ЯТАГАН И МЕЧ – Част 5 – Битката

Не беше рядкост дебелите пръчки на сухите монаси книжници да навестяват главите на непослушните, вироглави ученици. А когато учениците се уморяха, монасите им показваха упражнения, на които ги беше научил самият игумен на манастира.

Дали някой монах от тези, които познаваше, беше останал жив? Агата изчака монахът да вкара коня вътре и го попита:

– Откъде знаехте, че ще дойда?

– Не знаехме, но ви очаквахме. Нашият игумен знаеше, че ще наминете.

– Какво? – Ибрахим беше изумен. – Кой е този ваш игумен? – докато казваше това, опипа кесията си.

– Игумен на нашата света обител е Инокентий.

– Какво, Инокентий?! Нима той е станал игумен на манастира?!

– Да, явно познавате игумена.

– Води ме, води ме при него! – после Ибрахим се сети, че може да изненада стария си приятел и попита: – Къде е игуменът, аз сам ще отида при него!

– Той е горе в игуменарницата. Знаете ли къде се намира тя?

Ибрахим само кимна. След това направо зави наляво и тръгна по стръмните стълби, които водеха към покоите на игумена.

– Чакайте! Чакайте! – извиха монахът, но понеже ръцете му бяха заети с поводите на Арабкан, не можеше да направи нищо повече.

Ибрахим потропа тихо на вратата и внимателно я открехна. Тя някак тихо и тъжно изскърца, но се отвори. В игуменарницата цареше мрак, но беше подредено. Огледа се и разбра, че вътре няма никого. Стигна до вратата, която водеше към най-високото място. Там се намираха личните покои на игумена. Той се заизкачва по стълбите и влезе вътре. Тук също цареше мрак. Някога Инокентий му беше разказвал каква гледка се открива отгоре. Сега, като влезе вътре, той се огледа, като че ли да се увери в думите, които приятелят му беше казал преди толкова години.

Тук също нямаше никого. Изведнъж нещо в леглото се размърда. Мъжът явно лежеше под дебела завивка.

– Кой е? Иосифе, ти ли си?

Гласът на човека беше слаб и несигурен, сигурно беше болен. Нямаше друго причина мъжът да лежи посред бял ден и то в така затъмнено помещение.

– Не, отче – уважително каза Ибрахим, – аз съм Ибрахим.

– Ибрахим ага?

– Ибрахим Селяхаддин, беят на съседната кааза.

Старецът се опита да се изправи и да облегне гърба си на възглавницата. Ибрахим се втурна да му помогне, защото чу тежкото пъшкане на игумена. Първото нещо, което усети, беше миризмата. Тази миризма на хартия, восък и застояло му беше толкова добре позната, така миришеха всички книжници. Чак когато сам беше влязъл в скрипторията, разбра, че всъщност така мирише самата скриптория. Тази миризма се пропиваше в дрехите и дори в кожата, брадата и косата на хората, които работеха по цял ден в нея. Сега той вдъхна от нея. Нямаше грешка, този човек работеше в скрипторията. Нима неговият приятел Инокентий беше успял да стане игумен? Доколкото Ибрахим си спомняше, досега не се беше случвало книжник да стане игумен. Досега книжниците и техните презвитери бяха стигали най-много до поста на проигумен. Какво се беше случило?

Второто нещо, което го накара да познае приятеля си, беше лицето му. Когато се наведе и приближи достатъчно, той го видя. Лицето му беше изпито, дълга, но рядка прошарена брада го скриваше донякъде. Това лице нищо не му говореше, но очите, това бяха очите на приятеля му. Те не се бяха променили през цялото това време. Ибрахим се беше вторачил в лицето на игумена и го зяпаше неприлично. Старецът също го гледаше.

– Ибрахим ага, тъмно е тук, може ли малко да дръпнете завесата да ви видя?

Беят отиде да премести дебелата завеса, която скриваше малкото прозорче. Преди да седне той се възползва и погледна през него. Гледката беше наистина зашеметяваща. Игуменарницата беше най-високото място и нищо не спираше погледа между манастира и величествените недра на Родопа планина. Оттук могъществото на планината изглеждаше още по-впечатляващо, а този дял на Родопа се наричаше Добростан. За миг Ибрахим поиска да махне завесата и на другото прозорче, за да огледа цялата околна местност. Оттук сигурно щеше да се вижда цялата му кааза, поне тази част от нея, която се намираше долу под баира.

Ибрахим се върна при леглото на игумена. Доколкото можеше да си спомни, Инокентий беше само няколко години по-стар от него. Погледна го, приятелят му изглеждаше много стар и изтощен. Нима и той изглеждаше така? Нима бе остарял толкова много?

– Вземи си стол и приседни! – каза игуменът.

Ибрахим взе един стол и седна до леглото. Сега вече много по-добре и подробно можеше да разгледа човека. Колкото повече го гледаше, толкова по-ясно виждаше черти на приятеля си отпреди толкова време.

– Приличаш ми на някого – каза игуменът. – Виждали ли сме се някъде, ага?

– Да, познаваме се.

– Откъде? – монахът явно беше заинтригуван. – Къде сме се виждали? Името ви ми е непознато.

– Инокентий, някога двамата с теб бяхме приятели. Преди много години ти ме спаси тук, в този манастир.

Явно впечатлен от думите му, игуменът го гледаше, без да помръдва.

– Кой си ти? – попита той и се намръщи. Погледът му стана толкова остър, като че ли пронизваше Ибрахим и гледаше вътре в него.

– Аз съм Петко, Инокентие.

– Какво?!

– Аз съм Петко.

Старецът се вгледа още по-внимателно в госта си. Мина доста време. Ибрахим не можеше да разбере дали лежащият мъж не може да си спомни кой е, или не беше сигурен, че е той.

– Петко?! Но ти каза друго име, ага! Не си ли турчин?

– Не, не съм турчин, българин съм. Сега се казвам Ибрахим Селяхаддин, но някога бях Петко.

Старецът явно не вярваше на думите му. Той го гледаше все така, но вече в погледа му се беше появила подозрителност.

– Какво се е случило, ага, защо сменихте вярата си?

– Не ми се говори за това, отче Инокентие.

– Наистина ли си Петко? – попита игуменът.

– Да, аз съм Петко.

Игуменът опита да се надигне още, но тежко изпъшка. Той искаше да говори, но явно силите не му достигнаха.

– Какво стана, Инокентие, от какво си болен?

– Душевна е болката ми, ага. Загубих двамата си най-добри приятели.

– Умряха ли? – Ибрахим попита само от уважение. Беше ясно, че приятелите на игумена са мъртви. Тъй като не ги познаваше, той само предлагаше на болния мъж повод, ако искаше да поговори, за да му олекне.

– Не, убиха ги!

Отговорът на игумена го изненада. Не беше очаквал такъв отговор. Мислеше, че разговорът ще бъде най-обикновен.

– Убити ли? – попита той искрено учуден.

– Да, някой ги уби.

– Как така някой? Не знаете ли кой?

Старецът само поклати глава.

– Никой ли не разследва смъртта им!

– Не, за единият ми приятел знам, че го уби някакъв турчин, а за другия още нищо не знам.

– Разкажи ми! – Ибрахим наистина беше разгневен. – Аз ще се заема, та нали цялата кааза е моя!

– Аз умирам, ще ти разкажа всичко. Не знам дали си Петко, но сигурно си единственият човек, когото познавам и не е свързан с манастира.

Личеше си, че мъжът е резервиран, защото срещу него все пак седеше мюсюлманин, но той реши да му се довери, явно нямаше какво повече да губи, а може би смъртният одър беше замъглил съзнанието му. Той продължи:

– Последният ми приятел, когото убиха, се казваше Яне.

Ибрахим за малко щеше да извика. Не можеше да повярва на това, което чуваше. Нима беше истина? За да не види старецът реакцията му, той се дръпна назад, попадайки отново в сянка. Игуменът не забеляза как реагира агата на думите му. Той беше прекалено изтощен и болен, за да наблюдава внимателно госта си. По всичко си личеше, че думите, които произнася, му костват големи усилия и му причиняват страдание. Той говореше като на себе си, като че ли се беше затворил в някакъв свой вътрешен свят.

– Така и не успях да разбера кой го е бастисал и как. Хората, които са присъствали, казаха, че бил турчин, с турско име. Другият ми приятел също го уби турчин. Някакъв бей. Ага, ще се застъпите ли да открият убийците?

Ибрахим мълчеше и не знаеше какво да каже. Веднага му стана ясно, че убиецът, за когото говореше игуменът, беше самият той. Никога не се беше замислял, че нещата могат да имат и такава гледна точка. Никога не беше мислил за това, че хората, които убива, имат близки и приятели и че със зачеркването на един човешки живот е зачерквал цяло семейство и е обричал децата на мъртвия на мизерия и на това да бъдат сираци за цял живот. Вълна на разкаяние го заля и го върна в състоянието от онези няколко седмици. Ибрахим седеше на стола, но не се чувстваше добре. Думите на болника го изведоха от вцепенението, в което беше изпаднал.

– Ибрахим ага, вие сте влиятелен човек, ще се постараете ли да откриете убийците на моите другари?

Ибрахим мълчеше. Мина доста време преди да зададе въпрос по-скоро, за да отклони темата на разговора.

– За Яне Боляров ли става въпрос?

– Да, за Яне и за Кара Тозю.

– Откъде ги познаваше? – Ибрахим попита небрежно. Очакваше мъжът да му разкаже някаква банална история. Той обаче помълча малко, а после каза:

– Не знам дали да ти разказвам, ага? Всъщност няма какво да губя. Може ти, ага, колкото и да е странно, да изпълниш завета на Вълчан войвода.

Ибрахим беше чувал името Вълчан. Така Неджиб беше нарекъл кесиджията. Явно Яне така се беше наричал.

– Кой е Вълчан? – попита Ибрахим.

– Цялата история започнала преди много години. Славен войвода скитал по цялата българска земя. Вълчан го наричали. Той решил да се бори с турците по негов си начин. Не бил обикновен хайдутин Вълчан, не бил прост разбойник. Та този Вълчан решил, като не може да се пребори с Империята на падишаха, да започне да купува земя и така малко по малко да изкупи цяло Българско. Пари вземал от богатите и с честен данък облагал всички кервани, които минавали през България и най-вече тези, които пресичали планините. Особено големи отряди Вълчан имал по проходите в Стара Планина и Родопите. И най-славен бил Вълчан от всички воеводи. Закрилял той бедните и скоро на много места в България се запели песни за него. И всеки район си измислил един свой Вълчан и само разказите за него карали турците да заобикалят местата и така отхлабили малко хвата около бедното гърло на раята.

Скоро Вълчан станал най-богатият човек в България, а някои твърдели, че бил най-богатият човек в цялата Империя и съперничел по злато и скъпоценности на самия падишах. А съкровищата се пазели в тайни пещери, охранявани от най-верните хора на войводата, скрити в тайни входове и разклони под целите планини. Разбира се, пещерите били пазени също с магия и никой не успявал да влезе или дори да зърне несметните съкровища. Много хора опитвали, но никой не успял. Суровият Вълчан, като ги хванел, ги убивал и ги хвърлял в недрата на земята, в най-дълбоката пещера, и повече никой не ги виждал и не чувал за тях.

