Звездният отбор

38

Липсата на страх от унищожение, регистрирана в понеделник, трая само до вторник сутринта. В момента, в който екипът на бутиковата фирма влезе в съдебната зала, натискът отново се засили. Предстоеше истинското начало на делото и въздухът трептеше от напрежение. „Просто трябва да се справиш“, повтаряше си наум Дейвид всеки път когато стомахът му се преобръщаше от тревога.

Съдия Сийрайт поздрави лаконично присъстващите, приветства журито с „добре дошли“ и се опита да обясни липсата на мисис Айрис Клопек, вдовица и личен пълномощник на Пърси Клопек. Когато свърши, той добави:

— На този етап всяка от страните ще произнесе встъпителна реч. Нищо от споменатото в нея не бива да се приема за доказателство; адвокатите просто ще споделят какво смятат да докажат по време на процеса. Предупреждавам ви да не обръщате много внимание на думите им. Пръв ще започне адвокатът на ищцата. Мистър Финли, думата е ваша.

Оскар се изправи и тръгна напред, стиснал жълтия си бележник. Той се усмихна на заседателите, прегледа бележките си и отново се усмихна. Изведнъж лицето му стана сериозно. Минаха няколко неловки секунди. Оскар изглеждаше така, сякаш си бе изгубил мисълта и не знаеше как да продължи. Избърса с длан челото си и залитна напред. Удари се в подиума и се стовари тежко на дървения под, като не спираше да стене и да се мръщи от болка. В залата настъпи паника. Уоли и Дейвид се затичаха към него, придружени от двама пристави и няколко адвокати от „Роган Ротбърг“. Голяма част от заседателите станаха в желанието си да помогнат по някакъв начин. Съдия Сийрайт изкрещя:

— Повикайте линейка! Повикайте линейка! Има ли доктор в залата?

Нямаше. Един пристав пое нещата в свои ръце и скоро стана ясно, че Оскар не е просто припаднал. В суматохата, докато тълпата се суетеше около него, някой каза:

— Едва диша.

Хората продължиха да се лутат напред-назад. Чуха се още викове за помощ. Някакъв парамедик, зачислен към съда, пристигна само след минути и коленичи до Оскар.

Уоли се изправи и отстъпи назад, като се озова директно пред заседателите. Без да мисли, в изключително неуместен опит да се пошегува, той погледна към тях, посочи падналия си съдружник и изрече на висок глас думите, които щяха да бъдат повтаряни години наред в адвокатските среди:

— О, чудесата на „Крейокс“!

— Господин съдия, моля ви! — изкрещя Надин Карос.

Някои от заседателите се усмихнаха, други — не.

Съдия Сийрайт се намеси:

— Мистър Фиг, махнете се от там.

Уоли се оттегли. Двамата с Дейвид зачакаха в другия край.

Заседателите отидоха в специална стаичка извън залата.

— Обявявам едночасова почивка — каза Сийрайт и слезе от мястото си.

Уоли се доближи до него и заяви:

— Съжалявам за преди малко, господин съдия.

— Тишина.

Скоро пристигна екип парамедици с носилка. Оскар бе изнесен от залата. Изглежда, бе загубил съзнание. Имаше пулс, но той беше опасно нисък. Докато адвокатите и зрителите обикаляха наоколо, несигурни какво трябва да направят, Дейвид прошепна на Уоли:

— Досега оплаквал ли се е от проблеми със сърцето?

Уоли поклати глава.

— Не. Винаги е бил в чудесна форма. Доколкото знам, баща му е умрял като млад. Но Оскар не обича да говори за семейството си.

Един пристав се приближи до тях с думите:

— Съдията свиква всички адвокати в кабинета си.

Уплашен от мисълта, че ще бъде изложен на прицел, Уоли реши, че няма какво да губи. Ето защо влезе наперено в кабинета на Хари Сийрайт.

— Господин съдия, налага се да отида в болницата.

— Почакайте, мистър Фиг.

