Заслушани в молитвата на вселената

ЛОВЕЦ НА СЪНИЩА

Тази сутрин започна с появата на вълнение между хората, докато образувахме рутинната фигура с лице към изток. По небето се плъзгаше първият светлик на зазоряването. Жената на Духа се приближи към центъра и замести Старейшината на племето, който беше приключил със своя дял от сутрешното богослужение.

Ние с Жената на Духа си приличахме много физически. Тя бе единствената жена аборигенка в цялото племе, която тежеше повече от сто и двайсет паунда. Бях сигурна, че губя от теглото си, като вървя в непоносимата жега и ям само веднъж на ден. Аз имах натрупани достатъчно мастни образувания по цялото ми тяло, така че ми харесваше да си представям картината как тлъстините ми се стопяват и капят, като оставят следи покрай стъпките ми в пясъка.

Жената на Духа застана в нашия полукръг с вдигнати над главата си ръце, предлагаща своя талант на невидимата публика горе на небето. Тя разтваряше себе си, за да бъде инструмент за изразяване, ако Божественото Единение поискаше да въздейства чрез нея през този ден. Тя желаеше да сподели своя талант с мен, осиновения Мутант по време на това странстване. Молбата й свърши и тя високо и прочувствено изказа благодарност. Останалите се присъединиха, крещейки благодарности за все още непроявените благодати за този ден. Беше ми казано, че обикновено това се правеше мълчаливо, като се използва съвършеният ментален говор, но тъй като аз все още бях новачка в телепатията, освен това и гост, те го показваха в рамките на моята ограниченост.

През този ден вървяхме до късния следобед. По пътя си срещахме много малко растителност. Но за мен това си беше облекчение — бодлите от остриетата на тревата спинифекс да не се забиват в стъпалата ми.

Тишината бе нарушена, когато някой съгледа група дървета джуджета. Те бяха странни растения, чиито стебла се разклоняваха на върха подобно на храсти. Ето за какво се бе молила Жената на Духа и какво бе очаквала.

Предишната нощ, докато седяхме около огъня, тя и още трима други от племето бяха взели по една ощавена кожа и я зашиваха около рамка. Сега носеха тези рамки. Аз не попитах, за предназначението им. Знаех, че като му дойде времето, щяха да ми кажат за какво са им.

Жената на Духа хвана ръката ми и ме заведе при дърветата, като ми сочеше, така и не видях какво. Вълнението й ме накара да се взра повторно. Тогава различих огромна мрежа на паяк. Това беше гъста, блестяща сложна плетеница, изтъкана от стотици нишки. По една такава имаше на няколко от дърветата. Жената на Духа каза нещо на Ооота, който на свой ред се обърна към мен и ме подкани да си избера една. Не знаех от какво трябваше да се ръководя, но бях вече научила, че интуитивният избор беше присъщ на аборигените, затова просто посочих една от паяжините.

Следващото, което тя направи, беше да извади ароматично масло от торбичката, която носеше през кръста, и да го размаже по цялата повърхност на този във формата на тамбурина предмет. После отстрани листата наоколо и поставяйки намазаната повърхност зад паяжината, с едно бързо движение напред тя я изтръгна и я фиксира професионално върху кожата. Наблюдавах как и другите приближиха и си избраха по една паяжина, а всяка от жените, които носеше рамка, повтори сцената, улавяйки нишките на паяжината върху направените повърхности.

Докато ние участвахме в играта, другите от племето бяха заети да събират дърва за огъня и храна за вечеря, която включваше много от огромните паяци от дърветата джуджета, корени и някаква непозната за мен гулия, която напомняше ряпа.

След като се нахранихме, ние се събрахме, както правехме всяка вечер. Жената на Духа ми обясни своята дарба. Всяко човешко същество е уникално и всекиму са дадени съответни характеристики, които са особено силни и могат да се превърнат в дарбата на живота. Нейният принос към обществото беше този на Ловец на Сънища. Беше ми казано, че всеки сънува, но не всеки полага усилия да запомни своите сънища или да извлече информация от тях, но наистина всеки сънува.

— Сънищата са сенките на действителността — каза тя.

Всичко, което съществува и се случва в живота, се намира и в света на сънищата. Всички отговори са там. Тези специални паяжини се използват при церемонията с песни и танци, за да помогнат, когато се измолва от Вселената напътствие за тълкуване на сънищата. Тогава Жената на Духа помага на сънуващия да разбере посланието.

Разбрах, че за тях думата сънуване означава ниво на съзнание. Съществува прародителският сън, когато мисълта създава света, има и сънуване извън тялото като дълбока медитация, има сън по време на спане и така нататък.

