Звездният отбор

22

Друг аспект на намразения от Дейвид живот в големите фирми бяха безкрайните съвещания. Съвещания за оценка на работата, за обсъждане на фирменото бъдеще, за планиране на какво ли не, за посрещане на нови адвокати, за сбогуване със старите, за текущи промени в законодателството, за съвети към новобранците, за поучения от съдружниците, за дискусии по компенсациите, по трудовоправни въпроси и безброй други невероятно досадни теми. Девизът на „Роган Ротбърг“ бе „работата и хонорарите никога не спират“, но имаше толкова много безсмислени съвещания, че работата често оставаше на втори план.

Именно затова Дейвид дълго се колеба, преди да предложи съвещание на своята нова фирма. Работеше там от четири месеца и бе навлязъл в рутината. Тревожеше го обаче липсата на любезност и общуване между колегите. Делото срещу „Крейокс“ се бавеше. Мечтите на Уоли за бърз удар гаснеха, а приходите спадаха. Оскар ставаше все по-раздразнителен. Дейвид бе узнал от разговорите си с Рошел, че съдружниците никога не сядат на масата, за да начертаят планове за бъдещето и да изкарат наяве болните теми.

Оскар каза, че е много зает. Уоли каза, че съвещанието ще е загуба на време. Рошел смяташе идеята за ужасна, докато не осъзна, че ще бъде поканена, после буквално се влюби в нея. Като единствен служител без юридическо образование, тя се радваше на възможността да получи право на глас. След време Дейвид успя да уговори двамата съдружници и така първото съвещание в историята на „Финли и Фиг“ бе насрочено.

Изчакаха до пет следобед, после заключиха външната врата и изключиха телефоните. След кратко мълчание Дейвид каза:

— Оскар, смятам, че като старши съдружник, трябва да водиш съвещанието.

— За какво искаш да говорим? — отвърна Оскар.

— Радвам се, че попита — каза Дейвид и бързо раздаде дневния ред. Номер 1: обсъждане на хонорарите. Номер 2: преглед на работата. Номер 3: документация. Номер 4: специализация.

— Това е само предложение — поясни Дейвид. — Честно казано, няма значение за какво ще говорим, важното е всеки от нас да може да си излее душата.

— Прекалено дълго си бил в голямата фирма — каза Оскар.

— Е, какво те тормози? — попита Уоли.

— Нищо не ме тормози — каза Дейвид. — Просто си мисля, че можем да се постараем да искаме еднакви хонорари и взаимно да си преглеждаме случаите. Системата за документация е отпреди двайсет години, а като фирма няма да направим пари, ако не се специализираме.

— И като стана дума за пари… — Оскар взе бележника си. — Откакто се захванахме с „Крейокс“, приходите ни спадат трети пореден месец. Отделяме твърде много време за онези случаи, а парите намаляват. Това ме тормози.

И той се втренчи в Уоли.

— Печалбата се задава — каза Уоли.

— Все това повтаряш.

— Другия месец ще уредим споразумение за около двайсет бона по злополуката на „Грумър“. Случват се сушави периоди, Оскар. Дявол да го вземе, не сме от вчера в занаята. Познаваш плюсовете и минусите. Миналата година бяхме на загуба девет месеца и накрая пак излязохме с добра печалба.

Някой шумно почука на външната врата. Уоли скочи и възкликна:

— О, не, това е Диана. Извинявайте, момчета, казах й да си вземе свободен ден.

Той изтича да отключи. Диана влезе в цялото си великолепие — тесни черни кожени панталони, обувки с умопомрачителни токове и прилепнал памучен пуловер.

Уоли каза:

— Хей, скъпа, имаме малко съвещание. Какво ще кажеш да изчакаш в кабинета ми?

— Колко време?

— Няма да се бавим.

Минавайки край Оскар и Дейвид, Диана им хвърли прелъстителна усмивка. Уоли я отведе до кабинета и затвори вратата. После малко смутено се върна на масата.

