Звездният отбор

45

Ема прекара една неспокойна нощ и родителите й бяха принудени да я разхождат на смени из къщата. Когато предаде малката на Дейвид в пет и половина сутринта и отново тръгна към леглото, Хелън обяви, че кариерата й на правна асистентка е приключила, слава богу. Тя се бе наслаждавала на обедите с Дейвид, но не и на останалата част от задълженията си. Освен това трябваше да се грижи за болното бебе. Дейвид бързо успокои Ема и докато я хранеше с шишето, разгледа няколко страници в интернет. Акциите на „Варик“ бяха достигнали рекордната стойност от 40 долара в четвъртък следобед. Постоянното покачване на цената им през последната седмица беше още по-красноречиво доказателство, че делото „Клопек“ се развива зле за ищцата. Не че бяха нужни повече доказателства. Воден от обичайното си нездраво любопитство, Дейвид провери блога на Тринайсетия съдебен заседател, който беше написал следното:

Дейвид се отдръпна рязко и стисна Ема, която веднага спря да пие от шишето. Затвори лаптопа и се ядоса, че изобщо е прочел тази гадост. Никога повече, каза си той за пореден път.

Тъй като разполагаше с почти сигурно решение, Надин Карос реши да упражни още по-голям натиск върху противника. Първият й свидетел в петък сутринта беше доктор Марк Юландър, вицепрезидент на „Варик“ и директор на отдела по медицински проучвания. Като следваха предварително уговорен сценарий, двамата бързо уточниха основните факти. Юландър имаше три научни степени и от двайсет и две години контролираше разработването на безброй лекарства във „Варик“. „Крейокс“ беше постижението, с което се гордееше най-много. Компанията бе похарчила над четири милиарда долара, за да го пусне на пазара. Неговият екип от трийсет учени се бе трудил цели осем години в стремежа си да усъвършенства „Крейокс“ и да се увери, че медикаментът намалява нивото на холестерол в организма, няма странични ефекти и отговаря на изискванията на Агенцията по храните и лекарствата. Юландър описа сложните тестове, съпътстващи производството не само на „Крейокс“, но и на останалите прекрасни продукти на „Варик“. Репутацията на компанията зависеше от медикаментите, които разработваше, и гаранцията за качество беше водеща във всеки аспект от проучванията. С умелата помощ на Надин доктор Юландър обрисува внушителна картина на огромното си старание да създаде идеалното лекарство — „Крейокс“.

Тъй като нямаше какво да губи, Дейвид реши да рискува и да се включи в битката. Той започна кръстосания си разпит с думите:

— Доктор Юландър, нека поговорим за клиничните изпитвания, които току-що споменахте.

Фактът, че Дейвид се бе надигнал от мястото си, изненада заседателите. Въпреки че беше едва десет и петнайсет, те очакваха да вземат бързо решение и да се приберат у дома.

— Къде се провеждаха изпитванията? — попита Дейвид.

— За „Крейокс“ ли?

— Не, за детския ви аспирин. Разбира се, че за „Крейокс“.

— Съжалявам. Естествено. Нека помисля. Както вече уточних, изпитванията продължиха доста дълго.

— Знам, доктор Юландър. Въпросът ми е съвсем лесен. Къде се състояха те?

— Ами първоначалните изпитвания бяха проведени в Никарагуа и Монголия. Избрахме група пациенти с повишен холестерол.

— Продължете. Къде другаде?

— В Кения и Камбоджа.

— Значи компанията е похарчила четири милиарда при разработването на „Крейокс“, за да натрупа дивиденти в Монголия и Кения?

— Не мога да отговоря, мистър Зинк. Не се занимавам с маркетинг.

— Добре тогава. Колко от клиничните тестове са били проведени тук, в Щатите?

— Нито един.

— Каква част от лекарствата на „Варик“ се намира в експериментална фаза към сегашния момент?

Надин Карос се изправи и каза:

— Възразявам, ваша чест. Въпросът е неуместен. Тук не подлежат на обсъждане други медикаменти.

Съдия Сийрайт се почеса по брадичката.

— Отхвърля се. Искам да разбера накъде бие мистър Зинк.

Дейвид не беше сигурен накъде бие, но току-що бе отбелязал малка победа над мисис Карос. Придобил смелост, той продължи:

— Отговорете на въпроса, доктор Юландър. Колко от лекарствата на „Варик“ са в експериментална фаза?

— Около двайсет. Мога да назова всички, ако ми дадете една-две минути.

— Цифрата е достатъчна. Нека си спестим време. Колко ще похарчи компанията тази година, за да изпитва своите продукти?

— Към два милиарда долара.

— Какъв процент от общите продажби на „Варик“ през миналата година е дошъл от чужди пазари?

Доктор Юландър сви рамене. Изглеждаше объркан.

