Белязания цар

35

Нина

ОПАСНО БИ БИЛО ЗА ГРИШАНСКИТЕ ЖЕНИ и техните бебета, за Адрик и Леони да останат в Гяфвале, без значение какво мислеха местните хора. Оцелелите войници във фабриката щяха да се прегрупират. Правителството щеше да прати войска, която да възстанови реда след катастрофата. И всички те трябваше да са се махнали, преди това да стане.

В последвалата суматоха Хане успя да се върне в манастира, за да възстанови чертите си, да облече престилката и да се престори на също толкова стресната и уплашена от ужасите, сполетели градчето. Игуменката я нямаше никаква, затова Хане успя без проблем да се измъкне отново и да се върне на кръстопътя, където Нина даваше указания на един млад рибар, съгласил се да откара фургона до пристанището.

Нина знаеше, че трябва да дава обяснения, затова, щом рибарят отиде да качи сестра си във фургона, събра сили и се обърна да посрещне гнева на Хане.

Но момичето беше спокойно. Гласът му прозвуча стабилно.

– Не съм задавала правилните въпроси, нали? Питах се какво си, а не коя си.

Нина беше облякла една от роклите на Мила. Приглади с ръце тежките поли и отвърна:

– Мисля, че и сама си се досетила.

– Нина Зеник – каза Хане със суров поглед в медните си очи. – Момичето, обезобразило баща ми. Трупната вещица.

– С това име ли ме наричат фйерданите?

– С това и с други.

– Работя под прикритие за равкийското правителство. Дойдох тук да освободя хора като теб, хора, които притежават гришански талант и живеят в страх.

– Защо баща ми не те позна? – попита Хане.

– Прекроиха ме, преди да дойда тук. Това – каза Нина и плъзна ръка пред себе си, – не съм аз.

– Има ли нещо истинско в теб изобщо?

– Уменията, на които те научих. Всичко, което ти казах за механизмите на тази страна, за развалата в сърцето ѝ. – Нина си пое дъх и сложи ръка на сърцето си. – Това е истинско, Хане.

Момичето отклони поглед.

– Ти ме използва.

– Така е – кимна Нина. – Няма да го отрека.

Хане я стрелна с гневни очи и скръсти ръце на гърдите си.

– И не съжаляваш?

– Съжалявам за болката, която причиних. Съжалявам, че загубих доверието ти. Но ние сме войници, Хане, родени бойци. И правим каквото е нужно. Животът на много хора беше заложен на карта. И опасността още не е отминала. Това едва ли е единственото място, където хората на баща ти експериментират с Гриша.

Хане преглътна шумно. Несъмнено си мислеше за момичетата по леглата, за бебетата в люлките, за страданието им.

– Има и още?

– Още бази. Още фабрики. Още лаборатории. Не твърдя, че всички Гриша са добри. Или всички равкийци. Не са. Може би и аз не съм. Знам само, че баща ти и хората му грешат. И трябва да бъдат спрени. – Сложи ръка върху рамото на Хане, макар да се боеше, че момичето ще се дръпне като опарено. – Ние бихме могли да ги спрем.

Хане вдигна поглед към фабриката, към пълния със затворнички фургон, към високия ясен, надвиснал над пътя с клоните си от кости. Прокара пръсти по ниско подстриганата си коса. Упоритите линии на лицето ѝ бяха по-изразени сега, без гъстия облак на косата, който да ги смекчава. Когато отново погледна към Нина, в очите ѝ гореше нов огън.

– Да ги спасим всичките – каза тя.

Въпреки преживяното дотук този ден, въпреки опасностите и изпитанията, въпреки предизвикателствата, които предстояха тепърва, на Нина изведнъж ѝ олекна на сърцето.

– Да ги спасим.

– Само че – добави Хане – без повече лъжи.

– Без повече лъжи – кимна Нина и от все сърце ѝ се искаше това да беше вярно.

– Откъде ще започнем? – попита Хане.

– Ще се погрижим за баща ти.

– Няма да го убия.

Усмивка накъдри устните на Нина.

– Точно това никога не бих поискала от теб.

•

След като Хане повлече все така изпадналия в безсъзнание Брум нагоре по хълма към гората, Адрик се обърна към Нина.

– Без повече лъжи?

– Подслушваме, а, Адрик? – Тя надникна над рамото му. – Леони още ли е във фургона? Добре ли е?

– Да. Не благодарение на теб впрочем. Не Леони е допуснала грешка с фитилите. Ти си предизвикала онези взривове – каза той. – Заложила си експлозивите така, че да взривят бента на водохранилището. Изложи на риск мен, Леони и куп невинни цивилни.

Вярно беше. Сторила беше нещо ужасно. Защо не съжаляваше тогава?

– Да ти кажа ли какво научих в Кетердам? – попита тя и погледна към дървото от кости, което беше създала. – Никой не е невинен. Вие не просто обърнахте прилива днес, Адрик. Не просто удържахте водата, а променихте начина, по който тези хора гледат на гришаните. Направихте чудо.

– Не беше чудо. Беше умение, късмет и хубав декор, който ти сглоби от телесни части.

Нина сви рамене.

– Фйерданите явно не могат да ни приемат като хора, значи е време да ни видят като светци. И точно така ще го направим, в села и градчета, чудо след чудо. Тук вече шептят имената ви точно като шептят името на Света Алина. На бас, че утре ще има ваши малки светилища покрай пътя. – Вдигна вежда. – Може и да не ти хареса как ви наричат обаче.

– Нищо в тая работа не ми харесва – каза той, но после любопитството го надви. – Казвай.

– Света Леони на водите. – Направи пауза, после продължи: – И Свети Адрик Неравния.

Адрик завъртя очи.

– Трябва да вървим, Нина. Времето ни изтича.

– Има и друго – каза Нина, макар да знаеше, че Адрик никога няма да ѝ прости следващото. – Не ти казах всичко от писмото на Брум.

Адрик замръзна.

– Какво си направила, Нина?

– В писмото се споменаваше за покушение срещу царя.

– От фйерданите?

– Не ставаше ясно. Пишеше, че Ланцов вече няма да е проблем за човек на име Демидов. И че според шпионите им ситуацията щяла да се разреши много скоро и без тяхна намеса.

Адрик изпсува.

– Трябва да стигнем до Хайар по най-бързия начин. Как си могла да си замълчиш за такова нещо? Заплаха срещу живота на царя?

И какво значение имаше? Заплахите срещу царя с лопата да ги ринеш. Николай си имаше Толя и Тамар да го пазят, а ако му беше казала за информацията в писмото, Адрик щеше да зареже плана им и да хукне към Хайар да търси член на мрежата с достъп до летателна машина, който да отнесе вестта в Ос Олта. Царят на Равка си имаше много телохранители. Момичетата в старата крепост имаха само Нина.

– Изгубихме само един ден – каза тя. – Има време да известим царя.

– Решението не е било твое. Но сега няма да спорим. Като се върнем в Равка, ще отговаряш за делата си.

– Аз няма да дойда с вас.

– Нина…

– Знам какво трябва да направя, Адрик, а такъв шанс няма да ми се отвори втори път. Равка ме превърна във войник. Кетердам ме превърна в шпионин. А с помощта на Хане мога да се превърна в нещо ново.

– Нина, само не ми казвай, че искаш да…

– Напротив.

– Там ще си съвсем сама, без съюзници, без ресурси. Ако нещо се обърка, няма да имаш изход.

Нина вдигна поглед към димящите останки от старата фабрика.

– Е, значи ще се наложи да взривя дупка в стената.