Буря се надига

Глава 24Ново обвързване

Изтощен от двудневна езда, Гавин спря Претендент на билото на нисък хълм югозападно от Тар Валон.

Околността трябваше да е зелена с идването на пролетта, но по склона пред него се виждаше само излиняла трева, убита от зимните снегове. Тук-там горички тис и акация накъсваха кафявия пейзаж. От повечето бяха останали само голи пънове. Всеки военен лагер поглъщаше дърветата като горски пожар, за да ги използва за стрели, огньове, постройки и обсадни машини.

Гавин се прозя уморено — препускал беше през цялата нощ. Военният лагер на Брин беше добре окопан тук и из него вреше и кипеше. Една толкова голяма армия можеше в най-добрия случай да породи организиран хаос. Малък конен отряд като Младоците на Гавин можеше да се придвижва леко. Такава сила можеше да стигне до няколко хиляди, без да загуби гъвкавостта си. За опитни конници като салдейците казваха, че могат да съберат по-големи отряди, до седем, че и десет хиляди души, и да запазят подвижността си.

Но сила като тази долу беше съвсем друго нещо. Беше нещо огромно и тромаво, наподобяващо гигантски мехур с по-малък лагер в центъра. Там сигурно бяха Айез Седай. Брин имаше и сили, заели всички мостови села от двете страни на река Еринин, и ефикасно откъсваше острова от снабдителните пътища.

Армията клечеше край Тар Валон като паяк, хвърлил око на пеперуда, пърхаща току извън паяжината му. Колони бойци влизаха и излизаха на патрул, да изкупуват храна и да разнасят съобщения. Десетки и десетки отделения, някои на коне, други — пеша. Като пчели, напускащи кошера, докато други прииждаха вътре. При източния край на главния лагер бяха струпани безредно навеси и палатки, обичайната утайка от цивилни, привличана от всяка голяма войска. Наблизо, в границата на военния лагер, се издигаше висока дървена палисада, може би петдесет разтега в диаметър. Вероятно команден пост.

Гавин знаеше, че съгледвачите на Брин са го забелязали, но никой не го беше спрял. Вероятно нямаше и да го спрат, освен ако не се опиташе да препусне обратно. Сам мъж с хубаво сиво наметало и панталони, с бяла риза, нямаше да е от особен интерес. Можеше да е наемник, дошъл да търси място във войската. Можеше да е пратеник от някой местен земевладелец, пратен с оплакване от група съгледвачи. Можеше дори да е от самата армия. Макар мнозина във войската на Брин да носеха униформи, немалко бяха само с жълта лента на ръкава на палтото — не бяха успели все още да платят, за да им пришият подходящите воински знаци.

Не, един самотен мъж, приближаващ се към армията, не представляваше опасност. Самотен мъж, бягащ от нея обаче, щеше да е повод за тревога. Идващият към лагера можеше да е приятел, враг или нито едно от двете. Мъж, огледал лагера и препуснал след това назад, почти сигурно щеше да е шпионин. Стига Гавин да не тръгнеше назад, преди да е издал намеренията си, предните постове на Брин едва ли щяха да го притеснят.

Светлина, колко добре щеше да му дойде една постеля. Беше прекарал без отдих две нощи, през всяка бе подремнал само за два часа, загърнат в наметалото. Беше изнервен и раздразнен, отчасти просто на себе си, че бе отказал да отседне в хан, за да не би да го догонят Младоците. Примига да махне умората от очите си и пришпори Претендент надолу по склона. Вече се беше обвързал.

Не. Беше се обвързал в мига, в който остави зад себе си Слийти в Дорлан. Младоците вече щяха да знаят за измяната му. Слийти нямаше да им позволи да си губят времето в търсене. Щеше да им е казал каквото знаеше. За жалост едва ли щяха да са изненадани. Неведнъж го бяха поглеждали намръщено или объркано заради начина, по който говореше за Елайда и Айез Седай.

Бялата кула не заслужаваше предаността му, но Младоците… никога нямаше да може да се върне при тях. За първи път колебанията му се разкриваха пред много хора. Никой не знаеше, че бе помогнал на Сюан в бягството й, нито се беше разчуло за задявките му с Егвийн.

И все пак заминаването му беше правилно. За първи път от месеци действията му съвпадаха с порива на сърцето му. Да спаси Егвийн. Това бе нещо, в което можеше да вярва.