Та този Вълчан остарял и нямал жена, и кой да го наследи. Решил и си взел булка. Един ден кърагаларите надушили дружината на страшния хайдутин. Непразна била жена му и за да го примамят, кърагаларите били хванали нея и я водили в планината пред потерята. Тя била туркиня и преди това била отвлечена от Вълчана. След което станала непразна, но не от насилие, а от любов. Като видял, че ще ражда, Вълчан я пуснал от гората, защото не бивало това да става в планината. От усилието ли, що ли, младата жена започнали да я присвиват родилни болки. И всичко това станало пред очите на Вълчана. Жена му паднала на земята и започнала да ражда. Никой от потераджиите не ѝ помогнал, защото очаквали хайдутина да се хване в капана. Не издържал Вълчан и налетял на потераджиите. Сред тях нямало турци, а само арнаути и черкези. Много мразили арнаутите Вълчана, защото той не пропускал нито един техен керван към Стамбул града без да го обложи с данък.

Спуснал се Вълчан с дружината си и избил кърагаларите, спасил децата си, защото му се родили две момчета, но жена си не успял да спаси. Така жена му умряла, оставяйки децата си сироти. Не издържал на голямата мъка Вълчан и решил, че най-ценното е да запази живота на двамата си синове. Така оставил дружината сама да се управлява, а той слязъл в равнината. И заклел преди това всички, които знаели пещерите със съкровища, да мълчат под страх от смъртно наказание за всеки, който проговори.

В равното Вълчан построил две къщи близнаци и поверил децата си в ръцете на родилка, която наскоро била загубила детето и мъжа си.

Ибрахим изтръпна, тази история му беше позната. Чак сега той осъзна какво му разказваше игуменът. Всъщност Вълчан войвода беше този, който той познаваше от разказите като Въльо Шейтана – бащата на Велко и Георги Кехая. Той самият беше живял в една от къщите близнаци и много добре познаваше синовете на Вълчан войвода, дори със собствените си ръце беше погребал Велко Кехая и беше негов личен ученик. Именно на него Велко беше предал кесиджийската си кама. Едва се сдържаше да не се издаде. Добре че мъжът продължаваше да говори, без да го гледа. Никога не беше очаквал, че ще му бъде толкова трудно да сдържи вълнението си от някакви думи. Преди битки и пред лицето на смъртта той беше съумявал да запази самообладание, а сега му беше толкова трудно. Чак сега, когато слушаше думите на игумена, той започна да разбира някои неща, в които беше участвал преди толкова години.

– Вълчан умрял, поне така мислих в началото, но синовете му пораснали. Тогава те решили да си разделят задачите. По-буйният и много добър воин – Велко, водил хайдушката дружина на баща си. Завардвал все така проходите и облагал керваните и всички търговци. Той охранявал пещерите със съкровищата, оставени от баща му и допълвани от него. По-умният и с усет към търговията Георги Шейтанов започнал да изкупува земи тук в равното и да привежда плана на баща си в изпълнение. Това е заветът на Вълчан войвода.

Мъжът погледна към Ибрахим и каза:

– Дори не знам защо ти разказвам всичко това! Никога не съм си мислил, че ще посветя в тази тайна неверник! Нека Свети Георги ми прости!

Ибрахим стоеше и мислеше. Ето къде се беше запилявал Велко Кехая. През цялото време, в което не беше в Козбунар, той, освен кесиджийството, беше водил хайдушка дружина. Това, което му казваше игуменът, обясняваше всички факти, на които Ибрахим беше свидетел.

– Когато се запознах с Яне, той беше дошъл тук да работи, после влезе в дружината на Велко Шейтана. Яне твърдеше, че един ден видял как Георги убил брат си. Застрелял го в гърдите. Не знаеше защо станало така, но открил братоубиеца и го убил.

При тези думи Ибрахим се сви на стола и изквича като ударено куче. Инокентий обаче не обръщаше внимание на нищо около него, той продължаваше разказа си.

– Та Яне убил Георги Кехая, а после се наложило да избяга и да се крие. Минало време преди да се върне и да потърси дъщерите на чорбаджията, които оставил сираци.

Ибрахим не се стърпя и попита:

– Какво било станало с Ирис и Божура?

– Какво? – Инокентий го гледаше като обезумял. – Откъде знаеш, че са се казвали така?

Ибрахим мълчеше, не знаеше какво да каже.

– Какво станало после, свети отче? – попита той след време, когато видя, че старецът се успокои.

– Повече нищо няма да ти разкажа – каза игуменът, въпреки че се виждаше, че силите му го напускат.

^: В този момент някаква ръка стисна рамото на Ибрахим и той подскочи, хващайки се за дръжката на зулфикр.

– Ага, ага, аз съм – каза този, на когото той беше поверил поводите на Арабкан и който се беше нарекъл Йосиф.

Ибрахим нищо не каза, но се успокои. Явно бе толкова погълнат от разговора, че не забеляза как голобрадият монах бе влязъл в игуменарницата. Сега той седна обратно на стола. Искаше да продължи разговора. Нуждаеше се от това игуменът да му отговори на няколко въпроса. Чак сега му ставаха ясни много неща свързани с неговия живот. Научаваше скритите мотиви, движили живота му, и постъпките на много от хората, които го бяха заобикаляли.

Йосиф пак го докосна.

– Ибрахим ага, може ли да поговорим навън?

Еничарът кимна. Той стана и излезе. Когато притвориха вратата, послушникът каза:

– Ибрахим ага, игуменът е много болен, не бива да се вълнува много! Не бива да го изтощавате!

– От какво е болен старецът? – попита агата.

– Не знам, но хекиминът, който дойде да го преглежда, каза, че му остават няколко дни живот.

– Няколко дни?! – еничарът беше изумен. – Не изглежда толкова болен!

– Много е болен, а и вестта за смъртта на Яне Кехая го сломи. Не бива да говорите дълго с него, ага!

В очите на монаха Ибрахим прочете загриженост и притеснение. Той уважи лоялността на послушника и реши да не злоупотребява, затова каза:

– Няма да изтощавам много игумена, само още малко ще поговорим и ще го оставя да си почива.

След това агата влезе и зае мястото си до леглото на смъртника.

– Разкажете ми историята нататък.

– Нищо повече не мога да ви разкажа, освен че приятелят ми Яне се грижи за дъщерите на Георги Шейтанов и никога не им каза, че той е убиецът на баща им. Ти, ага, ако си истински българин, отиди и поискай от жената, която сега държи Боляровия хан, да ти разкаже историята си!

Ибрахим понечи да каже, че не може да направи това, но мъжът продължи:

– Дъщерята на Георги Шейтан е имала много имена, но сега се казва Зеница.

– Зеница? – Ибрахим се учуди, беше чувал име Зорница – кръстена на звездата, но Зеница никога.

– Кръстена е на част от окото.

Чак сега Ибрахим се сети. Със сигурност това беше Ирис, която по някаква причина се беше преименувала. Досега той винаги беше свързвал името Ирис с цвете, но вярно, че можеше да се свърже и с окото.

– Тази Зеница и Яне имат дете! Грижи се за него, ага, и някой ден предай на него завета на Вълчан войвода! Заклевам те, ага, във вашия бог те заклевам, продължи мисията на Вълчана! Но никога не казвай на Зеница, че синът и е от убиеца на баща ѝ! Никога, за нищо на света! Това е тайна, голяма тайна и така трябва да остане вовеки!

Ибрахим беше потресен, никога не бе мислил, че брат му може да има жена и син. Кесиджиите никога не се женеха, дори и да имаха деца, те бяха незаконни. Той си спомни онези далечни години и голямата тайна, на която беше станал свидетел. Със собствените си очи беше видял любовта между Гергина – жената на Георги Кехая, и неговия учител Велко – братът на Георги. Той бе разбрал, че поне едно от децата на Георги не е негово. Да, или Ирис, или Божура не беше на Георги.

Друго нещо, което си припомни Ибрахим, беше, че Георги бе убил Велко от упор и после беше опитал да убие свидетеля. Самият той беше погребал Велко Кесиджи там под водата на реката. Може би скоро трябваше да се погрижи за християнско погребение на учителя си кесиджия. Спомни си как после Георги Кехая уби и жена си. Всъщност Георги остави дъщерите си сирачета, а Яне явно ги бе направил кръгли сираци, ако наистина беше убил Георги Шейтана. Най-накрая се сети за това как беше станал еничар. Досега не бе имал време да мисли за това, но сега си спомни как Георги Кехая се бе опитал да го убие вечерта преди да го вземат на девширмето. Спомни си и това как Явуз Чилик и Юсуп го бяха спасили. Днес чу толкова много неща, че чувствата се блъскаха в гърдите му и ето, сега избиха в сълзи. Остаряваше, само така можеше да си обясни това, което се случваше. Ядоса се на слабостта си и на това, че беше допуснал да я покаже. Отново се дръпна назад, за да се скрие в сянката и да избърше сълзите, които бяха изпълнили очите му, но още не се бяха търкулнали по бузите му. Така той се опита да спаси честта си. Скришом попи влагата от очите си. Всичко това обаче беше излишно, старецът лежеше като примрял и не го виждаше. Очите му бяха полуотворени, вперени в тавана на игуменарницата. Той приличаше на унесен, заспал или умрял. Ибрахим се притесни, веднага погледна гърдите му. Те почти не се движеха, толкова плитко и незабележимо беше дишането на игумена. За да го изведе от това състояние и защото се опасяваше старецът да не умре, Ибрахим заговори:

– Инокентие, ти познаваше Велко Шейтан, може ли той да е бил кесиджия и да е научил на това и Яне?

Мъжът с дълго пъшкане излезе от състоянието, което толкова притесняваше агата. Той помълча известно време, като че ли да се върне в този свят, после каза:

– Не вярвам!

Ибрахим беше сигурен в това, което питаше. Той по-скоро искаше да разбере дали останалите хора са били запознати с това, че двамата са кесиджии. Явно Яне, както и той самият, е бил ученик на Велко и го бе наследил, след като Велко Кесиджи беше убит. Това, че двамата мъже са кесиджии, е било пазено в тайна от останалите хайдути в четата и не е имало връзка с действията на хайдутите. Явно освен с обири и засади, другият начин за увеличаване на богатствата е било кесиджийството. Така убиецът е можел да бъде защитен от четата.

Ибрахим питаше, за да разбере дали Велко не е обучавал цялата чета на кесиджийство. Това би било голяма сила – цяла чета от кесиджии. Еничарът не можеше да си представи каква сила би представлявала такава група от воини. Явно обаче не беше така и никой не знаеше за кесиджийството на Велко и Яне. Мислите му продължиха своя естествен ход. Ето защо Яне като кесиджия се бе нарекъл с името Вълчан. Това беше тайната на тези кесиджии, явно всички те се наричаха Вълчан. Учителят му не беше имал време да му предаде тази тайна. Всички те са се наричали Вълчан заради легендата. Така щяха да объркат враговете си и да създадат мита, че Вълчан е безсмъртен. Той вече беше сигурен, че Вълчан – бащата на Велко, също е бил кесиджия и някак е успял да предаде тайните на синовете си.

Мислите, които се въртяха в главата му, бяха много сериозни. Неочаквано и за него, изведнъж той реши да се пошегува и каза:

– Отче, разбрах, че трябва да приема повелята на Вълчан войвода, само едно не ми казахте. Къде са несметните богатства на Вълчан? Аз съм богат, но много по-лесно би било, ако знаех къде са пещерите на Вълчан войвода.

Старецът внимателно изслуша въпроса на Ибрахим, но не каза нищо, а само леко се усмихна.

– Ако ти си човекът, ще разбереш – загадъчно каза игуменът.

