Звездният отбор

35

— Не бързайте толкова! — отсече мисис Карос.

Нейният незабавен и рязък отговор на молбата за прекратяване на делото, която Уоли смяташе за съвсем рутинна, беше изумителен. Тя започваше с изявлението, че клиентът й настоява процесът да се състои. Впускаше се в големи подробности, като описваше безкрайния поток от лоши публикации, залял „Варик Лабс“ през последната година — повечето започнати и подклаждани от самите адвокати на ищците, — и представяше дебела папка, пълна с изрезки от най-различни вестници из цялата страна. Зад всяка статия стоеше по някой наперен адвокат (като Уоли), който критикуваше остро „Варик“ заради „Крейокс“ и искаше милиони. Според мисис Карос беше изключително нечестно същите тези адвокати да избягат сега, без да поднесат и най-малкото извинение на компанията.

Всъщност клиентът й не търсеше извинение, а справедливост. Държеше на честен процес пред съдебни заседатели. „Варик Лабс“ не бяха започнали конфликта, но определено смятаха да го решат.

Към отговора си тя прилагаше документ, какъвто адвокатите от „Финли и Фиг“ никога не бяха виждали. Неговото заглавие — „Молба за санкции съгласно член 11“ — звучеше застрашително. Съдържанието му беше достатъчно плашещо, за да изпрати Уоли обратно в клиниката за алкохолици, Дейвид — в „Роган Ротбърг“, а Оскар — в преждевременна, неплатена пенсия. Мисис Карос изтъкваше, и то по много убедителен начин, че ако съдът приеме молбата на ищеца за прекратяване на делото, подаването на иска ще изглежда напълно безпредметно. Фактът, че ищецът желаеше да се оттегли сега, доказваше красноречиво, че случаят е бил необоснован от самото начало и изобщо не е трябвало да постъпва в съда. Но искът беше внесен девет месеца по-рано и ответникът, „Варик“, не разполагаше с алтернатива, освен да се защити с всички възможни средства. В този смисъл според предвидените санкции в член 11 от Федералния граждански процесуален кодекс ответникът имаше право да получи обезщетение за разходите по подготовка за процеса.

До момента — и мисис Карос не се притесняваше да спомене, че цифрата продължава да расте — „Варик Лабс“ бяха похарчили около осемнайсет милиона за защита, като поне половината бе отишла за случая „Клопек“. Сумата несъмнено беше огромна, но адвокатката бързаше да добави, че ищецът е поискал сто милиона долара обезщетение. Като се вземеше предвид характерът на колективните искове, които често прерастваха в ожесточени сблъсъци, за „Варик“ беше изключително важно да получат адекватна защита в първия процес. Законът не задължаваше дадена страна по делото да се спре на най-евтините адвокати на пазара. При толкова висок залог „Варик Лабс“ мъдро бяха избрали услугите на фирма с богат опит в съдебната зала.

Мисис Карос даваше множество други примери за дела, в които федерални съдии бяха наказвали безскрупулни адвокати, подали напълно неоснователни искове. Двама от тях дори работеха в свещената зала на почитаемия Хари Л. Сийрайт.

Според член 11 глобите, одобрени от съда, трябваше да бъдат поети поравно от адвокатите и техните клиенти.

„Хей, Айрис, знаеш ли какво? Дължиш половината от девет милиона“ — повтаряше си наум Дейвид, като се надяваше да намери нещо забавно в поредния потискащ ден. Той пръв прочете молбата и щом приключи, усети, че е започнал да се поти. Надин Карос и малката й армия в „Роган Ротбърг“ бяха подготвили документа за по-малко от 48 часа. Дейвид си представяше как младите работохолици са се трудили денонощно, заспивайки от умора на бюрата си.

Когато прочете молбата, Уоли тихо излезе от кантората и не се върна цял ден. Оскар се запозна със съдържанието й, премести се на малкото канапе в кабинета си, свали обувките си и се излегна, като закри с ръка очите си. След няколко минути не само приличаше на умрял; в действителност се молеше краят да настъпи съвсем скоро.

