Звездният отбор

30

Джери Алисандрос най-накрая удържа на обещанието си. Беше изключително зает да организира преговорите по извънсъдебните споразумения и един негов колега обясни на Уоли, че той просто няма време да се обажда лично на десетината адвокати, ангажирани в случая. През третата седмица на август обаче Джери най-после изпрати експертите.

Името на компанията не носеше особен смисъл — Обединена диагностична група, или ОДГ, както предпочитаха да се наричат. Уоли знаеше единствено, че ОДГ представлява екип от медицински специалисти, базирани в Атланта, които обикаляха цялата страна и изследваха пациенти, очакващи някаква печалба от поредния колективен иск на Джери. Както бе инструктиран, Уоли нае площ от 1800 квадратни метра в един западнал търговски център — там, където навремето се бе намирал евтин магазин за домашни любимци. После възложи на една строителна фирма да изгради нови стени и да постави врати и се свърза със служба за почистване, която трябваше да освежи помещението. Витрините бяха покрити с кафява хартия; липсваха табели. Уоли взе под наем няколко евтини стола, маси и бюро, след което инсталира телефон и копирен апарат. Той изпращаше фактурите на един асистент от фирмата на Джери, чиято единствена задача беше да събира разходите по случаите „Крейокс“.

Когато помещението беше готово, служителите на ОДГ пристигнаха на място и се заловиха за работа. Екипът им се състоеше от трима специалисти в синьо-зелено хирургическо облекло. Всеки от тях имаше стетоскоп. Изглеждаха толкова професионално, че отначало дори Уоли ги помисли за изключително способни и квалифицирани. В действителност не бяха такива, но разполагаха с доста богат опит в изследването на потенциални ищци. Ръководителят им бе доктор Борзов — руски кардиолог натрупал цяло състояние от диагностицирането на пациенти (клиенти) за Джери Алисандрос и десетки други адвокати из страната. Доктор Борзов рядко срещаше човек с наднормено тегло, който да не страда от сериозен медицински проблем и чиято поява да не може да се отдаде на поредното лекарство, станало обект на някой шумен колективен иск. Той никога не свидетелстваше в съда — говореше с твърде силен акцент, а и професионалната му биография беше твърде кратка, — но се справяше чудесно с изследванията.

Дейвид, който де факто се занимаваше с всички (до момента) 430 клиенти, пострадали от „Крейокс“, и Уоли, който бе успял да намери тези случаи, присъстваха, когато екипът на ОДГ се залови за работа. Както бе уговорено предварително, трима клиенти пристигнаха точно в осем сутринта. Те бяха посрещнати с чаша кафе от Уоли и една симпатична лаборантка с медицинска престилка и бели гумени чехли. Бюрократичната част отне десет минути. Целта й беше най-вече да се установи, че клиентът действително е вземал „Крейокс“ повече от шест месеца. Първият от тях бе въведен в съседната стая, където екипът на ОДГ беше инсталирал свой собствен ехокардиограф. Вътре чакаха още двама специалисти. Единият обясни процедурата — „просто ще направим дигитална снимка на сърцето ви“, — а другият помогна на клиента да се качи на тежкото медицинско легло, което ОДГ разнасяше из цялата страна заедно с останалата апаратура. Докато двамата обхождаха гръдния кош с трансдюсера, доктор Борзов влезе в стаята и едва забележимо кимна на пациента. Неговото присъствие никога не вдъхваше кураж, но в действителност той нямаше истински пациенти. Носеше дълга до глезените бяла престилка, над чийто ляв джоб беше отпечатано името му, както и собствен стетоскоп, който му придаваше допълнителна тежест. Когато говореше, силният му акцент създаваше впечатлението за висока компетентност. Той огледа екрана, както винаги се намръщи и напусна стаята.

Атаката срещу „Крейокс“ се основаваше на изследвания, които трябваше да докажат, че лекарството уврежда аортната клапа и така предизвиква митрална регургитация. Ехокардиографът измерваше аортните функции и един спад от трийсет процента се приемаше като чудесна новина от адвокатите. Доктор Борзов веднага преглеждаше резултатите, нетърпелив да открие поредната увредена клапа.

Всяко изследване отнемаше двайсет минути. Така те успяваха да правят по три на час или двайсет и пет на ден, шест дни седмично. Уоли бе наел помещението за един месец. ОДГ вземаше по хиляда долара на изследване от „Зел и Потър“ и „Финли и Фиг“, като фактурите се изпращаха на Джери във Флорида.

