Червеният корсар

XI глава

С напредването на деня изгледите да задуха силен морски бриз все повече се увеличаваха и когато вятърът постепенно се засили, се появиха и всички признаци, че търговският кораб от Бристол възнамерява да напусне пристанището. Отплаването на голям кораб беше много по-важно събитие в едно американско пристанище преди шейсет години, отколкото днес, когато често всяко пристанище посреща или отпраща двайсетина кораба за един-единствен ден. Макар и да се смятаха за жители на един от главните градове на колонията, добрите нюпортци не следяха раздвижването на борда на „Каролина“ с оня безразличен поглед, който е резултат на пресищане от гледки и от по-сериозни неща и с който с течение на времето могат да се наблюдават дори маневрите на цяла флотилия. Напротив, кейовете бяха претъпкани с хлапаци и изобщо зяпачи от всички въз расти. Даже мнозина от по-прилежните и трудолюбиви граждани отделяха от ценните си минути, които обикновено толкова скъпяха, и ги оставяха да текат, без да им държат сметка, но все пак не съвсем незабелязано, позволявайки любопитството да надделее над материалната изгода, и излизаха от дюкянчетата и работилничките си, за да се любуват на такова величествено зрелище като движението на кораб.

Но екипажът на „Каролина“ вършеше приготовленията си толкова бавно, че не един от пестеливите на време граждани загуби търпение. Мнозина от по-достопочтените зрители напуснаха кейовете, макар че също немалко останаха там, а вятърът все още издуваше едно-единствено платно на кораба, което вече посочихме. Вместо да удовлетвори желанието на стотици уморени зрители, гордият кораб се полюляваше на котвата, си, разклащан от всеки повей на вятъра, а носът му се въртеше ту надясно, ту наляво, подобно на буен жребец, който, с мъка възпиран от коняря, гризе юздата и едва сдържа на земята краката си, които след малко ще го понесат по хиподрума. След повече от един час необяснимо забавяне между навалицата плъпна слух, че се е случило нещастие, при което някаква важна личност от командния състав на кораба била сериозно ранена. Но този слух мина и замина и почти се забрави, когато от една носова амбразура на „Каролина“ лумна пламък, изви се и се вдигна облак дим, а след това се чу оръдеен изстрел. Уморените от чакане зрители на брега се раздвижиха, както става обикновено преди обявяването на някакво дългоочаквано събитие, но сега всички изглеждаха напълно уверени, че каквото и да се е случило, то няма да попречи на кораба да замине.

Уайлдър внимателно бе следил това забавяне, раздвижването на борда, а след това — сигнала за отплаване и нетърпението на тълпата. Прилепил се гърбом о изправената лапа на някаква бракувана котва на един кей, разположен малко встрани от оня, където бяха струпани повечето от зрителите, младият моряк цял час остана в тази поза, като едва попоглеждаше надясно или наляво. Когато гръмна оръдието, той се стресна, но не от нервния импулс, който накара стотина други да направят същото, а за да обгърне с поглед улиците, намиращи се в зрителното му поле. След този бърз и тревожен обзор веднага се облегна пак на котвата, но по блуждаещите очи и цялото изражение на лицето му всеки наблюдателен човек би разбрал, че младият моряк очаква с огромен интерес някакво събитие, което скоро ще настъпи. Но течеше минута след минута и спокойствието му постепенно се възвръщаше, лицето му се озари от доволна усмивка, а устните му се движеха като на човек, който изразява задоволството си, като говори сам на себе си.

Сред тези приятни мисли до ушите му стигна глъчка. Когато се обърна, видя на няколко ярда от себе си голяма група хора. Скоро между тях различи фигурите на мисис Уилис и Гъртруд, несъмнено облечени за скорошното си отпътуване.