Подходи бавно към окрайнините на лагера, стараеше се да съхрани външно спокойствие. Ненавиждаше идеята да сътрудничи на бунтовничките Айез Седай почти толкова, колкото и това, че бе изоставил хората си. Тези бунтовнички не бяха по-добри от Елайда. Точно те бяха изтикали Егвийн като своя Амирлин — за мишена. Егвийн! Едва Посветена. Пионка. Ако се проваляха в домогванията си за Кулата, те самите може би щяха да избегнат наказанието. Егвийн щяха да я екзекутират.

„Ще вляза. Ще я спася някак. След това ще я вразумя и ще я измъкна от всички Айез Седай. Може би дори ще успея да вразумя и Брин. Всички можем да се върнем в Андор, да помогнем на Елейн.“

Подкара Претендент с подновена решимост, прогонил отчасти умората. За да стигне до командния пост, трябваше да мине през лагера на цивилните, които надвишаваха на брой същинските войници. Готвачи, които да приготвят храната. Жени, които да я разнасят и да мият съдовете. Колари, които да докарват храната. Дърводелци, които да поправят колите, с които карат храната. Ковачи, които да правят подковите за конете, каращи колите, които карат храната. Търговци, които да изкупуват храната, и интенданти, които да я разпределят. Не толкова почтени търговци, които търсеха печалба от войниците и тяхната заплата, и жени, които търсеха същото. Момчета, които да разнасят съобщенията с надеждата, че някой ден и те ще носят меч.

Беше пълна бъркотия. Мешавица от съборетини и палатки, всяка с различен цвят, форма и състояние, една от друга по-окаяни. Дори генерал като Брин не можеше да наложи повече ред на цивилните, които вървяха след войниците. Хората му щяха да поддържат мира сред тях, повече или по-малко, но не можеха да им наложат военна дисциплина.

Гавин мина през всичко това, без да обръща внимание на подвикващите след него да излъскат меча му или да му продадат сладка кифла. Цените щяха да са ниски — това място се изхранваше от войниците, — но с бойния му кон и хубавото облекло щяха да го вземат за офицер. Купеше ли от един, другите щяха да надушат парата и накрая щеше да е обкръжен от безброй желаещи да му продадат нещо.

Не слушаше виковете им, вперил очи напред към самата армия. Палатките й бяха изпънати в спретнати редици, групирани по отделения със забити знамена. Гавин можеше да се досети за разположението и без да го е видял. Брин обичаше организацията, но също така силно залагаше на делегираните права. Бе позволил на офицерите си да устроят лагерите си, както те пожелаят, което водеше до не толкова еднакво подреждане — но пък много по-добро за самоподдръжка.

Подкара направо към палисадата. Цивилните не се оказаха толкова лесни за пренебрегване обаче. Виковете им зад гърба му се задържаха във въздуха редом с миризмите на готвене, нужник, конски тор и евтин парфюм. Лагерът не беше толкова многолюден като град, но също тъй не беше и толкова добре поддържан. Пот и дим от горящи готварски огньове, застояла вода и некъпани тела. Дощя му се да покрие лицето си с кърпа, но се въздържа. Щеше да заприлича на глезен благородник, навирил нос над обикновените хора.

Вонята, бъркотията и ревовете изобщо не му оправиха настроението. Трябваше да стиска зъби и да се сдържа да не изругае всеки дребен продавач. На пътеката пред него залитна някаква жена и той дръпна юздите. Жената бе с кафява пола и бяла блуза, с мръсни ръце.

— Марш от пътя ми — сопна се Гавин. Майка му щеше да се ядоса, ако го чуеше, че говори с такъв гняв. Е, майка му вече бе мъртва, от ръката на ал-Тор.

Жената притича встрани от пътя му. Имаше светла коса, вързана с жълта забрадка, и леко закръглено тяло. Гавин за миг зърна лицето й.

Замръзна. Това беше лице на Айез Седай! Не можеше да го сбърка с нищо. Зяпна втрещен, а тя придърпа забрадката си и бързо се отдалечи.

— Чакай! — извика той след нея и обърна коня си. Но жената не спря. Гавин се разколеба и отпусна вдигнатата си ръка, щом видя как се вля сред жените до няколко дървени корита. Щом се преструваше на обикновена жена, значи си имаше някакви свои проклети айезседайски причини и никак нямаше да се зарадва, ако я издадеше. Добре. Гавин потисна раздразнението си. Егвийн. Трябваше да се съсредоточи върху Егвийн.

Щом стигна дървеното командно укрепление, въздухът доловимо се подобри. На стража стояха четирима войници с лъскави стоманени шлемове и нагръдни брони с трите звезди на герба на Брин на тях. До портала се вееше знаме с пламъка на Тар Валон.

