Братчето Ягленчо и сестричката Рутвица

XVIII

Когато след седем дни път стигнал до майка си, тя го дочакала на прозореца и гледа — иде Рельо без сабя, без кръстче и пояс. Още преди да запита, той й викнал мило:

— Стягай се, мила моя майко, да идем да пазим това, което е наше.

Така тръгнали на път. По пътя княгинята запитала Рельо дали е намерил пояса и кръстчето, дали е събрал войска, дали е превзел крепостта и княжеството.

— Намерих пояса и кръстчето, но не съм събрал войска, нито съм превзел княжеството. По-добре ще бъде без войска, майко, защото ще видиш какво наше е останало в княжеството — казал Рельо.

Пак за седем дни стигнали те до колибата, където ги чакали Рутвица и Ягленчо.

Мили боже, каква била радостта, като се събрали добрите души. Княгинята прегърнала Рутвица и Ягленчо. Целувала им лицата и оченцата, и ръчиците, и устенцата. Не могла да се отдвои от тях, толкова й били мили сирачетата от нейното старо княжество!