— Трябва да проверя финансовите резултати.

— Вие сте вицепрезидент на компанията, нали така? И заемате позицията вече шестнайсет години. Прав ли съм?

— Да.

Дейвид взе една тънка папка, разлисти няколко документа и заяви:

— Пред мен е финансовият отчет на фирмата за миналата година. Според него осемдесет и два процента от продажбите на „Варик“ са били на американския пазар. Виждали ли сте този отчет?

— Разбира се.

Мисис Карос стана от мястото си.

— Възразявам, ваша чест. Финансовите отчети на клиента ми не представляват интерес тук.

— Отхвърля се. Подобни документи са достъпни за обществеността.

Още една малка победа. За втори път Дейвид усети сладостта от вълнението на битката.

— Осемдесет и два процента. Цифрата вярна ли е, доктор Юландър?

— Щом казвате.

— Не го казвам аз, сър. Данните са взети от публикувания отчет.

— Добре, в такъв случай са осемдесет и два.

— Благодаря. Колко от двайсетте лекарства, които разработвате в момента, се изпитват на американска земя?

Свидетелят стисна челюсти и отвърна през зъби:

— Нито едно.

— Нито едно — повтори драматично Дейвид и погледна към заседателите. Повечето от тях слушаха съсредоточено. Той спря за няколко секунди и продължи: — Значи „Варик“ дължат осемдесет и два процента от печалбата си на продажби в Щатите, но предпочитат да изпитват своите лекарства в Никарагуа, Камбоджа и Монголия. Защо е така, доктор Юландър?

— Много е просто, мистър Зинк. Регулациите в страната пречат на разработката на нови лекарства, уреди и процедури.

— Чудесно. Да разбирам ли, че обвинявате правителството за рутинната ви практика да изпитвате лекарствата си върху хора на отдалечени места?

Мисис Карос отново скочи на крака.

— Възразявам, ваша чест. Адвокатът изопачава думите на свидетеля.

— Отхвърля се. Заседателите чуха добре думите на свидетеля. Продължете, мистър Зинк.

— Благодаря, господин съдия. Отговорете на въпроса, доктор Юландър.

— Съжалявам, ще го повторите ли?

— Твърдите ли, че причината да провеждате клиничните тестове в развиващи се страни е прекалената регулация в Съединените щати?

— Да, това е причината.

— Не е ли истина, че „Варик“ изпитва медикаментите си в развиващи се страни, защото така може да избегне риска от съдебни дела, в случай че нещата приключат зле?

— Не, изобщо.

— Не е ли истина, че „Варик“ изпитва медикаментите си в развиващи се страни, защото там не съществува какъвто и да е контрол?

— Не.

— Не е ли истина, че „Варик“ изпитва медикаментите си в развиващи се страни, защото там много по-лесно се намират опитни мишки на два крака, които отчаяно се нуждаят от някой долар?

Зад лявото рамо на Дейвид настъпи суматоха. Адвокатите се възмущаваха. Мисис Карос скочи от мястото си и заяви със строг тон:

— Възразявам, ваша чест.

Съдия Сийрайт, който се бе облегнал на лактите си, спокойно отвърна:

— Обосновете възражението си.

За пръв път тази седмица Надин не можа да намери подходящите думи.

— Като начало възразявам на въпросите, тъй като са неуместни. В настоящото дело не са важни другите лекарства, разработени от клиента ни.

— Вече отхвърлих това възражение, мисис Карос.

— Възразявам и срещу употребата на израза „опитни мишки на два крака“.

Изразът наистина беше неприемлив, но сякаш подхождаше идеално на конкретната ситуация. Съдия Сийрайт се замисли за миг. Всички очи бяха приковани в него. Дейвид се обърна към заседателите и забеляза няколко усмивки.

— Отхвърля се. Продължете, мистър Зинк.

— Вие сте ръководили медицинските проучвания на „Варик“ през хиляда деветстотин деветдесет и осма година. Така ли е?

Доктор Юландър отвърна:

— Да, както споменах, заемам тази позиция от двайсет и две години.

— Благодаря. През хиляда деветстотин деветдесет и осма година компанията провеждала ли е клинични тестове за лекарство на име „Амоксолин“?

Юландър се обърна притеснено към масата на защитата. Повечето адвокати на „Варик“ също изглеждаха разтревожени. Мисис Карос отново се изправи и извика:

— Възразявам, ваша чест! Лекарството не е обект на настоящата дискусия. Историята му няма никакво значение в случая.

— Мистър Зинк?

— Ваша чест, въпросното лекарство има доста грозна история. Не обвинявам „Варик“, че искат да го прикрият.

— Защо ни е необходимо да обсъждаме други медикаменти, мистър Зинк?

