Буря се надига

ЕпилогОкъпана в светлина

Егвийн работеше на светлината на два бронзови светилника. Бяха оформени като жени с вдигнати ръце и пламъкът струеше от дланите им. Кротката жълта светлина се отразяваше от ръцете и лицата им. Дали бяха символи на Бялата кула и Пламъка на Тар Валон? Или изобразяваха Айез Седай, запридаща Огън? А може би бяха просто спомен за вкуса на някоя предишна Амирлин.

Стояха от двете страни на писалището й. Удобно писалище, най-сетне, с удобен стол. Намираше се в кабинета на Амирлин, изчистен от всичко, напомнящо за Елайда. Заради това беше празен, с голи стени, без дори картина или гоблен по дървената ламперия, без изделия на изкуството по масичките в дъното. Дори книжните рафтове бяха опразнени, за да не би нещо от Елайда да оскърби Егвийн.

В мига, в който разбра какво са направили, Егвийн заповяда вещите на Елайда да се съберат в грижливо заключен склад и да се пазят от жени, на които можеше да се довери. Сред тези вещи можеше да се крият податки за плановете на Елайда. Можеше да са просто скрити бележки, пъхнати между страниците на книги, за да бъдат прегледани по-късно. Или да е нещо по-смътно, като връзки между видовете книги, които е чела, или предмети, които е държала в чекмеджетата на писалището. Но не разполагаха със самата Елайда, за да я разпитат, така че не можеше да се предвиди какви нейни интриги може да се върнат след време и да захапят Бялата кула. Егвийн възнамеряваше да огледа тези вещи, а след това да разпита всяка Айез Седай, пребивавала по това време в Кулата, за да разбере какви податки може да крият.

Но засега беше твърде заета. Поклати глава, докато прелистваше страниците на доклада на Силвиана. Жената наистина се утвърждаваше като ефикасна Пазителка, много по-умела от Шериам. Жените лоялистки уважаваха Силвиана, а Червената Аджа като че ли бе приела — поне отчасти — предложението на Егвийн за мир с избора на една от тях за своя Пазителка.

Разбира се, Егвийн имаше и две твърди писмени възражения — едното от Романда, а другото от Лелейн — най-отдолу в купа документи. Двете бяха оттеглили възторжената си подкрепа почти толкова бързо, колкото я бяха предложили. В момента спореха как трябва да се постъпи с пленените от Егвийн при нападението над Бялата кула дамане, като и двете не одобряваха плана й да бъдат обучавани за Айез Седай. Романда и Лелейн явно щяха да й създават главоболия години занапред.

Остави доклада настрани. Беше късен следобед и през процепите на дървените капаци на терасата едва прозираше светлина. Не ги отвори. Самотата на кроткия полумрак беше приятна.

Засега нямаше нищо против оскъдната украса на стаята. Вярно, малко прекалено й напомняше за кабинета на Наставницата на новачките, но никакви картини и гоблени нямаше да заличат от паметта й онези дни, не и след като самата Силвиана й беше Пазителка. Това беше добре. Защо да заличава онези дни? Бяха свързани с най-удовлетворителните й победи.

Въпреки че със сигурност нямаше да има нищо против да седи, без да се присвива от спомените.

Усмихна се и почна да преглежда следващия доклад на Силвиана. После се намръщи. Повечето от Черната Аджа в Кулата бяха избягали. Докладът, написан с грижливия гладък почерк на Силвиана, съобщаваше, че са успели да пленят някои от Черните в часовете след издигането на Егвийн, но само най-слабите от многото. Бяха избягали почти шейсет, включително една Заседателка, чието име го нямаше в списъка на Верин. Изчезването на Еванелейн сочеше убедително, че е от Черната.

Егвийн вдигна следващия доклад и го зачете намръщено. Бе списък на всички жени в Бялата кула, подробен и дълъг, разделен по Аджи. До много имена имаше бележки. Черна, избягала. Черна, пленена. Взета от сеанчанците.

