Бебето е мое

10

Джейн простена, когато се изправи, за да изключи компютъра, а после се съблече, приготвяйки се за лягане.

През последните три дни прекарваше сутрините си като помагаше на Ани да насади градината си и всички мускули я боляха.

Усмихвайки се, тя сгъна дънките и ги прибра в дрешника, а после извади нощницата си. Обикновено направо настръхваше в присъствието на тиранични хора, но страшно й харесваше бабката да я командори.

Тя строяваше и Кал. В сряда сутринта той настоя да я откара. Когато пристигнаха, баба му посочи стъпалото пред верандата и предложи да престане да наема други хора да свършат онова, за което би трябвало да се погрижи сам. Бонър се залови за работа, мърморейки сърдито, ала не след дълго Джейн го чу да си подсвирква. Поправи стъпалото, а после свърши и други належащи работи по къщата. Днес пък купи боя от железарията и се зае да сваля стария слой от фасадата на къщата.

Тя нахлузи сивата нощница с къси ръкави и апликация на Гуфи29 върху джобчето. Утре щеше да вечеря с родителите на Кал. Той не спомена обещанието й да ги отчужди от себе си, но тя знаеше, че не е забравил.

Беше едва единайсет и въпреки че бе уморена, Джейн се чувстваше прекалено неспокойна, за да си легне. Залови се да подреди работното си кътче и отново се улови, че се чуди къде ли ходи съпругът й вечер. Подозираше, че се вижда с други жени и си спомни забележката на Амбър Лин за „Планинаря“. Днес бе попитала Ани и научи, че е някакъв частен клуб. Дали там се срещаше с мадамите си?

Въпреки че бракът им не беше истински, мисълта за това я нарани. Не искаше той да спи с никоя друга, освен с нея!

Ръцете й замръзнаха върху купчината листове, които подреждаше. Какви ги мислеше? Сексът само още повече би усложнил една достатъчно оплетена ситуация. Ала още докато си го казваше, мислите й се върнаха на начина, по който той изглеждаше днес, докато сваляше старата боя от къщата на Ани, гол до кръста и покачен на една стълба. Гледката как мускулите му се напрягат при всяко движение така я бе влудила, че накрая му метна ризата и му изнесе строга лекция за дупката в озоновия слой и рака на кожата.

Похот. Ето с какво си имаше работа. Чиста и неподправена похот. И нямаше намерение да го допусне.

Нуждаеше се от нещо, което да отвлече вниманието й, затова свали препълненото кошче на долния етаж и го изпразни в гаража. След това се загледа в луната през еркерния прозорец в кухнята и усети, че си мисли за учените от древността — Птолемей, Коперник, Галилей, които се бяха опитвали да разгадаят мистериите на вселената само с помощта на най-примитивни уреди. Дори Нютон не би могъл да си представи инструментите, които тя използваше — от мощния компютър на бюрото й до огромните световни ускорители на частици.

Подскочи стреснато, когато вратата зад нея се отвори и Кал влезе от гаража. Докато той прекосяваше кухнята, Джейн си помисли, че никога не бе виждала някой, който да се чувства така удобно в тялото си. Носеше дънки, виненочервена памучна блуза и черно шушляково яке. Миниатюрни усещания като убождания от иглички плъзнаха по тялото й.

— Предположих, че вече си в леглото — каза Бонър и Джейн се зачуди дали си бе въобразила, че долавя дрезгави нотки в гласа му.

— Бях се замислила.

— Мечтаеш си за всички онези картофи, които посади?

Тя се усмихна.

— Всъщност си мислех за Нютон. Исак — добави след миг.

— Чувал съм името — сухо каза той. Якето му се повдигна, когато пъхна ръце в джобовете на дънките си. — Мислех, че вие, съвременните физици, напълно сте забравили добрия стар Исак в любовта си към Големия мозък.

Да чуе Айнщайн да бъде наречен така, я развесели.

— Вярвай ми, Големият мозък е хранел огромно уважение към своя предшественик. Просто не е искал нютоновите закони да ограничават мисленето му.

