Бебето е мое

12

Ани позвъни на Джейн малко преди осем сутринта в понеделник и обяви, че през следващите няколко дни не възнамерява да се занимава с градината и че не иска никой от тях да й досажда, докато тя не ги повика. Нея ако питали, двойка младоженци би трябвало да си имат по-интересни неща за правене от това да отегчават една старица до смърт.

Като се усмихваше, Джейн затвори телефона и се върна при овесената каша, която приготвяше. Надяваше се, когато самата тя остарее, да й стиска да я бива толкова, колкото Ани.

— Кой беше?

Тя подскочи и изпусна лъжицата, когато Кал, сънен и страхотно привлекателен, влезе в кухнята. Носеше дънки и разкопчана риза от мека вълна. Косата му беше разрошена, а краката — боси.

— Не се промъквай така зад мен!

Опита се да убеди сама себе си, че неканеното разтуптяване на сърцето й се дължи на уплахата, а не на вида му, разчорлен и престъпно красив.

— Не се промъквах. Просто стъпвам леко.

— Е, не го прави вече.

— Ама че сприхаво профи.

— Профи?

— Професор. Такъв с титла. Ние, тъпите спортисти, ви наричаме така.

Джейн грабна една чиста лъжица и я заби в овесената каша.

— А пък ние ви наричаме тъпи спортисти, което иде да покаже колко сме умни.

Кал се разсмя. Какво ставаше тук? Обикновено докато слезе за закуска, него вече го нямаше. Дори в онези сутрини миналата седмица, когато се бе задържал вкъщи, за да я откара при Ани, двамата не се бяха хранили заедно и той си стоеше в кабинета.

— Кой се обади? — попита я отново.

— Ани. Днес не иска да й досаждаме.

— Хубаво.

Съпругът й отиде в килера и излезе с една от половин дузината кутии зърнени закуски „Лъки Чармс“, които държеше там, заедно с пакети чипс, бисквити и шоколадови десерти. От мястото си до печката Джейн го видя как насипва същинска планина от пъстроцветната закуска в една купа, след което изважда мляко от хладилника.

— За син на лекар имаш потресаваща диета.

— Когато съм във ваканция, ям каквото ми се яде.

Той грабна лъжица, преметна крак през един от столовете до кухненския плот и седна с разтворени колене, подпрял босите си пети на пречките.

Джейн откъсна очи от дългите му, тесни стъпала и потрепери, когато го видя да загребва щедра доза от купата пред себе си.

— Приготвям доста овесена каша. Защо не хапнеш от нея, вместо това нещо?

— За твое сведение, това не е „нещо“. Това е кулминацията на години научни изследвания.

— На кутията има леприкон.

— Симпатичен е, нали? — Той махна към нея с изцапаната с мляко лъжица. — Но знаеш ли кое им е най-хубавото? Малките парченца маршмелоус31.

— Парченцата маршмелоус?

— На когото и да му е хрумнало да ги добави, е бил страшно умен тип. В договора ми изрично е записано, че в тренировъчния център винаги трябва да е заредено с „Лъки Чармс“ специално за мен.

— Направо зашеметяващо. Разговарям с мъж, завършил summa cum laude, и въпреки това бих могла да се обзаложа, че се намирам в присъствието на идиот.

— Обаче се чудя за едно… колкото и вкусни да са „Лъки Чармс“, може би има друга, още по-вкусна закуска, която само чака да бъде изобретена. — Лапна нов залък. — Ето какво бих направил, ако имах мозък с размерите на твоя, професоре. Вместо да се занимавам с някакви си топ кварки, щях да измисля най-страхотната зърнена закуска на света. Е, ясно ми е, че няма да е лесно. Те вече добавиха шоколад, захарни пръчици, фъстъчено масло, да не говорим пък за всички тези разноцветни парченца маршмелоус, но отговори ми на следното… Някой сетил ли се е за бонбони „М&М“? Ни най-малко. На никой не му е хрумнало, че има огромен пазар за зърнени закуски с „М&М“.

Джейн попиваше всичко това, докато го гледаше как се храни. Седеше на кухненския плот — с боси крака, разтворена риза, под която се виждаха голите му гърди и мускули, които се вълнуваха като течна стомана при всяко негово движение. Картина на невероятно красив тъпанар. Само че този страхотно изглеждащ глупчо всъщност беше адски умен.

Тя напълни купата си и я отнесе до плота заедно с една лъжица.