Последната група безпокоеше. Серин предвидливо бе извършила преброяване след нападението, за да разбере колко точно са пленените. Близо четиридесет жени — над половината от които пълни Айез Седай, — похитени и отвлечени. Беше като приказка, разказвана на деца, преди да заспят, за да ги сплаши със Сенчести и Получовеци, които крадат непослушни дечица. Тези жени щяха да бъдат бити, затворени и превърнати в послушни инструменти за сеене на смърт.

Трябваше й воля, за да задържи ръката си да не посегне към врата й, където я беше стягал нашийникът. Нямаше да мисли за това точно сега, да го изгори дано!

Всяка от Черната Аджа в списъка на Верин я бяха видели жива и здрава след сеанчанското нападение. Но повечето бяха избягали, преди Егвийн да дойде в Кулата, за да заеме трона. Велина я нямаше. Изчезнали бяха също така Чаи и Бирлен. И Алвиарин. Ловкините не бяха успели да стигнат до нея навреме.

Какво ги беше предупредило? За жалост, вероятно имаше нещо общо със залавянето на Черната Аджа в бунтовническия лагер, предприето от Егвийн. Беше се притеснявала да не проиграе предимството си. Но какво можеше да направи? Нищо друго, освен да се надява да излови всяка Черна в лагера и вестта да не стигне до Кулата.

Но беше стигнала. Тя беше заловила само тези, които бяха останали, и бе заповядала екзекуцията им. След това бе принудила всяка Сестра в Кулата отново да положи клетвите над Палката. Не им беше харесало, разбира се. Но това, че всички жени в бунтовническия лагер го бяха направили, ги склони. Ако не това, то вестта, че Егвийн бе заповядала екзекуцията на собствената си Пазителка. Силвиана пък предложи да се закълне първа, пред целия Съвет, и това определено облекчи нещата. Егвийн също се беше заклела след нея повторно, а след това заяви искрено пред Съвета, че пред самите й очи всяка една жена от лагера на бунтовничките е доказала, че не е Мраколюбка. Бяха пленили и три Сестри, които ги нямаше в списъка на Верин. Само три. Каква точност! Верин отново се беше доказала.

Егвийн остави доклада настрани. Новината за избягалите продължаваше да я гложди. Шейсет Мраколюбки, чиито имена знаеше, да се измъкнат от хватката й. Броят стигаше до осемдесет, ако добавеше и избягалите от бунтовническия лагер.

„Ще те намеря, Алвиарин — помисли Егвийн и потупа страницата с пръст. — Ще ви намеря всичките. Бяхте развалата в самата Кула. Най-лошата поквара. Няма да ви позволя да заразите повече.“

Вдигна следващия лист. На него имаше само няколко имена. Списък на всички жени в Кулата, които не бяха в списъка на Верин и които бяха или отвлечени от сеанчанците, или изчезнали след нападението.

Верин беше вярвала, че една от Отстъпниците, Месаана, се крие в Кулата. Изповедта на Шериам потвърждаваше това. Ходът с презаклеването на всяка Айез Седай над Палката не беше разкрил Мраколюбки с голяма сила. Егвийн обаче се надяваше самото повторно заклеване да облекчи напрежението между Аджите. Можеха да престанат да се тревожат дали има Черни сред самите тях. Разбира се, можеше също така да отслаби позициите на Айез Седай с разкритието, че Черната Аджа все пак е съществувала. „И продължава да съществува“ — помисли Егвийн.

Тъй или иначе, тя имаше проблем. Погледна пак листа пред себе си. За всяка жена в Бялата кула беше доказано, че не е Мраколюбка. Всяка жена в списъка на Верин беше отметната. Беше екзекутирана, беше пленена, беше избягала от Бялата кула в деня на издигането на Егвийн, беше взета от сеанчанците или в момента се намираше извън Кулата — и то от доста време. На Сестрите бяха дадени указания да следят за тези жени.

Може би бяха извадили късмет и Отстъпницата се беше оказала една от жените, отвлечени от сеанчанците. Но Егвийн не разчиташе на такъв късмет. Отстъпница нямаше да се остави да бъде похитена толкова лесно. Сигурно беше знаела предварително за самото нападение.