Дори облак, засенчил слънцето, не би променил облика на земята така, както тази неочаквана гледка промени изражението на Уайлдър. Доскоро той бе вярвал сляпо в успеха на хитростта си, ласкаейки се с мисълта, че макар и твърде плитка, все пак тя е достатъчно умна, за да въздействува на боязливите и доверчиви жени; ала сега изведнъж самоувереността му рухваше и той виждаше надеждите си напълно разбити. Проклинайки яростно под нос вероломството на своя помощник, той се постара да се сгуши колкото може по-добре зад лапата на котвата, впил мрачно очи в кораба.

Компанията, която придружаваше пътничките до брега, подобно на всички други изпращачи на скъпи приятели беше мълчалива и неспокойна. Някои бъбреха бързо и нетърпеливо, сякаш искаха да ускорят самата раздяла, за която съжаляваха, а лицата на мълчаливите говореха достатъчно красноречиво. Уайлдър чуваше млади гласове, които изричаха нежни и сърдечни благопожелания и настояваха за обещания. На всичко това отвръщаше тъжният глас на Гъртруд, но самият Уайлдър упорито се въздържаше да хвърли поне бегъл поглед към разговарящите.

Най-после, когато на няколко фута от него зашумоляха стъпки, той се осмели да погледне бързо встрани. Очите му срещнаха очите на мисис Уилис. Познали се изведнъж, и дамата, и младият моряк трепнаха, но тя веднага се оборави и забеляза с възхитително хладнокръвие:

— Както виждате, сър, никакви банални опасности не могат да ни спрат да предприемем това, което вече сме решили.

— Надявам се, госпожо, че няма да има причина да се разкайвате за смелостта си.

Настъпи кратко мълчание. Мисис Уилис бе потънала в мъчително размишление. После, когато погледна назад, за да се увери, че никой не я подслушва, тя пристъпи една крачка към младежа и заговори дори по-тихо отпреди:

— Още не е късно. Подкрепете казаното от вас поне с най-незначителен довод и ще чакам друг кораб. Някакво глупаво предчувствие ме кара да вярвам, момко, макар разумът да ми подшушва, че по всяка вероятност просто си играете с нашите женски страхове.

— Да си играя ли! За такава работа не бих си играл с нито една жена, а още по-малко с вас!

— Чудно! Необяснимо за непознат човек! Разполагате ли с някакъв факт или довод, който да изтъкна пред приятелите на моята млада повереница?

— Вие вече ги знаете.

— Тогава, сър, против волята си съм принудена да смятам, че имате някакво основателно съображение да криете подбудите си — отвърна студено разочарованата и дори огорчена гувернантка. — От уважение към вас се надявам, че те са благородни. Благодаря ви за всичко, което сте направили с добри намерения, ако ли пък това, което ни казахте, е преследвало някаква друга цел, прощавам ви.

Те се разделиха със сдържаността на хора, чувствуващи, че помежду им съществува недоверие. Уайлдър пак се сви в скривалището си в горда поза и със сериозно, дори сурово изражение. Той обаче беше на такова място, че неволно чу по-голямата част от разговора, който се водеше в момента.

Както е редно в такъв случай, говореше главно мисис Де Лейси, повишавайки често глас и примесвайки мъдри съвети с мнения по специални въпроси така, че всички да й се възхищават, а в това отношение с нея не можеше да се мери никоя друга жена, която не е имала изключителното щастие да бъде близка довереница на адмирал.