На Ибрахим му стана ясно, че старецът дори да знае пещерите няма да му ги съобщи. Поне не сега. Може би трябваше да спечели приятелството му. В този момент нова мисъл се мярна в главата му. Къщите, къщите близнаци! Къщите близнаци в Козбунар са били построени от Вълчан! Къщата в Истанбул беше същата като тези в Козбунар, чак сега разбра защо. Подземието, подземието! Всъщност богатството на Вълчан не беше в пещери, а в подземията на кесиджийските къщи, които старият войвода бе построил.

– Отче, знаете ли дали Вълчан войвода не е живял и в Стамбул?

– Да, живял е не само в Истанбул, но и в Едирне, и Филибе.

Сега Ибрахим разбра. Всъщност Вълчан навсякъде беше строил едни и същи кесиджийски къщи като тези в Козбунар. Затова тези къщи са били направени като крепости, а в големите каменни зали в подземията им се пазеха съкровищата на Вълчан. Къщата, в която той беше живял, а в момента живееше Хъкъ, беше построена от Вълчан войвода. Явно някога, още преди да се нанесе той там, в подземията е имало съкровища, но после по някаква причина те са били изнесени. През по-голямата част от времето подземието беше празно, в какво ли се състоеше съкровището на Вълчан? Всъщност той самият беше започнал да трупа там съкровище, а сега сигурно и Хъкъ държеше там парите от търговията с фесове. Ето защо някой влизаше и знаеше входа на залата. Някой, който е знаел тайната на къщите на Вълчан войвода! Може би брат му! Тази мисъл изненада и самия него.

"Трябва да издиря Вълчановите къщи и в Едирне, и във Филибе, там може да се крие цяло съкровище! – помисли си Ибрахим. – А дали въобще има пещери?" – запита се еничарът.

– Игумене, може ли да ви попитам нещо?

– Питай! – каза съвсем тихо мъжът, почти като шепот.

– Инокентие, как така стана игумен? Когато си тръгнах в онази нощ, ти току що беше назначен за презвитер и проигумен. Знам, че книжник никога не става игумен. Ти сам ми разказа за ревността между иноци и книжници. Искам да ми разкажеш за това как управлява скрипторията! Освен щампар, какъвто беше, когато те оставих, стана ли истински презвитер писач? Помня онази книга, която ти тайно нарисува. Кажи ми, отче...?

Мъжът стоеше като онемял, устата му беше отворена от изненада. Ибрахим продължаваше:

– Искам да ми кажеш какво стана с разследването на смъртта на Пафнутий? Йосиф Брадати разкри ли как е умрял и къде е погребан старият презвитер? Инокентие, разбра ли коя беше "сянката", която ни нападна, докато бяхме в скрипторията?

Думите на еничара явно впечатлиха игумена. Той стоеше с широко отворени очи. Успя да промълви само едно.

– Петко! Петко, това си ти!

– Аз съм, Инокентие, нали ти казах!

– Но аз не ти повярвах. Петко, запомни ли всичко, което ти казах? Отиди до Боляровия хан, той се намира близо до Станимака, оттук като тръгнеш направо към Филибе. Там търси Зеница! Погрижи се за нея и за сина ѝ! Яне ми беше много добър приятел, жалко, че няма време да ти разкажа!

Ибрахим беше запомнил всичко много добре. Той знаеше много повече, отколкото Инокентий предполагаше, но искаше да получи отговори на въпросите си. Мъжът беше протегнал ръка към него. Ръката му беше суха и лека. Почувства докосването като милване с перо. Разговорът се беше проточил много по-дълго, отколкото Ибрахим беше очаквал. Игуменът все така стоеше вперил поглед в тавана.

– Петко! – каза той тихо. – Всички съкровища са в подземията на скрипторията. Онази нощ, помниш ли, че ти дадох един ключ? Помниш ли?

– Какво? – попита Ибрахим.

– Когато намериш този ключ, трябва да разрушиш скрипторията, Петко! Имало е и още един ключ!

– Знам, нали ти го направи.

– Не, още един, освен нашият и този на Пафнутий! Сега това не е важно!

– Какво? – Ибрахим беше наистина изумен. Не можеше да повярва на това, което чуваше. Значи е имало и трети ключ. Това може би е бил ключът на убиеца. Скоро обаче в главата му се върнаха предните думи на игумена, че трябва да разруши скрипторията. Той много добре знаеше колко много книжниците бяха отдадени на книгите. За тях те бяха най-важното нещо на света. Повечето от тях биха умрели заради една книга. Те биха платили с живота си, за да може да живее една книга. За тях знанието беше по-важно от вярата и всичко останало. Явно мъжът беше полудял. По никакъв друг начин не можеше да си обясни думите му.

– Трябва да разрушиш скрипторията, Петко! Дълго замислях това, но не намерих сили в себе си да го сторя. Ти трябва да го направиш! Ти трябва да разрушиш скрипторията!

– Но защо?! – извика Ибрахим. – Защо искаш това?

– Изслушай ме, Петко! Слушай внимателно! В подземията на скрипторията, точно над гроба на моя учител, съм прибрал всички книги. Години наред тайно преписвах всички книги, които трябваше да бъдат прибрани там и да бъдат запазени завинаги. Това е съкровището на света. Но не от мен е започнало всичко, това е било мисия на всички презвитери преди мен. Всички хранители на традицията и пазители на скрипторията са правили само това – събирали са специални книги.

– Но това го знам, отче! Това не е тайна, това всички го знаят – каза Ибрахим.

– Да! Да! – каза игуменът. – Всички го знаят, но те не знаят най-голямата тайна на презвитерите. Всички презвитери имат една най-голяма тайна. Тази тайна уби презвитера Пафнутий, тя убива и мен, но ти ще разрушиш скрипторията и ще погребеш тайната, за да не погубва вече ничия душа!

– Нищо не разбирам! – като на себе си каза Ибрахим.

– Слушай внимателно, сега ще те посветя в тази тайна, но се закълни да запазиш тайната на презвитерите завинаги!

– Добре! Заклевам се! – с решителен тон каза Ибрахим и се заслуша, защото гласът на игумена ставаше все по-тих.

– Официално в скрипторията нашата задача беше да преписваме книги. Всички го знаеха, но никой не се замисляше защо книжниците през цялото време преписват книги. Всъщност скрипторията представлява библиотеката на Бог. Ние, като трудолюбиви пчелички, цял живот събирахме знанията, опита и мъдростта на хората. Книгата е по-велика от всичко съществувало някога на света, по-велика дори от небето. Скрипторията е Вавилонската кула! Ние трябваше да събираме всички стойностни мисли на хората и да запазим гордостта на човечеството! Ние събирахме обратно езиците и знанието, които Бог раздели!

Но не беше само това! Разбрах го, когато станах презвитер. Скрипторията имаше за цел да поддържа познанието за Бог. Ние, книжниците, изповядвахме догмата, че не вярата, а познанието е Пътят към Бог. Ти знаеш за спора между книжници и иноци. Ние издигахме нашите скриптории, те издигаха черквите си по-високи от скрипториите, за да докажат, че вярата е по-важна, а не знанието. Тогава ние издигахме още по-високо нашите скриптории, а те вдигаха кръстовете на черквите си още по-нагоре.

Но тайната на скрипторията не е нагоре, а надолу и когато се събраха достатъчно книги, ги скрих в подземията, а това бяха книгите от всичките Забранени стаи. Всъщност заради Забранените стаи съществуваше скрипторията. Книгите в скрипторията над земята са книги за познанието на света, но в скрипторията има и книги, които трябва да се вграждат надолу. Това са книгите на самопознанието на всеки човек. Така нагоре са книгите за познанието на Бог, а надолу – книгите за самопознанието на човека. Дойде времето, когато трябва скрипторията да бъде разрушена и да остане само подземието. Бог е пожелал това. Познанието на света завърши и повече строене нагоре не е нужно. Това отново ще доведе до нестабилност на кулата и нейното събаряне. Вместо да чакаме кулата да рухне, ние трябва сами да я съборим и така да повторим акта на събаряне на Вавилонската кула, но да запазим Пътя на човека, пътя на себепознанието.

Аз знаех за това, но когато станах презвитер, разбрах, че науката, познанието и мъдростта пораждат съмнението. Така колкото повече четях, толкова повече губих вярата си. Една вечер прозрях всичко и осъзнах какво бе разбрал Пафнутий и какво го беше убило. Тайната, голямата тайна на презвитерите, тя го е убила и ако не веднага, то с времето. И тази тайна е...

Тук мъжът снижи глас, като че ли го беше страх някой да не го чуе.

– Голямата тайна на презвитерите е тази, че... всички те са еретици!

– Какво? – Ибрахим не можеше да повярва на ушите си. – Как така еретици? Та презвитерите и книжниците са хранители на знанието и мъдростта! Книжниците са най-умните хора на света, а презвитерите са най-умните сред тях!

– Да! Да, това е най-голямата тайна пазена досега в черквата, всъщност цялата черква прикрива дейността на презвитерите, а те... те са еретици. Пафнутий е бил еретик! Аз също съм еретик! Следващият презвитер, ако не се събори скрипторията, също ще бъде еретик! Ти трябва да събориш скрипторията, за да няма повече еретици! Колкото и да е странно, това трябва да извършиш ти – един друговерец. Нека Бог те благослови и теб, и това, което правиш!

Скрипторията освен книгохранилище е храм на едни други хора и те не са книжниците...

Петко, искам да се изповядам пред теб!

– Но, отче, аз не съм свещеник!

– Не искам да се изповядам пред свещеник, а пред теб, защото съм виновен преди всичко пред теб. Искам да ти кажа това, за което ме питаш. Аз убих своя учител, с тези ръце аз го удуших. Когато ти ме остави да чакам и да видя дали някой няма да излезе от скрипторията, аз се промъкнах, открих еретика в Забранената стая и го удуших. Тогава това ми се стори много важно. Мислех, че спасявам Светата Божия църква от еретиците, които я бяха превзели отвътре. По-късно разбрах, че всъщност никога не бе имало Света Божия църква. Това беше нещо измислено, което да прикрие истинската същност на църквата. През цялото време се чувствах виновен не само защото го убих, но и защото те излъгах. Цял живот прекарах в най-дълбоки душевни терзания.

Ти питаш кой беше "сянката"? Аз бях жертва. С убийството на Пафнутий убих вярата си, затова скрипторията трябва да бъде унищожена.

По-късно научих цялата история и разбрах в какво бях взел участие. Събирах зрънце по зрънце, докато сглобя цялата истина. Яне и това, което разбрах за него, много ми помогна. Яне наистина беше кесиджия. Това разбрах в Истанбул, когато той ни накара – мен и най-великия турски миниатюрист, да му нарисуваме книга. Тази книга беше за кесиджиите. Той ни закле да не казваме на никого за нея. Ето, досега аз мълчах и на никого не казах, но сега, на смъртния си одър, искам да се изповядам пред теб. Яне беше кесиджия и Велко го беше учил, но това нямаше нищо общо с кауците. И друго нещо разбрах, Вълчан или както го знаели Вълко чорбаджи, не умрял и не се запилял по света, а се оттеглил в манастир. Той и без това от години пребивавал в манастир и ползвал стените му като прикритие за дейността си. Дори нарочно близо до манастира той издигнал кесиджийските си къщи. Манастирът, който Вълчан използвал като прикритие, била Араповската обител. Отначало войводатакесиджия се правил на таксидиот, за да може свободно да обикаля по пътищата, но по-късно, като остарял, се спрял на едно място и се превърнал в книжник. Този същият Вълчан толкова добре успявал да се преправя, че живял с години в обителта, докато на хората там им се сторило, че откакто го познават живее в манастира. Той станал презвитер в нашия манастир, в същия този, на който днес аз съм игумен. Той беше мой личен духовен наставник и учител.