С това в списъка пред нея оставаха три имена. Налася Мерхан, Кафява; Терамина, Зелена; и Джамиля Норсиш, Червена. Всички бяха много слаби в Силата. И всичките бяха пребивавали в Кулата от години. Изглеждаше неправдоподобно Месаана да се е превъплътила в една от тях, и то толкова добре, че хитрината й да е останала незабелязана.

Глождеше я някакво чувство. Предчувствие по-скоро. Или най-малкото опасение. Тези три жени бяха единствените, които можеше да са Отстъпницата. Но и не можеше да са те. Изобщо от това я побиваха тръпки. Дали Месаана все още се криеше в Кулата?

Ако беше така, значи знаеше как да надвие Клетвената палка.

На вратата се почука и след миг тя се открехна.

— Майко? — попита Силвиана.

Егвийн вдигна поглед учудено.

— Помислих си, че може би ще искате да видите нещо — каза Силвиана и влезе. Черната й коса бе грижливо прибрана на кок, червеният шал на Пазителката бе на раменете й.

— Какво?

— Трябва да дойдете.

Обзета от любопитство, Егвийн стана. В гласа на Силвиана нямаше напрежение, тъй че не можеше да е нещо страшно. Двете излязоха от кабинета и заобиколиха външната страна на зданието към Съвета на Кулата. Щом стигнаха до него, Егвийн повдигна вежда. Силвиана я покани с жест да влезе.

Съветът не беше в заседание и столовете бяха празни. В ъгъла върху бели платна бяха нахвърляни зидарски инструменти и група строители с кафяви работни дрехи и бели ризи — с навити ръкави — се бяха струпали пред отвора в стената. Егвийн беше поръчала в отвора да вградят прозорец розетка, вместо да го зазидат изцяло, като възпоминание за времето, когато Бялата кула е била нападната. И като предупреждение това да не се случва повече. Преди да сложат прозореца обаче зидарите заглаждаха страните и подготвяха крепежите на рамката.

Егвийн и Силвиана се плъзнаха безшумно в залата и заслизаха по ниската рампа към пода, пребоядисан подобаващо с цветовете на всичките седем Аджи. Зидарите ги видяха и се отдръпнаха почтително, един свали шапката си и я притисна до гърдите си. Щом стигна до края на залата, точно пред отвора, Егвийн най-сетне видя за какво я е довела Силвиана.

След толкова много време облаците най-после се бяха разкъсали. Бяха се отдръпнали в кръг около Драконовата планина. Слънцето грееше отгоре лъчисто и осветяваше далечния увенчан със сняг зъбер. Зейналата паст и върхът на взривения планински склон бяха окъпани в светлина. Сияйна слънчева светлина за пръв път от много недели. Може би от повече.

— Някои новачки го забелязаха първи, Майко — каза Силвиана до нея. — И вестта се разнесе бързо. Кой би могъл да си помисли, че един толкова малък кръг слънчева светлина ще предизвика такова вълнение? Толкова простичко нещо всъщност. Не е като да не сме го виждали. Но…

Имаше нещо красиво в него. Светлината, струяща надолу в стълб, чиста и силна. Далечна и все пак — удивителна. Беше като нещо забравено, но някак си все пак познато, засияло от някой далечен спомен, за да донесе отново топлина.

— Какво означава? — попита Силвиана.

— Не знам — отвърна Егвийн. — Но гледката ме радва. — Замълча. — Пролуката в облаците е твърде правилна, за да е естествена. Отметни този ден на календарите, Силвиана. Нещо се е случило. Може би след време ще узнаем какво е.

— Да, Майко — промълви Силвиана, загледана през отвора в стената.

Вместо да се върне веднага в кабинета си, Егвийн остана с нея. Имаше нещо утешително в тази далечна светлина, тъй желана и прекрасна. „Бурите скоро ще дойдат — сякаш казваше тя. — Но засега съм тук.“

Тук съм.