Преди да пристигнат там, специалистите и доктор Борзов бяха посетили Чарлстън и Бъфало. След Чикаго щяха да поемат към Мемфис и Литъл Рок. Втори екип на ОДГ покриваше Западното крайбрежие, където един сръбски доктор разчиташе изследванията, а трети търсеше златни мини в Тексас. Мрежата на „Зел и Потър“ по случаите „Крейокс“ обхващаше четирийсет щата, седемдесет и пет адвокати и почти осемдесет хиляди клиенти.

За да избяга от хаоса в кантората, Дейвид прекарваше времето си в търговския център. Там разговаряше с клиентите си, които виждаше за пръв път. В общи линии те се радваха, че са ги повикали, притесняваха се от евентуалните сърдечни заболявания, предизвикани от лекарството, и се надяваха да оздравеят. Изглеждаха затлъстели и в ужасно физическо състояние, но иначе повечето бяха приятни хора. Чернокожи и бели, стари и млади, мъже и жени — наднорменото тегло и високият холестерол представляваха проблем за широк спектър от обществото. Всеки клиент, с когото Дейвид се срещаше, споделяше колко доволен е бил от лекарството и нямаше търпение да открие негов заместител. Постепенно Дейвид се запозна с медицинските специалисти и научи с какво се занимават, въпреки че те не говореха много. Доктор Борзов едва размени няколко думи с него.

След като прекара там три дни, Дейвид забеляза, че екипът на ОДГ не е доволен от резултатите. Изследванията, струващи по хиляда долара всяко, предлагаха малко доказателства за аортна недостатъчност, но в крайна сметка се откроиха няколко потенциални случая.

На четвъртия ден климатичната система се развали и наетото от Уоли помещение заприлича на парник. Беше август, температурите надхвърляха трийсет градуса и когато наемодателят спря да отговаря на обажданията им, екипът на ОДГ заплаши, че ще си тръгне. Уоли довлече отнякъде огромни вентилатори и сладолед, след което ги помоли да останат и да приключат работата си. Те продължиха, но постепенно съкратиха времето за изследванията на петнайсет, а после и на десет минути. Борзов едва поглеждаше резултатите, докато пушеше на тротоара отвън.

Съдия Сийрайт насрочи изслушването за 10 август, последната възможна дата в календара, преди цялата съдебна система да излезе в лятна ваканция. Нямаше молби, които да чакат отговор, или назряващи конфликти между страните. Предварителната фаза на делото бе протекла без всякакви затруднения. До момента „Варик Лабс“ демонстрираха изключителна отзивчивост при представяне на нужните документи, свидетели и експерти. Надин Карос бе подала няколко безобидни молби, които съдията бързо бе отхвърлил. От страна на ищеца адвокатите на „Зел и Потър“ също бяха реагирали доста адекватно при депозирането на различни заявления и документи.

Сийрайт следеше отблизо клюките за извънсъдебно споразумение. Неговите помощници преглеждаха внимателно финансовата преса и четяха сериозните блогове. „Варик Лабс“ не бяха дали официално изявление относно постигането на споразумение. Компанията обаче явно знаеше как да използва информацията в своя полза. Цената на акциите й бе паднала до 24.50 долара, но новината за огромни обезщетения веднага я изстреля обратно на трийсет.

След като адвокатите заеха места, съдия Сийрайт седна на креслото си и поздрави присъстващите. Извини се, че е насрочил изслушването за август — „най-трудния месец в годината за заетите хора“, — но ги увери, че е било по-добре да се срещнат, преди всички да излязат в отпуск. Той бързо прегледа списъка с представените от двете страни документи, за да се увери, че всичко е наред. Нямаше забележки.

Джери Алисандрос и Надин Карос се държаха толкова любезно един с друг, че чак изглеждаха глупаво. Уоли седеше вдясно от Джери, готов да се намеси, ако нещата загрубееха. Зад него, сгушени между група адвокати от „Зел и Потър“, се виждаха Дейвид и Оскар. След стрелбата и публикациите в пресата Оскар бе започнал да излиза по-често, доволен от цялото внимание. Той се усмихваше непрекъснато и вече се смяташе за ерген.