— С вкус на фъстъци или обикновени?

Той помисли малко.

— Вероятно няма да е добра идея да се започне направо с нещо прекалено сложно. Аз бих опитал с обикновени.

— Мъдър избор. — Тя сипа мляко в собствената си купа и се настани до него.

Той я погледна.

— Наистина ли смяташ да го ядеш?

— Разбира се. Това са овесени ядки така, както Бог ги е предвидил да бъдат консумирани.

Той се пресегна без никаква подкана и гребна с лъжицата си кафявата захар, която се стопяваше в средата.

— Не е зле.

— Взе ми кафявата захар!

— Но знаеш ли какво наистина ще му върви?

— Нека да помисля… „М&М“?

— Никак не си глупава. — Той взе кутията с „Лъки Чармс“ и изсипа малко от съдържанието й върху овесената й каша. — Това ще й придаде хрупкавостта, която й липсва.

— Е, страшно ти благодаря.

— Ама наистина много ми харесват парченцата маршмелоус.

— Вече го спомена. — Тя побутна настрани нежеланата добавка към кашата си и загреба нова хапка. — Нали знаеш, че тези закуски са за деца?

— Аз съм си дете по душа.

Единственото у него, което й напомняше за дете, беше незрялото му отношение към жените. Какво ли го беше задържало навън чак до три сутринта? Свалянето на по-млади жени?

Не виждаше причина да остане в неведение.

— Къде беше снощи?

— Следиш ли ме?

— Не. Не можах да спя добре и те чух да се прибираш много късно, това е всичко.

— Къде съм бил няма нищо общо с теб.

— Има, ако си бил с друга жена.

— Това ли си мислиш?

Погледът му се плъзна по тялото й, жест, който Джейн изтълкува като психологическа война. Тя носеше червена тениска с уравненията на Максуел, макар че последното не се виждаше, запасано в панталона й. Очите му се задържаха върху ханша й, който определено не беше толкова слаб, колкото той беше свикнал да вижда у жените си. Все пак, не изглеждаше особено критичен и това й вдъхна малко увереност.

— Мина ми през ума. — Тя побутна купичката с овесена каша настрани и го погледна изучаващо. — Просто искам да знам какви са правилата. Не сме разговаряли за това и мисля, че трябва да го сторим. Свободни ли сме да спим с други хора, докато сме женени?

Веждите му подскочиха.

— Ние? Какво е това ние!

Джейн се постара лицето й да си остане безизразно.

— Моля? Не те разбирам.

Кал зарови пръсти в косата си, която доста беше пораснала през последните няколко седмици и сега щръкна от едната страна.

— Ние сме женени — отсече той рязко. — Това е.

— Това е какво?

— Това е то.

— Хм.

— Ти си омъжена жена, при това — бременна. В случай че си забравила.

— А ти си женен мъж. — Тя направи пауза. — В случай че си забравил.

— Именно.

— Е, това значи ли, че може да се забавляваме с други, докато сме обвързани, или не?

— Означава, че не може!

Джейн прикри облекчението си като стана.

— Добре. Значи, не може да спим с други, но може да гуляем незнайно къде до малките часове на нощта, без обяснения и без извинения, така ли?

Гледаше го как обмисля думите й и се зачуди как ли ще го увърти, за да се измъкне. Не остана особено изненадана, когато той дори не се опита да го направи.

— Аз мога да гуляя. Но не и ти.

— Ясно. — Джейн взе купичката си и я занесе в мивката. Усещаше, че съпругът й очаква бурна реакция от нейна страна и вече го познаваше достатъчно, за да подозира, че предвкусва удоволствието от това да защити позиция, която и сам знаеше, че е погрешна. — Е, предполагам, че от твоята гледна точка, това е логично.

— Така ли?

— Разбира се. — Тя му отправи кадифена усмивка. — Как иначе би могъл да убедиш света, че все още си на двайсет и една?

В сряда вечерта Джейн отдели доста време, за да се приготви за загадъчната среща, на която най-сетне се бе съгласила да отиде, въпреки опасенията си. Взе си душ, гримира се и се напарфюмира. След това се засрами от себе си, задето отдаваше такова значение на случая. Но беше прекарала толкова хубав ден, че й беше трудно да се сърди дълго. Работата й вървеше много добре, а за нейно удоволствие, тази седмица Кал като че ли прекарваше доста повече време в къщата. Днес дори си беше намерил извинение, за да я придружи по време на разходката й, твърдейки, че се тревожел да не се отплесне с някоя формула и да се изгуби.