— Знаете ли какво ме тормози? — попита Рошел. — Оная там. — Тя кимна към кабинета на Уоли. — Защо трябва да идва всеки следобед?

— По-рано ти приемаше клиенти и след пет — побърза да добави Оскар. — Сега се заключваш тук с нея.

— Тя не пречи на никого — каза Уоли. — И говорете по-тихо.

— На мен ми пречи — заяви Рошел.

Уоли вдигна ръце и се навъси, готов за кавга.

— Вижте, това между нас двамата е сериозно и не ви влиза в работата. Разбрахте ли? Няма да го обсъждам повече.

Настана тишина. Всички си поеха дъх, после Оскар изстреля нов залп.

— Предполагам, че си й казал за „Крейокс“ и голямото обезщетение, което ще капне всеки момент, затова не ме изненадва, че се мотае наоколо. Прав ли съм?

— Аз говоря ли за твоите жени, Оскар? — възрази Уоли.

Жени? В множествено число? Очите на Рошел се разшириха, а Дейвид си припомни защо толкова мразеше фирмените съвещания. За няколко секунди Оскар смаяно се вторачи в Уоли. Двамата изглеждаха зашеметени от разменените реплики.

— Да продължим — каза Дейвид. — Бих искал разрешение да проуча начина на определяне на адвокатските хонорари и да се опитам да дам предложение за уеднаквяване. Има ли възражения?

Нямаше.

Използвайки затишието, Дейвид бързо раздаде няколко листа.

— Това е случай, на който се натъкнах. Има големи възможности.

— „Грозни зъби“ ли? — изненада се Оскар, гледайки цветна снимка на колекцията.

— Да. Клиентът е петгодишно момченце, което е в кома след отравяне с олово. Бащата купил този комплект зъби за миналия Хелоуин и момченцето ги държало в устата си часове наред. Разноцветните бои съдържат олово. На трета страница има предварителен доклад от лабораторията в Акрон, в която доктор Биф Сандрони изследва зъбите. Заключението е най-отдолу — и шестте комплекта пластмасови зъби са покрити с оловна боя. Доктор Сандрони е експерт по отравяне с олово и казва, че това е един от най-вредните продукти, които е срещал през последните двайсет и пет години. Той смята, че зъбите са произведени в Китай и внесени от някоя от многобройните фирми за евтини играчки тук, в Щатите. Китайските фабрики са известни с ужасната си практика да покриват милиони различни продукти с оловна боя. Агенцията по храните и лекарствата и Бюрото за защита на потребителите редовно изземат такива стоки, но е невъзможно да следят всичко.

Гледайки тъжно комплекта документи, Рошел изохка:

— Горкичкото! Ще оживее ли?

— Лекарите не вярват. Има тежки увреждания на мозъка, нервната система и много вътрешни органи. Ако оживее, ще бъде печална гледка.

— Кой е производителят? — попита Уоли.

— Там е въпросът. Не успях да открия в Чикаго друг комплект „Грозни зъби“, а заедно с Хелън търсим цял месец. Няма нищо и в интернет. Нищо в каталозите за доставка. Засега сме в задънена улица. Може би ги внасят само за Хелоуин. Семейството не е запазило опаковката.

— Трябва да има и други нещица като него — каза Уоли. — Нали разбираш, щом компанията произвежда такъв боклук, трябва да прави и други боклуци, например фалшиви мустаци и тъй нататък.

— Такава е и моята теория. Събирам богата колекция от подобни стоки и проверявам вносителите и производителите.

— Кой плати за този доклад? — попита подозрително Оскар.

— Аз. Две хиляди и петстотин долара.

Това предизвика временно стихване на разговора и четиримата се загледаха в доклада. Накрая Оскар попита:

— Родителите подписаха ли договор с нашата фирма?