— Все още смятам, че това си е липса на респект. Исак е свършил толкова много работа, а после се появява Албърт и разваля всичко.

Джейн отново се усмихна.

— Най-добрите учени винаги са били бунтовници. Слава богу, че вече не ни екзекутират заради теориите ни.

Кал преметна якето си върху един от столовете до плота.

— Как върви търсенето на топ кварка?

— Открихме го през 1995 г. И откъде знаеш над какво работя?

Той сви рамене.

— Интересувам се от много неща.

— Изучавам характеристиките на топ кварка, а не го търся.

— Е, колко топ кварка могат да се поберат на върха на една игла?

— Повече, отколкото си в състояние да си представиш.

Джейн все още беше изненадана, че съпругът й знае каквото и да било за изследванията й.

— Питам те за работата ти, професоре. Уверявам те, че мога да схвана в общи линии, дори и да не разбера най-малките подробности.

За пореден път тя бе допуснала да забрави, че е умен. Което не беше никак трудно, когато виждаше мускулестото му тяло на спортист пред себе си. Заповяда на мислите си да спрат, преди да са стигнали още по-далеч в тази посока.

— Какво знаеш за кварките?

— Не много. Че са основните елементарни частици, от които е изградена цялата материя. Има… колко… шест вида кварки?

Повечето хора не знаеха и толкова. Джейн кимна.

— Горни, долни, странни, чаровни, дънни и топ кварки. Имената им са взети от една песен в „Бдение над Финеган“ на Джеймс Джойс.

— Виждаш ли, това е един от проблемите ви на вас, учените. Ако вземахте имената си от книгите на Том Кланси — книги, които се четат — обикновените хора щяха да разбират малко по-добре какво правите.

Тя се засмя.

— Обещавам, че ако открия нещо важно, ще го нарека „Червения октомври“.

— И добре ще направиш.

Кал преметна крак над един стол и я загледа очаквателно. Джейн си даде сметка, че я чака да му разкаже още за работата си. Отиде до плота и подпря ръка върху гранитната повърхност.

— Онова, което знаем за топ кварка, е доста учудващо. Например, той е четирийсет пъти по-тежък от долния кварк, но не сме сигурни защо. Колкото повече научаваме за характеристиките на топ кварка, толкова повече се доближаваме до това да извадим наяве пукнатините в стандартния модел на физиката на елементарните частици. Разбира се, онова, към което се стремим в крайна сметка, е окончателната теория, която ще ни отведе до една нова физика.

— Теорията на всичко?

— Името е шеговито. По-точното наименование е Теория на великото обединение, но да, може да се нарече и Теория на всичко. Някои от нас смятат, че топ кваркът ще разкрие една малка част от нея.

— И ти искаш да бъдеш нещо като Айнщайн за тази нова физика?

Джейн се залови да изтрие с върха на пръста си едно петънце от гранитната повърхност.

— Из целия свят има брилянтни физици, които вършат същата работа.

— Но ти не се боиш от никого от тях, нали?

Тя се усмихна широко.

— Ни най-малко.

Той се засмя.

— Късмет, професоре. Надявам се да успееш.

— Благодаря ти.

Джейн го зачака да смени темата, защото повечето хора много бързо придобиваха празен поглед, когато им заговореше за работата си. Вместо това Бонър стана, взе пакет с чипс от килера и като се настани на червената пейка в кътчето за закуска, я заразпитва за начина на действие на суперколайдерите.

Много скоро тя вече седеше насреща му, хрускаше чипс и му обясняваше за колайдера Теватрон във „Фермилаб“, както и за новия колайдер, който Европейският център за ядрени изследвания строеше в Женева, Швейцария. Обясненията й предизвикаха нови въпроси.

В началото отговаряше нетърпеливо, развълнувана, че е открила лаик, който искрено се интересува от физиката на елементарните частици. Беше уютно да си седи в топлата кухня късно вечерта, да похапва чипс и да обсъжда работата си. Почти можеше да повярва, че между тях има истинска връзка. Ала фантазията й се изпари, когато си даде сметка, че му обяснява компонентите на семейството на лептоните и — което бе още по-лошо — че Кал я разбира.