— Нов ли си? — попита един от войниците, плещест мъж с червена лента на лявото рамо, отличаваща го като караулен сержант. Носеше меч вместо алебарда. Бронята едва побираше широките му гърди, брадичката му бе обрасла с рижа четина. — Ще трябва да се срещнеш с капитан Алдан. Голяма синя палатка на четвърт път покрай лагера. Имаш си кон и меч. Това ще ти донесе добра плата. — Посочи в далечината.

Нямаше да стане така. Гавин виждаше веещото се зад палисадата знаме на Брин.

— Не съм наемник — отвърна Гавин и обърна коня, за да може по-добре да вижда мъжете на портала. — Казвам се Гавин Траканд. Трябва да говоря с генерал Брин незабавно, по много спешен въпрос.

Войникът вдигна вежда и се изсмя.

— Не ми вярваш — каза навъсено Гавин.

— Трябва да говориш с капитан Алдан — повтори лениво мъжът и отново посочи към далечната палатка.

Гавин си пое дъх, мъчеше се да потисне раздразнението си.

— Ако просто уведомите Брин, ще разберете, че…

— Главоболия ли ще ми създаваш? — изръмжа войникът и изпъчи гърди. Другите стиснаха алебардите, готови за бой.

— Никакви главоболия. Просто трябва да…

— Ако ще си в лагера ни — прекъсна го войникът и пристъпи напред, — ще трябва да се научиш да правиш каквото ти се каже. Иначе — бой.

Гавин го погледна в очите.

— Добре. Може да го направим и така. Бездруго ще е по-бързо.

Сержантът отпусна ръка на меча си.

Гавин изрита стремената напред и се хвърли от седлото. Щеше да е твърде трудно да се справи със сержанта, без да го убие, от гърба на коня. Измъкна меча си, щом ходилата му удариха в разкаляната пръст, и влезе в „Дъбът разтърсва клони“, форма, която нанасяше несмъртоносни удари, често използвани от майстори за тренировка на учениците им. Беше също така много ефективна срещу голяма група с различни оръжия.

Преди сержантът да успее да извади меча си, Гавин го блъсна и заби лакът в корема му точно под лошо стегнатия нагръдник. Мъжът изпъшка и се преви, а Гавин го перна отстрани по главата с дръжката на меча — тоя тип трябваше да е по-разумен и да не носи шлема си кривнат на една страна. След това влезе в „Разцепване на коприната“, за да се справи с първия с алебардата. Докато друг от стражите крещеше за помощ, острието на Гавин посече през гръдната броня на първия, стоманата изкънтя и мъжът залитна назад. Довърши, като го подсече с ритник и влезе в „Извивката на вятъра“, за да блокира ударите на другите двама.

Беше неприятно, но се наложи да прибегне до удари в бедрата. Би предпочел да не ги ранява, но битките — дори като тази, срещу много по-неопитни противници — стават непредсказуеми, колкото по-дълго продължат. Трябваше да овладее бойното поле бързо и твърдо, а това означаваше да свали тези двамата… ето ги, изтърваха оръжията и се хванаха за окървавените си бедра. След удара в главата сержантът лежеше неподвижно, но първият с алебардата се изправяше разтреперан. Гавин изрита оръжието настрани, след това заби ботуша си в лицето му и му счупи носа.

Претендент изцвили зад него, запръхтя и заудря с копита по земята. Искаше да се включи в битката, но беше добре обучен: знаеше, че щом юздите му са пуснати, трябва да стои на място. Гавин изтри оръжието в крачола си и го пъхна в ножницата. Ранените стенеха на земята. Той потупа Претендент по ноздрите и хвана юздите. Зад него най-близките цивилни зяпачи се заотдръпваха и се разбягаха. От палисадата излязоха войници с опънати лъкове. Това не беше добре. Гавин се извърна към тях, извади прибрания вече меч с дръжката нагоре и го хвърли на земята пред тях.

— Без оръжие съм — извика им, за да надмогне стоновете на ранените. — И нито един от тия четиримата няма да умре от раните си. Идете и кажете на генерала си, че един-единствен човек току-що е повалил отделение от стражата му за по-малко от десет дъха. Аз съм негов ученик. Ще иска да ме види.

Един от мъжете пристъпи бързо напред и взе меча на Гавин, друг хукна да предаде съобщението му. Останалите го държаха на прицел и Гавин обърна Претендент така, че да може да се сниши зад коня, ако стрелят. Надяваше се да не се стигне до това, но бе по-вероятно Претендент да преживее няколко стрели, отколкото той.

