Айрис

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И СЕДМА

— Докато не оздравееш, няма да има никаква сватба — каза Айрис на Карлос. — Аз ще се върна в нашето ранчо.

Бяха докарали Карлос в ранчото „Кръг седем“, Фърн решително бе отказала да се излежава по цял ден и сега за него се бе освободило едно легло.

— Освен това ще има време да изчакаме пристигането на Джордж и Роуз от Тексас — намеси се Медисън и се усмихна на съпругата си. — А и едно толкова важно събитие не може да се състои без благословията на старейшината на рода.

— Стига вече! Изплаши бедното момиче до смърт — сопна му се Фърн. — Джордж наистина е много добър — обърна се тя към Айрис. — След като хареса мен, няма съмнение, че ще бъде във възторг от теб.

— Страхувам се от Роуз — промълви Айрис. — Според Монти тя никога не греши.

— Роуз е може би най-милата жена на света — увери я Фърн. — И до днес тя ми е най-близката приятелка. Трябва да призная, че тя наистина е почти съвършена и рано или късно и ти ще я обикнеш.

— Ала дори и това да не стане, нали ще живееш на повече от три хиляди километра от нея — допълни Медисън, — така че няма голямо значение дали ще я харесаш.

Фърн смушка съпруга си в ребрата. Той отвърна с весел смях и я прегърна през кръста.

— Роуз смята, че всички момчета трябва да се задомят, затова ще те посрещне в семейството с отворени обятия — продължи да я успокоява Фърн. — Но едно нещо не трябва да забравяш: ако накараш Монти да страда, няма значение по какъв повод, тя веднага ще изстине към теб; ако го направиш щастлив, тя ще те обича с цялото си сърце.

— Думите ти прозвучаха доста заплашително — промърмори Медисън.

— Не, аз добре я разбрах — каза Айрис. — И нищо няма така да ме накара да я харесам, както вашите думи за нея. Монти ми разказа за бебето, което е изгубила. Наистина ми е мъчно за нея.

— Роуз никога няма да намери щастие и покой, ако не роди поне още едно дете — продължи Фърн. — Дори може би аз трябва да й дам следващото от децата ми — подметна тя и се обърна към съпруга си. — Това чудовище ми рече, че щом не ги желая, не трябвало да имам повече деца. Но аз вече бях забременяла, преди да успея да му отговоря: „Може би това заслужавам.“ Не мислиш ли, че две буйни момчета са ни напълно достатъчни? По-лесно е да опазиш цяло стадо от крави.

— Прекалено много приличат на майка си — рече Медисън и притисна Фърн към себе си. — Те не се чувстват щастливи, ако не са на седлото.

— Тази опасност не ме заплашва — отбеляза Айрис и погледна замислено към Монти. — Монти не иска деца.

— Не, истината е, че все още не мога да кажа със сигурност какво ще решим — намеси се Монти. — Всичко се променя толкова бързо, че вече и аз не знам какво искам. Може би ще имаме деца, ала точно сега ни е много по-необходим един породист бик.

Фърн се нахвърли с такава ярост срещу него, че Айрис го дръпна за ръката, за да го накара да замълчи, и побърза да го отведе навън.

— Навярно ще трябва да имаме деца, за да ни помагат в ранчото — смутено продължи младият мъж, седнал на стъпалата. Айрис бе седнала до него и го държеше за ръката, а главата й бе облегната на рамото му. — По-евтино ще бъде да наемем четири или пет каубои, обаче синовете са нещо съвсем друго — те много по-добре ще се грижат за имота. Та нали всичко ще остане за тях.

— Мисля, че в Уайоминг ще има чудесни условия да отгледаме синовете си — подхвърли Айрис и зелените й очи проблеснаха дяволито. — Ще имат много приятели: мечки, пуми, диви бикове. — Монти се наведе към нея и леко захапа ухото й. — Разбира се, че децата ще ходят само с еленови кожи и мокасини. Край къщата ще има буен поток, където ще си играят до насита. — Той я целуна по врата. — И сред тези хълмове ще има поне една пещера, в която да играят на криеница. Чудя се само дали ще изрисуват имената си по стените на пещерата? — Младият мъж я ухапа по долната устна. — Но не знам какво ще ги правим, ако Роуз и Джордж ни дойдат на гости.