На Джейн никак не й се искаше да си признае колко много й харесва да бъде край него. Никога досега не бе срещала някой, който да я кара да се смее както той, а острият му като бръснач ум я държеше нащрек. Каква ирония само, че интелектът му, който го правеше толкова привлекателен в очите й, бе и източникът на най-голямата й тревога.

Пропъди неприятното напомняне за бъдещето на детето си и се замисли за очукания червен форд „Ескорт“, който й бяха докарали преди няколко часа и който сега беше скрит зад една стара барака в далечния край на земите на къщата. Да си купи кола втора употреба по телефона може и да противоречеше на повелите на здравия разум, но беше доволна от придобивката си. Вярно, автомобилът изобщо не хващаше окото с леко изкривената си врата, счупената предна решетка и калпавия опит да бъде приведен в по-добър вид, но се вместваше в бюджета й. А и единственото, от което тя се нуждаеше, бе нещо, с което да се придвижва през следващите няколко месеца, докато се върне в Чикаго при чудесния сатурн, който я очакваше в гаража й.

Освен това не възнамеряваше да държи колата си в тайна, но знаеше, че Кал ще побеснее, а искаше да се наслади на тази вечер, преди да му съобщи, че със затворничеството й е свършено.

Докато довършваше тоалета си, се усмихна. Бе последвала указанията му да си обуе дънки, ала вместо потничето, което й беше препоръчал, избра копринена блуза с цвят на черница, както и златни обици — големи халки, които бяха почти кич и които биха подхождали повече на някоя от кукличките на Кал, отколкото на теоретичен физик. Самата тя не бе сигурна защо ги харесва толкова.

Откопча най-горното копче на копринената си блуза и видя как меката материя се разтвори, разкривайки дантелата, с която беше поръбен черният й сутиен. Погледа се изучаващо, въздъхна и отново закопча блузата. Засега май щеше да се задоволи с леко кичозните обици.

Докато слизаше по стълбите, Кал се показа във фоайето. Носеше стара тениска на „Старс“, която подчертаваше красиво оформените мускули на гърдите му и беше втъкната в чифт дънки — толкова тесни, избелели и окъсани, че спокойно можеше да е и гол.

Погледът му се плъзна по нея като ленив поток в горещ летен ден. Тя се изчерви и се препъна в стъпалото, та се наложи да се улови за парапета.

— Нещо не е наред ли? — невинно попита той.

Задник! Прекрасно знаеше какво не е наред. Мъжът й беше истинска сексуална фантазия от плът и кръв.

— Съжалявам. Мислех си за теорията на Зайбърг и Уитън. Доста е сложна.

— Бас държа. — Очите му я обходиха по начин, от който Джейн почувства, че времето, което бе посветила да се конти, не беше отишло напразно. — Не можа да намериш потниче с голямо деколте, а?

— Всичките са за пране.

Той се усмихна и докато гледаше как неочакваната трапчинка се появява върху бузата му, Джейн се зачуди какво прави с мъж като него. Бе толкова по-красив от нея, че спокойно можеше да е дошъл от друга слънчева система.

Осъзна, че си е забравила якето и се обърна, за да изкачи стълбите и да го вземе.

— Вече се уплашихме и бягаме?

— Трябва ми връхна дреха.

— Вземи това.

Кал отиде до дрешника и извади сив суитшърт с цип. Джейн се доближи до него и той наметна дрехата около раменете й, при което ръцете му се задържаха върху нея за миг. Тя усети наситения мирис на бор, сапун и нещо, което принадлежеше единствено на него, опияняващ намек за опасност.

Меките гънки на дрехата покриха ханша й. Джейн сведе очи надолу и й се прииска да беше от онези жени, които са страшно секси в мъжки дрехи, но подозираше, че изглежда просто дундеста. Съпругът й обаче като че ли не откриваше нищо, което да не й е наред, и това й вдъхна увереност.

Бе оставил джипа на двора и както винаги, й отвори вратата. Докато се возеха по шосето, тя си даде сметка, че е нервна и й се прииска той да каже нещо, за да поразсее напрежението, но на него явно му бе достатъчно просто да шофира.

Прекосиха града, където магазините, както и „Петикоут Джънкшън Кафе“ вече бяха затворени за през нощта. В една странична уличка забеляза обляна от светлина сграда, около която бяха паркирани доста коли. Досети се, че това трябва да беше „Планинаря“.

