Берсеркерите

Аз, третият историк на Кармпанската цивилизация, в израз на благодарност към произлязлата от Земята раса за нейната защита на моя свят, изложих по-долу своето непълно виждане за великата й война срещу общия ни враг.

Виждането ми се оформи къс по къс при миналите и сегашните ми контакти с умовете на хора и машини. В тези чужди за мен умове често пъти долавям неща, които не мога да проумея, ала усещам, че са верни. И така, аз изложих правдиво деянията на произлезлите от Земята хора — велики, дребнави и обикновени — словата и дори тайните мисли на вашите герои и вашите предатели.

Взирайки се в миналото, установих, че предците ви на Земята за пръв път изградили радиодетектори, способни да сондират дълбините на междузвездното пространство през двадесетото десетилетие по вашия християнски календар. В деня, когато бил доловен зареялият се из огромното пространство шепот на чуждоземните ни гласове, за всички земни нации и за всички земни племена светът на звездите станал реално обозрим.

Те осъзнали истинския заобикалящ ги свят — вселена странна и немислимо голяма, може би враждебна, която обгръщала и потискала по един и същ начин всички земяни. Подобно на диваци островитяни, току-що почувствали могъществото на силите, съществуващи във и отвъд техния океан, вашите нации започнали — отначало недоверчиво, почти против волята си — да прекратяват крамолите помежду си.

През същия този век хората на старата Земя осъществили първите си стъпки в космоса. Когато успеели да ни чуят, те изучавали нашите гласове. И когато започнали да пътешестват по-бързо от светлината, те проследили гласовете ни, за да ни открият.

Нашите две раси се проучвали една друга с нетърпелива вещина, с огромна предпазливост и вежливост. Ние, кармпанците и нашите по-древни приятели, сме по-пасивни от вас. Ние живеем при разнородни условия и като цяло мислим в различни посоки. Ние не представляваме опасност за Земята. Погрижихме се земяните да не се почувстват притеснени от нашето присъствие: за да стигнат до нас, те просто трябваше да се напрегнат физически и умствено. Ние притежаваме всички умения да поддържаме мира. Уви, задаваше се немислимият ден, денят, когато съжалихме, че самите ние не сме достатъчно войнствени!

Вие от Земята открихте ненаселени планети, където можехте да процъфтявате под топлината на слънце, съвсем като вашето. Пръснахте се на големи и малки колонии по единия ръкав на нашата бавно въртяща се галактика. В очите на вашите колонисти и заселници космосът вече изглеждаше дружелюбно местенце, богато на светове, напълно узрели за мирната ви окупация.

Изглеждаше, че в края на краищата чуждоземната безмерност въобще не е враждебна. Въображаемите страхове се оттеглиха отвъд хоризонтите на тишината и простора. И вие още веднъж си позволихте лукса на опасния междуособен конфликт и възродихте заплахата от самоубийствено унищожение.

Никакъв реално приложим закон не действаше между планетите. На всяка от вашите разпръснати колонии отделни водачи се стремяха към лична власт, като отвличаха вниманието на населението с истински или въображаеми заплахи от страна на други произлезли от Земята хора.

Всяко по-нататъшно космическо изследване бе оставено за по-късно и то точно по времето, когато новите и необясними гласове за пръв път бяха дочути да се приближават отвън към граничната ви зона. Това бяха странни, разговарящи само чрез математически символи гласове, които скоро щяха да всеят ужас. Земята и земните колонии бяха разделени от подозренията си — всеки срещу всеки — и в страха си бързо се обучаваха и въоръжаваха за война.

И в този момент се оказа, че именно готовността да бъде упражнено насилие, която от време на време едва не ви погубваше, е средството животът да оцелее. На нас, кармпанските наблюдатели, самовглъбените прозорливци и опипвачи на умове, ни се стори, че сте носили смазващото тегло на войната през цялата си история, знаейки, че най-накрая то ще ви потрябва, че ще удари часът, когато нищо по-малко ужасно не би свършило работа.

Щом този час удари и нашият враг нападна без предупреждение, вие бяхте подготвени — разполагахте с рояците на бойните си флотилии. Бяхте се разпръснали и окопали на десетки планети и бяхте тежковъоръжени. Само заради това някои от вас и някои от нас сега са живи.

Цялата ни кармпанска психология, логика, прозорливост и проницателност нямаше да ни помогне. Изкусността в мира и толерантността беше безполезна, защото врагът ни беше без душа. Чия ли мисъл го бе породило?