– Но твоят учител беше Пафнутий, аз много добре го помня – не можа да се стърпи и го прекъсна Ибрахим, – това ли искаш да ми кажеш?

– Да! Пафнутий е бил същият този Вълчан! Последните години от живота си той преживял в нашия манастир, докато аз не го убих. Аз убих Вълчан войвода! "Сенките", които наблюдавахме, са били неговите синове или ученици. Скрипторията освен на книжниците е храм и на всички кесиджии. Книжниците и кесиджиите са свързани по някакъв начин, но по какъв точно и аз не знам.

Всичко, което правех след това, беше, за да изкупя този грях, това означава, че винаги всичко правех заради греха си. Грешник съм аз, дано Бог ме прости! Направих първото килийно училище, но не се чувствам опростен. Помагах на Яне войвода, но душата ми не намери покой.

Без да искам станах действащо лице в една пиеса, в която нищо не знаех и не разбирах, дори не знаех за съществуването ѝ. Чак по-късно нещата започнаха да ми се разкриват. Всички презвитери и книжници, цялото това преписване на книги е заради едно нещо. Смята се, че някой ден на земята ще се върне този, когото евреите наричат Месия. Ние християните смятаме, че това ще е Христос, който за втори и последен път ще дойде сред хората. Мюсюлманите смятат, че това ще бъде Махди. Скрипторията е длъжна да дочака този човек и да му послужи така, както той сметне за добре. Моят предшественик, този, когото аз знаех като Пафнутий, а по-късно разбрах, че се казвал Вълчан, се опитал да събере всички текстове, които според него ще са нужни на човека, когото всички очакваме. Те трябвало да му послужат, за да се приготви Втория Христос за делото си. Това било делото на живота му. Той ги събрал в отделна книга. След като двамата с теб погребахме Пафнутий, аз го наследих. Това беше единствената книга, която не успях да открия в цялата скриптория. Някой я беше откраднал. Не знам, оттогава мисля дали това е бил Избраният или Антихристът е направил това, за да попречи на Христос да се върне сред хората.

Ибрахим беше потресен от думите, които чу. Той беше взел една произволна книга от скрипторията. Цял живот я беше държал близо до себе си и дори не я беше прочел цялата. За тази книга ли говореше сега Инокентий? Можеше ли това негово невинно деяние да се тълкува по този начин? Можеше ли с тази глупава постъпка да е объркал едни толкова значими планове? В последно време, след като разпусна сектата на Махди, Ибрахим се опитваше да не мисли за себе си като за Махди и да не се влияе толкова от мита, който бе обсебил живота му. Легендата обаче постоянно се връщаше към него и всеки път с все по-голяма сила. Можеше ли да се окаже, че вместо Махди е Даджала? За да си изясни още по-добре нещата, той попита:

– Отче, кажете ми нещо повече за тази книга!

Умиращият игумен като че ли не забеляза странния трепет в гласа му и каза:

– Според Пафнутий Отново завърналият се Исус щял да се нуждае от книгата, за да знае как да постъпи и да разбере, че е Исус. Защото дори Божият син идва сред нас без да знае кой е и каква е мисията му. Та тази книга трябвало да му послужи да разбере, че той е Избраният и да знае какво да прави. Именно тази книга обаче изчезна. Според Пафнутий в нея било написано всичко, което е нужно на човека, който ще доведе Второто пришествие. Всъщност той няма да е обикновен човек, а прероденият Христос.

Дано този, който е взел книгата, внимателно да я прочете и тя да му свърши работа! – додаде умиращият мъж. – Дано Антихристът не го е изпреварил!

– А какво пише в книгата? – реши да го провокира Ибрахим.

– В книгата е обяснено всичко за есхатологията и апокалиптиката – тихо отвърна игуменът.

Ибрахим искаше да попита какво означава това, но старецът все повече притихваше и като че изтляваше пред очите му. Изведнъж Ибрахим изпита силно желание да се прибере в конака, да извади книгата, която цял живот беше носил със себе си, и да я прочете цялата на един дъх. Този път щеше да го направи внимателно и със знанията, които беше събирал през целия си живот. Искаше да разбере дали той е Махди, или Даджала. Можеше ли да се окаже наистина, че той е толкова чаканият от всички Месия, който ще сложи край на света и на всички светове?

– Нашата мисия беше да съберем всички книги и тогава да унищожим скрипторията. Аз успях да изпълня тази мисия почти до край. Събрах всички книги от Забранените стаи без една. Ако тя е попаднала в ръцете на Идващия Исус, мисията на всички книжници ще е изпълнена и скрипторията вече няма да има смисъл да съществува, а душите на братята ми ще бъдат опростени и те ще съществуват вечно във Втория Йерусалим. Ако пък Антихристът е успял да отмъкне книгата, мисията на всички книжници ще остане завинаги незавършена и всички ние, книжници, живели хилядолетия и трупали познанията на света, ще бъдем обречени на вечни мъки. По-късно разбрах защо кесиджиите се навъртаха около скрипторията. Тяхната мисия била да пазят книгите в нея. Ако е така, те не успяха да направят това, защото тази книга все пак изчезна. Ако Антихристът е взел книгата, съществуването на скрипторията вече няма смисъл. Така че и в двата случая ти трябва да я разрушиш!

Прости ми, брате! Прости ми! Запомни за ключа! И нека Бог благослови десницата ти! Амин! – като каза това, мъжът се опъна като струна. Очите му се подбелиха. Брадата му някак странно щръкна нагоре. Ибрахим се уплаши. Той наистина беше злоупотребил с вниманието на игумена. Стана, за да извика Йосиф. Младежът сигурно се намираше някъде наблизо. Докато минаваше покрай прозореца, се сети за нещо, погледна навън и видя сребърния кръст над черквата. Винаги досега се беше чудил защо той е толкова висок и така смешно като копие стърчи над купола на черквата. Сега отново го видя и разбра всичко, което се беше случвало тук, в манастира.

Още преди да извика Йосиф, младежът нахлу в стаята и се втурна към стареца, лежащ в леглото.

– Тръгвайте си! – просъска той. – Казах ви да не го преуморявате!

Ибрахим излезе без дори да се сбогува. Докато слизаше по стълбите, чу как лежащият прохърка, явно нещо се задави. Това го успокои, поне беше още жив. Сигурно послушникът му беше дал да пийне вода. В главата на Ибрахим се блъскаха множество мисли. Арабкан го чакаше долу. Освен напоен и нахранен, той беше почистен и изсушен. Йосиф се беше погрижил добре за него. Ибрахим понечи да се качи на седлото, но в този момент ръката му се закачи в тежката кесия с жълтици – дългът, който беше дошъл да върне. Беше забравил да си върне дълга отпреди толкова много години. Не искаше това да тежи на съвестта му. Обърна се и бързо се изкачи в игуменарницата. После стигна до покоите на игумена. Отвори широко вратата и още в движение каза:

– Отче, ето дълга, това са парите, които ми дадохте, за да купя агнешки кожи в онази нощ!

Послушникът се обърна. Той се беше надвесил над леглото на игумена.

– Няма да приеме дълга ви – каза той. – Игуменът току що почина!

Ибрахим спря и застана от другата страна на леглото. Мъжът наистина беше мъртъв, това си личеше по вдървеното му тяло. Цветът на кожата на лицето му беше станал пепеляв и се сля с цвета на брадата му. Ибрахим се наведе и постави кесията с жълтиците до главата на игумена.

Докато се отдалечаваше от манастира и яздеше Арабкан, той чу тъжния звън на манастирските камбани, които оповестяваха за смъртта на игумена. Арабкан на няколко пъти се опита да затанцува и като че ли подканяше Ибрахим да го подкара по-бързо, но еничарът го сръга и го успокои. Сега имаше нужда от спокойствие и от време да помисли. Смъртта на игумена го разстрои. Яздеше бавно и мислеше. Толкова много неща се бяха случили днес, трябваше да ги обмисли.

Когато се прибра в конака, се затвори вътре. Бръкна в една ракла, извади оттам книгата, за която говореше Инокентий, и зачете. Макар да я беше носил цял живот със себе си, не я беше чел цялата. Дори това, което беше чел, бе откъслечно и не го разбираше. Сега четеше книгата по нов начин. Отначало тя започваше с текстове свързани с богомилите и уличаващи ги в ерес. Те бяха писани по времето на някой си цар Петър. Ибрахим четеше бавно. Стигна до мястото, където в Диарбекир старата вещица Жулиде ханъм бе късала от листовете за разпалка на огъня. Ибрахим четеше и в същото време си спомняше онези времена. Образите един след друг изплуваха в паметта му. Той не само четеше, а като че ли отново преживяваше живота си.

Старата кюрдка беше късала именно от тези страници. След текстовете за тайните книги на богомилите той започна да чете други апокрифни християнски текстове. Скоро сам разбра какво означава апокалиптика и есхатология. Това бяха текстове, в които се говореше за свършена на света, за това как ще настъпи той и за повторното идване на Исус. В тези текстове обикновено се разказваше за това как трябва да живеят днес хората, за да може някой ден да се преродят като праведници в Небесния Йерусалим. Скоро Ибрахим разбра и какво е Небесния Йерусалим. Според тези текстове, когато някой ден Месията, Избрания или както християните го наричаха Втория Христос, се появи, той ще мине покрай стените на Йерусалим, тогава земетресение ще разтърси града, огън ще го унищожи и на неговото място ще се появи Небесния Йерусалим. Това ще бъде раят или градът, където ще бъдат събрани душите на праведниците.

Ибрахим прочете следното нещо във "Видение на Светия апостол Павел" с подзаглавие "Който беше възнесен от ангела на третото небе".

"27. Ангелът рече: "Последвай ме да те заведа в Христовия град!"

И застанах край езерото на плача, качи ме в златен кораб, и ангели пееха пред мене, докато вляза в Христовия град. Тези, които живееха в града, ми се зарадваха много, че отидох при тях. Като влязох, видях Христовия град. Неговата светлина сияеше повече от светлината на този свят и целият бе златен. Беше обграден с 12 стени, имаше по хиляда стълбове от вътрешната страна на всяка стена. Четири реки го обграждаха. От западната страна на града течеше медена река, от южната му страна – млечна река, от източната му страна – винена река, а от северната му страна – маслена река. И рекох на ангела: "Господине мой, какви са тези реки, които обграждат града?" Отговори ми: "Тези реки се образуват и на земята. Името на реката, течаща с мед, е Фисон, името на винената река и Тигър, името на маслената река е Гион, а името на реката, течаща с мляко, е Ефрат. Светците, бидейки в света, не изпитваха необходимост да ядат и пият, а постеха и се мъчеха заради Бога, затова могат да влязат в този град; ще им въздаде Бог хиляди почести."

28. Тръгнах напътствуван от ангела и той ме заведе над медената река. Там видях Исаия, и Йеремия, и Йезекииля, и Амоса, и Михея, и Захария и други пророци, които ме поздравиха. И попитах ангела: "Какъв е този път?" Рече ми: "Този е пътят на пророците. Всеки, който си оскърбява душата и заради Бога не задоволява своята похот, когато напусне света и дойде при Бога да му се поклони, бива предаден на Михаил да го въведе в града на мястото на пророците. И там го поздравяват като другар или като свой роднина, защото е изпълнил волята Божия."