Излязоха от града и поеха покрай планината Хартейк. Тъкмо когато започна да се чуди дали не са тръгнали към Ани, той намали скоростта и свърна по един изровен чакълест път. Фаровете осветиха разнебитена постройка, не по-голяма от будка, която се издигаше от другата страна на тежка верига, препречила пътя.

— Къде сме?

— Виж сама.

Кал спря колата, извади едно фенерче изпод седалката и като свали прозореца, насочи лъча му навън.

Джейн наведе глава и видя знак с формата на звезда, белеща се лилава боя и думите „Гордостта на Каролина“.

— Тук ли реши да ме изведеш на среща?

— Каза, че никога не си била с гадже в автокино като тийнейджърка. Реших, че трябва да наваксаш.

И като се ухили широко на слисаното й изражение, угаси фенерчето и слезе от колата, за да откачи веригата. След това се върна и подкара колата по изровения път, от което Джейн здравата се поразтърси.

— Първата ми среща с мултимилионер — измърмори тя — и ето какво получавам.

— Не ме наскърбявай, като ми кажеш, че вече си гледала този филм.

Тя се усмихна и сграбчи дръжката на вратата, за да не се удари в нея. Въпреки оплакванията си, всъщност не беше недоволна от идеята да бъде насаме с него в това пусто място. За бебето щеше да е хубаво, каза си тя, ако двамата с Кал се поопознаеха малко по-добре.

Светлината на фаровете обходи изоставения парцел, който приличаше на някакъв зловещ фантастичен пейзаж с концентричните си купчинки пръст и редици метални стълбове с високоговорители. Колата се люшна напред, когато той се насочи съм задната част на автокиното, и Джейн сграбчи с една ръка таблото пред себе си, докато с другата инстинктивно закри корема си.

Съпругът й погледна към нея.

— Събудихме малкия, а?

За първи път говореше за бременността й без враждебност. Стори й се, че в нея сякаш разцъфва цвете и по устните й се разля усмивка.

Кал сви в последния ред и каза:

— След минутка отново ще може да заспи. Стига да не е прекалено зает да решава уравнения.

— Няма да го намираш толкова забавно, когато тя започне да подрежда топчетата от зърнената си закуска на групички от по десет, докато останалите деца още ги предъвкват.

— Кълна се, не познавам друг, който да се тревожи повече от теб. Държиш се така, сякаш да имаш акъл в главата е най-голямата трагедия на света. Момчето ще си е съвсем добре. Я ме погледни мен. Фактът, че съм умен, изобщо не ме тревожи.

— То е защото държиш интелекта си под ключ.

— Ами тогава вземи заключи и твоя за малко, та да можем да изгледаме филма на спокойствие.

Джейн нямаше какво да му отговори, затова дори и не се опита.

Той се приближи до средата на последния ред, точно пред една провиснала метална ограда, и паркира на едно от означените места, така че предните колела бяха повдигнати от купчината пръст. След това взе високоговорителя, вкара го в колата, окачи го на кормилото и затвори прозореца, за да задържи навън студения нощен въздух. Джейн се въздържа да отбележи, че говорителят няма кабел.

Той изключи фаровете и двигателя, потапяйки ги в мрак, нарушаван единствено от тънкия сърп на луната. Тя насочи вниманието си към далечния екран, разполовен от един сребрист лунен лъч.

— Трябваше да дойдем по-рано, за да си намерим по-добри места.

— Последният ред е най-хубавият.

— И защо?

— Няма малки деца, провесени през прозорците. Държа на усамотението си, когато съм излязъл, за да се понатискам с някого.

Джейн преглътна с усилие.

— Затова ли ме доведе тук?

— В общи линии, да.

— О!

— Проблем ли имаш?

Луната се мушна зад няколко облака, потапяйки ги в пълна тъмнина. Кал запали осветлението в колата и Джейн видя как ъгълчето на устата му се повдигна — съвършена картина на доволен от себе си мъж. Той се обърна към задната седалка, протегна се и извади голям пакет пуканки.

Умът й изпращаше предупреждения със скоростта на светлината, но тя не беше в настроение да слуша. Искаше да бъде ухажвана, а съпругът й правеше точно това, макар и да беше избрал особен начин да го стори. И независимо какво говореше, Джейн не вярваше, че все още я мрази, защото се усмихваше твърде много, когато бяха заедно.

