Буря се надига

Предговор

В един ноемврийски ден на 2007 г. получих телефонно обаждане, което щеше да промени живота ми завинаги. Хариет Макдугъл, съпруга и редактор на покойния Робърт Джордан, ме попита дали бих приел да довърша последната книга от „Колелото на времето“.

За онези, които не знаят, че г-н Джордан е починал, съобщавам новината с прискърбие. Помня как се почувствах, когато — докато преглеждах разсеяно интернет на 16 септември 2007 г. — разбрах, че е умрял. Бях потресен, стъписан и обезсърчен. Този чудесен човек, мой герой в писателската ми кариера, си бе отишъл. Светът изведнъж стана друг.

За първи път взех в ръцете си „Окото на света“ през 1990 г., когато като пристрастен към фентъзито юноша посетих близката книжарница. Моментално станах неин почитател и зачаках нетърпеливо „Великият лов“. През годините съм чел книгите многократно, често пъти съм препрочитал цялата поредица, щом излезеше нова книга. С времето реших, че искам да стана писател на фентъзи — повлиян, до голяма степен, от любовта си към „Колелото на времето“. При все това изобщо не бях си помислял, че един ден ще ми се обади Хариет. Изненада ме напълно. Не бях молил, не се бях кандидатирал, нито смеех да си пожелая такава възможност — въпреки че когато поканата дойде, отговорът ми бе незабавен. Обичам тази поредица като никоя друга, а героите ги чувствам като стари, скъпи приятели от детството ми.

Не мога да заменя Робърт Джордан. Никой не би могъл да напише тази книга толкова добре, колкото щеше да може той. Това е ясно. За щастие, той остави много бележки, общи наброски, изцяло завършени сцени и продиктува обяснения на жена си и на свои помощници. Преди кончината си помоли Хариет да намери някой, който да довърши поредицата за почитателите му. Обичаше всички вас и прекара последните недели от живота си в диктуване на събития за последния том. Трябваше да се нарече „Спомен за светлина“.

И ето ни тук, осемнайсет месеца по-късно. Г-н Джордан обеща последната книга да бъде голяма. Но ръкописът скоро нарасна до невъзможно огромни размери. Щеше да стане три пъти по-голям от обичайния размер на една книга от „Колелото на времето“ и Хариет и „Тор“ взеха решение „Спомен за светлина“ да се раздели на три части. Имаше няколко чудесни кулминационни момента, които да предложат цялостен и завършен сюжет във всяка третина. Бихте могли да мислите за „Буря се надига“ и следващите две като за трите тома на „Спомен за светлина“ или като за последните три книги от „Колелото на времето“. И едното, и другото ще е вярно.

Колкото до писането, стигнал съм до средата на втората третина. Работим толкова бързо, колкото е благоразумно, и не искаме да ви караме да чакате твърде дълго, за да получите финала, обещан на всички ни преди близо двайсет години. (Г-н Джордан всъщност написа лично този финал, преди да почине, и аз го прочетох. И е фантастичен.) Не съм се опитвал да подражавам на стила на г-н Джордан. Вместо това приспособих своя стил, за да е подходящ за „Колелото на времето“. Главната ми цел бе да остана верен на духа на героите. Фабулата до голяма степен е на Робърт Джордан, макар много от думите да са мои. Представете си тази книга като продукт на нов режисьор, който работи над някои от сцените на филм, като запазва същите актьори и сценарий.

Но това е голям проект и ще отнеме време за довършването му. Моля ви за търпение, докато през следващите няколко години усъвършенстваме този разказ. Държим в ръцете си завършека на най-големия фентъзи епос на нашето време и възнамерявам да се постарая той да бъде направен добре. Възнамерявам да остана верен на желанията и бележките на г-н Джордан. Писателската ми почтеност и любовта ми към тези книги няма да ми позволят да направя нищо по-малко. Накрая, нека настоящите думи останат като най-добрия аргумент за това, което вършим.

Това не е моя книга. Това е книга на Робърт Джордан и в по-малка степен е ваша книга.

Благодаря ви за четенето.

Брандън Сандърсън

Юни, 2009 г.