— Господин съдия, свидетелят сам повдигна въпроса за репутацията на компанията. Той свидетелства в продължение на шейсет и четири минути, като използва по-голямата част от тях, за да убеди заседателите, че неговата компания отдава изключителна важност на сигурността по време на всяко изпитване. Защо да не навляза по-дълбоко в тази тема? Струва ми се напълно уместна и смятам, че заседателите ще проявят интерес към нея.

Надин побърза да се намеси:

— Ваша чест, делото се отнася за лекарство на име „Крейокс“. Всичко останало са изстрели в тъмното.

— Но, както мистър Зинк правилно отбеляза, вие повдигнахте въпроса за репутацията на компанията, мисис Карос. Открехнахте вратата, без никой да го изисква от вас. Възражението се отхвърля. Продължете, мистър Зинк.

Вратата определено беше открехната и историята на „Варик“ бе излязла на дневен ред. Дейвид не знаеше как е успял да го постигне, но се чувстваше развълнуван. Колебанията му бяха изчезнали. Ужасяващият страх също. Той се бе изправил съвсем сам срещу големите играчи и започваше да отбелязва точки. Беше време за шоу.

— Попитах ви за „Амоксолин“, доктор Юландър. Предполагам, че помните медикамента.

— Да, помня го.

Дейвид махна драматично с ръка и заяви:

— Разкажете на заседателите за него. Какво е било предназначението му?

Юландър се смъкна с няколко сантиметра на стола и отново погледна безпомощно към масата на защитата. Проговори неохотно, като използваше много кратки изречения.

— Разработихме „Амоксолин“ като лекарство, предизвикващо аборт.

Дейвид реши да му помогне.

— И е можело да бъде прието до един месец след зачеването. Представлявало е подобрена версия на „хапчето след секс“, нали, докторе?

— Нещо такова.

— Да или не?

— Да.

— Медикаментът е имал за цел да унищожи зародиша, който е трябвало да бъде изхвърлен заедно с останалите отпадъчни продукти на организма. Така ли е, докторе?

— По-простичко казано, да. Това беше целта му.

Тъй като знаеше, че седем от заседателите са католици, Дейвид нямаше нужда да се обръща, за да разбере реакцията им.

— Проведохте ли клинични тестове за „Амоксолин“?

— Да.

— И къде се състояха те?

— В Африка.

— Къде по-точно?

Юландър извъртя очи и се намръщи.

— Ами… ъъъ… не съм много сигурен. Трябва да проверя.

Дейвид бавно се приближи до своята маса, прерови няколко документа и взе една тънка папка. Отвори я и прелисти страниците. После попита, сякаш четеше директно от доклада:

— В кои три африкански държави „Варик“ са провели клинични тестове за хапчето „Амоксолин“?

— Уганда със сигурност. Другите не…

— Какво ще кажете за Уганда, Ботсвана и Сомалия? — попита Дейвид.

— Да, мисля, че бяха тези.

— Колко жени участваха в тестовете?

— Разполагате с информацията, нали, мистър Зинк?

— Как ви звучи цифрата четиристотин?

— Възможно е.

— И каква сума е платила компанията на всяка африканка, прекратила бременността си с едно от хапчетата ви?

— Навярно знаете отговора, мистър Зинк.

— Петдесет долара на зародиш. Така ли е, доктор Юландър?

— Предполагам.

— Не е нужно да предполагате, докторе. Докладът е пред мен.

Дейвид прелисти на следващата страница и изчака ефектът от думите му да се разпространи из залата. Надин Карос се изправи и заяви:

— Възразявам, ваша чест. Докладът, използван от мистър Зинк, не е доказателство. Аз не съм го виждала.

— О, убеден съм, че го е виждала, господин съдия — отвърна Дейвид. — Всички големи клечки във „Варик“ са запознати с него.

— Какъв е този доклад, мистър Зинк? — попита Сийрайт.

— Това е разследване, проведено от Световната здравна организация през две хиляди и втора година. Техните експерти са проучили действията на най-големите фармацевтични компании в света и начините, по които те използват опитни мишки на два крака в бедни страни, за да изпитват лекарствата си, преди да започнат да ги продават в по-богатите държави.

Съдията вдигна ръце и каза:

— Достатъчно. Нямате право да използвате доклада, ако не е приложен като доказателство.

— Не го прилагам като доказателство, ваша чест. Просто искам да дискредитирам свидетеля и да поставя под съмнение отличната репутация на прекрасната му компания.

В този момент Дейвид не се притесняваше от избора си на думи. Какво можеше да загуби?

Съдия Сийрайт се намръщи и отново се почеса по брадичката. Изглеждаше объркан.

— Мисис Карос — заяви той.

— Адвокатът излага факти от доклад, който не представлява доказателство. Заседателите няма как да го прочетат, освен ако документът не бъде приет като такова — отговори спокойно тя, въпреки че беше видимо раздразнена.