Едрият сержант се размърда, надигна се и изруга. Гавин се стараеше да не помръдва.

Може би беше грешка да влезе в бой, но вече бе изгубил твърде много време. Егвийн можеше вече да е загинала! Когато човек като сержанта се опита да наложи властта си, всъщност имаш две възможности. Можеш да си пробиеш пътя нагоре през ранговете бюрокрация с молби и увещания, като убеждаваш всеки на всяко стъпало, че наистина си важен. Или можеш да предизвикаш бъркотия. Вторият начин беше по-бърз, а и в лагера явно имаше достатъчно Айез Седай да Изцерят няколко ранени войници.

Най-сетне към портата се приближиха неколцина мъже. Бяха с безукорни униформи и заплашително смръщени лица. Най-отпред крачеше мъж с грубовато лице, с побелели слепоочия и здраво набито тяло. Гавин се усмихна. Самият Брин. Рискованият ход бе свършил работа.

Капитан-генералът го огледа мълчаливо, след което бързо обходи с поглед нападалите войници и поклати глава.

— Свободно — заповяда на хората си. — Сержант Кордс.

Едрият сержант се изправи.

— Сър!

Брин отново погледна Гавин.

— Следващия път, щом някой дойде на портала, заяви, че е благородник, и попита за мен, повикайте офицер. Незабавно. Не ме интересува дали ще е с немита от два месеца брада и ще вони на евтин ейл. Разбрано?

— Да, сър — отвърна сержантът и се изчерви. — Разбрано, сър.

— Пратете хората си в лазарета, сержант — каза Брин, без да откъсва очи от Гавин. — Ти. Ела с мен.

Гавин стисна зъби. Гарет Брин не му беше говорил с такъв тон отпреди да започне да се бръсне. Все пак не можеше да очаква да е доволен, нали? Последва го в укреплението, зърна едно младо момче, което трябваше да е конярче, подаде му юздите на Претендент и му нареди да се погрижи добре за него. Вече бе прибрал меча си от войника.

— Гарет — почна Гавин, след като догони Брин, — аз…

— Дръж си езика зад зъбите, младежо — сряза го Брин, без да се обръща. — Не съм решил какво да правя с тебе.

Това беше неуместно! Все пак той беше брат на законната кралица на Андор и щеше да стане Първи принц на меча, ако Елейн вземеше и задържеше трона! Брин трябваше да прояви поне малко уважение.

Но Брин беше упорит като глиган и Гавин си замълча. Стигнаха до висока островърха палатка с двама стражи отпред. Брин се шмугна вътре и Гавин го последва. Беше спретнато и чисто, даже прекалено, но пък Брин си беше Брин. Писалището беше затрупано с карти и листове хартия, постелите в ъгъла бяха грижливо навити, със сгънати одеяла. Брин явно разчиташе на някоя особено усърдна слугиня да му поддържа реда.

Брин се обърна и го изгледа твърдо.

— Добре. Обясни сега какво правиш тук.

Гавин се стегна.

— Генерале. Мисля, че грешите. Вече не съм вашият ученик.

— Знам — отсече Брин. — Момчето, което аз обучавах, изобщо нямаше да ми спретне такава детинска щуротия, за да привлече вниманието ми.

— Караулният сержант се държеше нахално, а и нямах време да се разправям с надути глупаци. Това ми се стори най-добрият начин.

— Най-добрият за какво? — попита Брин. — Да ме ядосаш ли?

— Виж — заговори Гавин, — може би бях малко прекалено припрян, но става въпрос за нещо много важно. Трябва да ме изслушаш.

— А ако не те изслушам? — попита Брин. — Ако реша вместо това да те изхвърля от лагера като едно разглезено принцче с твърде много гордост и твърде малко разум?

Гавин се намръщи.

— Внимавай, Гарет. Вече не съм дете. Мечът ти вече не може да надвие моя толкова лесно като някога.

— Не се съмнявам в това. Светлина, момче! Винаги си бил талантлив. Но смяташ ли, че заради умението ти с меча думите ти имат повече тежест? Длъжен ли съм да те изслушам, защото ще ме убиеш, ако не го направя? Мислех, че съм успял да те науча поне на някои неща.

Брин беше остарял. Но възрастта не го беше огънала — напротив, лежеше удобно на раменете му. Малко повече бяло по слепоочията, малко повече бръчки около очите, но все още беше достатъчно силен и с гъвкаво тяло, и изглеждаше с години по-млад, отколкото беше всъщност. Човек можеше да погледне Гарет Брин и да не види нищо повече от мъж в разцвета на силите си.

