26


Исак

ИСАК ИЗРЕЦИТИРА ИНФОРМАЦИЯТА, която беше успял да измъкне от Ери, макар да му стана малко криво, че предава доверието на принцесата. Преразказа подробно всичко, което Ери му беше казала за Тавгарад, а Тамар беше научила чрез източниците си, че една от гвардейките, млада жена на име Маю Кир-Каат, има брат близнак, който също служи в шуанската армия.

– Бил е разквартируван с полка си в Коба – обясни Тамар. – Но явно е изчезнал и никой не може да го намери.

– Това добре ли е, или зле? – попита Исак.

– За нас е добре. Не е добре за нашата тавгарадска гвардейка – каза Тамар. – Знаем, че товари с рутений пътуват редовно за Коба. Ако брат ѝ е бил вкаран в програмата за създаване на войници кергуд, Маю може и да не е доволна. Много от кандидатите не оцеляват, а другите излизат коренно променени от програмата.

Исак не знаеше много за войниците кергуд, освен каквото твърдеше мълвата – че са нещо средно между хора и смъртоносни машини.

– И ако тази гвардейка Маю е предателката – каза той, – тогава какво? Ще се свържете с нея?

– Няма да е лесно – каза Толя. – Гвардейките рядко остават сами. Но все ще измислим нещо. Ти си гледай своите задачи.

Тамар кимна.

– Исак, трябва да дадеш всичко от себе си на срещата с керчката делегация.

Уви, никаква подготовка не би могла да помогне на Исак за катастрофалната му среща с Хирам Шенк.

Вечерта започна с визита в Златното тресавище и Исак бе искрено развълнуван, чудеше се на какви ли лудории ще стане свидетел и дали ще успее да хвърли поглед на прочутите винени изби. Потеглиха с малобройна свита – няколко войници, близнаците, Хирам Шенк и неговата охрана. Шенк не млъкваше въпреки студа.

– Това е изключително вълнуващо, Ваше Величество – казваше той. – Паметен миг за нашите две страни.

Беше с кестенява коса и румени бузи като щерките си.

– Вярно – каза Исак. Много полезна дума.

Графът ги посрещна в парка на бляскавото си имение, нагизден в алено палто, чиито ревери бяха накичени с рубини колкото пъдпъдъче яйце.

– Много ми е приятно да ви посрещна! – каза той на равкийски. – Добре сте ми дошли в моето малко убежище.

– Благодаря за гостоприемството – отвърна Исак според получените инструкции. – Знаем, че може да се разчита на дискретността ви.

– Винаги – кимна Киригин. – Дискретността е задължителна както в съблазняването, така и в държавните дела. Отпратих гостите си и имението е изцяло на ваше разположение. Щом приключите, любезно ви каня да си поемете дъх край моето скромно огнище с чаша топла напитка в ръце. – А после се изкашля и сниши глас: – Изпратих покана на командир Назяленска за есенното си тържество следващата седмица. Питам се дали Ваше Величество не би я насърчил да дойде?

– Разбира се – каза Исак. – В момента не е в столицата, но със сигурност ще се включи в забавлението.

Киригин примигна.

– Мислите ли?

– Дали да не тръгваме вече, Ваше Величество? – намеси се Толя и отдалечи Исак от графа, който го гледаше с вдигнати вежди. – Сигурно вече ни чакат при езерото.

– Нещо грешно ли казах? – прошепна му Исак, когато поеха по една насипана с чакъл пътека, осветена от факли.

– Зоя Назяленска не би се включила в нищо, организирано от граф Киригин – каза Толя.

Тамар изплющя с юздите.

– Още повече ако нещото включва забавления.

Женя и Давид ги чакаха на брега на едно много странно и много мрачно езеро. Всички се качиха на малка платноходка, управлявана от член на равкийската кралска флота. Нощта беше тиха, затова при мачтата застана вихротворец, вдигна ръце и напълни платната с вятър. Фойерверки озаряваха тъмното небе над тях, изстреляни някъде от имението на Киригин. Исак се зачуди за кого ли са илюминациите, щом графът е отпратил всичките си гости, но пък не можеше да отрече, че създават приятна атмосфера.

Лодката спря рязко. Недалече от тях бяха закотвени други плавателни съдове, чиито платна бяха огрени от фенери. Моряци не се виждаха.

– Както знаете – каза Исак на керчки, подхващайки речта, която Женя и Толя му бяха подготвили, – аз открай време не обичам да съм вързан за земята. Пътувам в небето. Обикалям моретата. Но после започнах да се питам защо да не прекрача и границата, която лежи под любимите ми вълни. И така се роди… – той махна драматично с ръка ляво на борд – …измарся!

Водата досами платноходката започна да се пени и надига, после нещо проби повърхността – досущ гръб на сребърен звяр. Исак успя да се сдържи да не ахне. Да го бяха подготвили поне малко за размерите на това чудо! До него платноходката приличаше на джудже.