Барт Шоу се бе специализирал в даването под съд на други адвокати заради професионална небрежност. Тази тясна ниша в иначе пренаселения пазар му бе спечелила репутацията на аутсайдер в юридическите среди. Той имаше малко приятели в бранша, но смяташе това за предимство. Беше умен, талантлив и агресивен — идеалният човек за целите на „Варик“, които на пръв поглед изглеждаха леко съмнителни, но в действителност се вместваха добре в съществуващите етични рамки.

След поредица от телефонни разговори с Джуди Бек, колежката на Ник Уокър в правния отдел на „Варик“, Барт Шоу се съгласи с условията за конфиденциална защита. Първоначалната му такса беше 25 хиляди долара, а хонорарът му възлизаше на 600 долара на час. Всички пари, спечелени от потенциалните дела за професионална небрежност, щяха да отидат при Шоу.

Най-напред той позвъни на Айрис Клопек, която само месец преди започване на делото се намираше в състояние на емоционална нестабилност. Клиентката не желаеше да разговаря с друг адвокат, и то непознат, но призна, че дълбоко съжалява за срещата си с досегашния. Когато Айрис внезапно затвори, Шоу изчака около час и и се обади отново. След като чу едно предпазливо „ало“ от отсрещната страна, Шоу попита:

— Знаете ли, че вашият адвокат се опитва да прекрати делото ви?

Айрис не реагира веднага и той продължи:

— Мисис Клопек, казвам се Барт Шоу. Като юрист, представлявам хора, които са били измамени от собствените си адвокати. В нашите среди това се нарича правна небрежност. Занимавам се изцяло с този вид случаи. Адвокатът ви Уоли Фиг се опитва да се измъкне от делото. Мисля, че можете да го дадете под съд. Той е застрахован, а вие имате право на част от парите.

— Чувала съм подобно нещо и преди — прошепна Айрис.

Шоу бе повел играта и не спря да говори в продължение на десет минути. Разказа й за молбата за прекратяване на делото, както и за опитите на Уоли да се отърве от останалите седем случая. Когато най-после взе думата, Айрис каза:

— Но той ми обеща един милион долара.

— Обещал ви е?

— О, да.

— Не е много етично от негова страна, но се съмнявам, че мистър Фиг се тревожи за подобни неща.

— Всъщност е доста несериозен.

— Как по-точно ви обеща един милион долара?

— Седяхме тук, на кухненската маса. Тогава се видяхме за пръв път. После ми даде документ.

— Моля? Имате документ?

— Получих писмо от Фиг преди седмица. В него той твърди, че адвокатите ще се споразумеят за два милиона, което далеч надхвърля първоначалната сума. Писмото е при мен. Между другото какво стана със споразумението? И как ви беше името?

Шоу я държа на телефона около час и двамата бяха твърде уморени, когато приключиха. Мили Марино беше следващата в списъка. Тъй като не вземаше лекарства, тя схвана думите му много по-бързо от бедната Айрис. Не знаеше нищо за провала на споразумението и прекратяването на делото, нито пък беше говорила с Уоли напоследък. Както бе направил с Айрис, Шоу убеди и нея да не се свързва с Уоли. Той самият щеше да му се обади в подходящия момент. Мили се чувстваше доста объркана от разговора и развоя на събитията. Тя обясни на Шоу, че се нуждае от време, за да събере мислите си.

Адам Гранд не се нуждаеше от такова време. Той веднага започна да сипе ругатни по адрес на Уоли. Нима гадното влечуго се осмеляваше да прекрати делото му, без дори да го уведоми? Последно бе чул, че предстои споразумение за два милиона долара. По дяволите, Гранд беше готов да се бори с Фиг.

— Колко е застраховката му за професионална небрежност? — попита той.

— Стандартната полица е за пет милиона, но съществуват хиляди варианти — обясни Шоу. — Ще научим съвсем скоро.

Петото съвещание на фирмата се състоя по тъмно в четвъртък вечер. Рошел реши да го пропусне. Не можеше да понесе още лоши новини, а и нямаше с какво да допринесе за измъкването от трудната ситуация.

