Братчето Ягленчо и сестричката Рутвица

II

Минали много години от онова време, но княгинята не се върнала нито в земята си, нито в укрепения си град.

Нейната голяма войска и нейните славни военачалници били толкова неверни, та всички се подчинили веднага на неприятеля. И затова неприятелите отнели земята на благородната и добра княгиня и се разположили в нейния укрепен град.

Никой не знаел, нито можел да научи какво се било случило с княгинята и с малкия княз. В онази тъмна нощ могла, както бягала, да падне в морето или в пропаст, или да загине другояче с детето си.

Но овчарката Милойка вярно пазела златния княгинин пояс и златното кръстче на князчето.

Идвали наперени най-богатите момци от село и искали да вземат Милойка за жена, защото златният пояс и златното кръстче на червената връвчица стрували колкото десет села. Но Милойка не рачила да вземе нито един от тях за мъж, като казвала: „Вие идвате заради златния пояс и кръстчето, но те не са мои и трябва да ги пазя по-добре, отколкото моите овце или колибката ми.“

Така казвала Милойка и затова взела за мъж някакъв беден и кротък момък, който нехаел за златния пояс и кръстчето.

Живели те като бедняци, много пъти нямало ни хляб, ни брашно в дома им. Но те и не помисляли да продадат пояса или кръстчето.

След няколко години Милойкиният мъж се разболял и умрял. А малко след това и Милойка хванала тежка болест, та усетила, че също ще умре. Затова извикала при себе си двете си деца, малкото момиченце Рутвица и още по-малкия си син Ягленчо, та им дала всекиму по дар — на Рутвица закопчала златния пояс, а на Ягленчо вързала на врата златното кръстче на червена връвчица. И рекла Милойка:

— Сбогом, мои деца! Ще останете сами на света, а не ви научих на голяма хитрост. Но ще даде бог на вас, слабите, да ви е достатъчно онова, което ви научих. Не се оставяйте един друг и пазете свято това, което майка ви е предала на съхранение, а аз ще остана винаги между вас. — Така казала майката и умряла.

Рутвица и Ягленчо били толкова малки, че не разбрали какво говори майка им. Седнали един до друг край мъртвата си майка като две истински сирачета и чакали какво ще стане с тях.

След малко дошли хора от селото и казали, че на другия ден трябва да погребат Милойка.