29. И заведе ме на северната страна на града, където течеше винената река. Там видях Авраама, Исаака и Иакова и други, които ме поздравиха. Попитах и рекох: "Каква е тази река, господарю?" Рече ми: "Всеки човеколюбец и страннолюбец, след като излезе от света и се поклони първо пред Бога, бива предаден на Михаил и през този вход бива въведен в града. Всички праведни го поздравяват като син и брат и му казват: "Понеже бяхте човеколюбци, елате да наследите града на нашия Господ и всеки спроти своето дело ще бъде приет със светците в Божия град."

30. И пак ме взе ангелът и отнесе ме при реката, която течеше с масло откъм западната страна на града. Там видях мъже и жени, които пееха. Запитах: "Кои са тези?" Рече ми: "Тези са, които сами себе си отдават с цялото си сърце и не притежават пороци. Всеки, който се весели в името на Бога и от все сърце пее Богу, ще влезе в града. Посред града имаше много голям олтар. Един човек беше застанал до олтара и лицето му светеше като слънце. В ръката си държеше Псалтир и гусла, пееше "алилуия" и с гласа си изпълваше целия град. Всички, които бяха на кулите на вратата, щом го чуха, заедно повториха "алилуия" така, че се разтресоха основите на града. И рекох: "Кои са тези, господарю, с такава сила?" Ангелът ми отговори: "Този е Давид, а това е вратата на небесния Йерусалим. Когато дойде Христос, царят на вековете, с дръзновение в славата на своето царство, сам Давид отново ще започне да пее преди всички светци, и всички праведници ще запеят с него, като чуят неговото "алилуия". Аз казах: "Господарю, защо Давид сам пред всички праведници започва да пее и говори?" Ангелът ми отговори: "Защото Христос, син Божи, седи от дясната страна на Отца и Давид пее пред него на седмото небе; така както става на небето по същия начин бива и на земята, защото няма полза без Давид да се пренася жертва, приношението на тялото и кръвта Христова се извършва както и на небето." Запитах: "Какво е "алилуия"?" Ангелът ми отговори: "Разпитваш и изследваш за всичко?" "Алилуия" се казва на еврейски за Бог и ангелите; това е впрочем разгадаването: "Алилуия" е "медни амаридим", което означава: слава на Бога, поставил основи на всичко, всички го славим." Аз запитах: "Кой казва алилуия? Онези, които присъствуват и не пеят, правят ли грях?" Ангелът ми отговори: "Тези, които могат, а не пеят алилуия, са презрени и недостойни да славят Бога, който ги е сътворил." (автентично)

Докато четеше, изведнъж Ибрахим започна да си спомня своето пребиваване в Йерусалим. Макар да беше ходил толкова отдавна в Свещения град, спомняше си всичко като че ли е беше вчера. Спомни си бен Йохай и внука му Данаил, но си спомни и още нещо, което го порази. Първият път, когато беше минал покрай Йерусалим и по-точно покрай Портата на овните, откъдето се смяташе, че Исус е влязъл в Трижди свещения град и че също така оттам ще влезе Месията, тогава той беше придружаван от Явуз Чилик. В онзи момент леко земетресение беше разтресло земята. Вторият път се беше случило същото. Ибрахим си спомни как Юсуп го беше причакал близо до стените на Йерусалим и го беше отделил от льо Комб. Тогава Ибрахим, без да знае, беше изпитал някакво влечене и се беше приближил точно до Портата на овните, която беше зазидана. В този момент силно земетресение беше разтърсило града и беше започнало да събаря крепостните стени. Той си спомняше как от това място беше видял огньовете на града. Дали тогава не беше надзърнал в Небесния Йерусалим? Можеше ли да се окаже, че той е Избраният и наистина е Махди, Месията и Завръщащият се Исус?

Сега, когато вече знаеше толкова много, той по нов начин тълкуваше нещата, които му се бяха случили и преосмисляше живота си. Дали ако знаеше всичко това тогава, нещата нямаше да протекат по друг начин. Спомни си как само намесата на Юсуп го беше спасила. Дали ако не беше продължил да се приближава до крепостните стени на Йерусалим и Портата на овните, нямаше да влезе в Небесния Йерусалим и наистина да разруши света? Можеше ли тогава да сложи край на света? Той ли беше Махди?

Ибрахим продължаваше да чете, но вече премисляше всяко нещо дважди.

Слово на Свети Иполит Римски (за тълкуванието Даниилово):

"Защото рече Господ на Антихриста: "Когато видите мерзостта на запустението да настъпи на светото място – мъдрите ще разберат" (По Дан. 12:10-11) и апостолът рече: "Никой да не ви прелъсти, по никакъв начин, че оня ден ще настъпи, ако не дойде отстъплението и не се яви синът на беззаконието, синът на погибелта, който се противи и се превъзнася против всичко, което се нарича Бог, или светиня, за да седне като бог в Божия храм, показвайки себе си като че е бог." (2 Сол. 2:3-4) Тогава, като се появи, Господ ще го убие с дъха на устата си (2 Сол. 2:8). Кое от царствата ще е господствуващо – не всяко, а гръцкото – и четвъртия звяр (По Дан. 7:23); като бъде превзето и стане средоточие – ще влезе измамникът. Както стана със Содом и Гомор (По Ис. 1:9) – когато се умножиха техните нечисти дела, тогава ги връхлетя огън и ги порази. Така ще стане и сега – когато се умножи беззаконието на земята, ще се раздели желязното сега царство на десет царства и ще настанат метежи и разногласия, а върху други ще дойде, не само заради мерзостта, която настана, но защото идва краят на света. Понеже най-напред царуваха вавилонците, след това – персите, после – елините, след тях сега – гърците, чиито години са на свършване. И хилядата години от Христовото въплъщение отиват към края си, според Йоановото Откровение, и напоследък – десетте царства. От това царство, надигайки се, ще се яви Антихристът, ще поведе война и ще гони светите хора. Тогава трябва да очакваме Господнето пришествие – в преполовяването на седмото хилядолетие, защото съботата е образ на края на всички твари и според светите книги е подобие на бъдещото царство на светците, когато ще царуват с Христос всички, които ще слязат от небесата. Както каза Йоан в Откровението: "Денят Господен е колкото хиляда го дини. "(автентично)

След това прочете един дълъг текст, от който много неща му станаха ясни, но най-вече се интересуваше от нещата за Исус Христос и Антихриста. На няколко места Ибрахим едва се сдържа да не пропусне няколко текста. Текстът се казваше: "Слово за второто пришествие на нашия Иисус Христос и за Антихриста от Дамаскин инок иподякон и Студит".

"...Господ наш Иисус Христос, като намисли да опази хората от дяволските ръце, слезе от небето и се роди в плът от светата Дева Богородица, която беше от царски род, от коляно Иудово син на Иаков. Сам патриарх Иаков рече, като благославяше синовете си, рече на Иуда: "Благославям те Иудо, да си най-възхвален измежду своите братя, твоите ръце да надвиват душманите, на теб да се покланят всички синове на твоя баща. Като младо лъвче да бъде Иуда. Например, да речем, едногодишен лъв. Когато лъв заспи, кой смее да го разбуди? Така и моят син да бъде измежду братята си. Да не е никога празен неговият род от цар или справедлив съдник, докато дойде време и него да чакат всички народи." Ето, това беше пророчеството за Христа. Иаков говореше на сина си Иуда, а всичко това се отнасяше за Христа. А сега ще ви кажа за Антихриста от кой корен ще се роди. Иаков рече на седмия си син Дан, благославяйки го: "Дан да бъде като змия, която е край пътя, която хапе копитото на коня." (По Бит. 49:17) А змията е самият дявол, който измами Ева като човешки и змиин образ. И Антихрист се нарича змия, защото всякога мисли зло, как да измами християните, затова казваме да знаете, че Антихрист се роди от коляното Даново. Пророк Йеремия казва: "Дан съди своите хора, защото са един език и един корен в царството си." (По Бит. 49:16) И за Самсон говореше този пророк, защото и той беше от Дановото коляно и съди иудеите 20 години. Но за Самсон казаното се изпълни частично. И пак рече пророк Йеремия: "Скоро ще да чуем бърз кон да тича и ще се разтърси цялата земя." А пророк Мойсей каза: "Тъй ще да излезе Антихрист от греховния ад, защото и Антихриста пророците наричат рожба лъвова, дете на лъвица. Както лъвът е цар на всичките животни, затова и Христа наричат рожба лъвова, тъй като беше от царски род и стана Цар на небето и на земята. По подобие Христово и Антихрист ще рече да се направи лъв. И Антихрист като Христос – Цар на небето и на земята. И Антихрист – Цар на земята и в ада.

Христос отначало се представи крайно смирен и кротък като малко и глупаво агне. Така и Антихрист ще се покаже кротък и смирен, а след това ще стане като лют вълк. Христос влезе в Божията църква и се обряза по Мойсеевия закон, който беше завещал на иудеите. И Антихрист ще се обреже като Христос, за да не го познаят иудеите. Христос изпрати апостоли между всички народи да разказват как е дошъл Христос господ на земята. И Антихрист ще изпрати лъжливи апостоли да измамят хората както той иска. Христос събра заблудените люде в царството небесно, а Антихрист ще даде своя зъл белег, в който вярва. Христос се показа пред всички хора хубав в лицето. Антихрист ще възкреси други мъртви люде, за да вярват в него иудеите.

Книгите и писанията казват, че ще има две пришествия на земята. Едното пришествие е било, когато Христос се роди от Богородица Мария, показа се пред всички като човек, разпъна се и на третия ден възкръсна и отново се възнесе на небето. Той пак ще слезе на земята да съди целия свят. Някога, преди да слезе и да се види като човек, Йоан Кръстител казваше, че това е Христос, истинският бог, и пророците за него са говорили. И за Второто пришествие, което ще бъде пречудно и почетно, Бог ще изпрати праведния Енох и пророк Илия, за да съобщат, че настъпва времето и часът, както е казано в пророчеството на пророк Малахия, който искаше да научи в онова време онези свети хора да не вярват на Антихриста. Защото и пророк Даниил рече, че сам бог му е показал дните и годините: "Аз съм ги утъкмил колкото една неделя, едва 7 дни, но аз искам да ги направя 7 години, или искам да ги направя 3 години и половина, или ще ги направя 1260 дни, та за 1260 дни ще науча всички люде да нямат наум да вярват, че това е антихрист, който се крие дяволските хитрини." А в други три години и половина Антихрист ще си изяви дяволските работи, както свидетелствува свети Йоан Богослов в книгата си, която се нарича Апокалипсис: "Тази моя дума, която рекох, ще е истина, светият град се нарича Йерусалим. Моите двама души ще ходят 42 месеца и ще пророчествуват 1260 дни за моето име, ще ходят облечени в дреха, изтъкана от козина. Те са като две маслинени дървета, или два светилника, поставени пред Бога. Те ще ходят по земята, а мнозина ще им сторят зло, и огън от устата им ще излезе и ще изгори злите им душмани. И ако излезе човек да ги наругае, или да ги бие, или ги позори, той подобава да се убие."(По Откр. 11:22-5) И отново един светец говори за тия неща: "Тези имат сила да заключат небето, та да не изпрати никак дъжд по цялата земя. Когато те ходят и говорят добри думи, те имат сила да направят всичката вода като кръв и ще имат сила да изпратят всякаква болест и злина по земята – толкова, колкото те искат." (По Откр. 11:6) След тези думи пак говори, слушайте: "Когато опия люде, изпратени от Бога, си свършат работата, която им е заръчана – става дума за пророк Илия и за Енох – ще излезе от бездната един голям вълк като лъв, който се нарича Антихрист. Той ще влезе с тях в бой като на война, и ще ги надвие, и ще ги убие. Телата им ще хвърли по градските улици, за да ги тъпчат хората и да видят, че ги е надвил." (По Откр. 11:7-8)

Ето до тук казахме какво са говорили пророците. Сега чуйте благословени християни, да ви кажа за Антихрист до края – как ще се роди и какво ще стане по-нататък.