— А сега, скъпа ми племеннице — заключи вдовицата на контраадмирала, след като изчерпи и дъха си, и запасите си от мъдрост в безброй заръки да пази здравето си, да пише често, да предаде точно думите на личното й послание до нейния брат, генерала, да стои в каютата си при буря, да следи необикновените гледки, които може да има щастието да съзерцава по пътя и, с една дума, по всички други въпроси, които може да възникнат при такава раздяла, — а сега, скъпа ми племеннице, те поверявам на могъщия океан и на един още по-могъщ — на тоя, който го е сътворил. Прогони от мислите си спомена на всичко чуто за недостатъците на „Кралска Каролина“, защото мнението на престарелия моряк, който е плавал с покойния адмирал, ме убеждава, че всички тия приказки се основават на грешка. („Подъл изменник!“ — промърмори Уайлдър. ) Кой се обади? — попита мисис Де Лейси, но като не получи отговор, продължи: — Като се разсъди по-трезво, мнението му съвпада с моето. Разбира се, престъпна небрежност е да се разчита на ватерщаги и ватервулинги за закрепването на бушприта, но както ми каза преди малко моят стар приятел, дори този пропуск може да се поправи, като се използват допълнителни въжета и бензели92. Аз написах бележка до капитана — Гъртруд, мила моя, старай се винаги да се обръщаш към капитана с „мистър Никълс“, защото само тия, които са получили офицерски чин с кралска заповед, имат право да се наричат „капитани“; това е почетна длъжност и трябва винаги да се отнасяме с уважение към нея, защото е фактически най-близка по чин до адмирал, — та написах бележка до капитана по този въпрос и той ще се погрижи да се поправи пропускът. И тъй, мила моя, бог да те благослови, пази се много, пиши ми винаги, когато имаш възможност, предай най-сърдечни поздрави на баща си и описвай най-подробно китовете.

Очите на достойната и добросърдечна вдовица бяха пълни със сълзи, а гласът й трепереше така естествено, че всички, които я слушаха, се трогнаха. Окончателната раздяла стана под впечатлението от тези нежни чувства и след по-малко от минута греблата на лодката, превозваща пътничките до кораба, вече пляскаха по водата. Уайлдър слушаше тези познати звуци с трескаво вълнение, което трудно би си обяснил. Леко докосване по лакътя внезапно го изтръгна от тези неприятни мисли. Той се обърна учуден към натрапника, който се оказа хлапак на петнайсетина години. Едва след като го огледа по-внимателно, разсеяният млад моряк разбра, че вижда отново пред себе си прислужника на Корсаря, вече представен в тези страници под името Родрик.

— Какво има? — попита той, когато учудването му от тази намеса понамаля.

— Наредено ми е да ви връча лично тия заповеди — бе отговорът.

— Заповеди ли! — повтори младият човек с презрително свити устни. — Трябва да се уважава властта, която разпраща разпорежданията си чрез такъв куриер.

— Тази власт винаги е доказвала, че е опасно да не й се подчиняват — отвърна сериозно момчето.

— Така ли! Значи трябва да се запозная незабавно със съдържанието на тия заповеди, за да не допусна фатална небрежност. Наредено ли ти е да чакаш за отговор?

Младият човек счупи печата и когато вдигна очи от бележката, видя, че куриерът вече е изчезнал. Разбирайки колко безполезно е да гони такъв бързоног бегач сред купищата дъски и греди, задръстващи кея и по-голямата част от близкия бряг, той разгъна писмото и прочете следното:

Подписът, съдържанието и стилът на това писмо не оставиха в Уайлдър ни най-малко съмнение, кой е авторът му. Като се огледа, той скочи в скифа и преди лодката с пътничките да бе стигнала до кораба, Уайлдъровата, плъзгайки се бързо по вълните, беше вече на половината път между него и брега. Размахвайки греблата със силни и умели ръце, скоро той се озова на палубата на кораба. Пробивайки си път между тълпата изпращачи от брега, която винаги задръства един заминаващ кораб, той се добра до оная негова част, където кръг от загрижени лица му подсказа, че там ще намери тия, които са най-заинтересовани от съдбата на кораба. До този момент той не бе успял дори да си поеме дъх, а камо ли да размисли с какви неочаквани рискове е съпроводено това начинание. Но вече беше късно да отстъпи, дори и да поискаше, или да се откаже от намерението си, без да предизвика опасни подозрения. Само за миг Уайлдър се окопити и запита:

— Със собственика на „Каролина“ ли имам честта да говоря?