Надин беше станала от мястото си. Не изглеждаше щастлива. С най-професионален тон тя заяви:

— Ваша чест, въз основа на недопустимия коментар, направен от мистър Фиг пред съдебните заседатели, не ни остава друга възможност, освен да поискаме анулиране на избора.

— Мистър Фиг? — заяви съдията с глас, който подсказваше, че изборът може да бъде анулиран всеки миг.

Уоли също се изправи, но не успя да измисли отговор. Дейвид инстинктивно се намеси:

— Защо смятате, че заседателите вече са предубедени? Мистър Финли не взема лекарството. Естествено, забележката беше глупава, изречена в момент на пълно объркване, но не виждам наличие на предубеденост.

— Не съм съгласна, ваша чест — изсъска Надин. — Няколко заседатели приеха думите на шега и едва не се разсмяха. Да наречем този коментар „глупав“ не е достатъчно. Той е изключително неуместен и предубеден.

Анулирането на избора на заседатели означаваше протакане на случая — нещо, от което екипът на „Финли и Фиг“ отчаяно се нуждаеше. Всъщност те бяха готови да отлагат цяло десетилетие.

— Молбата се приема — каза съдията. — Обявявам избора за анулиран. А сега какво?

Уоли се бе отпуснал на един стол. Изглеждаше блед. Дейвид изрече на глас първата мисъл, която му хрумна:

— Господин съдия, очевидно е, че се нуждаем от повече време. Какво ще кажете за малко отлагане или нещо подобно?

— Мисис Карос?

— Ваша чест, ситуацията несъмнено е уникална. Предлагам да изчакаме двайсет и четири часа и да проследим състоянието на мистър Финли. Според мен е справедливо да отбележим, че именно мистър Фиг подаде съдебния иск и само допреди няколко дни беше водещ адвокат по делото. Сигурна съм, че той е в състояние да свърши също толкова добра работа, колкото и неговият старши съдружник.

— Има логика — съгласи се съдия Сийрайт. — Мистър Зинк, мисля, че е най-добре вие двамата да отидете в болницата и да проверите как е мистър Финли. Дръжте ме в течение. Очаквам имейлите ви, с копие до мисис Карос.

— Непременно, господин съдия.

Оскар бе получил остър инфаркт на миокарда. Състоянието му беше стабилно и лекарите очакваха той да оцелее, но предварителните снимки разкриваха сериозно запушване на три коронарни артерии. Дейвид и Уоли прекараха един тягостен ден в чакалнята на реанимацията. Опитваха се да убият времето, като обсъждаха съдебната си стратегия, пишеха имейли на съдия Сийрайт, обядваха с храна от един автомат и обикаляха отегчени коридорите. Уоли беше убеден, че нито Пола Финли, нито дъщеря й Кийли са идвали в болницата. Оскар се бе изнесъл от къщи преди три месеца и вече излизаше с друга жена (разбира се, тайно). Носеха се слухове, че Пола също си е намерила нов мъж. При всички случаи и двамата бяха щастливи, че бракът им е приключил, макар и разводът да не беше финализиран.

В 16:30 ч. една медицинска сестра ги заведе за кратко до стаята на Оскар. Той беше буден, заобиколен от безброй тръби и монитори, и дишаше самостоятелно.

— Страхотна встъпителна реч — пошегува се Уоли и Оскар леко се усмихна.

Уоли и Дейвид бяха решили да не споменават за анулирането на избора. След няколко жалки опита да започнат разговор те осъзнаха, че Оскар е твърде уморен, за да си бъбри с тях. Ето защо се сбогуваха с него и напуснаха болницата. На излизане някаква сестра ги уведоми, че операцията е насрочена за седем сутринта на другия ден.

В шест часа на следващата сутрин Дейвид, Уоли и Рошел застанаха до леглото на Оскар, за да му пожелаят успех преди интервенцията. Когато сестрата ги помоли да си тръгнат, те отидоха в кафенето и си поръчаха обилна закуска от воднисти яйца и студен бекон.

— Какво ще стане с делото? — попита Рошел.