Шенк стисна здраво перилата, като местеше алчно очи по корпуса на новопоявилата се машина.

– Невероятно – каза той. – Само като си помисля, че през цялото време е било под краката ни. Ще видим ли какво може да прави?

– Разбира се – каза Исак и вдигна ръка в уречения сигнал.

Измарся се потопи отново под повърхността. Настана тишина, само фойерверките припукваха в небето и ги заливаха с цветни водопади.

А после някъде отблизо се чу силен пукот. Водата до платноходката най-близо до тяхната изригна, вдигна се на висок стълб. Леката шхуна полегна на десния си борд, платната ѝ се подпалиха от фенерите. Шхуната започна да потъва, пълнеше се бързо с вода, сякаш нещо е отворило голяма пробойна в корпуса ѝ.

„Тряс!“ Още един плавателен съд полегна на хълбок – голям стар галеон. И още един – мъничък клипер. Дори да имаха екипажи, които да окажат съпротива, не би имало по какво да стрелят. Измарся не се виждаше, пред погледа се ширеше само равната повърхност на езерото.

Ледени тръпки полазиха Исак, тръпки, които нямаха нищо общо с хладната нощ и зловещата мъгла, обточила езерото. Значи затова керчаните бяха хвърлили око на подводните кораби. Можеха да ударят всеки, без да рискуват себе си нито за миг – невидим противник. Плашеща мисъл.

Шенк ръкопляскаше и подвикваше доволно.

– Удивително! Надминава и най-смелите ми надежди! Съветът много ще се зарадва. Какъв е обхватът им? Снарядите могат ли да пробият стоманен корпус? Какво гориво ще ни трябва?

Исак не знаеше как да отговори. Не го бяха подготвили за тази лавина от въпроси. Решил бе, че просто ще спретнат демонстрация на Шенк, а после ще се оттеглят в дома на Киригин да се стоплят.

– Всичко с времето си – каза той.

Или поне това смяташе да каже, но беше още на първата дума, когато измарся проби повърхността досами платноходката и изскочи с оглушителен рев над водата. Металният му хълбок се удари във ветрохода и всички изпопадаха на палубата. Хирам Шенк изкрещя.

Корпусът на измарся се беше спукал и вътрешността му се виждаше през пробойната. Подводният кораб се пълнеше бързо с вода, а моряците крещяха и драпаха по металните стени. А после горивните резервоари избухнаха на свой ред с гръмовен трясък и гигантско огнено кълбо. Исак чу пронизителен вой, последван от още един и още един – снарядите на измарся се изстрелваха в нощното небе да правят компания на фойерверките.

Един от снарядите забърса мачтата на платноходката и я скърши на две. Исак бутна Хирам Шенк, преди счупената мачта да го е затиснала.

– Махни ни оттук! – кресна капитанът, вихротворецът напълни с вятър оцелелите платна и платноходката пое на бърз ход към брега.

Останалата част от катастрофата не остави ясни дири в съзнанието на Исак – подгизнали моряци, изпадналия в истерия Хирам Шенк, граф Киригин, който пита притеснено от прага на къщата си дали ще има празненство, докато групичката им се оттегляше по спешност към двореца.

Когато най-сетне стигнаха в царската дневна, Исак съблече подгизналото палто с мисълта, че ще последват дълги часове на планиране и взаимни обвинения. Вместо това Тамар се метна на креслото и избухна в смях. Толя награби Давид с една ръка и Женя с другата и ги завъртя около себе си.

– Гениално! – ахна Женя и взе да удря Толя по раменете да я пусне на пода. – Представление, достойно за хитрата лисица.

– Как само пищеше Шенк – каза през смях Тамар. – Сигурно е оцапал гащите.

– Бе то и аз едвам не ги оцапах – каза Толя. – Онзи снаряд по план ли забърса мачтата?

– Естествено – строго отвърна Давид. – Казахте, че искате спектакъл.

Женя го млясна по бузата и повтори:

– Гениално!

Исак местеше поглед по събеседниците си.

– Значи… не е било катастрофа?

– Беше триумф! – каза Тамар.

– Ясно – измрънка Исак.

– О, Исак – каза Женя. – Много съжалявам. Просто не бяхме сигурни, че ще можеш да изиграеш изненадата си достоверно.

– Реакцията ти трябваше да е естествена – добави Тамар.

– Така де, повторение нямаше да има – включи се и Толя със съпричастна физиономия.

Исак се тръсна на канапето.

– По дяволите!

– Наистина съжаляваме – каза Женя, приклекна до него и вдигна глава да го погледне. – Наистина.

– Ще ни простиш ли? – попита Толя.

– Просто се бях развълнувал – обясни Исак. Измъкна левия си ботуш и по килима се изля щедро количество вода. – Така де, най-после нещо да се обърка и без мое участие.

Загрузка...