Писмото от Барт Шоу бе пристигнало този следобед и се намираше в средата на масата. След като обясняваше, че се е „консултирал с шестима от техните клиенти по случая «Крейокс», включително с мисис Айрис Клопек“, адвокатът изтъкваше, че никой от тях не го е ангажирал. Поне за момента. Засега те изчакваха да видят какво ще се случи с делата им. Шоу обаче беше изключително загрижен от факта, че „Финли и Фиг“ се опитват да се отърват от случаите, без да уведомят клиентите си. Подобно поведение попадаше в остър конфликт с всички професионални принципи. Със сух, но разбираем език адвокатът поучаваше фирмата по няколко теми: 1) етичния им дълг да защитават ревностно интересите на клиентите си; 2) ангажимента им да ги информират за развитието на случаите; 3) неморалното плащане на комисиони на клиентите; 4) даването на гаранции за положителен изход на делото с цел убеждаване на клиента да подпише договор с фирмата и т.н. Той им отправяше строго предупреждение, че по-нататъшни нарушения ще доведат до подаването на неприятен съдебен иск.

Оскар и Уоли, които неведнъж се бяха изправяли пред обвинения в неетично поведение, не се притесняваха толкова от твърденията му, колкото от общото послание на писмото — фирмата щеше да бъде съдена за професионална небрежност, ако делата бъдеха прекратени. Дейвид се тревожеше от всяка дума на Шоу.

Тримата седяха около масата, крайно отчаяни и сломени. Нямаше викове или ругатни. Дейвид знаеше, че двамата съдружници вече са се карали в негово отсъствие.

Нямаше и изход от ситуацията. В случай че съдът анулираше делото „Клопек“, мисис Карос щеше да ги унищожи с молбата си за санкции, а старият Сийрайт би я подкрепил на всяка цена. Фирмата рискуваше да понесе глоби в размер на милиони долари. Освен това хищната акула Шоу заплашваше да подаде иск за професионална небрежност и да ги затлачи в калта за следващите две години.

Ако оттеглеха молбата за прекратяване на делото, щяха да влязат в съда само след двайсет и пет дни.

Уоли рисуваше отнесено в бележника си, сякаш беше под влиянието на силни медикаменти, а Оскар водеше разговора.

— Значи или ще се отървем от тези искове и ще претърпим финансов крах, или ще се изправим пред федералния съд след три седмици по случай, който никой нормален адвокат не би се осмелил да поеме. Липсва установена вина, както и експерти, и факти, а клиентката ни е откачена през половината част от времето и надрусана през останалата. Съпругът й е тежал близо сто и петдесет килограма и на практика е умрял от плюскане. Освен това ни предстои битка с мощна армия от високоплатени и доста талантливи адвокати, които разполагат с неограничен бюджет и специалисти от най-престижните болници в страната. Съдията определено фаворизира противника и не ни харесва, защото ни смята за неопитни и некомпетентни. Има ли друго? Какво пропуснах, Дейвид?

— Нямаме пари за съдебни разноски — заяви Дейвид, за да допълни списъка.

— Точно така. Страхотна работа, Уоли. Както ти самият обичаше да повтаряш, колективните искове се оказаха истинска златна мина.

— Стига, Оскар — помоли го Уоли. — Остави ме на мира. Поемам пълната отговорност. Всичко е по моя вина. Ако искаш, ме линчувай. Не ме интересува. Но нека сведем дискусиите си до нещо по-продуктивно. Съгласен ли си?

— Разбира се. Какъв е планът ти? Хайде, Уоли. Изненадай ни за пореден път.

— Не ни остава друг избор, освен да се борим — отвърна бавно Уоли. Гласът му все още беше дрезгав. — Ще се опитаме да съберем доказателства. Ще отидем на съд и ще се борим до край. А когато загубим, ще кажем на клиентите си и на онзи нещастник Шоу, че поне сме премерили сили. Във всяко дело има победител и победен. Поражението, разбира се, ще бъде тежко, но в момента предпочитам да изляза от съдебната зала с високо вдигната глава, отколкото да се занимавам с обвинения в професионална небрежност.