Гавин сдържа гнева си и погледна генерала в очите. Брин издържа погледа му спокойно. Хладнокръвно. Както подобава на генерал. Както трябваше да го направи и самият Гавин.

Той извърна поглед, изведнъж засрамен.

— Светлина! — промълви уморено. — Извинявай, Гарет. Прав си. Държах се като глупак.

— Добре е, че го чувам — изсумтя Брин. — Започвах вече да се чудя какво е станало с теб.

Гавин въздъхна и избърса потното си чело. Нямаше ли нещо студено за пиене тук? Гневът му се стопи и се почувства ужасно изтощен.

— Беше трудна година. И се уморих, докато яздех насам. Изтощен съм. И страшно изнервен.

— Не си само ти, момче — каза Брин, въздъхна, отиде до масичката за сервиране, наля една чаша и му я подаде. Оказа се някакъв хладък гаден чай и Гавин отпи само глътка.

— Тези времена са изпитание за всички ни — въздъхна пак Брин, наля и на себе си, отпи и направи гримаса.

— Какво е това? — попита Гавин и погледна чашата си.

— Чай. Не мога да го понасям.

— Защо го пиеш тогава?

— Бил полезен за здравето — изсумтя Брин и преди Гавин да успее да отвори уста, продължи: — Е, сега да те оковавам ли, или ще ми кажеш защо реши да нахълташ в командния ми пост с бой?

Гавин пристъпи напред.

— Гарет. Заради Егвийн е. Те са я пленили.

— Айез Седай в Бялата кула ли?

Гавин кимна отсечено.

— Знам. — Брин отпи още една глътка и пак се намръщи.

— Трябва да я спася! Дойдох да те помоля за помощ.

— И как смяташ да проникнеш в Бялата кула? Дори айилците не можаха да влязат.

— Защото не искаха — отвърна Гавин. — Но аз нямам нужда да завземам града. Искам само да се промъкна вътре с малка сила и да… да я изведа. Всеки камък си има пукнатина. Ще намеря начин.

Брин остави чашата си и го погледна. Коравото му лице бе олицетворение на благородството.

— Я ми кажи едно нещо, момче. Как ще накараш нея да дойде с теб?

Гавин зяпна.

— Ами… ще дойде с радост. Защо не?

— Защото ни е забранила да я спасяваме — каза Брин и сплете пръсти зад гърба си. — Поне аз така разбрах. Айез Седай не ми казват много. Въпреки че би трябвало да се доверяват повече на човек, от когото зависят да им води обсадата. Но както и да е, Амирлин по някакъв начин може да се свързва с някои от тях и им е наредила да не правят никакви опити да я спасяват.

Какво? Това беше нелепо! Айез Седай в лагера явно изопачаваха фактите.

— Брин, тя е пленничка! Айез Седай, които чух да говорят за нея, казаха, че я бият всеки ден. Те ще я екзекутират!

— Едва ли. Тя е там вече няколко недели и все още не са я убили.

— Ще я убият — повтори припряно Гавин. — Знаеш, че ще я убият. Можеш да показваш известно време пленен враг пред вражеските войници, но рано или късно трябва да му набучиш главата на пика, за да разберат, че е мъртъв и че е свършено. Знаеш, че съм прав.

Брин го изгледа и кимна.

— Може би. Но все пак нищо не мога да направя. Обвързан съм от клетви, Гавин. Нищо не мога да направя, освен ако момичето не ми заповяда.

— Ще позволиш да загине?!

— Ако се наложи, за да спазя клетвата си — да.

Ако Брин беше обвързан с клетва… е, по-скоро Айез Седай щеше да изрече лъжа, отколкото Гарет Брин да наруши думата си. Но Егвийн!? Все пак трябваше да може да направи нещо!

— Ще се опитам да ти уредя среща с някоя от Айез Седай, на които служа — каза Брин. — Вероятно те могат да направят нещо. Ако ги убедиш, че е необходима спасителна акция и че Амирлин ще я иска, тогава ще видим.

Гавин кимна. Все пак беше някакъв напредък.

— Благодаря ти.

Брин махна равнодушно с ръка.

— Макар че би трябвало да те арестувам. Затова, че рани трима от хората ми, ако не за друго.

— Накарай някоя Айез Седай да ги Изцери — каза Гавин. — Доколкото чух, имаш предостатъчно Айез Седай, които да те тормозят.

