Битка в океана

XXIV. Победата на корсаря

Нощта беше всичко друго, но не и благоприятна за връщане в устието на Раритон и за търсенето на корсаря. Морето ревеше и големи вълни повдигаха лодката. Каменна глава накара Хулбрик да запали една факла и да осветява пътя пред лодката.

— Внимавайте за платната, а другото оставете на мен — каза Каменна глава. — Ако нямаме лоши срещи, преди утре вечер ние ще видим нашия комендант или по Раритон, или по Хъдсън. Отваряйте си добре очите, внимавайте за платната и аз ви обещавам, че ще летим напред като риболовци от Бретан.

И те плаваха напред, като изминаваха миля след миля. Едва зората се беше показала под страшен дъжд и тримата пътници се намираха на тридесет мили от Раритон, когато забелязаха една черна точка, която плаваше бързо към тях.

— Кораб ли е, или лодка? — запита капитанът, като се приготви да направи една рискована маневра.

— Лодка е — отговориха изведнъж и двамата му приятели.

— Пригответе си карабините и ще видим дали са приятели, или неприятели.

Лодката, която идваше срещу тях, бързо се приближаваше.

— Изглежда е наша тази лодка — каза Каменна глава, който се беше изправил, после, притваряйки очи, започна да брои: — Един, двама… трима… четирима… не се страхувайте. Ще дочакаме тяхната атака и ще ги победим.

В това време лодката се доближи съвсем близо до тях и те чуха познат глас.

— Палачът от Бостън — извикаха всички заедно.

Двете лодки се доближиха една до друга и палачът от Бостън им обясни, че баронът го е изпратил, за да ги посрещне.

— От Ню Йорк куриери донесоха новината, че маркизът ще се ожени след няколко дни за русата мис… — каза майстор Обеско.

— Ние се осведомихме за това и ако в четвъртък Сънди Хук не падне в наши ръце, Мари дьо Уентуърд ще бъде изгубена завинаги за нашия комендант — отговори старият бретонец.

— Но корсарят не си губи времето. Той има за съюзници американците и седем кораба и седемстотин души са на негово разположение. А сега да побързаме да се присъединим към „Кабот“; където баронът ни очаква с нетърпение.

Те плаваха известно време под силния дъжд, който не преставаше, и изведнъж Каменна глава извика с голяма радост:

— Ескадрата на барона!

От кораба също ги забелязаха и им помогнаха да се прехвърлят на „Кабот“.

— Ти! — извика корсарят. — Връщате се от Сънди Хук!

— Заедно с лодката, която бяхте изпратили да ме посрещне, коменданте.

— Е, казвай.

— Нося ви тъжна новина, господине. След пет-шест дни маркизът ще се жени за вашата годеница. Може би се осмелява да направи това заради победата, която англичаните удържаха над американците.

— Кажи ми, видя ли я?

— Беше невъзможно, понеже се страхувахме да не бъдем изненадани и открити от маркиза, обаче ви носим ценни сведения. Сватбата ще стане в черквата „Сан Джакомо“. В деня на сватбата ние ще бъдем господари на подземието на черквата.

— Какво ще ни помогне това?

— Волф и един негов приятел ще ни отворят подземието на черквата и вие ще можете да влезете в нея, преди маркизът да каже „да“.

— Няма ли да ни изменят тези хора?

— Братът на Волф е тук и той не би рискувал. Освен това аз имам доверие в тези добри младежи.

— Добре, тогава тръгвайте с „Кабот“. Ти ще бъдеш комендантът му.

Аз и Хауърд ще се преместим на един от американските кораби и ще ви намерим в Сънди Хук. Щом чуете нашите топовни гърмежи, ще нападнете от подземието на черквата. Внимавай само да не избързаш и да ви избият като мишки в подземието.

— Всичко ще бъде точно направено, коменданте, ще ви очаквам.

Корсарят и господин Хауърд им дадоха още няколко последни съвета, след това се прехвърлиха на „Алфред“, най-големия кораб от американската ескадра, който можеше да гърми едновременно с тридесет и два топа.

Каменна глава, който беше известен на всички корсари като най-добър моряк, пое управлението на „Кабот“ и корабът бързо заплава към Сънди Хук, въпреки лошото време.

