Богът на дребните неща

15 През реката

Минаваше полунощ. Реката беше придошла; бързите й черни води се виеха като змия към морето и носеха със себе си облачните нощни небеса, цял палмов клон, част от тръстикова ограда и други дарове, получени от вятъра.

След малко дъждът се превърна в ръмеж, после спря. Нощният бриз отърсваше водата от дърветата и за известно време валеше само под дърветата, където преди това бе сушина.

Слаба, водниста луна се промъкна през облаците и освети млад мъж, седнал на най-горното от тринайсетте стъпала, които водеха към водата. Беше много тих, много мокър. Много млад. Подир малко се изправи, свали бялото мунду, което носеше, изстиска го от водата и го зави около главата си като тюрбан. Останал гол, слезе по тринайсетте каменни стъпала до водата и продължи навътре, докато реката стигна до гърдите му. Тогава заплува с широк, мощен размах, като се насочваше към бързото и плавно течение, където започваше истински дълбокото. Осветената от луната река падаше от плуващите му ръце като сребърни ръкави. Прекоси я само за няколко минути. Когато стигна до отсрещната страна, излезе лъскав от водата и се изкачи на брега, черен като нощта, която го заобикаляше, черен като водата, която бе преплувал.

Хвана пътеката през блатото, до Къщата на Историята.

Не бе повдигнал вълнички във водата. Не оставяше стъпки по брега.

Държеше своето мунду разтворено над главата, за да изсъхне. Вятърът го издуваше като платно. Изведнъж се почувства щастлив. Положението ще стане по-лошо, помисли си той. После ще се оправи. Сега вече вървеше бързо към Сърцето на Мрака. Самотен като вълк.

Богът на Загубата.

Богът на Дребните Неща.

Съвсем гол, само с лак върху ноктите.