— Някога изправял ли си се пред заседатели във федерален съд, Уоли? — попита Оскар.

— Не, а ти?

— Не — каза Оскар и погледна към Дейвид. — А ти, Дейвид?

— Не.

— Така и предполагах. Тримата смешници се явяват в съда с прекрасната Айрис Клопек и изобщо не знаят какви ги вършат. Ти спомена за събирането на доказателства. Ще ни просветиш ли, Уоли?

Уоли се втренчи в него и отвърна:

— Ще открием двама експерти, кардиолог и може би фармаколог. Съществуват хиляди специалисти, които са готови на всичко, за да припечелят някой долар. Ще им платим, ще ги сложим на свидетелското място и ще се молим на Господ да оцелеят.

— Едва ли ще оцелеят, защото никой от тях няма да казва истината.

— Така е, но поне ще се опитаме, Оскар. Не бива да се предаваме без борба.

— Колко струват тия аматьори?

Уоли погледна към Дейвид, а той заяви:

— Този следобед говорих с доктор Борзов, експерта, който прегледа нашите клиенти. Той се е върнал в Атланта след внезапното прекратяване на изследванията. Съгласен е да свидетелства по делото „Клопек“ срещу хонорар от седемдесет и пет хиляди долара или нещо от сорта. Акцентът му е доста силен и не разбрах всичко.

— Седемдесет и пет хиляди? — повтори Оскар. — И дори не си успял да го разбереш?

— Борзов е руснак и английският му не е особено добър, което може да ни помогне в процеса, ако искаме да объркаме напълно заседателите.

— Съжалявам, но не схващам.

— Трябва да сме наясно, че Надин Карос ще го унищожи по време на кръстосания разпит. Ако заседателите научат колко е некадърен, случаят ни ще пострада. Но ако не са сигурни, защото не могат да го разберат, вредите ще са по-малки.

— На това ли те научиха в Харвард?

— Не си спомням на какво са ме учили там.

— И кога стана експерт по процесуални проблеми?

— Не съм експерт, но чета доста и гледам повторенията на „Пери Мейсън“. Сладката Ема често спи неспокойно и аз стоя буден по цели нощи.

— Вече съм по-спокоен.

Уоли се намеси:

— С малко късмет ще намерим някой некадърен фармаколог за двайсет и пет хиляди. Очакват ни и още разходи, но „Роган“ няма да се впуснат в жестока битка.

— И ние знаем защо — заяви Оскар. — Те искат процес, и то бърз. Искат справедливост. Искат незабавно еднозначно решение, с което ще могат да се хвалят по целия свят. Вие двамата се хванахте в капана им, Уоли. „Варик“ започнаха преговори за споразумение и големите адвокати веднага си купиха нови самолети. Поведоха ви за носа, докато първото дело не наближи съвсем, а после дръпнаха килимчето изпод краката ви. Вашите добри приятели от „Зел и Потър“ затръшнаха вратата под носа ви и ето че сме изправени пред пълен фалит.

— Вече го обсъдихме, Оскар — каза остро Уоли.

Последва пауза от около трийсет секунди и емоциите се уталожиха. Уоли продължи със спокоен глас:

— Тази сграда струва триста хиляди долара и няма тежести. Нека да идем в банката и да я ипотекираме за двеста хиляди. После ще потърсим експерти.

— Очаквах да го кажеш — заяви Оскар. — Защо трябва да пилеем пари за нещо, обречено на провал?

— Стига, Оскар. Ти знаеш повече за един процес от мен, аз не разбирам много, но…

— Тук си напълно прав.

— Не е достатъчно просто да влезем в съда, да изберем заседателите и да сведем глави, когато Надин започне да ни обстрелва. Дори няма да стигнем до процес, ако не намерим двама експерти. Това само по себе си е професионална небрежност.

Дейвид реши да му помогне.

— Мога да се обзаложа, че онзи тип Шоу ще присъства в залата и ще ни наблюдава.