Този лъжлив и нечистив Антихрист ще се роди от една жена блудница, която скришно блудствуваше, а се представяше за мома. Хората я имаха за чиста и почтена мома и я смятаха за добра и от добър род. А Антихрист няма да се роди като дявол, а и той ще се роди като човек, както Христос се роди като човек. Антихрист ще има тяло като човек, а сърце дяволско, и делата, които ще прави, ще бъдат дяволски. Ала никой не ще го познае, както и свети Йоан Дамаскин рече: "И той ще се обреже по Мойсеевия закон като Христос, и той ще събере много ученици като Христос, и нему ще служат, както той иска." Отначало ще обикне юдеите и много чудеса ще стори пред тях, но каквото струва пред тях, все измамно ще бъде, за да вярват в него. Толкова добро ще прави пред тях, да можеше и светци би ги направил, толкова ще ги учи на добро, както рече и в Светото Евангелие Христос. Отначало той ще се покаже добър, на всекиго ще премълчава, и всекиму ще се покланя, и ще примирява хората. И кривдата няма да обича, и няма да взема от хората дар, който му дават, и на идолите не ще се покланя. Ще залюби туй, що пишат книгите черковни, поповете ще почита, пред стари хора ще се свени, на младите ще прави добро, ще мрази прелюбодейството, ще отхвърля и няма да слуша несправедливия съд, никога няма да заклина, странници ще обича, ще прави богати бедните, сироти ще милува, вдовици ще брани, болни хора ще наглежда. И много чудни дела ще извърши пред хората – тези, които имат рани и струпеи, ще бъдат очистени, болни хора ще лекува, умопомрачени хора ще направи отново умни. Той ще пророчествува – за миналото и за бъдещето. И мъртъвци иде възкресява, на слепи очи ще дава, където види двама да се карат, ще отиде да ги сдобри и ще им казва: "Слушайте ме, както е заръчал Бог, докато слънцето не е залязло, вие се простете. Имане не събирайте, злато не любете, със сребро не играйте." Всичко това ще направи пред хората, за да го обичат. А хората ще видят, че е добър към всички и тогава еврейските люде ще се съберат и ще си кажат един на друг: "Кой е между нас тук днес като него добър и умен, кой друг е по-свят от този? Затова тогова да сторим цар, него да направим наш господар." И всички ще отидат при него да му се помолят да им стане цар. Ще му кажат: "Ние всички искаме ти да ни станеш цар, тебе обичаме всички, на тебе всички се надяваме да ни опазиш, защото ти единствен си справедлив и добър между нас на земята. Тебе познаваме за свят в нашето поколение, тебе намерихме за добър и кротък в нашия род. Затова ти се молим да царуваш над всички нас!" Така ще го молят. А той не ще иска да ги чуе и ще им каже: "Не искам да ви стана цар!", за да го молят много. Тогава всички много ще се молят, едвам ще склони с голяма молба и ще им стане цар и господар.

След като им стане цар, този зъл Антихрист ще започне да се големее. Както каза и свети Йоан Богослов в книгата си: "И ще се поклонят на змията" (По Откр. 13:3), която наричаме дявол – на този звяр, комуто се даде воля, който е Антихрист. "И ще се поклонят на вълка, а неговото дело е като на вълк, защото вълкът, където ходи, все зло мисли за хората. Кой може да се бори с него? Ще му се даде уста да говори високо и хулно. Ще му се даде да владее цялата земя 42 месеца, т.е. 3 години и половина. И ще зине да хули Бога и неговото име." (По Откр. 13:4-6) Отначало кротък, след това ще стане сърдит. Отначало милостив към сиромаси и сироти, а след това ще стане най-зъл за сиромасите. Ето, всичко това зло ще започне да прави. И вече няма да се покланя никому в царството си, и ще събере много войска, ще унищожи много царства – египетско, либийско и етиопско. Тогава ще съгради за иудеите църква в Йерусалим и ще я даде да я управляват. За това говори и Евангелието от Матей: "Църкви и градове, когато видите да има между вас омраза, за която е казал пророк Даниил, че стои на свето място (който чете, нека разбира), тогава някои човеци от иудеите ще бягат по горите и по планините" (По Мат. 24:15-16) от злото Антихристово. Тогава Антихрист ще каже за себе си: "Аз съм Господ, който ще пусне праведните и ще застане на свято място, тоест Йерусалим." Тогава ще намисли да стане и по-голям от Бога. О, покваренико и презрени! Той мисли, че ще владее царството си дълго време, а не знае, че скоро ще изчезне от него.

Такива дела ще стори онзи нечистив Антихрист. Тогава кой в това време ще бъде достоен да влезе в царството небесно? Кой ще познае тогава онзи лъжец, та да избяга? Той ще събере цялата дяволска войска в човешки образ, и ще си направи везири, паши, кадии и воеводи, субаши и слуги и джелати все дяволи, по всички области и градове ще бъдат все негови хора. Онези иудеи, които са го направили цар, ще го намразят, а той ще им се разсърди и ще ги погледне страшно и сърдито. И други мисли няма да има, ами само ще мисли всеки ден и всеки час как да лъже хората. Тогава ще викне с голям глас на людете: "Слушайте всички, малки и големи, всички родове и народи, колко е моята якост и сила и на колко вери и земи съм цар! Кой цар ще дойде с мене да се бие и кой е този цар, който не се бои от мене? Ако искате сега да видите как ще ви сторя знамение и чудо!" Тогава в същия час ще заповяда на дърветата да напуснат планината, да отидат в морето и да ходят като по земя. Всичко това ще направи мигновено само с дума. И огън ще сведе от небето, денят ще направи нощ, а нощта в ден. Но какво говорим много? Каквото помисли, той ще го стори, за да вярват в него. Ето и сега е невидим, благословени християни, и той ни мами и ние вярваме в него. Ами какво ще правят в онова време човеците, когато застане пред тях страшен и сърдит? А сега нас кой ни кара насила да му вярваме? Ето тук има между нас грешни и нечисти жени, които правят магии и ни лъжат, а ние им се кланяме и се предаваме на дявола. А ония хора в бъдното време колко зло ще изтеглят, и страх, и бой, и глад! Чуйте да ви кажа какво чудо и каква неволя ще стане, когато се довърши светът и как Антихрист ще подчини всички хора.

Откакто Антихрист направи дяволското си дело и увери хората, както той иска, небето дъжд няма да изпрати, земята няма да даде никаква рожба, морето ще се вмирише и всичките риби ще измрат, всички реки ще пресъхнат, всички езера и кладенци ще престанат да текат, вълци, мечки и други гадове ще скочат да ядат хората. Както беше казал пророк Йезекиил, в последните времена ще излязат на земята царска 22 вери полунощни, които е затворил цар Александър, син на Филип, те ще изядат всичкия добитък, а накрая и хората – за вода, защото нигде не ще има вода. Майка с дъщеря си ще се прегърнат и ще умрат, баща със син ще се прегърнат и ще умрат. Цялата земя ще се изпълни със смрад и гнусота човешка. Морето ще се вмирише като тор. Тогава по цялата земя ще има голям плач и много вик, и въздишки, и грижи, и много горчивина сърдечна на всеки човек. В къщата си влизаш – ох, вън излизаш

– Ох, в гората отидеш – ох, на път да застанеш – ох, на пусто място идеш

– Ох. Нощ дойде – олеле, ден дойде – олеле. От очите на хората сълзи ще излязат като дъжд. На мъртвите, които са измрели по-рано и не са дочакали това време, ще да завиждат, ще кажат: "Блажени са били тези хора, които са измрели по-рано." И ще плачат и ще говорят с голям глас: "Отворете се гробове и ни приемете! Открийте се, за да влезем във вас и ни покрийте, дано се скрием от лицето на нечестивия цар! Каква полза имаме да седим гладни? От смърт за смърт ни приемете, за да си починем от тази злина и от тази мъка!" Ето така ще плачат жал но със сълзи онези хора в онова време. Тогава Антихрист ще изпрати по цялата земя своите слуги – дяволите, ще изпрати по всичките му градове кадии и воеводи да кажат на хората: "Ето, вашият цар стана владетел над цялата земя, елате всички да му се поклоните, елате да видите голямата му сила и хубавото му царство! Той ще ви даде много хляб и вино колкото щете, и ще ви дари, и ще ви почете, и ще ви гости, и ще ви напои. Кой е друг като него? Цялата земя помести и поклати, гората го слуша, та върви по море, мъртви възкресява, сиромаси обогатява, каквото помисли, го прави. Елате всички при него, за да се наситите и напиете и да си имате всякакво добро!" Тогава хората, като чуят такива думи от слугите, ще се съберат всички, ще отидат при него и ще му кажат: "Чухме те, велики царю, че силата ти е голяма и каквото помислиш и пожелаеш, правиш го. Затова ти се молим, разбрахме, че имаш сила да ни нахраниш, дай ни вода да се напием, защото умираме от глад и жажда." Тогава Антихрист ще каже на всички: "Ако се съгласите да ви поставя печат на челото и на дясната ръка, тогава ще ви дам каквото желаете." Хората, които са се събрали там, няма да разберат неговата лъжа, а ще се съгласят с желанието му да им сложи печат на челото и на дясната ръка, така че да не могат да се прекръстят, а всички нему да се покланят. А печатът ще има букви XBS (666). Както и свети Йоан Богослов казва в своята книга: "И ще направи на всички малки и големи, богати и сиромаси, съдници и несъдници белег на дясната ръка и на челото, за да не може никой нито да купува, нито да продава, освен тези, които имат белег от онзи вълк с надпис – все негови думи. Тук има мъдрост. Който има ум, да разбере, че колкото имена има Антихрист, толкова и добри думи има човек да се моли на Бога. А той толкова думи измисли, за да се отрекат хората от Бога. Неговото число е 666 (По Откр. 13:16-18). Чуйте, благословени християни, за да ви кажа какви думи и изречения ще бъдат написани на печата: "Отричам се от Бога Саваота, който е създал небето и земята! Отричам се от светото кръщение! Отричам се от Христа, не искам повече да го почитам! Ще бъда твой роб! Отричам се от царството небесно! Ще обичам ада! Отричам се от честния кръст и приемам твоя печат! Отричам се от хубавия и светъл рай! Ще обичам бездната и тъмното място!"

Ето такива думи ще напише Антихрист на печата. И още много други, подобни на тези, както пише и Иполит папа Римски в своята книга: "Ако някой се съгласи да му турят печат, а те го посекат и умре от неговата ръка, блажен е този човек тогава, задето е претърпял докрай, той ще се спаси." И Христос рече в Евангелието на Матея: "Който претърпи докрай, той ще бъде спасен!" (Мат. 24:13) А Йоан Богослов рече в книгата си за страха от дявола: "Блажени са людете, които умират в Господа." (Откр. 14:13) .