— Корабът е нает от нашата фирма — отговори един сериозен, предпазлив и хитър на вид човек в облекло на богат, преуспяващ търговец.

— Чух, че имате нужда от опитен офицер.

— Опитните офицери са винаги добре дошли за собственик на ценен кораб — отвърна търговецът. — Смятам, че на „Каролина“ не липсват такива.

— Но чух, че имате спешна нужда от човек, който да замести временно командира ви.

— Ако командирът не беше в състояние да изпълнява задълженията си, наистина можеше да има такава нужда. Работа ли търсите?

— Дойдох да кандидатствувам за вакантната длъжност.

— По-благоразумно би било първо да се уверите дали действително има вакантна длъжност за попълване. Но щом сте дошли да искате командно място на такъв кораб, сигурно разполагате с достатъчно доказателства за способностите и годността си?

— Надявам се, че тези документи ще ви задоволят — каза Уайлдър, подавайки два незапечатани плика.

Докато четеше удостоверенията — защото именно това се намираше в пликовете, — проницателните очи на фрахтователя ту поглеждаха над очилата обекта на съдържанието им, ту пак се връщаха на документите, което показваше, че се мъчи от лично наблюдение да се увери в достоверността на написаното.

— Хм! Вие наистина имате отлични препоръки, млади господине, и то заслужаващи пълно доверие, тъй като са дадени от две толкова реномирани и процъфтяващи фирми като „Спригс, Богс и Туийд“ и „Хамър и Хакет“. По-богата и по-солидна фирма от първата не може да се намери в колониите на негово величество, а към втората изпитвам голямо уважение, макар завистници да говорят, че не се простирала според чергата си.

— Щом ги цените толкова високо, значи не е дръзко от моя страна да разчитам на благоразположението им?

— Ни най-малко, ни най-малко, мистър… ъ-ъ… — и надникна пак в едно от писмата, — да, мистър Уайлдър. В търговските работи не съществува нищо дръзко в едно честно предложение. Ако няма предложения за продажби и покупки, нашите стоки никога не ще могат да минават от едни в други ръце, сър, ха-ха-ха, и никога не ще ни носят печалба, нали разбирате, млади господине.

— Съгласен съм с вас, затова позволете ми да повторя предложението си.

— То е напълно почтено и разумно, но не можете да искате, мистър Уайлдър, да открием вакантно място специално за вас, макар че, трябва да се признае, имате отлични препоръки, солидни като репутацията на самите „Спригс, Богс и Туийд“… повтарям, не можем да открием вакантно място специално…

— Предполагах, че капитанът на кораба е толкова сериозно ранен…

— Ранен, но не сериозно — прекъсна го предпазливият фрахтовател, поглеждайки неколцина търговци и един-двама намиращи се наблизо слушатели, — вярно, ранен е, но не чак дотам, че да напусне кораба. Не, не, господа, хубавият кораб „Кралска Каролина“ ще тръгне отново на път както обикновено под командуването на стария опитен моряк Никълъс Никълс.

— В такъв случай, сър, съжалявам, че ви отнех толкова ценното ви сега време — каза Уайлдър, като се поклони с разочарован вид и направи крачка назад, сякаш се готвеше да си отиде.

— Не бързайте толкова… не бързайте толкова; да сключиш сделка, младежо, не е като да спуснеш платно от рея. Възможно е вашите услуги да ни се окажат полезни, макар и може би не на отговорната капитанска длъжност. Какво толкова ценно намирате в званието „капитан“?

— За мен званието не е толкова важно, аз държа повече на доверието и властта.

— Много разумен момък! — промърмори предпазливият търговец. — Пък и умее да различава същественото от несъщественото! Обаче един джентълмен с вашия характер и здрав разум трябва да знае, че възнаграждението винаги съответствува на официалното звание. Ако в случая действувах от свое име, всичко щеше да бъде съвсем другояче, но тъй като съм само посредник, длъжен съм да се съобразявам с интересите на собственика.