— Така е — потвърди Уоли. — И ако поне не се опитаме да спечелим делото, Сийрайт може да обяви иска за необоснован и да ни наложи глоби. Колкото и странно да звучи, ако похарчим малко пари сега, ще си спестим доста разходи в бъдеще.

Оскар въздъхна и сключи ръце зад главата си.

— Това е лудост. Пълна лудост.

Уоли и Дейвид се съгласиха.

Уоли оттегли молбата си за прекратяване на делото и изпрати копие на Барт Шоу. На свой ред Надин Карос се отказа от отговора си и молбата за санкции съгласно член 11. Когато съдия Сийрайт подписа двата документа, адвокатите от бутиковата фирма „Финли и Фиг“ си отдъхнаха. За момента тримата бяха избегнали разстрела.

След като прегледа финансите на фирмата, банката не се съгласи да отпусне кредита, въпреки че сградата не беше ипотекирана. Без да казва на Хелън, Дейвид гарантира лично заема. Същото направиха и двамата съдружници. Те взеха сумата от двеста хиляди долара и веднага се заловиха за работа, което се оказа трудно поради факта, че никой от тях не беше наясно какво точно се очаква от него.

Съдия Сийрайт и помощниците му следяха отблизо подготовката по делото и тревогата им растеше. В понеделник, 3 октомври, всички адвокати се събраха на неформална среща в кабинета на съдията. Негова чест започна разговора с недвусмисленото изявление, че делото е насрочено за след две седмици и че нищо не е в състояние да промени датата. И двете страни изразиха своята готовност за участие.

— Намерихте ли експерти? — попита той Уоли.

— Да, сър.

— И кога смятате да споделите тази информация със съда и другите адвокати? Трябваше да го направите още преди месеци.

— Да, ваша чест, но графикът ни беше нарушен от няколко неочаквани събития — заяви Уоли като истински професионалист.

— Кой е кардиологът ви? — попита Надин Карос от срещуположната страна на масата.

— Доктор Игор Борзов — отвърна самоуверено Уоли, все едно Борзов беше най-известният сърдечен експерт в света.

Надин не трепна, нито се усмихна.

— Кога ще може да се яви тук, за да даде предварителни показания? — поинтересува се съдията.

— Когато пожелаете — каза Уоли.

Истината беше, че Борзов още не бе решил дали да участва в тази касапница, дори срещу 75000 долара.

— Не държим да изслушваме доктор Борзов — заяви пренебрежително мисис Карос.

С други думи ние знаем, че той е глупак, и изобщо не ни пука какво ще каже по време на предварителното изслушване. И бездруго ще го размажем пред заседателите. Адвокатката взе решението на момента, без да се съветва с колегите си или да моли за 24-часово отлагане. Хладнокръвието й беше смразяващо.

— Разполагате ли с фармаколог? — попита тя.

— Да — излъга Уоли. — Доктор Хърбърт Тредгил.

Уоли наистина бе говорил с него, но двамата не бяха стигнали до споразумение. Дейвид бе взел телефона му от своя приятел Уорли в „Зел и Потър“. Той бе описал Тредгил като „откачалка, съгласна на всичко срещу някой и друг долар“. Нещата обаче бяха по-сложни. Тредгил искаше петдесет хиляди долара компенсация за унижението, което несъмнено щеше да понесе в съда.

— И неговите показания не ни интересуват — обяви адвокатката, като махна леко с ръка.

Жестът й беше по-красноречив от хиляди думи. Тредгил също щеше да се превърне в храна за зверовете.

Когато срещата приключи, Дейвид настоя Оскар и Уоли да го придружат до съдебната зала на четиринайсетия етаж на „Евърег Дърксен“. Според информацията в интернет там предстоеше началото на важен процес. Съдът трябваше да разгледа граждански иск за смъртта на седемнайсетгодишно момче, убито на място от камион, който бе минал на червен светофар. Превозното средство беше собственост на компания, чието седалище се намираше извън щата, и затова делото попадаше под юрисдикцията на федералния съд.

Тъй като никой от адвокатите във „Финли и Фиг“ не се бе явявал пред федерална инстанция, Дейвид смяташе, че е хубаво поне да видят как протича едно такова дело.