— Не. Подписаха договор с мен, за да мога да получа медицинските данни и да започна разследване. Ще подпишат с фирмата, ако ги помоля. Въпросът е: поема ли „Финли и Фиг“ този случай? Ако отговорът е „да“, ще се наложи да харчим пари.

— Колко? — попита Оскар.

— Следващият ход е да наемем хората на Сандрони, за да отидат в апартамента, където живее семейството на детето, и да потърсят олово. То може да е в други играчки, в олющената боя по стените, дори в питейната вода. Посетих апартамента, който е поне на петдесет години. Сандрони трябва да установи източника на олово. Той е почти сигурен, че вече го знаем, но иска да изключи всички други възможности.

— И колко ще струва? — попита Оскар.

— Двайсет хиляди.

Оскар зяпна и поклати глава. Уоли подсвирна и разпиля листовете. Само Рошел запази хладнокръвие, но тя нямаше право на глас по паричните въпроси.

— Без ответник няма дело — каза Оскар. — Защо да хвърляме пари за проучване, когато не знаем кого ще съдим?

— Ще намеря производителя — каза Дейвид.

— Чудесно. Като го намериш, може би ще имаме основание за иск.

Вратата на Уоли изщрака, после се отвори. Диана прекрачи навън и изписука:

— Уоли, колко още ще се бавиш, скъпи?

— Само няколко минути — каза Уоли. — Почти сме приключили.

— Но на мен ми писна да чакам.

— Добре, добре. След минутка идвам.

Диана затръшна вратата и стените се разтресоха.

— Май сега тя ръководи съвещанието — отбеляза Рошел.

— Стига де — озъби се Уоли, после се обърна към Дейвид. — Случаят ми допада, Дейвид, наистина ми допада. Но делото „Крейокс“ е в пълен ход и не можем да си позволим други големи разходи. Предлагам да го оставиш на изчакване, може би да продължиш с търсенето на производителя, а след като се споразумеем за „Крейокс“, ще бъдем в отлична позиция сами да избираме с какво да продължим. Вече имаш съгласието на родителите. Хлапето няма къде да избяга. Предлагам засега да замразим случая и да го извадим на бял свят догодина.

Дейвид не беше в позиция да спори. Двамата съдружници му отказваха. Рошел би се съгласила, ако имаше право на глас, но вече и тя губеше интерес.

— Окей — каза Дейвид. — Тогава бих искал да продължа сам, в свободното си време, с мои пари и под закрилата на собствената ми застраховка за професионални грешки.

— Имаш ли собствена застраховка? — попита Оскар.

— Не, но лесно ще си направя.

— Ами двайсетте бона? — попита Уоли. — Според тая справка си похарчил близо пет хиляди през последните четири месеца.

— Вярно, и всеки месец разходите нарастват. Имам малко пари в банката. Готов съм да рискувам, за да помогна на момченцето.

— Не е до помощта за момченцето — възрази Оскар. — Става дума за финансиране на съдебно дело. Съгласен съм с Уоли. Защо не отложиш за догодина?

— Защото не искам — отвърна Дейвид. — Семейството се нуждае от помощ сега.

Уоли сви рамене.

— Действай тогава. Не възразявам.

— Аз също — каза Оскар. — Но искам да видя по-високи месечни приходи.

— Ще видиш.

Вратата на Уоли се отвори и Диана изскочи от кабинета. Тя профуча през стаята, изсъска тихичко: „Копеле!“, после рязко отвори външната врата, изръмжа към масата: „Не ми се обаждай!“, и отново разтърси стените, затръшвайки вратата зад себе си.

— Фурия е — отбеляза възхитено Уоли.

— Ама че зла кучка — тихо подметна Рошел.

— Не може да си се хванал сериозно с нея, Уоли — изрече Оскар, почти умолително.

— Това си е моя работа и не се бъркай — каза Уоли. — Има ли още нещо в дневния ред? Уморих се.

— Това беше всичко от мен — каза Дейвид.

— Закривам съвещанието — обяви старши съдружникът.