— Възнаграждението не е от значение — каза Уайлдър с пламенност, която можеше да му навреди, ако човекът, с когото преговаряше, не бе съсредоточил мислите си върху това, как по-евтино да му излезе наемането на младия моряк, защото, поставяйки си достойната цел пестене на средства, той проявяваше непреклонно упорство. — Аз търся служба.

— Щом е така, ще получите служба и ще се убедите, че не сме стиснати. Но не бива да очаквате аванс за рейс, който ще трае не повече от един месец, нито допълнителни възнаграждения за товарене, тъй като корабът вече е претъпкан до люковете, нито голяма заплата, защото ви вземаме само за да услужим на толкова достоен младеж и да зачетем препоръките на такава уважавана фирма като „Спригс, Богс и Туийд“; но ще видите, че сме щедри. Чакайте… кой ще ни гарантира, че вие сте именно лицето, посочено във фактур… извинете, препоръките?

— Нима самият факт, че притежавам тия писма, не доказва самоличността ми?

— Да, ако сме в мирно време, когато кралството не страда от война. Към тези документи би трябвало да има приложено описание на лицето, така както към сметка се прилага авизо. И понеже в случая поемаме известен риск, не се учудвайте, ако това се отрази на възнаграждението ви. Ние сме щедри — мисля, че нито една фирма в колониите не плаща по-добре от нас, — но сме и предпазливи.

— Вече ви казах, сър, че възнаграждението няма да попречи на нашата сделка.

— Добре. Приятно е да се върши работа на такива великодушни и благородни начала. И все пак не би било зле към писмата да има нотариален печат или описание на лицето. Това е подписът на Робърт Туийд; аз добре го познавам и бих се зарадвал, ако го видех под полица за десет хиляди лири стерлинги — разбира се, с надежден поръчител. Ала несигурността вреди на вашите парични интереси, момко, тъй като фактически ние ставаме гаранти, че сте посоченото лице.

— За да бъдете спокойни в това отношение, мистър Бейл — произнесе глас измежду малкия кръг слушатели, които с особен интерес следяха хода на преговорите, — мога да свидетелствувам — ако е необходимо, под клетва — за самоличността на този джентълмен.

Смаяният Уайлдър се обърна рязко да види кого от неговите познати съдбата бе изпречила на пътя му по такъв неочакван и може би толкова неприятен начин, и то на такова място в страната, където смяташе, че никой не го познава. За голямо свое учудване видя, че намесилият се в разговора е не друг, а съдържателят на „Ръждивата котва“. Честният Джо се бе изправил с най-невъзмутим вид и спокойно лице — така би стоял и пред далеч по-авторитетен съд — и чакаше как ще подействува уверението му върху колебаещия се фрахтовател.

— Е, вие сте подслонили този джентълмен за една нощ и можете да удостоверите, че се е държал прилично и е платил честно сметката си. Но на мен ми трябват документи, които да приложа към кореспонденцията си със собственика в метрополията.

— Не знам какво доказателство е нужно според вас за такава почтена компания — отвърна невъзмутимият кръчмар, вдигайки ръка с най-невинен вид, — но ако ви е достатъчна клетвената декларация на един ханджия, вие като длъжностно лице можете веднага да ми я продиктувате.

— Не аз, не аз, приятелю. Макар и да съм длъжностно лице, тази клетва ще бъде неофициална и без законна сила. Но какво знаете за въпросното лице?

— Че въпреки годините си е един от най-добрите моряци в колониите. Може да има и моряци с повече практика и по-голям опит — предполагам, че ще се намерят такива, — но що се отнася до енергичността, бдителността и благоразумието, трудно ще срещнете такъв като него, особено що се отнася до благоразумието.

— Значи сте напълно уверен, че това е лицето, упоменато в тия книжа?