Ето, разказахме малко. Сега чуйте какво ще направи Антихрист пред хората. След като постави печат на всички люде, тогава той ще преправи слугите си така, че да приличат на ангели, да светят. Ще направи много такива слуги, които да стоят пред него и да го хвалят, да му пеят и да говорят: "Велик цар днес, голяма е силата му! Велик господар е! Кой друг бог, кой друг господар е по-добър от този цар? Той направи небето и земята! Елате и вярвайте в него!"

Затова ви заръчвам да чуете какво рече Христос в Евангелие от Матея: "Пазете се да не ви прелъсти някой, защото мнозина ще ви говорят "Аз съм Христос" и много хора ще се прелъстят." (Мат. 24:4-5) И друго каза Христос: "Ако някой дойде и ви рече "Ето тук е Христос или на еди кое си място", недейте вярва, защото ще се появят лъжепророци и лъжепатриоти, и знамения ще направят, за да измамят добрите хора. Заръчвам ви, ако ви рекат "Ето, Христос седи в пустинята, в гората, излезте да го видите", вие не хващайте вяра." (По Мат. 24:23-26)

По-нататък ще говорим отново за Антихриста. Когато се възгордее, и друго чудо ще направи. Ще се покаже в образ като че ли се възнася на небето, като че ли хвърчи на облак. Ще се престори на мъртъв и ще възкръсне. Ще заръча на слугите си да му слугуват със страх и трепет. Тогава ще изпрати своите дяволски слуги по гори и планини, по урви и дупки да намерят онези, които са се скрили и не са получили печат, а са избягали, и да ги принудят да им поставят печат. Ако ли не искат, да ги мъчат, докато се стопят като восък. И на други мъки ще ги подложат, които човек не е видял, нито ще види. Блажени са онези, които ще го надвият и няма да се подпечатат, а претърпят мъченията и станат като велики мъченици. Те ще приемат почест от Бога, защото някога, когато мъчеха мъчениците, работеха само слугите Антихристови, а в това време мъчител ще е сам Антихрист. Блажени са людите, които ще излязат достойни и останат божии слуги.

Казах ви какъв ще бъде страх и какво мъчение в това време. Но чуйте, благословени християни, да ви кажа и други неща.

След като Антихрист постави печата на хората, всички те ще викнат с голям глас: "Ето, ние всички ти се поклонихме и се белязахме с твоя печат; каквото нареди, всичко изпълнихме; дай ни да ядем, дай ни да пием, защото измираме от глад и жажда. Направи да не смърди морето, защото умираме от зла воня, нареди на кладенците да пуснат вода, нареди на небето да изпрати дъжд и кажи на земята да ражда. Разпъди тези вълци и мечки и тия зли гадове да не ни ядат! Защото всички на тебе се надяваме да живеем." Тогава той ще проговори на хората високо и сърдито и ще каже: "Откъде аз ще взема да ви дам хляб, къде да намеря вино и вода да ви дам? Аз не съм Господ, та да имам всичко това, което вие искате? Земята, като не иска нищо да израсте по нея, небето, като не иска да изпрати дъжд, аз какво да сторя? Откъде да намеря хляб и вода да ви дам? Дайте вие на мене, откъдето знаете!" Тогава, като чуят хората такива думи от Антихриста, ще се уверят и ще разберат, че това е Антихрист. Тогава всички ще възплачат. Тогава ще се бият по гърдите и по лицето си, ще плачат и ще говорят: "О, голяма беда ни постигна! О, горко ни! О, с каква измама ни измами и какво зло ни постигна! О, какъв голям грях ни причини сега този проклет Антихрист! О, горко ни, как се измамихме! О, горко ни, как ни се присмя този проклетник! О, горко ни сега, как ни улови с дяволска мрежа! О, горко ни, как ни хвана мъчителят да ни мъчи! Не чухме ли, не разбрахме ли какво говореха писанията по черковните книги? Какво стана с нас, че се предадохме? Колко пъти чувахме, че ще има такова мъчение и лъжа от Антихриста в последните времена!"

След този плач людете ще избягат по гори и по планини, по скали и пещери, за да плачат за грешките и прегрешенията си, да се изтезават и с цялото си сърце да се молят Богу дано им прости съгрешението. Защото Господ е милостив и много прощава на хората, които се молят с цялото си сърце дано ги избави господ от ръцете Антихристови. Тези, които ще отидат по горите и по планините, за да се молят на Бога, тях Бог ще ги прости. И не ще ги найде вече зло. А онези, които останат по градовете и селата, те много зло ще изтеглят. Човеците ще бягат от изток на запад и от запад на изток. Онези, които бягат от изток на запад, ще кажат: "Сега там има вода, стекла се е на едно място, елате да идем там!" Онези пък, които са на запад, ще кажат: "Елате на изток, защото там е по-добре сега там има вода, защото оттам изтича, ще пресъхне, докато дойде до нас тук, затова да идем там!" И не знаят грешните сиромаси, че по целия свят ще бъде все еднакво зло. Ето такава мъка и нужда ще има по хората в това време, както никога не е било, нито ще бъде, както рече и Христос в Светото Евангелие. О, зле на тези жени тогава, които са бременни и които не ще могат да ходят по своя воля, където искат, сами, да са леки! Горко на сиротите и на всички люде в това време – за тях все грижа, и страх, и мъка, денем и нощем! През деня ще казват: "Кога ще дойде нощ, за да си починем от скитане, от злина?" А през нощта ще казват: "Кога ще даде Господ ден, за да се видим с приятели, да си поговорим и да не мислим за глада и жаждата." О, горко нам! Денем ще плачем за нощта, да дойде нощ да се скрием, да не ни намерят вълците и мечките, да не ни ядат живи, а ние да гледаме с очите си." А нощем ще говорят: "Кога ще дойде ден, да не слушаме толкова гръм, и мълния, и страх!"

Така ще говорят тогава хората, ще плачат и ще тъгуват. Тогава цялата земя ще се разплаче, и морето, и вятърът, и огънят, и слънцето, и месецът. Всичко ще плаче, и дивите животни, и питомните и те ще се разплачат; и горите, и урвите и планините ще се разплачат за хората; дъбравите, и овощните дървета, и камъните, и всички дървета ще заскърбят за човешкото създание, защото беше излъгано, измамено, осмяно от Антихриста и защото ще се поклони. И не само затова, ами защото му сложиха този зъл и нечист печат, та се отрече от светия кръст. Тогава ще заплачат и всички свети църкви, защото в тях вече не ще има литургия и никаква молитва и служба. Всичко ще се потъпче и ще се забрави. Комка и нафора няма вече да има, ще прекъснат молитвите и четенията, никъде вече няма да се чува поучение или сказание за душевна полза, а само плач, въздишки, ридания, охкания и тъгуване. Тогава земята ще изхвърли всичкото сребро, злато и хубави многоцветни камъни и всичко друго, което има в нея, всичкото ще го изхвърли по пътищата. Но тогава никой няма да го погледне или да го вземе. Всичко ще бъде омразно на човека тогава, защото всички люде ще се местят от домовете си, и от градовете си, и от селата си и не ще могат да се скрият от Антихриста. Никъде не ще могат да се спасят от неговите ръце, защото ще ги познава по печата. Вън за людете страх, вътре сърцето им трепери. И нощем, и денем, и в къщи, и вън, и на път – все страх. По пътищата хората не ще могат да търпят вонята и лошата миризма от мъртви хора. Вкъщи – глад и жажда. По пътищата – глъчка и много разправии, викове. Хубавите хора със зачервени лица тогава ще станат по-грозни от мъртвите. Ще изчезне женската хубост и няма вече да има човек, комуто да се прииска жена, или на жена да се прииска мъж. В това време всичко ще омръзне на човека, само ще се чува глас вън и вътре: Ох, ох, олеле!

Господ Бог обаче няма да остави създанието си, а ще се смили над него, защото е милостив и не го оставя да се мъчи много дни. Бяха казали, че Антихрист ще царува 3 години и половина, а Бог ще скъси годините, и дните, и часовете, за да се опази човешката душа и да се отнеме от проклетия Антихрист и дявол. Заради това Господ ще смали дните и годините. За онези, които ще избягат в гори, по пещери и дупки, за да се крият и молят на Бога за прегрешенията си, заради тях Господ ще смали дните и годините. След като се свършат трите години и половина, скоро ще се свърши и Антихристовото царуване. Ще намаля силата му и ще отиде във вечната мъка, както рече и свети Йоан Богослов в книгата си Апокалипсис. Чуйте! "Ето, видях вълка, който беше самият дявол, и видях царя, който управляваше на земята. И събра цялата си войска, и пожела да се бие с тогова, който язди на коня и с войската му." (По Откр. 19:19) Кой беше този, който яздеше на кон? И кои бяха войниците му? Ще ви кажа и за това, чуйте какво каза Йоан: "Видях, рече, че небето се отвори, из небесните врати излезе един бял кон, а на него седи силен човек и правосъдник, който побеждава всичко.

Очите му светят като огнен пламък, на главата му – много венци. На главата му имаше написано име, но никой не знаеше какво значи, само той сам. Беше облечен в кървава премяна, а неговото име беше Слово Божие. Неговата войска беше от ангели небесни, и те яздеха на бели коне и бяха облечени в чисти и бели дрехи. От устата му излизаше оръжие остро и от двете страни." (По Откр. 19:11-15) С него ще посече войската на онзи. Това е Синът Божи с неговите ангели. Започна бой с дявола и със земните царе, които Антихрист беше поставил и ги беше направил подвластни. И те бяха дяволи, но не се бяха облекли в човешка плът. И те заедно с Антихриста правеха знамение и лъжеха людите и им слагаха белег от печата на челото и на дясната ръка, и принуждаваха насилствено хората да им се покланят, и ги предаваха на Антихриста. Ангелите Божи хвърляха живи слугите Антихристови в огнената река с горяща смола. Останалите ще бъдат затрити с оръжието, което излизаше из устата на този, който яздеше на белия кон. И птиците небесни ще се наситят от техните тела. Тогава ще престанат всички дяволски Антихристови хитрини, всички негови слуги ще загинат и ще настъпи свършекът. А след това какво ще бъде, чуйте, благословени християни.

Ще дойде Иисус Христос, когото наричаме Син Божи, втори път ще дойде, защото на него се надяваме да ни опази, тъй като той съди право своите люде. Затова и ние говорим за Второ пришествие Христово. Ето такова ще бъде Второто пришествие Христово, както и сам рече Христос в Евангелие от Матея: "Като мълнията, която се вижда от изток до запад, тъй ще бъде пришествието на Сина човешки. Където е месото, там се събират и орлите." (По Мат. 24: 27-28) Слушайте да ви обясня. Където седне Христос, справедливият съдник, там ще се съберат и всички апостоли и целият свят. Плътта е Христос, защото умря, но отново оживя заради нас, за да ни отнеме от дявола. А орлите са апостолите заради чистото им сърце и ум. Като очите на орела, защото орльовите очи нямат сълзи. Ето какво рече Христос пак в Светото Евангелие: "Да знаете, че след дните, в които хората страдаха и се измъчваха, и се страхуваха, слънцето ще помръкне, месецът няма вече да свети, звездите ще изпаднат от небето и силите небесни, които държат небето, ще се разклатят. Тогава Синът човешки, когото ние зовем Христос на небето, ще покаже знамение. Тогава ще заплачат всички народи, които съществуват по земята, като видят Иисуса Христа, Сина Божи, да слиза на небесен облак с много войска, все ангели, с песен и с голяма слава." (По Мат. 24:29-30) Тогава небесните ангели ще свият небето като хартия, и земята ще изгори 40 лакти надоле от човешкия грях, защото ще бъде омърсена от човешки гнусотии – от прелюбодейци, от убийци, от магьосници, от идолослужители, от несправедливи съдници, от предателство на добри хора на зли, от лъжци, от невярна клевета, от немилостиви люде и от кръвопролитие. Тогава небето ще се разклати като тръстика, гората ще потрепери като лист от силен вятър и цялото Божие създание ще потрепери тогава от страх. Тогава Господ ще изпрати архангел Михаил и други ангели, които ще потръбят с голям глас да се чуе от изток до запад. И ще се съберат неговите избрани четири вятъра, всички на едно място, както е речено в Иоановото Евангелие: "Амин и истина ви казвам. Ще дойде този час, ето, дошъл е вече този час, когато мъртвите ще чуят тръбния глас на Сина човешки Иисус Христос, Син Божи. Всички хора, които са умрели от Адам до този момент, всички ще възкръснат от гробовете си." (По Йоан. 5:25) и който е сторил зло, ще го осъдят на вечна мъка. А който е сторил добро, той ще живее отново, ще яде с небесните ангели и ще бъде с тях.