Стомахът й се сви, когато осъзна с каква лекота той схваща тези сложни идеи. Ами ако бебето й се окаже дори по-брилянтно, отколкото се боеше? От тази мисъл й се зави свят и се впусна в сложно обяснение за Хигс бозона, което скоро му дойде в повечко.

— Боя се, това вече е твърде трудно за мен.

Искаше й се да има повод да изкрещи, че не я разбира, защото е твърде тъп, но единственото, което можа да каже, беше:

— Наистина стана доста заплетено. — Тя се надигна. — Уморена съм. Май ще си лягам.

— Добре.

Джейн реши, че спокойно може да избере и този момент, за да сложи край на пленничеството си. Съпругът й беше в добро настроение и може би щеше да посрещне новината нормално.

— Между другото, Кал, трябва ми кола. Нищо специално, просто да мога да се придвижвам. С кого да говоря?

— С никого. Ако трябва да отидеш някъде, аз ще те откарам.

И просто така, приветливостта му се изпари сякаш за миг. Той стана и излезе от кухнята, слагайки край на разговора.

Само че тя не бе приключила и го последва към кабинета през подобната на пещера всекидневна.

— Свикнала съм да бъда независима. Имам нужда от своя собствена кола. — А после добави язвително: — Обещавам, че няма да махам на приятелите ти, когато минавам през града.

— Забрави, професоре. Точка по въпроса.

И той отново си тръгна, този път — потъвайки в кабинета. Джейн стисна устни и го последва. Това беше нелепо. Бонър явно беше забравил, че живеят в двайсети век и че тя разполага със свои пари.

Спря на прага.

— За разлика от приятелките ти, аз съм достатъчно голяма, за да имам шофьорска книжка.

— Тази шега започва да се изтърква.

— Само дето не е точно шега, нали така? — Тя го изгледа замислено. — Сигурен ли си, че все още става въпрос за това да предпазиш родителите си? Сигурен ли си, че не искаш да ме държиш затворена, за да не те посрамя пред другарите ти с напредналата си възраст и липсата на сексапил?

— Не знаеш какво говориш. — Той се опъна зад масивното дървено писалище.

Джейн го изгледа безстрастно.

— Изобщо не приличам на жената, която приятелчетата ти очакваха да си вземеш, нали? Не съм достатъчно хубава за теб, гърдите ми не са достатъчно големи и съм твърде стара. Срам и позор за Бомбардировача.

Бонър кръстоса глезени и подпря ботуши върху писалището.

— Щом казваш.

— Не се нуждая от позволението ти, за да си купя кола, Кал. Възнамерявам да го направя, независимо дали ти харесва, или не.

Изпепеляващите му очи се впиха в нея.

— Как ли пък не!

Изкарана извън нерви, но нежелаеща да се впуска в истинска битка, Джейн се обърна към вратата. Утре щеше да постъпи както искаше, а той щеше да е принуден да го преглътне.

— Стигаш ми за тази вечер. Лека нощ!

— Да не си посмяла да ми обърнеш гръб!

Беше толкова бърз, че преди тя да успее да мине през вратата, вече й бе препречил пътя.

Сложи ръце на хълбоците си и го изгледа яростно.

— Махни се от вратата!

Секундите течаха и с всяка следваща напрежението се усилваше. Челото му беше сбърчено, устните — свити, но едновременно с това като че ли забеляза в очите му някакво очакване, сякаш искаше да се скара с нея. Наистина невероятно. Бе свикнала с хора, които избягваха конфликтите, ала Кал като че ли им се наслаждаваше и за своя изненада тя на драго сърце щеше да се включи.

Преди да успее да го направи обаче, той сведе поглед и едното ъгълче на устните му се повдигна.

— Гуфи.

Бяха я наричали много неща, но не и това и тя кипна.

— Какво каза?

— Нощницата ти. — Бонър се пресегна и с връхчето на пръста си проследи апликацията върху извивката на гърдата й. — Гуфи.

— О! — Гневът й се отцеди.