Дейвид успя да сдъвче парче бекон и отвърна:

— Не съм сигурен, но не можем да разчитаме на безкрайни отлагания.

Уоли разбъркваше кафето си и наблюдаваше две млади медицински сестри.

— Изглежда, че и двамата ще бъдем повишени. Аз ще стана водещ адвокат, а ти ще заемеш второто място.

— Значи шоуто продължава? — заяви Рошел.

— О, да — каза Дейвид. — В момента нямаме особено влияние върху събитията. „Варик“ диктуват правилата. Компанията иска процес, защото търси реабилитация. Огромна победа. Гръмки статии. Доказателство, че прекрасното им лекарство не е чак толкова вредно. А най-важното е, че съдията е на тяхна страна. — Той си взе още бекон и добави: — Накратко, „Варик“ имат фактите, парите, експертите, адвокатите и съдията.

— А ние какво имаме? — попита Рошел.

Двамата се замислиха за миг, след което поклатиха глави. Нищо. Абсолютно нищо.

— Все пак ни остава Айрис — заяви накрая Уоли и всички се засмяха. — Прекрасната Айрис.

— Тя ще свидетелства ли пред заседателите?

— Не. Един от лекарите й ни изпрати писмо, в което се казва, че здравословното й състояние не й позволява да се яви в съда — обясни Дейвид.

— И слава богу — допълни Уоли.

След още час, прекаран в безсмислени занимания, тримата решиха да се върнат в кантората и да се опитат да свършат нещо полезно. Дейвид и Уоли трябваше да подготвят редица документи за делото. Една медицинска сестра се обади в 11:30 ч. с добрата новина, че Оскар е излязъл от операционната и е стабилен. Не можеше да приема посетители през следващите двайсет и четири часа, което също бе посрещнато положително. Дейвид изпрати имейл на помощника на Хари Сийрайт, за да му съобщи за развоя на събитията. Петнайсет минути по-късно получи отговор. В него пишеше, че всички адвокати трябва да се явят в кабинета на съдията в два следобед.

— Моля, предайте моите благопожелания на мистър Финли — заяви съдията е равен тон.

От едната страна на масата седяха Дейвид и Уоли, а от другата — Надин и четирима души от нейната свита.

— Благодаря, господин съдия — отвърна Уоли, но само защото от него се очакваше да каже нещо.

— Новият ни план е следният — продължи Сийрайт без излишни паузи. — Остават още трийсет и четирима потенциални заседатели. Аз ще ги призова отново в петък сутринта, на 21 октомври. Пада се точно след три дни. Тогава ще изберем новите заседатели. Началото на процеса е насрочено за следващия понеделник, 24 октомври. Някакви коментари или възражения?

И още как, помисли си Уоли. Но откъде можеше да започне?

Юристите мълчаха. Съдията продължи:

— Осъзнавам, че адвокатите на ищцата не разполагат с достатъчно време за прегрупиране, но вярвам, че мистър Фиг ще се справи също толкова добре, колкото мистър Финли. Ако трябва да бъдем честни, никой от тях няма опит във федералния съд. Смяната по никакъв начин не би навредила на случая.

— Ние сме готови за делото — извика силно Уоли, но само за да се защити.

— Чудесно. Мистър Фиг, отсега нататък няма да толерирам нелепите ви коментари в съда, независимо дали заседателите присъстват или не.

— Моля за извинение, господин съдия — заяви Уоли с нескрита ирония.

— Приемам го. Междувременно обаче реших да глобя вашата фирма с пет хиляди долара заради безразсъдното ви и непрофесионално поведение в съдебната зала. Ще го направя отново, ако прекрачите границата.

— Струва ми се малко прекалено — промърмори Уоли.

Разходите продължават, помисли си Дейвид. Седемдесет и пет хиляди долара за д-р Борзов; 50000 за д-р Хърбърт Тредгил, експерт-фармаколог; 15000 за д-р Кания Мийд, експерт икономист; 25000 за Консуело, консултант при избора на заседателите. Щяха да похарчат още петнайсет хиляди, за да докарат всички експерти в Чикаго, да ги нахранят и да ги настанят в луксозни хотели. Айрис Клопек и мъртвият й съпруг струваха на „Финли и Фиг“ поне 180000 долара. А сега, благодарение на голямата уста на Уоли, кантората бе загубила още пет хиляди.