Освен това беше хитър като лисица, напомни си тя и дори не се бе опитал да скрие факта, че я желае. И тъй като моралният му кодекс очевидно диктуваше вярност, поне през следващите няколко месеца, трябваше или да я съблазни, или да остане на сухо. Искаше й се да мисли, че щеше да се опитва да я спечели, дори ако не бяха хванати в капана на тази невъзможна ситуация, но не можеше да го повярва напълно. Май се налагаше компромис.

— Нямам нищо против, стига да си наясно, че няма да стигна до края на първата среща.

Той отвори пакета и извади шепа пуканки.

— За което те уважавам. Разбира се, може би трябва да обсъдим точно кое броиш за първа среща. Защото май си спомням един изненадващ подарък за рождения…

— Кал…

Мъжът й натъпка пуканките в устата си.

— В хладилната чанта на задната седалка има бира и сок. Виж дали можеш да я стигнеш.

Джейн се обърна и видя малък стиропорен контейнер върху седалката. Коленичи и посегна към него, само за да усети как бавно, но неудържимо полита напред. Докато непохватно се опитваше да се закрепи върху задната седалка, чу смях, в който сякаш се долавяха сатанински лукави нотки.

— Добра идея, сладурче. Май и аз ще се присъединя към теб отзад.

И преди тя да успее да реагира, той слезе от колата, влезе през задната врата и се настани до нея. Джейн оправи блузата си.

— Като те гледам, бащите сигурно са бързали да заключат дъщерите си, когато са те виждали да се задаваш.

— Най-добрите си трикове научих едва в колежа.

— Защо просто не млъкнеш, за да гледаме филма на спокойствие?

— Първо ми подай една бира.

Джейн го стори, като извади кутия с ябълков сок за себе си и отказа да си вземе от пуканките. Той отпиваше от бирата си, тя — от сока си. И двамата облегнаха глави на седалката, потънали в приятно мълчание, докато лампичката в колата грееше меко над тях.

Той протегна ръка върху седалката зад нея.

— От този филм ме избива на любов.

Сърцето й прескочи един удар.

— От коя част по-точно? Когато Мария пее как хълмовете са оживели от звука на музиката? Или онова до ре ми на децата32?

По суровите му устни пробяга усмивка.

— Определено заради Мария. Няма как да не се зачуди човек какво се крие под престилката й.

Разговорът определено навлизаше в опасни води. Джейн не помнеше някога да се е чувствала по-несигурна и изгубила връзка със себе си. Реши да си спечели малко време като смени темата.

— С какво се занимаваш, когато не се срещаш с местните бизнесмени?

За миг си помисли, че няма да получи отговор, но после той сви рамене.

— Тренирам, гостувам на приятели, върша разни задачи. Днес например прекарах няколко часа в кабинета на татко. Харесва му, когато съм наоколо. — Кал се намръщи.

— Нещо не е наред ли?

— Не съвсем. Не знам. Май проблемите между него и мама ще се окажат по-сериозни, отколкото предполагах. — Бръчката на челото му стана по-дълбока. — Татко каза, че е отишла при Ани. Мислех, че просто е на гости за една нощ при баба, но явно е там още от почивните дни, а днес ми съобщи, че нямала намерение да се връща.

— Господи…

— Не разбирам защо й е да постъпва така. Той наистина е страшно разстроен. — Кал пресуши бирата си и я изгледа сърдито. — Повече не искам да говоря за това, така че ако обичаш, не питай нищо повече.

Всъщност, сам бе решил да сподели всичко, но Джейн предпочете да не му го напомня.

Той запрати празната бирена кутия към далечния екран.

— Покрай твоето бърборене не мога да се съсредоточа върху филма, а Мария тъкмо пее една от любимите ми песни. Мамка му, тази жена наистина изглежда страхотно гола.

— Мария не пее гола в „Звукът на музиката“!

— Имам страхотно зрение и тази жена е гола-голеничка, както майка я е родила. Можеш да видиш дори…

— Грешиш. Голият е барон фон Трап. И определено представлява впечатляваща гледка.

— Това ли наричаш впечатляващо? Този миниатюрен…

— Да.

— Майчице, ако това ти се струва впечатляващо, значи аз наистина ще те ощастливя.

— Самохвалко.

Напълно ли си беше изгубила ума? Нарочно го предизвикваше.

— Докато ти спокойно можеш да имаш брадавици по корема си — аз няма откъде да знам.

— Нямам такива дефекти.