За да смени темата, съдия Сийрайт заяви:

— Напоследък чувам доста приказки за споразумение. Голямо глобално споразумение, както го наричат в нашия бранш тези дни. Искам да разбера какво става. След като случаят беше задвижен толкова бързо, датата на делото трябва да бъде определена съвсем скоро. Но ако предстои споразумение, защо изобщо да си губим времето? Ще внесете ли малко яснота по въпроса, мисис Карос?

Тя се изправи под погледите на всички и грациозно се приближи до подиума.

— Ваша чест, както навярно знаете, „Варик Лабс“ имат опит с редица сложни дела. Компанията е изградила свой собствен подход към извънсъдебните споразумения, отнасящи се до голям брой ищци. Аз самата нямам право да започвам преговори по случая „Клопек“, нито пък съм упълномощена от клиента си да давам публични изявления в тази връзка. Що се отнася до мен, делото може да започне.

— Добре. Мистър Алисандрос?

Двамата адвокати размениха местата си на катедрата и Джери се усмихна широко.

— Потвърждавам, ваша чест. Ние също се подготвяме за процес. Като член на Специализираната комисия обаче трябва да отбележа, че съм участвал в няколко неформални предварителни срещи с компанията, на които беше обсъдено евентуално глобално споразумение. Смятам, че мисис Карос знае за тези дискусии, но тя самата заяви, че не е упълномощена да ги коментира. Аз не представлявам „Варик“, така че нямам подобни съображения. Компанията не ме е помолила изрично да пазя срещите ни в тайна. Освен това, ваша чест, ако се стигне до формални преговори, мисис Карос едва ли ще вземе участие в тях. Досегашният ми опит подсказва, че „Варик“ използват юрисконсултите си за подобна цел.

— Очаквате ли формални преговори? — попита Сийрайт.

Последва дълга пауза. Всички затаиха дъх. Надин Карос успя да се престори на любопитна, макар и да бе запозната с общата картина. Никой друг в залата не беше наясно. Сърцето на Уоли биеше като лудо при мисълта за „формални преговори“.

Джери премести тежестта си от единия крак на другия, след което заяви:

— Господин съдия, не бих искал да бъда цитиран. Ето защо ще се застраховам, като призная, че не съм напълно сигурен.

— Значи нито вие, нито мисис Карос можете да внесете яснота по въпроса за евентуално споразумение? — попита Сийрайт с нотка на отчаяние в гласа си.

Двамата адвокати поклатиха глава. Надин знаеше твърде добре, че „Варик“ няма да се споразумеят. Джери беше почти убеден в противното. Никой от тях обаче не можеше да изиграе открито картите си. А и от етична гледна точка съдията нямаше право да ги разпитва за стратегиите им извън съдебната зала. Работата му беше да осигури един честен процес, а не да следи споразуменията между страните.

Джери се върна на мястото си и съдия Сийрайт отново смени темата.

— В момента разглеждам датата седемнайсети октомври, понеделник, за начало на делото. Не очаквам то да продължи повече от две седмици.

Десетината адвокати се втренчиха едновременно в календарите си. Всички се намръщиха.

— Ако датата не ви харесва, трябва да имате основателна причина — добави той. — Мистър Алисандрос?

Джери се изправи бавно, като държеше в ръка малък кожен бележник.

— Господин съдия, това означава, че отиваме на съд десет месеца след подаване на иска. Доста е скоро, не мислите ли?

— Определено е така, мистър Алисандрос. Обикновено чакам единайсет месеца. Не обичам делата ми да се застояват. Къде е проблемът?

— Няма проблем, господин съдия. Просто се нуждаем от още време за подготовка. Нищо повече.

— Глупости! Вече почти финализирахме предварителната фаза. Вие разполагате с експерти. Ответникът също. Бог знае, че и двете страни разполагате с достатъчно юристи. До седемнайсети октомври остават шейсет и осем дни. Подобен срок би трябвало да е съвсем приемлив за адвокат с вашата репутация, мистър Алисандрос.

Какъв спектакъл, помисли си Уоли. Този случай, както и всички други, щяха да приключат със споразумение до месец.

— Какво ще кажете от името на ответника, мисис Карос? — попита Сийрайт.

— Имаме известни притеснения, ваша чест — отвърна тя. — Но ще успеем да се справим.

— Чудесно. Насрочвам делото „Клопек срещу Варик Лабс“ за седемнайсети октомври. Освен ако не се случи някаква катастрофа, не се предвиждат каквито и да е закъснения или отлагания. Дори не си правете труда да се пазарите. — Той удари с чукчето по масата и добави: — Закривам заседанието. Благодаря ви.