Съпругът й се усмихна и прокара нокът по очертанията на фигурката. Кожата на гърдата й настръхна, а зърното й се втвърди. Джейн се ненавиждаше, задето реагира по този начин на нещо, което очевидно беше добре пресметнат ход от негова страна. Нищо чудно, че имаше такова огромно самочувствие — вероятно можеше да възбужда жените и насън.

— Надявам се да доставяш удоволствие на себе си, защото върху мен няма никакъв ефект.

— Така ли? — Той сведе поглед към предницата на нощницата й, където се виждаше недвусмислено доказателство за противното.

Толкова беше арогантен, така самонадеян. Трябваше да си отмъсти, поне мъничко, затова поклати глава и го изгледа тъжно.

— Все още не си го разбрал, нали, Кал?

— Кое?

— Няма значение. — Тя въздъхна. — Предполагам, че под тази самонадеяна маска не си чак толкова лош и не искам да нараня чувствата ти.

В гласа му се промъкнаха войнствени нотки.

— Не се тревожи за чувствата ми. Какво не съм разбрал?

Джейн махна безпомощно с ръка — учудващо сполучлив жест, като се има предвид, че й беше за първи път.

— Глупаво е. Наистина не ми се говори за това.

— Говори!

— Е, добре. Казано направо, това, което ти явно не разбираш, е, че не си мой тип. Просто не ме възбуждаш.

„Кого лъжеш?“

Той отпусна ръка.

— Не те възбуждам?

— Сега те ядосах, нали?

— Да си ме ядосала? Защо, по дяволите, да съм ядосан?

— Изглеждаш бесен.

— Е, очевидно не си чак толкова проницателна, колкото си мислиш.

— Добре. Освен това съм сигурна, че липсата ми на реакция се дължи на проблем с моята проницателност и няма нищо общо с теб.

— Дяволски си права.

Леко свиване на рамене.

— Открай време предпочитам друг тип мъже.

— И какъв е този тип?

— Ами, не толкова едри. Не така шумни. Изискани мъже. Учени.

— Като доктор Крейг Елкхарт? — Той буквално изплю името.

— Какво знаеш за него?

— Само, че те е зарязал заради двайсетгодишна секретарка.

— Не беше секретарка. Въвеждаше данни. И той не ме заряза.

— Аз чух друго. Отървал се е от теб като от непотребна дрипа.

— Нищо подобно. Разделихме се по взаимно съгласие.

— Взаимно съгласие — друг път.

— Вдигаш пара, защото нараних гордостта ти, когато ти казах, че не ме привличаш.

— Срещнал съм немалко лъжкини в живота си, но никоя не може да се сравнява с теб. Признай си, професоре. Възбуждам те толкова, че едва издържаш. Стига да поискам, само след трийсет секунди вече ще си гола и ще се молиш да го направя.

— Няма нищо по-жалко от застаряващ мъж, който се хвали с повяхващите си сексуални умения.

— Повяхващи!

Джейн видя как по скулите му бавно се разлива червенина и разбра, че най-сетне го беше направила. Беше стигнала твърде далеч и сега трябваше да си затвори устата.

— Не се тревожи, Кал. Все някъде ще се намери жена, която да я е грижа достатъчно, за да ти отдели нужното време.

Червенината стигна до ушите му.

Тя го потупа по гърдите.

— А ако и това не подейства, чувала съм, че имплантите вършат чудеса.

Светлите му очи се разшириха, сякаш не можеше да повярва на чутото.

— Мисля, че има и устройства, които не изискват хирургична намеса, а използват налягане и вакуум. Ако се наложи, може дори да измисля някое специално за теб.

— Дотук беше! — Червенината се оттегли от лицето му и преди Джейн да разбере какво става, той наведе рамо, подпря го внимателно на корема й я вдигна. — Опа, сладурче!

Тя установи, че се взира в дъното на дънките му — протъркан плат, опънат върху стройни, мускулести хълбоци. Усети, че й се завива свят и не беше сигурна дали се дължи само на притока от кръв в главата й.

— Кал?