— Ба. Изобщо не мога да ги накарам да Изцерят някого, освен ако не е застрашен животът му. Един падна лошо, докато яздеше, и ми казаха, че Цярът само щял да го приучи на безразсъдство. „Болката е урок сама по себе си — така каза оная проклетница. — Ще го научи друг път да внимава“.

— Но сигурно ще направят изключение за тези тримата. В края на краищата са ранени от враг.

— Не знам — отвърна Брин. — Сестрите рядко посещават войниците. Гледат си тяхната си работа.

— Видях една във външния лагер — подхвърли Гавин разсеяно.

— Младо момиче ли? Тъмна коса, без неостаряващото айезседайско лице?

— Не, тази си беше Айез Седай. Познах я тъкмо по лицето. Малко пълничка, със светла коса.

— Вероятно оглежда за Стражници. Правят го това.

— Не мисля — отвърна Гавин и го погледна. — Скри се при перачките. — И щом го каза, осъзна, че онази жена като нищо може да е шпионка на Бялата кула.

Брин се намръщи. Сигурно и той си помисли същото.

— Я ела да ми я покажеш — каза и поведе Гавин навън.

— Така и не ми обясни какво правиш тук, Гавин — подхвърли, щом излязоха.

— Казах ти — отвърна Гавин и несъзнателно посегна към меча си. — Ще намеря начин да измъкна Егвийн от плен.

— Нямах предвид това. Питах защо си тук. Защо не си в Кемлин, да помагаш на сестра си?

— Имаш вести от Елейн? — възкликна Гавин. Светлина! Трябваше да попита по-рано. Наистина беше уморен. — Чух, че тя е била в лагера ти. Върнала ли се е в Кемлин? В безопасност ли е?

— Не е при нас от много време — отвърна Брин. — Но доколкото знам, се справя добре. — Погледна го. — Искаш да кажеш, че не знаеш?

— Какво да знам?

— Е, на слухове не може да се разчита. Но много от тях бяха потвърдени от Айез Седай, които Пътуваха до Кемлин. Сестра ти държи Лъвския трон. Изглежда, се е справила с повечето бъркотия, която й остави майка ви.

Гавин вдиша дълбоко. Слава на Светлината! Елейн беше жива. Елейн държеше трона. Облачното небе му се стори малко по-светло.

— Наистина не знаеш значи? — попита Брин. — Къде си бил, момче? Ти вече си Първи принц на меча — или ще бъдеш, щом се върнеш в Кемлин! Мястото ти е до сестра ти.

— Първо Егвийн.

— Дал си клетва — каза строго Брин.

— Знам. Но щом Елейн е на трона, значи е в безопасност. Поне засега. Ще измъкна Егвийн и ще я отведа в Кемлин, където ще мога да я наглеждам. Ще мога да наглеждам и двете.

— Много ще ми е интересно как ще се оправиш с измъкването. Но твоя си работа. Защо обаче не беше до Елейн, докато тя се опитваше да вземе трона? Какво толкова правеше, че да е по-важно от това?

— Бях… въвлечен — отвърна Гавин, без да го поглежда.

— Въвлечен? Ти беше в Бялата кула, когато всичко това… — Брин изведнъж млъкна. Повървяха за миг в тишина.

— Къде чу да говорят Сестри за плена на Егвийн? — попита Брин. — Как разбра, че я наказват?

Гавин не отвърна.

— Кръв и кървава пепел! — изруга Брин. — Знаех, че този, който води набезите, е твърде добре осведомен. И търсех изтичане на сведения тук, сред офицерите си!

— Вече е без значение.

— Аз ще го реша това — каза Брин. — Избивал си мои хора. Водил си набези срещу мен!

— Водех набези срещу бунтовници — заяви Гавин и го погледна твърдо. — Можеш да ме обвиниш, че влязох с бой в лагера ти, но честно ли очакваш да се чувствам виновен, че съм помагал на Бялата кула срещу сила, която я обсажда?

Брин замълча. После кимна отсечено.

— Добре. Но това все пак те прави вражески командир.

— Вече не — заяви Гавин. — Отказах се от командирството.

— Но…

— Помагах им — продължи Гавин. — Вече не. Нищо от това, което виждам тук, няма да стигне до враговете ти, Брин. Заклевам се в Светлината.

Брин не отвърна веднага. Подминаха група палатки, навярно за старши офицери, на път към палисадата.

— Добре — най-сетне отрони Брин. — Вярвам, че не си се променил чак толкова, та да нарушиш думата си.

— Не бих престъпил тази клетва — отсече Гавин. — Как може изобщо да си го помислиш?