— Ето какво ще направим, мистър Зинк. Позволявам ви да използвате доклада единствено за да дискредитирате свидетеля. Информацията обаче трябва да бъде представена по изключително точен начин. Не бива да я изопачавате така, че да служи на целите ви. Ясно ли е?

— Разбира се, господин съдия. Искате ли да получите екземпляр от доклада?

— Да.

Дейвид отиде до своята маса и взе още две папки. Докато вървеше самоуверено през залата, заяви:

— Имам и копие за „Варик“, макар да съм сигурен, че вече са го чели. Вероятно са го заровили в някое мазе.

— Прекратете страничните коментари, мистър Зинк — изръмжа съдията.

— Извинявам се — отвърна Дейвид.

Той подаде едната папка на Сийрайт и хвърли другата на масата пред Надин Карос. После погледна бележките си и отново се втренчи в доктор Юландър.

— Е, докторе, да продължим с „Амоксолин“. Когато изпитваше лекарството, компанията притесняваше ли се за възрастта на младите африканки?

За няколко секунди Юландър не беше в състояние да отговори. Накрая промърмори:

— Да, определено.

— Чудесно. И каква беше долната възрастова граница, доктор Юландър? Какви бяха изискванията на „Варик“?

— Жените трябваше да са навършили осемнайсет години.

— Някога чели ли сте доклада, докторе?

Юландър отчаяно потърси помощта на Надин Карос. Подобно на колегите си, тя бе свела очи и не смееше да погледне никого. Свидетелят отвърна неубедително:

— Не.

Заседател номер 37, петдесет и една годишен чернокож мъж, издаде съскащ звук, който бе чут от всички в залата и прозвуча като „по дяволите“.

— Не е ли вярно, докторе, че бременни момичета на четиринайсет години са получавали „Амоксолин“, за да направят аборт? Страница двайсет и две, ваша чест. Последният абзац от втората колона.

Юландър не отговори.

Рубън Маси седеше до Джуди Бек на първия ред от страната на ответника. Като опитен ветеран в колективните искове той знаеше колко е важно да запази пълно спокойствие. Но сърцето му биеше като лудо. Искаше му се да скочи от мястото си и да хване Надин Карос за гърлото. Защо бе допуснала подобно нещо? Вратата не беше просто открехната, а зееше широко отворена.

„Варик Лабс“ щяха да спечелят от евентуално решение по реда на съкратената процедура. Сега той можеше да седи спокойно на бюрото си, да се наслаждава на победата и да впрегне всичките си сили, за да върне „Крейокс“ обратно на пазара. Вместо това наблюдаваше как любимата му компания понася тежки удари от един пълен аматьор.

Аматьорът възобнови атаката си.

— Доктор Юландър, лекарството „Амоксолин“ беше ли пуснато на пазара?

— Не.

— Имали сте проблеми с него, нали?

— Да.

— Какви бяха страничните му ефекти?

— Гадене, виене на свят, главоболие, припадъци. Но подобни ефекти са нормални при спешните контрацептиви.

— Не споменахте за стомашното кървене, нали, доктор Юландър? Навярно просто сте забравили.

— Имаше и стомашни кръвоизливи. Затова спряхме тестовете.

— Спрели сте ги доста бързо, нали, докторе? Около деветдесет дни след началото им. Така ли е?

— Да.

Дейвид направи драматична пауза. Следващият въпрос беше най-бруталният. В залата цареше тишина.

— Доктор Юландър, от всичките четиристотин жени, върху които изпитвахте лекарството си, колко починаха вследствие на стомашно кървене?

Свидетелят бавно свали очилата си и ги сложи в скута. Потърка очи, погледна към Рубън Маси и стисна зъби. После се обърна към заседателите и каза:

— Научихме за единайсет смъртни случая.

Дейвид сведе глава за миг, след което занесе документите на масата и взе няколко други. Нямаше представа докъде му е позволено да стигне, но не възнамеряваше да спре, преди съдията да го принуди.

— А сега, докторе, нека поговорим за останалите лекарства на „Варикк“, които не са били пуснати в търговската мрежа.

Мисис Карос се изправи.

— Същото възражение, ваша чест.

— Същият отказ, мисис Карос.

— В такъв случай може ли да помоля за кратка почивка?

Наближаваше единайсет часът. Обикновено Съдията обявяваше почивка в десет и половина. Той погледна Дейвид и попита:

— Колко още, мистър Зинк?

Дейвид вдигна бележника си и отвърна:

— Не знам, господин съдия. Имам доста дълъг списък с вредни лекарства.

— Нека да се срещнем в кабинета ми и да го обсъдим. Обявявам петнайсетминутна почивка.