш в бизнеса. За нас това е толкова странно, защото ние гледаме на продукта като на нещо реално и на хората като на нещо реално, докато бизнесът не е нещо реално. Бизнесът е само една идея, едно споразумение и въпреки това целта на бизнеса е да останеш в него. Подобни вярвания са трудни за разбиране. — Такива бяха разсъжденията на Майсторката Шивачка.

Така че аз им разказах за системата на свободното предприемачество, частната собственост, корпорациите, борсите и ценните книжа, помощите за безработни, социалните осигуровки и профсъюзите. Казах им каквото знаех за руския модел на управление и как се отличават икономиките на Китай и Япония. Бях изнасяла лекции в Дания, Бразилия, Европа и Шри Ланка, така че споделих, от каквото имах представа за тамошния начин на живот.

Ние разговаряхме за промишленост и производство. Те всички бяха съгласни, че автомобилите са удобни средства за транспорт. Но по тяхно мнение не си струва да се заробваш с изплащането, нито да си докарваш възможност за катастрофа, в която по всяка вероятност ще имаш да се оправяш с насрещна страна и да си създадеш враг, а самата мисъл, че ще трябва да споделяш ограничените запаси вода с четири колела и седалка — направо си беше лудост.

Вгледах се в Майсторката Шивачка срещу мене. Тя притежаваше много забележителни черти, на които се възхищавах. Тя бе добре запозната с историята на света, дори със съвременните събития, при все това не можеше да чете и пише. Тя бе творческа личност. Забелязах я, че предложи на Великия Ловец на Камъни да направи необходимата закръпка, преди още той да я беше помолил за това. Тя беше жена с предназначение и живееше това свое предназначение. Изглеждаше, че е вярно: можех да извличам поуки, като наблюдавам седналия срещу мен в кръга.

Чудех се какво ли си мисли тя за мене. Когато образувахме кръг, някой винаги сядаше срещу мен, но не бях забелязала да се натискат много за това място. Знаех си, че една от големите грешки беше да се задават твърде много въпроси. Беше ми нужно да си напомням, че тези хора споделят открито, така че като му дойдеше времето, щях и аз да бъда въведена. Вероятно им звучах като дете-напаст.

След като се оттеглихме за нощта, аз все още си мислех за нейните забележки: бизнесът не е нещо реално, той е едно споразумение и все пак целта на бизнеса е да останеш в него независимо от последствията върху хората, продукта или услугите! Това беше доста проницателно наблюдение за някой, който никога не беше чел вестник, нито пък гледал телевизия или слушал радио. В този момент аз пожелах целият свят да може да чуе тази жена.

Може би тогава, вместо да наричат това място Пустошта, щяха да го признаят за център на човешката значимост.