Ароматът на нощта

Бележка на автора

Идеята да вкарам Монталбано в разследване (донякъде извън рамките на обичайното и почти развлекателно) на един „магьосник“ по финансови спекулации ми беше подсказана от статията на Франческо ла Ликата, озаглавена „Многонационалната мафия“, в която се споменаваше за случая с Джовани Сукато (наистина „магьосник“), който „успял с нещо като верижно писмо с пирамидална схема за бързо забогатяване да превърти милиарди и да създаде цяла империя. След това колата му била вдигната във въздуха заедно с него“. Моята история е доста по-скромна и — особено във финалната си част — доста по-различна. Но най-вече бяха различни намеренията ми как да я разкажа. Тук мафията няма нищо общо, въпреки увереността на господин Гуарнота, един от персонажите. Както винаги, трябва все пак да заявя, че имената и ситуациите са измислени и нямат връзка с реалността. Затова всяко съвпадение е… и така нататък, и така нататък. Разказът на Уилям Фокнър, в който Монталбано открива, че живее, е „Роза за Емили“.