— Аха?

— Моля те, пусни ме.

— След минутка. — Излезе във фоайето, като вървеше внимателно, заради бременността й. Беше сложил ръка зад коленете й, за да я задържи на място и докато се изкачваше по стълбите, я потупа по голото бедро. — Просто стой неподвижна и всичко ще бъде наред.

— Къде отиваме?

— Да посетим Злата кралица.

— Злата кралица? Какви ги говориш? Пусни ме!

— Сега помълчи — каза той, когато достигнаха последното стъпало. — Трябва страшно да се съсредоточа, за да не се обърна твърде бързо и да ударя главата ти в стената, че току-виж си получила сътресение на мозъка, от което коефициентът ти на интелигентност може да падне до нивото на обикновените човешки същества и да започнеш да се държиш като такова.

— Спалнята ми е ей там.

— Обаче Злата кралица е насам.

И той се насочи към своята стая.

— Каква зла кралица? За какво говориш? Пусни ме веднага или ще запищя, сякаш тук се извършва убийство, а след това наистина ще се погрижа да има такова.

— Вече скрих всички електрически уреди и не възнамерявам да вземам душ, ако преди това не съм те заключил в дрешника.

Той наведе рамо и Джейн усети, че я слагат върху нещо меко. Вдигна очи и видя собственото си отражение.

Косата й беше разрошена, нощницата й — омотана около бедрата, кожата й — зачервена. Кал, който стоеше до леглото, се приведе напред и погледна към огледалото под балдахина.

— Огледалце, огледалце от стената, коя ще бъде най-гола на земята?

Злата кралица! Джейн сграбчи една възглавница и я метна по него.

— Не си го и помисляй!

Хвърли се към другия край на леглото, ала той я сграбчи за нощницата и я издърпа назад.

— Време е добрият стар Гуфи да изчезне, за да може възрастните да си поиграят.

— Не искам да играя с теб и да не си посмял да ме съблечеш, арогантен задник такъв!

Матракът хлътна, когато Бонър я възседна.

— Нямаше как да не забележа, че твоят наистина си го бива. Какво ще кажеш да го поразгледам по-отблизо?

Посегна към ръба на нощницата й.

— Недей, Кал. — Джейн притисна дрехата към бедрата си, но още докато го правеше, си даде сметка, че всъщност иска той да я съблече. И защо не? Нали бяха женени?

Все така обкрачил бедрата й, той се поотдръпна, подпирайки се на десния си крак.

— Нали не си мислиш сериозно, че ще живеем заедно цели три месеца без никаква физическа близост?

Сърцето й биеше лудешки, тялото й тръпнеше от желание, а умът й крещеше истината. Бомбардировача не изпитваше и капчица привързаност към нея. За него Джейн не бе нищо повече от сексуално удобство. Тя стисна зъби.

— Забрави ли, че не ме харесваш?

— Така е, но не е задължително двете да вървят заедно. Ти също ме недолюбваш.

— Не е съвсем вярно.

— Значи ме харесваш?

— Не те мразя. Вероятно си свестен тип. По свой собствен особен начин. Знам, че според теб постъпваш правилно, но ми се ще да беше различен.

— По-тъп.

— И това. Както и не толкова внушителен. Всичко у теб ми идва малко в повече — не само тялото ти, но и характерът, банковата ти сметка, избухливостта и най-вече егото ти.

— Не ми говори за избухливост! Не съм аз този, който заплашва хората да ги изпържи с електрически уред в банята. И като подхванахме темата за огромните неща, какво да кажем за този твой гигантски мозък?

Той преметна крак над нея и се настани в края на леглото, облягайки се на колоната на балдахина.

Джейн знаеше, че е постъпила правилно, ала въпреки това я болеше.

— За теб аз съм просто едно удобно тяло — изтъкна му очевидното.

— Ти си ми жена.

— Техническа подробност. — Тя се надигна, подпирайки се на таблата на леглото. — Искаш да бъда груба с родителите ти и да стоя настрана от приятелите ти, а в същото време очакваш да правя любов с теб. Не разбираш ли защо го намирам унизително?

