Братчето Ягленчо и сестричката Рутвица

XVII

И така те влезли в колибата и поседнали. Рутвица, като знаела сиромашкия килер на майка си, намерила в колибата малко сухо сирене и хапнали.

Но сега вече Рельо не знаел какво ще прави с тези две сирачета. Откакто били слезли в долината, не преставал да мисли и за крепостта, и за обещанието, което бил дал на майка си — да й донесе кръста и пояса.

Затова казал на Рутвица:

— Слушай, девойче, ти и брат ти сега трябва да ми дадете златния пояс и кръстчето, защото са мои.

— Че и ние сме твои, господарю — рекла Рутвица и погледнала с учудени очи Рельо, задето не знаел това.

Засмял се Рельо, а после казал:

— Но аз трябва да отнеса кръстчето и пояса на майка си.

Като чула това Рутвица, викнала радостно:

— Ако имаш майка, господарю, иди там, доведи ни я, защото ние си нямаме майка.

И камъкът би заплакал, когато Рутвица споменала майка си в малката пуста колиба. И камъкът би заплакал, дето такива хубави деца са останали сами на света и молели за помощ княз Рельо да им доведе майка, че си нямат.

Натъжил се отново Рельо, сълзи напирали в юнака. Затова казал сбогом на децата и отишъл да им доведе майка.