Дейвид непрекъснато си повтаряше, че тези суми всъщност не са толкова високи. В противен случай щяха да бъдат дадени под съд за професионална небрежност и да платят огромни глоби заради внасянето на необоснован иск. В действителност те пилееха доста пари, за да убедят съда, че искът им не е толкова необоснован, колкото изглежда.

Дейвид никога не бе чувал за подобни маневри по време на следването си в Харвард, нито пък бе виждал такава лудост през петте години, прекарани в „Роган Ротбърг“.

Щом стана дума за глоби, мисис Карос се намеси:

— Ваша чест, смятаме да подадем молба по член единайсет. — Тя плъзна няколко копия по масата и продължи: — Настояваме за прилагането на санкции, тъй като вчерашните безотговорни действия на мистър Фиг в залата предизвикаха анулиране на избора на заседатели, което от своя страна доведе до непредвидени разходи за нашия клиент. Защо „Варик Лабс“ трябва да плащат за непрофесионалното поведение на адвокатите?

Уоли веднага отвърна на атаката:

— Защото активите на „Варик“ възлизат на четирийсет и осем милиарда долара. Моите доходи са значително по-малки.

Шегата му не предизвика усмивки.

Съдия Сийрайт се зачете внимателно в молбата. Дейвид и Уоли веднага последваха примера му. След десетминутно мълчание съдията попита:

— Какъв е вашият отговор, мистър Фиг?

Уоли хвърли отвратено копието от молбата на масата, сякаш беше нещо мръсно.

— Господин съдия, аз нямам нищо общо с факта, че тези хора вземат по милиони долари на час. Услугите им са безсрамно скъпи, но това не е мой проблем. Щом „Варик“ искат да си пилеят парите, нека го правят. Те определено могат да си го позволят. Но, моля ви, не замесвайте и мен в играта.

— Мисля, че не разбирате, мистър Фиг — каза Надин. — Ние не бихме вършили цялата допълнителна работа, ако не се бяхте държали така нагло.

— Добре де, но чак пък трийсет и пет хиляди? Стига глупости. Наистина ли вярвате, че струвате толкова?

— Зависи от изхода на делото, мистър Фиг. Ако не се лъжа, вие пожелахте сто милиона, когато подадохте иска. Така ли е? Не критикувайте моя клиент заради усилията му да си осигури добра професионална защита.

— Нека проверя дали съм ви разбрал правилно. Ако вие или вашият клиент направите нещо незаконно по време на процеса — например забавите процедурите или, не дай си Боже, допуснете сериозна грешка, — аз мога да подам молба за санкции и да събера малко пари. Прав ли съм, господин съдия?

— Не. Молбата ви ще бъде отхвърлена съгласно член единайсет.

— Естествено! — каза Уоли и прихна да се смее. — Вие двамата сте страхотен екип.

— Внимавайте, мистър Фиг — изръмжа съдия Сийрайт.

— Престани — прошепна Дейвид.

Последваха няколко секунди мълчание и Уоли се успокои. Накрая съдията заяви:

— Съгласен съм, че анулирането на избора на заседатели можеше да бъде избегнато и че то е довело до допълнителни разходи. Според мен обаче сумата от трийсет и пет хиляди е доста преувеличена. Нарушението изисква санкции, но не в подобен размер. Десет хиляди ми звучи по-разумно. Определям глоба в този размер.

Уоли въздъхна — още един удар под кръста. Дейвид си помисли, че е най-добре да ускори нещата, така че срещата да приключи час по-скоро. „Финли и Фиг“ не можеха да понесат повече нападения. Ето защо той изрече жалкото извинение:

— Господин съдия, трябва да се върнем в болницата.

— Закривам заседанието. Ще се срещнем отново в петък сутринта.