— Ти така твърдиш. — Кал издърпа кутията от сок от ръката й и заедно с бирената ги метна обратно в стиропорения контейнер, който след това вдигна и премести на предната седалка.

— Ето, сега вече можеш да ми покажеш.

— Какво да ти покажа?

— Напълно съм сериозен. Ако имаш брадавици, момчето ми като нищо ще ги наследи, а в такъв случай ще ми трябва малко време, за да се подготвя психически.

— Ти си луд за връзване.

— Просто си разкопчай дънките мъничко. Достатъчно, за да надникна.

— Не!

— Добре тогава. Значи ще трябва да разчитам на осезанието си.

Джейн го плесна през ръцете, когато посегна към ципа й.

— Съгласих се да се натискаме! Не съм казала, че може да ми направиш медицински преглед.

Докато осъзнае какво бе излязло от устата й, той вече се хилеше така, сякаш бе спечелил от тотото.

— Точно така, наистина каза, че ще се натискаме. Ела насам, сладурче, и ми покажи какво имаш.

— Няма!

— Страхливка.

— Няма да се хвана на тази въдица.

— Боиш се да се натискаш с мен. — С едно движение свали широкия й суитшърт и го метна върху стиропорения контейнер. — Страх те е, че няма да успееш да се справиш с мен. Ама че пъзливка.

— Не е вярно.

— Шубе те е да ми покажеш какво имаш. Страхуваш се, че не си достатъчно добра, в сравнение с хилядите жени, които съм имал в миналото си.

— Не са били хиляди.

Усмивката му толкова приличаше на лисича муцунка, че Джейн почти можеше да види как от устата му стърчат пилешки пера.

Сърцето й ускори ритъма си. Беше едновременно уплашена, възбудена и развеселена, поради което й бе трудно да се намръщи и да придаде на гласа си сърдито звучене.

— Е, добре. Предполагам, че може да се понатискам с теб. Но си дръж ръцете далеч от мен.

— Това не е честно, защото смятам да ти позволя да сложиш твоите където си поискаш.

Тя можеше да се сети за поне дузина места.

— Сигурна съм, че нямам никакво желание да го направя.

— Силно се надявам, че това не е вярно.

Той изключи осветлението в колата, потапяйки ги в толкова непрогледна тъмнина, сякаш някой беше угасил звездите.

Постепенно очите й привикнаха с мрака достатъчно, за да може да различи ако не лицето на Кал, то поне очертанията на тялото му. Съпругът й я прегърна през раменете и тя усети, че се премества по-близо до нея.

— Може би просто имаш нужда да ти напомня къде са най-хубавите местенца. — Устните му се плъзнаха покрай обицата й и откриха нежното кътче отдолу. — Това например, е чудесно за загряване.

Дъхът й секна и се зачуди откъде е узнал колко е чувствителна точно там.

— Ако ще говориш през цялото време, може ли поне да използваш някой и друг селяндурски израз, та да мога да си фантазирам?

Устните му подръпнаха лекичко долната част на ухото й, точно до златната обица и лакътят му се удари във вратата.

— Че кой би си мечтал за нещо по-добро от мен?

— Ами… — Джейн усети как цялата настръхва и трябваше да положи усилие, за да продължи да говори. — В лабораторията „Ферми“ имаше един страшно секси физик, един от най-добрите специалисти в областта на топ кварките…

— Съмнявам се, че той е говорил с граматични грешки. — Кал вече си играеше с ъгълчето на устните й. — Предполага се, че трябва да ми покажеш какво умееш. Засега аз върша цялата работа.

Изгубила и последните останки от самоконтрола си, тя наклони глава, така че устните й да срещнат неговите. Допирът й подейства като електрически удар и напълно забрави за всякакви игрички. Целувката им стана по-дълбока и изцяло се отдаде на еротичната наслада. Усети вкуса на бира и пуканки, както и далечния дъх на паста за зъби и нещо опасно, което й напомняше за гръмотевична буря.

— Ти си най-невъзможната жена на света — прошепна той.

Джейн отново го целуна. Кал извади блузата й от дънките и големите му ръце, силни и собственически, се настаниха върху кожата отдолу. Палците му проследиха гръбнака й, а когато стигнаха до сутиена, прошепна в отворената й уста:

— Трябва да се отървем от това, Роузбъд.