— Сблъсквам се напоследък с някои неочаквани отмятания от клетви — каза Брин. — Но казах, че ти вярвам, момче. И наистина ти вярвам. Но все пак не ми обясни защо не се върна в Кемлин.

— Егвийн беше с Айез Седай — отвърна Гавин. — Доколкото знаех, Елейн също беше с тях. Мястото изглеждаше подходящо за мен, макар да не бях много сигурен дали ми харесва властта на Елайда.

— А Егвийн какво е за теб? — попита го тихо Брин.

Гавин го погледна в очите.

— Не знам. Бих искал да знам.

Най-неочаквано Брин се изкиска.

— А, ясно. Разбирам. Дай сега да я намерим тази Айез Седай, която смяташ, че си видял.

— Наистина я видях, Гарет — каза Гавин и кимна на стражите, щом излязоха през портата. Те отдадоха чест на Брин, но изгледаха Гавин настръхнали, все едно виждаха пепелянка. И толкова по-добре.

— Ще видим. Все едно, щом ти уредя среща с водачките на Айез Седай, искам думата ти, че ще се върнеш в Кемлин. Егвийн я остави на нас. Ти трябва да помогнеш на Елейн. Мястото ти е в Андор.

— Бих могъл да кажа същото за теб. — Гавин огледа гъмжилото цивилни. Къде беше видял жената?

— Би могъл — изсумтя Брин. — Но няма да е вярно. Майка ти се погрижи за това.

Гавин го погледна изненадано.

— Тя ме изпъди, Гавин. Изгони ме и ме заплаши със смърт.

— Невъзможно!

Лицето на Брин беше помръкнало.

— И аз си мислех така. Но все пак е вярно. Нещата, които ми каза… жилеха, Гавин. И още как.

Само това каза, но от неговите уста говореше много. Гавин никога не беше чувал от него и дума на недоволство от положението му или от заповедите, които е получил. Беше верен на Мургейз — верен с такава непоклатима преданост, за каквато един владетел може само да мечтае.

— Трябва да е било част от някакъв план — каза Гавин. — Познаваш майка ми. Ако те е уязвила, имало е някаква причина.

Брин поклати глава.

— Никаква причина нямаше освен глупавата й любов към онова надуто конте Гебрил. Толкова беше луднала по него, че едва не съсипа Андор.

— Никога! — възмути се Гавин. — Гарет, точно ти би трябвало да знаеш това!

— Би трябвало — промълви Брин. — Де да беше така.

— Имала е друг мотив — настоя упорито Гавин. — Но вече никога няма да го узнаем. Проклетият ал-Тор! Търпение нямам да дойде денят, в който ще го убия.

Брин го изгледа сърдито.

— Ал-Тор спаси Андор, синко. Поне доколкото бе възможно за човек.

— Как можа да кажеш това?! — кипна Гавин. — Как можеш да говориш така за онова чудовище? Той уби майка ми!

— Не знам дали да вярвам на онези слухове — отвърна Брин и потърка брадичката си. — Но ако са верни, момче, може би е направил услуга на Андор. Не знаеш колко зле беше станало накрая.

— Не мога да повярвам, че чувам това — възкликна Гавин и ръката му посегна към меча. — Няма да слушам повече името й да се петни така, Брин. Най-сериозно.

Брин го погледна право в очите. Погледът му беше толкова твърд. Като очи, изсечени в гранит.

— Винаги ще говоря истината, Гавин. Все едно кого ще предизвика срещу мен. Тежко ли е да се чуе? Е, и да се живее е тежко. Няма полза да се оплакваш. Но синът й трябва да знае. В края, Гавин, майка ти се обърна против Андор, и се събра с Гебрил. Тя трябваше да бъде премахната. Ако ал-Тор е направил това за нас, длъжни сме да му благодарим.

Гавин поклати глава. Гневът и изумлението се бореха в него. И това да го чуе от Гарет Брин?

— Това не са приказки на отритнат любовник — заяви Брин. Лицето му беше сурово, обуздал беше всякакви чувства. Говореше съвсем тихо. — Мога да приема, че една жена може да загуби обичта си към един мъж и да я отдаде на друг. Да, на жената Мургейз мога да простя. Но на Мургейз кралицата? Тя предаде кралството на онази змия. Прати съюзниците си да бъдат надвити и пленени. Не беше с ума си. Понякога, когато ръката на един войник забере, се налага да се отреже, за да се спаси животът му. Радвам се на успеха на Елейн и ме боли, когато изричам тези думи. Но трябва да погребеш омразата си към ал-Тор. Не той беше проблемът. Майка ти беше.