— Ще ги изпратим в Колорадо — измърмори той и започна да хапе горната й устна. — Там ще има още повече мечки и пещери.

— Дръж се по-сериозно — засмя се тя. — Нали искаш да имаш семейство?

— Да, искам, обаче засега ти си ми достатъчна. — Айрис потръпна от наслада, защото Монти вече обикаляше с устни ухото й.

— Сигурен ли си? Знам, че не съм от този тип жени, за които мечтаеш.

— Аз не искам каква да е жена.

— Не мога да готвя като Тейлър, не мога да поддържам къщата като Бети…

— Тогава е добре, че аз не очаквам подобни добродетели от бъдещата си съпруга.

Целувките по врата я караха да тръпне от удоволствие.

— И навярно много често няма да съм на едно мнение с теб.

— Винаги съм обичал здравословните караници.

Той отново я целуна по врата. Младата жена го отблъсна, иначе щеше да се поддаде на ласките му още тук, на стъпалата.

— Искам да бъда навсякъде с теб, където и да заминеш. Но искам да стоя сама в къщата и да се чудя по цял ден с какво да си запълвам времето.

— Ще ти направя нов фургон за пътуване. Тогава ще можем да се любим в храстите.

Монти се опита да откопчае най-горното копче на блузата й, обаче тя отблъсна ръката му:

— Няма да ти позволя да се любим тук, на стъпалата, така че е по-добре да се държиш прилично.

— Само ако ми кажеш, че не ме обичаш.

— Никога няма да ти кажа това!

Той я сграбчи така буйно в прегръдките си, че тя изпищя.

— Мислиш ли, че трябва да изляза навън? — попита Фърн.

— Не. — Тя се надигна от стола си. — Нито пък трябва да се приближаваш до прозореца.

— Не ми се вярва Монти да не се възползва от момента и да не се нахвърли върху нея отвън, още на стъпалата.

— Няма нищо страшно в това, освен че ще го видят кравите и ще му се смеят на ума. — Медисън прегърна жена си през кръста и обсипа лицето й с целувки. — Освен това мисля, че той е имал чудесното хрумване да предвиди няколко спални в тази къща.

— Ти се непоправим — отвърна тя. — Всички мъже от семейство Рандолф са непоправими.

— Знам, но поне сме съобразителни.

— Но нали съм бременна — протестира Фърн.

— Медисън побутна жена си към спалнята.

— Да, обаче все още си в началото на бременността, нали, скъпа?

Те седяха на верандата, вплели ръце и загледани в залеза. Оранжевото слънце бавно потъваше в небесната синева и Айрис си мислеше, че никога не бе виждала нещо по-красиво.

— Ще имаш ли нещо против, ако дам ранчото на Карлос? — попита тя.

— Мислех, че вече си го направила.

— Дадох му само половината. Сега говоря за цялото ранчо.

— Ясно. А защо трябва да постъпваш така?

— Робърт Ричмонд не ми беше баща, но ми даде името си. Сега мога да му се издължа само по този начин.

Младият мъж се засмя:

— И това — след всичките мъки да докараме стадото дотук?

— Хм, не беше никак лесно, нали?

— Дори не съм забелязал.

Айрис го удари е юмрук по гърдите и той добродушно се засмя.

За малко останаха мълчаливи, а после тя внезапно избухна в смях:

— Разбираш ли колко отчаяно се бях вкопчила в това стадо? А сега се отказвам от него и от ранчото. Нямам пукната пара, а това е единственото нещо, от което се страхувах. — Тя отново се засмя:

— Излиза, че и аз съм луда като всички вас, братята от семейство Рандолф.

— Добре дошла у дома! — прошепна Монти и нежно я целуна.