— Не. — Кал я погледна, разширените му ноздри и стиснатите устни сякаш я предизвикваха да спори с него. Възнамеряваше да защити позицията си, макар да знаеше, че тя е погрешна.

— Навярно не би трябвало да се учудвам, че мислиш така. Толкова типично за начина, по който известните спортисти се отнасят с почитателките си. Жените стават, за да се позабавляваш с тях в леглото, но не са достатъчно добри, за да бъдат част от живота на една звезда.

— Да не се опитваш да кажеш, че искаш да бъдеш част от живота ми? Трудничко ми е да го повярвам, професоре, при положение че не харесваш нищо у мен.

— Нарочно изкривяваш думите ми. Просто ти казвам, че не съм съгласна да спя с теб нощем, когато знам, че не ме обичаш, и особено когато през деня ме държиш заключена. Не отричай, че щеше да се отнасяш различно, ако някоя от твоите празноглавки бе сторила това, което направих аз.

— Никоя от тях не е достатъчно умна, за да планира това, което ти извърши! И нямам никакви „празноглавки“!

Едната вежда на Джейн подскочи.

— За мъж като теб е важно жена му да бъде отражение на самия него. Искаш до себе си младост и красота, защото именно така желаеш да изглеждаш в очите на другите: млад и здрав, съвършен физически екземпляр, който няма за какво да се тревожи, най-малко пък за това, че Кевин Тъкър може да му отнеме мястото.

Кал преметна крак през ръба на леглото и се изправи.

— Това е най-отегчителният разговор, който съм водил някога.

— Още едно доказателство за нашата несъвместимост, защото за мен диалогът ни е повече от интересен. Какво ще правиш, когато кариерата ти на играч приключи, Кал?

— Няма защо да се тревожа за това още дълго време.

— Виждала съм те как слизаш с куцукане от колата, след като си седял твърде дълго, а и имам чувството, че тези половинчасови душове, които вземаш сутрин, не се дължат на прекомерната ти любов към личната хигиена. На тялото ти започва да му идва в повече и то няма да издържи още дълго.

— Сега и от ортопедия ли взе да разбираш?

— Знам какво виждам.

— Няма да ти купя кола. — Той се запъти към вратата.

— Не съм те и молила — извика тя след него. — Възнамерявам да си я платя сама.

— Няма да го направиш. — Бонър подаде глава през вратата. — И ще те вкарам в леглото си.

Джейн се измъкна от завивките, в които се беше оплела, и се изправи, придърпвайки нощницата си надолу.

— Няма да си легна с мъж, който не ме харесва.

— Ще поработим върху тази част.

— Дори не сме били на среща.

— Вече го направихме два пъти!

— Онова не бе нищо повече от медицинска процедура.

Очите му се присвиха.

— Никога не сме се целували — продължи тя, без да отстъпва от своето.

— Е, това е пропуск, който много лесно може да се поправи.

Пристъпи към нея, а в очите му припламна целенасоченост.

— Кал, нямах предвид…

Така и не продължи. Защото искаше да го целуне. Той обхвана китките й с длани. Гръбнакът й се удари в колоната на леглото.

— Приеми го като научен експеримент, професоре.

Приведе се напред, издърпвайки ръцете й зад гърба й. Джейн имаше чувството, че я връзват на кол, само дето единственото, което я придържаше, бяха нежните му пръсти.

Кал сведе поглед към нея и сърцето й трепна неспокойно в гърдите.

— Да видим какъв вкус имаш.

Наклони глава надолу и устните му откриха нейните. Бяха меки и топли, леко разтворени, докосващи я едва-едва. Очите й се затвориха. Струваше й се, че я милват с перце и се зачуди как някой толкова силен бе способен на толкова нежен допир.

Продължи да я измъчва с целувката си. Най-деликатно докосване, най-фина милувка. Сетивата й се разбушуваха. Искаше още и като се повдигна на пръсти, впи устни в неговите, задълбочавайки целувката.

Той се поотдръпна. Ново ефирно докосване. Поглед.