Племето използваше ловците на сънища, за да питат за напътствие при всяка ситуация, ако им е нужна помощ, за да разберат взаимоотношения, здравословен проблем или предназначението на някакво преживяване, и смятат, че отговорът може да се получи в съня. Мутантите познават само един начин да изпаднат в състояние на сънуване и той е чрез съня. Но Истинските Хора са отворени за съня дори когато са будни. Без да използват лекарства за контролиране на мозъка, само с помощта на техники за дишане и концентрация, те се изявяват напълно в съзнание, докато всъщност се намират в света на съня.

Напътствията, които получих, бяха да танцувам с Ловеца на Сънища. Особено успешно беше въртенето. Посаждаш въпроса си здраво в ума и го задаваш непрекъснато, докато се въртиш около себе си. Колкото по-ефектно е това въртене около собствената ос, според обяснението на аборигените, толкова повече това упражнение увеличава завихрянето на енергиите в седемте основни центъра на тялото: само като се въртя с протегнати ръце и винаги надясно.

Скоро се почувствах замаяна и седнах да поразсъждавам как се промени животът ми. Тук, на това място, където на един квадратен километър не се падаше и по един човек, в пространство, три ти по-голямо от Тексас, аз си играех на въртящ се дервиш, ритайки пясъка и карайки въздуха, който беше в допир с моя ловец на сънища, да минава на безкрайни вълни през отвореното пространство.

Хората от племето не сънуват нощем, освен ако не позоват съня. Спането за тях е време на важна почивка и възстановяване на тялото. Това време не е предназначено да се прахосва за разпиляване на енергия между проекти. Те вярват, че причината Мутантите да сънуват нощем е в това, че в нашето общество не ни е позволено да сънуваме през деня и по-специално, че на сънуването с отворени очи не се гледа с добро око.

Най-сетне настана време за спане. Аз пригладих пясъка и положих ръката си като възглавница. Беше ми подаден малък съд с вода и ми бе казано да изпия половината сега и останалото количество; когато се събудя. Това щеше да помогне да запомня съня си в подробности. Въпросът, който най-много се загнездваше в мозъка ми, беше: Какво трябва да направя, след като приключи това пътуване, с информацията, която ми се дава?

На сутринта Жената на Духа, говорейки чрез Ооота, ме помоли да си спомня съня. Мислех си, че няма да е възможно за нея да помогне в тълкуването на значението му, защото той не съдържаше нищо, което наглед да е свързано с Австралия, но така или иначе аз й го разказах. Тя ме разпитваше предимно как съм се чувствала, какво чувство е било свързано с предметите и случките от съня ми. Беше забележително как тя можа да извлече от мен прозрения, след като цивилизованият начин на живот, който населяваше съня ми, й беше напълно непознат.

Разбрах, че ще има бури в живота ми и че ще отстраня хора и неща, в които бях инвестирала много време и енергия, но сега знаех какво е да се чувстваш центрирано същество и в покой и че това беше състояние, в което аз можех да се потопя всякога, когато поисках или се нуждаех. Научих, че мога да живея повече от един живот през живота си и че вече бях преживяла затварянето на врата. Научих, че е дошло време, в което аз няма да мога да остана повече с хората, местата, стойностите и вярванията, които притежавах. Заради растежа на собствената ми душа аз бях затворила лекичко една врата и влязла на ново място, в нов живот, което беше равно на едно стъпало нагоре по стълбата на духовното извисяване. И най-важното — не трябваше да правя нищо с информацията си. Ако аз просто живеех по принципите, които се явяваха моя истина, щях да докосна живота на онези, които бях предопределена да докосна. Нови врати щяха да се разтворят. В края на краищата „това“ не беше мое послание, аз бях просто „негов“ вестител.

Чудех се дали някои от останалите, които бяха танцували с Ловеца на Сънища, щяха да разкажат своите сънища. Преди още да си отворя устата да задам въпроса, Ооота ми прочете мислите и каза:

— Да, Правачът на Инструменти желае да говори.

Правачът на Инструменти беше възрастен човек, специализиран в правене не само на инструменти, но и на четки за рисуване, кухненска посуда и, дето се вика, на всичко. Въпросът му беше за болки в мускулите. Неговият сън беше за костенурка, която изпълзяла от един храст, за да види, че той е изгубил крака си и е сакат. След като Жената на Духа обсъди съня му, както беше постъпила с мене, той достигна до заключението, че е време да предаде на друг майсторлъка си. Някога на него бе му харесвала отговорността да бъде майстор занаятчия, но сега изпитваше по-малко истинска наслада и повече самоналожена принуда, така че му бе сигнализирано, че е време за промяна. Той бе станал еднопосочен и вече му липсваше балансиране в работата и игрите.

През последвалите дни го видях да обучава други хора от племето и когато го попитах за болките, които бе изпитвал, бръчките по неговото набраздено лице се врязаха още повече и той се усмихна и каза:

— Когато мисленето стане гъвкаво, и ставите стават гъвкави. Не, нямам повече болки.