Тя дори и не си помисли да възрази. Докато се наслаждаваше на сладостното нахлуване на езика му, той набързо се справи с копчетата на блузата й, въпреки че мракът му пречеше да види какво прави, а после и със сутиена й, който се закопчаваше отпред. Движенията му бяха съпроводени със звуците на тъпи удари, докато се блъскаше ту в една, ту в друга част на колата.

След това се наведе и пое с устни гърдата й. Зърната й бяха чувствителни заради бременността и когато я засмука, Джейн подскочи и зарови пръсти в косата му. Прекрасната болка от нежното подръпване я изпълни с желание едновременно да му извика да спре и да го умолява да продължи.

Знаеше, че трябва да го докосне така, както той нея, и посегна към тениската му. В колата изведнъж бе станало горещо и мекият памук беше влажен под ръцете й. Рамото й се удари в прозореца и тя усети как влагата, която се бе образувала по стъклото, се просмука през блузата й.

Кал й помогна да свали тениската му, след което насочи вниманието си към дънките й. Метна обувките й на предната седалка и дръпна дънките й, докато тя изследваше контурите на голите му гърди.

Джейн ахна изненадано, когато той я събу и голото й дупе докосна хладната тапицерия. Шокът й подейства сякаш бе върху електрически стол и изведнъж всичко започна да се случва твърде бързо. Трябваше й време, за да обмисли нещата, да претегли фактите, да прецени възможностите пред себе си.

— Аз не… ти не…

— Шшт.

Дрезгавият му шепот изпълни запотеното купе на колата, докато ръката му улови бедрото й и го раздалечи от другото. Джейн чу тихо проклятие.

— Твърде е тъмно — промърмори той. — Все още не мога да те видя.

Тя погали очертанията на гърдите му и прокара палец по твърдото връхче на зърното му.

— Опитай с допир.

Кал избра друго, още по-добро сетиво — вкуса — и Джейн имаше чувството, че ще умре от удоволствие, за което само бе мечтала, но никога не бе изживявала.

— Не… — ахна тя. — Не е нужно да го правиш.

Смехът му беше леко накъсан и жената простена, когато горещият му шепот я опари:

— Гледай си работата.

След това отново сведе глава и тя изпита чувството, че се разпада на съставните си части. Чукна лакътя си в запотения прозорец, когато стисна голите му влажни рамене. Той изруга и се удари в седалката, докато преместваше тежестта на тялото си, но нищо от това нямаше значение.

Случващото се беше прекалено наситено, твърде невероятно. Джейн се понесе на вълните на удоволствието, все по-нависоко и по-нависоко, ала тъкмо когато усети, че е на път да достигне върха, Кал се отдръпна.

— О, не! Не и без мен.

Тя лежеше открита и уязвима пред него. Дишането му беше тежко и учестено.

— Господи, идеята беше глупава. Трябваше да го направим в леглото, където ще се виждаме, но не мога да чакам. Нуждая се от теб сега.

Джейн посегна към ципа на дънките му и усети твърдите му, плътни очертания. Дъхът му излезе със съскане, докато го разкопчаваше съвсем бавно, проучвайки всеки милиметър по пътя си, докато най-сетне самоконтролът му се сломи и от гърдите му се откъсна дрезгаво възклицание:

— Стига вече, Роузбъд. Не мога да издържам повече.

— Женчо.

Устните й се спуснаха към гърдите му и очертаха пътечка, която си беше само нейна.

Той издаде звук, който беше нещо средно между смях и стон. В същото време се облегна назад, повдигайки я, така че тя се озова върху него. Бе изгубила всичките си дрехи, с изключение на блузата, която висеше разкопчана от раменете й. Кал бе съблякъл единствено тениската си. Въпреки че го беше освободила от дънките му, в колата беше твърде тясно, за да му ги събуе напълно. Ала гърдите му бяха голи, също като дупето й, и тя го ухапа лекичко.

Съпругът й издаде задавено възклицание, но Джейн харесваше позицията си на превъзходство и не знаеше милост. Макар краката й да бяха притиснати неудобно до облегалката на задната седалка, не остави това да й попречи да го целува както и където си поиска.

Заради тъмнината не виждаше нищо, но за сметка на това останалите й сетива се изостриха, а от начина, по който той я докосваше и вкусваше, както и по дълбоките му, интимни милувки, разбра, че и с него става същото.

Една съвсем тъничък лунен лъч проблясваше като ручейче по замъгления прозорец; потта от телата им лепнеше по дланите й. Кал улови дупето й в големите си длани и я повдигна.