Гавин стисна зъби. „Никога. Никога няма да простя на ал-Тор. Не и за това.“

— Виждам упоритостта в очите ти — каза Брин. — Толкова по-важно е да се върнеш в Андор. Ще видиш. Ако не вярваш на мен, попитай сестра си. Чуй тя какво ще ти каже за това.

Гавин кимна рязко. Стига с това. Забеляза напред мястото, където беше видял жената. Огледа отдалече редиците перачки, после тръгна към тях, като се провря между двама търговци, които продаваха яйца от вмирисани кафези, пълни с кокошки.

— Насам — подхвърли през рамо, може би твърде рязко.

Не се обърна да види дали Брин ще го последва. Скоро генералът го настигна, видимо недоволен, но закрачи редом до него. Тръгнаха по пълната с хора криволичеща уличка между облечени в бозавокафяво и сиво хора и скоро стигнаха до редицата жени, коленичили пред две дълги дървени корита. В другия край стояха мъже и наливаха вода в коритата, а жените изпираха дрехите в коритото със сапуна и след това ги изплакваха в другото. Нищо чудно, че земята наоколо бе кална. Но поне миришеше на сапун и на чистота.

Жените бяха запретнали ръкави над лактите и повечето си бъбреха разсеяно, докато търкаха прането в дървото на коритата. Всички бяха облечени в същите кафяви поли като онази, която беше видял на Айез Седай. Гавин отпусна небрежно ръка на меча си, докато ги оглеждаше отзад.

— Коя? — попита Брин.

— Един момент. — Бяха десетки. Наистина ли беше видял каквото си мислеше? Защо една Айез Седай щеше да е точно в този лагер преди всичко? Елайда едва ли щеше да прати Айез Седай да шпионира. Лицата им ги издаваха много лесно.

Но пък щом беше толкова лесно, защо не можеше да я види сега?

И тогава я видя. Беше една от малкото, които не бърбореха с другите. Беше на колене, с наведена глава, жълтата забрадка прикриваше лицето й, но няколко кичура светла коса се подаваха. Позата й беше толкова раболепна, че за малко щеше да я пропусне, но фигурата й изпъкваше. Беше пълничка, а забрадката беше единствената жълта в редицата.

Гавин закрачи покрай жените и спря до жълтата забрадка.

„Това е безумно. В цялата история никога не е имало Айез Седай, която да заеме такава раболепна поза.“

Брин спря до него. Гавин се наведе, за да види лицето на жената. Тя се присви още повече и затърка ризата, която переше, още по-енергично.

— Жено — каза Гавин. — Може ли да видя лицето ти?

Тя не реагира. Той вдигна очи към Брин. Генералът колебливо се пресегна и дръпна забрадката на жената.

Лицето й беше непогрешимо айезседайско, с онази набиваща се на очи липса на възраст. Жената продължи да търка ризата, без да вдига глава.

— Казах й аз, че няма да стане — обади се една едра мускулеста жена наблизо и стана. — Милейди, рекох й, ваша воля, не съм тая, дето ще откаже на такава като вас, но все някой ще ви забележи.

— Ти командваш перачките — рече Брин.

Едрата жена кимна уверено и рижите й къдрици се разлюляха.

— Да, генерале. — Обърна се към Айез Седай и приклекна в реверанс. — Лейди Тагрен, предупредих ви. Светлината да ме изгори, наистина ви предупредих. Ужасно съжалявам.

Жената, която нарекоха Тагрен, наведе глава. Сълзи ли бяха това — по страните й? Възможно ли беше изобщо? Какво ставаше тук?

— Милейди — промълви Брин и приклекна до нея. — Айез Седай ли сте? Ако сте и ми заповядате да напусна, ще го направя без повече въпроси.

Добър подход. Ако наистина беше Айез Седай, не можеше да лъже.

— Не съм Айез Седай — прошепна жената.

Брин вдигна очи към Гавин и се намръщи. Какво означаваше това? Една Айез Седай не можеше да лъже. Значи…

Жената промълви тихо:

— Казвам се Шемерин. Бях Айез Седай, някога. Но вече не. Не и след като… — Отново наведе очи. — Моля ви. Просто ме оставете да работя в срама си.

— Добре — каза Брин, но се поколеба. — Само че първо трябва да поговорите с някои Сестри в лагера. Ще ми откъснат ушите, ако не ви заведа да говорите с тях.

Шемерин въздъхна и стана.

— Хайде — обърна се Брин към Гавин. — Не се съмнявам, че ще искат да поговорят и с теб. По-добре да го приключим бързо.