Към полунощ „Кабот“, въпреки подводните скали, се приближаваше към брега. Забелязаха малкия фар на Сънди Хук. Каменна глава направи маневра да спре кораба на половин миля от фара, където по указанието на гостилничаря от Сънди Хук се намираше черквата.

„Сега ще видим дали си устояват на обещанието“ — помисли си бретонецът.

Корабът навлезе в един канал, който беше пред Сънди Хук, и се отправи тихо към пристанището. В това време един голям тримачтник се очерта в дрезгавината на нощта. Каменна глава процеди през зъби:

— Щом като този тримачтник плава в тъмните канали с изгасени светлини, не може да се очаква нищо хубаво от него.

С едно бързо извиване „Кабот“ успя да се отдалечи, без да бъде забелязан.

На края на полуострова светеше голяма факла.

— Сигналът! Сигналът! — извика малкият Флок, приближавайки се към Каменна глава.

— Те удържаха думата си — отговори капитанът. — Спусни една лодка и с двадесет души моряци върви да провериш дали всичко е в ред.

Лодката беше спусната и малкият Флок отплава. Скоро той се върна и извика:

— Бързо всички лодки в морето! Подземието е на наше разположение.

— Къде е Волф?

— Той е тук заедно с гостилничаря и с един негов познат, който е клисар в черквата.

Каменна глава заповяда всички лодки да се спуснат в морето и като се качи в последната с четирима моряци, той се обърна към помощник-капитана на „Кабот“:

— Чу ли, капитан Хорс? Сватбата ще стане в черквата в шест часа следобед. Ще се върнеш с „Кабот“ и ще кажеш на барон Мак-Лелан това. Ще трябва да бъдете тук няколко часа преди сватбата. Внимавай добре да не пострадат корабът и хората, които остават на него. Добър път!

Отдалечиха се бързо в две различни посоки, защото се страхуваха да не би да се случи нещо непредвидено. Каменна глава достигна брега, където го очакваха Волф и гостилничарят.

— Няма ли никаква опасност? — запита той.

— Не, защото познат на моя верен приятел е бдял досега около черквата.

— Какво става с русата мис?

— Плаче денем и нощем, викайки барона.

— Кълна се във всички камбани на света, че ще плаче още съвсем малко — каза Каменна глава. — Корсарят скоро ще пристигне тук със седем американски кораба. Този път маркизът ще отговаря за всичко досега.

Докато говореха, моряците се строиха по четирима и започнаха да влизат в тъмното подземие, осветено само от два фенера. Подземието беше голямо. То можеше да събере четиристотин души.

— Сега да отидем и да разгледаме черквата — предложи старият бретонец.

Изкачиха се по една голяма каменна стълба и влязоха в храма. Клисарят запали една факла. При нейната светлина можеше да се разгледа добре черквата. Тя беше почистена и украсена със знамето и герба на маркиза. Всичко беше готово, за да стане венчавката.

— Сега да слезем долу и да си починем, докато чакаме определения ден — каза Каменна глава.

Слязоха при моряците, които си почиваха, пазени от четирима души.

Изминаха няколко дни, без да се промени нищо в подземието. Гостилничарят и клисарят отидоха в Сънди Хук за новини и да донесат няколко каси с бутилки.

— Тук ли е още онзи кораб, който видяхме вечерта?

— запита ги Каменна глава.

— Тук е и ще остане още, за да отнесе със себе си маркиза и неговата съпруга — отговориха двамата разузнавачи.

На петия ден Каменна глава и неговите хора чуха, че в черквата се разместват столовете. Хора ходеха насам-натам.

— Ако баронът не пристигне навреме и сега, ще загуби своята годеница — каза Каменна глава. — Но ние сме тук и ще се помъчим да изтръгнем русата мис от ръцете на маркиза или всички ще умрем.

На по-малко от две хиляди крачки се виждаха шест? запалени факли.

— Корабите! Корсарят! — извикаха няколко души в подземието.

— А горе започна венчавката — каза гостилничарят.

— Ето, камбаните бият. Всички по местата си!

— Напред, момчета! — извика Каменна глава. — Скоро русата мис ще стане маркиза Халифакс.