— Сега, миличка. Сега.

Джейн простена, когато я сложи върху себе си, ала тялото й го прие, без да задава въпроси. Изхлипа и допря гърдите си до устата му, а той започна да я милва с устни, език и зъби, докато тя се отдръпна и започна да се движи отгоре му, за да не полудее.

Въпреки че стискаше хълбоците й, не се опита да й наложи своя ритъм, а я остави да открие свой собствен. Тя се повдигаше и спускаше отгоре му, отвръщайки на настойчивите му, хищни целувки, а зърната й се отъркваха в меките косъмчета на гърдите му. Чувстваше се силна и сигурна, докато му отговаряше страстно. Усещанията я заливаха едно след друго, докато реалността изчезна и й се стори, че се носи през суперколайдер, че прелита по-бързо от скоростта на светлината през тесен подземен тунел към място, където всичко се взриви.

А после извика, когато молекулите, от които беше съставена, се разкъсаха — атомите се разделяха, ядра се разпадаха, всичко се натроши и раздроби, и все пак я остави по-цяла, отколкото бе била някога.

Тялото му се напрегна в мига, в който тя извика. Зъбите му се впиха лекичко в шията й, без да й причинят болка, просто за да я задържат, докато се изливаше в дълбините й. За частица от секундата Джейн почувства пълната му беззащитност и се отпусна напред, защитавайки го, докато той беше в плен на освобождаването си.

Сърцата им думкаха заедно, притиснати едно до друго. Тя зарови устни в косата му.

Най-сетне той се размърда под нея — леко преместване на ръката, движение на крака. Постепенно Джейн започна да си дава сметка за напрежението в разтворените си бедра и схващането в прасеца. Въздухът в колата беше така натежал от сласт, че й беше трудно да си поеме дъх, ала въпреки това не искаше да помръдне. Тази интимна близост между тях й беше твърде скъпа.

— Какво ще правя с теб? — промълви Кал до гърдите й.

„Защо не се опиташ да ме обикнеш?“

Неизречената мисъл я разтърси, а после я изпълни с ужас. Как бе допуснала подсъзнанието й да поеме по този самоунищожителен път? Искаше да се влюби в нея? Кога беше изгубила връзка с реалността? Как можеше да си помисли, дори в мечтите си, че този мъж, който не искаше никакво обвързване в живота си, би могъл да я обикне, особено когато никой друг преди него не бе успял да го направи?

— Ще ме откараш вкъщи — рязко каза тя. — Беше доста приятно, но утре имам много работа и трябва да се наспя.

— Доста приятно?

Всъщност беше разтърсващо, но можеше да му го признае толкова, колкото и да му обясни как тяхното сливане й бе дало напълно ново разбиране за сблъсъците на субатомни частици.

Господи! Защо мислеше за това сега? Всичко, което хората смятаха за нея, беше вярно! Тя наистина беше откачалка.

Джейн посегна към дрехите си. Не можа да открие бельото си в мрака, затова обу дънките си на голо, нахлузвайки ги върху влажната си кожа.

Той отвори вратата и когато осветлението в колата се включи, тя придърпа блузата върху гърдите си. Кал я наблюдава, докато си закопчаваше дънките.

— Не беше зле, професоре, като за някой, който няма чак такъв опит.

От нехайния начин, по който беше омаловажил онова, което за нея бе толкова ценно, й се прииска да заридае.

Прибраха се в пълно мълчание. Той влезе в къщата заедно с нея и тя почувства очите му върху себе си, докато се изкачваше по стълбите, за да отиде в стаята си.

Поколеба се и погледна към фоайето, откъдето съпругът й я наблюдаваше.

— Благодаря за чудесната вечер.

Беше възнамерявала думите й да прозвучат рязко, но вместо това в тях се прокраднаха печални нотки. Не искаше вечерта да приключи по този начин. Ами ако му протегнеше ръка и го отведеше в леглото си? При тази мисъл я побиха тръпки. Това ли беше единственият начин да го задържи до себе си?

Бомбардировача се облегна на входната врата и лицето му придоби отегчено изражение.

— Да, беше страхотно.

Едва ли би могъл да намери по-недвусмислен начин да й каже, че е приключил с нея. За мъж като Кал Бонър, даде си сметка Джейн, играта беше всичко и когато свършеше, той губеше интерес. Угнетена и ядосана, тя се обърна и се отправи към стаята си.

Няколко секунди по-късно чу как джипът потегли.