Слушайте, благословени християни, да ви кажа как ще застанем пред Страшния съд. Тогава праведниците ще станат бели като сняг и светли като слънце. А грешниците ще станат тъмни и черни като смола и катран. Всички хора, малки и големи, мъже, жени и деца, стари и млади, всички ще станем еднакво възрастни – на 33 години. Всички хора ще се познаят тогава един другиго – и роднините, и братята, и побратимите, и сестрите, и бащите, и майките, и жените, и децата, и малки и големи – всички ще се познаят тогава, ще се милват и ще си говорят с думи и ще разговарят заедно, както сега ние тук. Бог обаче няма да им даде ум, за да разберат в този час и да помнят какво са правили. В онзи час и праведници и грешници все еднакъв ум ще имат. Всички ще се радват. Праведници и грешници ще възкръснат с тялото си, което са имали по-рано на земята. И ще направи Бог телата на хората да траят дълго, и никога да не гният и да се разпадат. Праведниците ще възкръснат, за да бъдат почетени и да си получат доброто, което Бог им е отредил. А грешниците ще възкръснат, за да напълнят вечната мъка. Всеки каквото е правил, такава заплата ще получи от праведния съдия. Добрият добро ще получи, а лошият – зло. Всички ще застанат голи пред праведния съдия, съблечени голи, и всеки ще бъде белязан спроти своя грях. Сами греховете ще осъдят човека. Тогава всеки ще знае книга да чете, ангел Господен ще му даде в ръцете книгата, където му е записвал греховете и той сам ще ги изрича. Ако е правил добро, сам ще се оправдае, ако ли е струвал зло, сам ще се осъди. Там нищо не ще може да се скрие, защото ангел Господен ще стои пред тебе. Тогава всички хора ще говорят с един език и с един глас. Грешниците ще викат и ще плачат за греховете си, ще си бият главата и гърдите, много ще плачат и сълзи ще се леят от очите им като дъжд и като река ще потекат. Но няма да има пощада от никого, само от ненаситния ад. Тогава сили небесни и ангели Господни ще се раздвижат и ще потрепери всичко от тях. Тогава ще потреперят и небето, и земята, и дълбоката бездна. Тогава ще дойдат 9 чинове, сиреч: воеводи небесни, и ангели, и архангели, престолници божии, начала, сили, многооки херувими шестокрили серафими. Те ще приготвят и ще направят страшния божи престол, където Бог ще съди справедливо. Ще приготвят и други престоли, на които ще съдят 12 апостоли да съдят 12 земни колена и езици. А ангелите ще пеят пред праведния съдия и ще казват: "Свят, свят, свят е Господ Саваот, Той напълни небето и земята с радост!" И тогава ще се покаже Царят на царете и Господ, който е бил господар и съдник над всички съдници. И ще го посрещнат тогава всички свети ангели заедно с всички светци, както рече и свети апостол Павел: "Заедно с всички да се вдигнем на облаци и да посрещнем Христа Господа!" (по 1 Сол. 4:17). Ангелите ще го хвалят, праведниците ще пеят хубави песни, мъчениците ще пеят и ще се радват, а грешниците ще треперят и ще плачат пред Христа Бога. Всички, праведни и грешни, ще треперят, ще го видят като ще седне на хубавия Божи престол, за да ни съди. И огнена река ще изтече пред Божия престол, ще я гледаме пред нас, ще треперим и ще плачем. Тогава ангелите ще доведат Антихриста, дявола, лъжеца, вързан и окован, за да го съдят пред Страшния съд. И ще го осъдят, първо него ще хвърлят в огнената река. Тогава ще видят иудеите Христа като човек, и ще му видят ръцете и нозете, продупчени от пироните, с които го бяха приковали на кръста. Ще видят и пироните, с които ги приковаха, а с тях и гъбата, която напоиха с оцет и злъч. Тогава ще видят и тоягата от тръстика, която му бяха дали в ръцете, и го биха с нея и му се смееха. Ще видят и червената риза, с която го бяха облекли за присмех. Тогава ще видят и венеца от тръне, който му бяха сложили на главата. И всичко, което бяха направили някога на Христа, за да му се присмиват, тогава ще го видят сами с очите си..."

Последният текст се казваше: "За Антихриста" от "Из житието на Свети Андрей Юродиви". Ибрахим го прочете много внимателно.

"..Тогава ще се надигне сатаната Антихрист от коляното Даново (По Бит. 49:17) – не със своя сила станал човек, нито ще бъде (такъв) – но понеже Господ Бог ще създаде заради него "чашата на скверността" (По Откр. 17:4), за да се изпълни чрез него пророческото слово: "И ще бъде пуснат от оковите на ада" (По Откр. 20:7); сам Владиката Христос, като бе там, го завърза. И когато влезе в съсъда, създаден заради него, ще излезе от ада; и в човешки образ ще възмъжее, и ще се възцари. Тогава ще започне да проявява своята измама (По Откр. 20:8), както предрече за него Йоан Богослов. Защото – рече – той ще разпали война срещу околните островни страни, а островите са свети, и са на народите, принадлежащи към църквата, както рече пророк Исаия (По Ис. 41:1; 49:1).

...След това Епифаний рече на преподобния: "Моля те, кажи ми как ще се изтреби човечеството, как ще стане възкресението?"

И блаженият (отвърна): "Едни ще бъдат погубени от поганските народи, други ще загинат в честни битки, останалите вярващи в Господа Антихристът ще унищожи. Срещу тези, които ще повярват в Антихриста, Господ Бог ще изпрати летящи зверове според казаното от Иезекиля (Иез. 1:5), които ще имат на опашките си шипове, пълни с отрова (По Откр. 9:10). И тези, които не ще имат знамението на Божия печат, съхранено цяло на челата си (По Откр. 9:4), ще бъдат убождани от зверовете и с горчива отрова пронизвани, и ще измрат от горка смърт. Тогава светите (люде), които са се скрили от Антихриста в пустините, ще се появят и ще ги събере Господ всички в светия град Сион със силата на Духа си. И тези, които се укриха от властта на Антихриста, ще бъдат спасени. И след това (Антихристът) ще бъде сразен и хванат заедно с неговите бесове, и ще бъде завързан от огнени ангели, и хванат, ще бъде представен пред (Божия) съд, за да отговаря за душите, които е погубил.

Тогава ще затръби тръба и първом (умрелите) ще възкръснат нетленни, а след това – живите, както рече Божият апостол (Павел): "При Господнето пришествие тези, които са останали, ще се изменят в едно мигновение от тление (По 1 Кор. 15:51-53) и заедно с тях (т е. С умрелите) ще бъдат взети на облаците, за да срещнат Господа във въздуха." (1 Сол. 4:16-17)..." (автентично)

Ибрахим четеше и се изумяваше на колко места в християнските текстове, пък макар и в апокрифните, беше споменато завръщането на Втория Христос. Дали можеше той да е този Христос? Какво би могъл да донесе и да предложи на света?

Един ден, докато четеше, откри отстрани в полето на книгата изписани редове. Те явно бяха написани от ръката на Пафнутий и в тях пишеше:

"Ти, който четеш тези редове, ако си Избраният или ако се колебаеш, или ако не си християнин, защото чак сега разсъдих, че може и да не си християнин! Прочети, ако си евреин Талмуда и текстовете на кабала, а ако си мюсюлманин, прочети трудовете и писмата на имам Раббани, където са разкрити тайните на пророчествата за Месията при християните и за Махди при мюсюлманите."

Един ден, за пръв път от много време, Ибрахим ага повика при себе си стария си приятел Али Мюзекки. Той му каза само "Биз гилиндж Махди!" и му постави за задача да му донесе всички сведения за него. Али се зарадва на вниманието на агата. За да изпълни мисията на господаря си, той замина за Истанбул. Скоро се върна и му даде листовете, които собственоръчно беше изписал по време на престоя си в Града.

Агата прочете следния текст, написан от ръката на имам Раббани.

"Очаква се след 1000 години това тайно управление да бъде подновено. То ще бъде дарено с превъзходство... По този начин ще възникне истинското целомъдрие и ще покрие деградацията... И се очаква Махди, защитникът, да се появи. Нека Бог да е доволен от него. Утвърждаването на религиозния закон (шериат), възраждането на хората ще се случи през второто хилядолетие. Справедливи свидетели на правдивостта на това дело ще е наличието на Пророка Исус и Махди през този период (второто хилядолетие). Тези от народа на Пратеника на Аллах са доста съвършени във вярата. Няма значение, че хиляда години след смъртта на Пророка ни може да са малко на брой. Това, че са съвършени във вярата, служи за следното: подсилване на Ислямския закон в истинския му смисъл. Появата на Махди след 1000 години ще е с тази цел. Пророкът ни, последният Пратеник, е благовестия за тази поява. От друга страна, Пророкът Исус ще слезе след 1000 години. Малко над 1000 години след смъртта на Божия Пратеник ще настъпи такова време, че истинският Ислям ще се издигне от собственото си място и ще се обедини истината на Кааба. Тогава от името на истинския Ислям ще се появи името на истината на Ахмед... От двете имена всъщност произлиза едно име и мястото на истинския Ислям остава незаето до завръщането на Пророка Исус. Най-накрая Пророкът Исус ще се появи и ще изпълни своите религиозни задължения съобразно с религиозните закони на Исляма. Тогава истинското Християнство ще се издигне от собственото си място и ще ръководи според истинския Ислям."

Али Мюзекки беше събрал и текстове от други автори, като Джалал ад-Дин ас-Суюти беше написал така:

"Животът на това общество ще надвиши 1000 години, но ще бъде ограничено до 1500 години. (Мухаммад ибн Абд ар-Расул Барзанджи, Ал-Иша ах ли Ашрат ас-Саах) Ето така ас-Суюти обръщаше внимание на 1000-1500 г. по Хиджра (около 2000 година по Христа), през които ще се сбъднат някои благи вести (например появата на Махди, Второто пришествие на Исус и господството на Ислямския морал). Завръщането на Пророка Исус ще стане малко след 2000 г. след първото му появяване на земята.

Бадиуззаман Саид Нурси също потвърждава тази блага вест и обръщаше внимание на събитията, които ще се случат до 1506 по Хиджра:

"Първото изречение, във връзка с 1500, сочи крайното време на тези, които полагат усилия за религията през Последното време; второто изречение, във връзка с 1506, насочва вниманието ни към датата на победоносната борба, загатва, че до тази дата (1506) тя явно и очевидно продължава по победоносен начин."