И моряците нахълтаха в черквата с извадени саби И насочени карабини. Черквата беше пълна с офицери и войници. Започна страшна битка. Англичаните бяха изненадани от внезапното появяване на тези корсари и се мъчеха да се спасят по някакъв начин. Те бяха без оръжие. Толкова бяха сигурни, че няма да бъдат изненадани. Черквата се покри с убити и ранени.

Маркизът обаче не се смути. Той разбра откъде идва тази изненада и здраво прегърна мис Мари, която беше ни жива, ни умряла. Така, закривайки се зад нея, той достигна вратата и започна да я дърпа към големия тримачтов кораб, който беше наблизо. Каменна глава видя всичко това, разбра, че този разбойник пак ще му се изплъзне от ръцете, остави моряците да се разправят с англичаните, а той се спусна в подземието. Качи се на една от лодките, които бяха оставили при идването си, и отплава към американската ескадра.

Сър Уилям се готвеше да отплава с една лодка към брега, когато Каменна глава се доближи до тях.

— Сър — каза той. — Ако искате да спасите годеницата си, трябва да нападнем този голям тримачтник и да го предизвикаме на морски бой, защото маркизът успя да отвлече на него годеницата ви.

Сър Уилям веднага се върна на кораба, от който току-що беше слязъл, и потеглиха веднага срещу тримачтника. Боят трая малко, обаче беше ужасен.

Американците превзеха тримачтника и сър Уилям се приближи до своя неприятел, като го запита:

— Предаваш ли се?

— Не!

— Остави Мари да се премести на един от моите кораби и после ще си видим сметките.

— Не ти отстъпвам Мари! — извика бясно маркизът.

— Без това момиче аз не бих могъл да живея.

— Нито пък аз. Още повече, че аз я обикнах преди теб. Отстъпваш ли ми я?

Маркизът се огледа наоколо, като че ли търсеше помощ от своя екипаж, но разбра веднага, че никой от неговите хора не би се осмелил да се нахвърли върху корсарите.

— Ще се бием със саби и ще видим кой ще победи — каза той сурово.

— Да се донесат факли и целият екипаж да бъде готов за бой в случай, че тези господа извършат някакво предателство срещу мен — извика корсарят.

Двамата братя се нахвърлиха един срещу друг. Баронът, който беше добър фехтовач, имаше явно надмощие. Маркизът падна ранен в ръцете на своя секундант, мъчейки се да спре с ръка кръвта, която изтичаше от раната му.

— Господин Хауърд — каза баронът, — заведете Мари дьо Уентуърд до борда на „Алфред“.

— Тогава, довърши ме! — изкрещя маркизът.

Баронът не отговори.

В този момент на палубата се изкачи красивата мис с дългите руси коси и големите сини очи, пазена от шестима моряци, предвождани от Каменна глава. Корсарят, като я видя, разтвори обятия и я прегърна.

— О, Уилям! — извика, хълцайки, тя.

Баронът я заведе при лежащия ранен маркиз и я запита:

— Прощаваш ли му?

— Прощавам му! — отговори русата мис.

— Значи, няма какво повече да правим тук.

И той помогна на момичето да премине двете стени на корабите и когато то беше вече на „Алфред“, баронът се обърна към маркиза и му каза:

— Надявам се, че този път ще умрете, милорд!

Маркизът седна с големи усилия и го изгледа с нескрита омраза.

— Войната още не е свършила, ще трябва да се биете срещу англичаните. Ако не умра, ще се срещнем още един път! — извика той.

— Както желаете — отвърна баронът.

И даде заповед на кораба да се завърне в пристанището на Ню Йорк.

След два дни корабът пристигна край бреговете на Ню Йорк, където американците бяха пълни господари на града, но понеже тук имаше много англичани, корсарят и мис, придружени от Хауърд и двамата бретонци, отплаваха за Филаделфия.

Осем дни по-късно Мари дьо Уентуърд стана баронеса Мак-Лелан и в същия ден генерал Вашингтон обяви пълна победа на американците над англичаните.

И слънцето на американската свобода, което малко преди това беше почти угаснало, започна да блести по-силно откогато и да било, благодарение на силата и на смелостта на великия предводител.