Тя отново се притисна в него и Кал я ухапа лекичко по долната устна. Какво беше това — предупреждение, че куотърбекът бе този, който определя правилата на играта? Тялото й потръпна от нетърпеливо раздразнение.

Бонър възнагради покорството й като покри устните й със своите и проследи очертанията им с връхчето на езика си. Джейн простена. Ако отделяше толкова внимание на една обикновена целувка, какво ли щеше да направи, ако го допуснеше до останалата част от себе си?

Неспособна да издържа повече, тя отново се повдигна на пръсти. Този път той не се възпротиви. Предизвикателното нежно докосване изчезна и Бомбардировача напълно завладя онова, което му предлагаше. Тъй като ръцете му бяха заети да придържат нейните назад, разполагаше единствено с устата си и я използва умело, изпълвайки я с езика си, като в същото време се притисна в нея, така че тя да почувства страстта му.

На свой ред Джейн също се долепи до тялото му, изгубвайки се в тази нова целувка, единение много по-еротично от всеки сексуален акт, който бе преживяла досега. Те бяха мъж и жена — покорител и покорен. Раздвижи тялото си до неговото, сякаш беше змия, потърквайки гърди и корем, бедра и хълбоци. Възбудата от всичко онова, което й бе липсвало, я изгаряше и в страстта си тя зърна за миг какво би било, ако бяха един за друг нещо повече от две тела.

Чу стон, който този път не идваше от нея. Беше дрезгав, задавен, настойчив. Ръцете й изведнъж се оказаха свободни, докато неговите се озоваха върху бедрата й, плъзвайки се под нощницата.

О, да. Искаше го там.

„Побързай. Докосни най-нежното ми място. Най-сладкото ми място.“

Тялото й го подтикваше към дързост, докато умът и сърцето й крещяха да не се дава толкова лесно. Искаше да бъде ухажвана и спечелена, дори да беше само заради тялото й. Поне веднъж в живота си искаше да почувства онова, което другите жени изпитват, когато мъжете се опитват да ги спечелят.

Пръстите му докоснаха меките гънки между бедрата й.

— Спри! — Възклицанието й беше наполовина заповед, наполовина — стон.

— Не!

— Сериозно говоря, Кал. — Джейн си пое въздух с усилие, борейки се за контрол. — Извади си ръцете изпод нощницата ми.

— Искаш да бъдат там. Знаеш, че е така.

Тялото му все още беше притиснато до нея и й се прииска да го беше докоснала там, преди да му каже да спре. Просто един мимолетен допир, за да разбере какво би било да го усети под ръката си.

— Искам да престанеш.

Той се отдръпна рязко.

— Това е глупаво! Толкова тъпо, че направо не мога да повярвам! Двамата с теб сме уловени в капана на този шибан брак. Не можем да се понасяме и единствената утеха, която ще намерим, е в леглото, но ти си прекалено упорита, за да го приемеш.

Толкова необоримо беше доказал това, която тя твърдеше от самото начало, че Джейн трябваше да преглътне болката си, за да му го каже:

— Знаех си, че не ме харесваш.

— За какво говориш?

— Току-що го потвърди. Каза, че не можем да се понасяме, въпреки че аз вече ти споделих, че не те мразя. Така че оставаш само ти. И току-що призна какво изпитваш към мен.

— Не съм казал такова нещо.

— Напротив.

— Е, нямах това предвид.

— Ха!

— Роузбъд…

— Не ме наричай така, гадняр такъв! За теб сексът е просто още един спорт, нали? Нещо, което да правиш, когато не си на футболното игрище или не се наливаш с бира заедно с приятелчетата си. Е, за мен не е така. Искаш да правиш секс с мен? Добре. Разрешавам! Но само при моите условия!

— И какви са те?

— Първо трябва да ме харесваш! И то много!

— Колко си жалка!

С възклицание, пропито от гняв и раздразнение, Джейн сграбчи една възглавница от леглото, запрати я към главата му и изтича в спалнята си.

Няколко секунди по-късно чу как нещо издумка силно, сякаш нечий юмрук се бе забил в стената.