Джоръм взе документите със същото възхитително хладнокръвие, което пазеше от самото начало, и се приготви да ги прочете с най-добросъвестно внимание. За да свърши тази важна работа, трябваше да си сложи очила (защото съдържателят на „Ръждивата котва“ беше вече на преклонна възраст), и Уайлдър си помисли, че в случая Джо служеше за поразителен пример как един покварен човек може да изглежда порядъчен, ако си придаде благопристоен вид.

— Всичко тук е чиста истина, мистър Бейл — продължи кръчмарят, като свали очилата си и върна книжата. — Само са забравили да споменат как е спасил „Веселата Нанси“ край нос Хатерас и как е прекарал „Пеги и Доли“ през Саванската плитчина без лоцман, и то при ураганен вятър от север и изток. Но аз, както ви е известно, на младини също съм плавал по море и често съм чувал да се говори между моряците за тия два случая, та знам колко му е било трудно. Аз съм заинтересуван от този кораб, съседе Бейл (защото, макар вие да сте богат, а аз — беден, все пак сме съседи), повтарям, заинтересуван съм от този кораб, защото той рядко напуща Нюпорт, без да остави нещо да подрънква в джоба ми, иначе нямаше да бъда днес тук да гледам как ще вдигне котва.

След тази реч кръчмарят даде звучно доказателство, че посещението му не е останало невъзнаградено — чрез звън, еднакво приятен както за неговите уши, така и за ушите на сребролюбивия търговец. Двамата достойни джентълмени се засмяха с пълно взаимно разбиране, като хора, които извличат огромна печалба от работата си с „Кралска Каролина“. Тогава търговецът даде знак на Уайлдър да се дръпнат настрана и след кратки допълнителни преговори условията за постъпване на младия моряк най-после бяха уточнени. Истинският капитан на кораба щеше да остане на борда и като гаранция, и за запазване на репутацията му, но откровено бе признато, че злополуката — чисто и просто счупен крак, който лекарите наместват в момента — вероятно ще го задържи в каютата му цял месец. През това време той не ще може да изпълнява задълженията си, тъй че нашият авантюрист ще трябва да поеме работата му. Уреждането на този въпрос отне още един час, след което фрахтователят напусна кораба, напълно доволен от благоразумието и пестеливостта, с които бе изпълнил дълга си към собственика. Обаче преди да се качи на лодката, с оглед да запази и собствените си интереси, той се възползва от случая да помоли кръчмаря, както е редно и законно, да потвърди с писмена клетвена декларация всичко, което знае лично за току-що постъпилия офицер. Честният Джоръм беше щедър на обещания, но тъй като сега, когато всичко бе завършило така благополучно, не смяташе за нужно да се излага на излишни рискове, съумя да се изплъзне от изпълнението им: след като помисли хубаво, той навярно разсъди, че това отстъпване от дадената дума се оправдава с пълната липса на сведения.

Излишно е да описваме суматохата, уреждането на някои почти забравени и следователно пропуснати въпроси, напомнянията за някои неизплатени дългове, благопожеланията, нарежданията да се изпълнят поръчки в някое далечно пристанище и всички ония объркани и наглед безбройни неща, които се струпват през последните десет минути преди отплаването на търговски кораб, особено ако той има щастието — или по-право нещастието — да е взел пътници. Някои хора напущат отплаващ кораб със същата неохота, с която се разделят с всеки друг надежден източник на доход — откъсват се от бордовете му вяло, както преситена пиявица напуща кървавия си пир.

Обикновеният моряк, чието внимание е разделено между заповедите на лоцмана и прощалните думи на близките, търчи във всички посоки, само не и накъдето трябва, и може би в този момент за пръв път в живота си като че ли не знае как да си служи с въжетата, с които толкова отдавна е свикнал да борави. Въпреки всички тези неприятни забавяния и обичайни спънки „Кралска Каролина“ най-после се отърва от своите посетители, с изключение на един, и Уайлдър можа да си позволи едничкото удоволствие, което само моряци са способни да оценят — пусти палуби и дисциплиниран екипаж.