На Дерек Фрай, приятел от старото училище.
„Щом стар крикет играч напусне играта,
кой знае дали ще дойде пак,
и онзи мид-он в далечината
дали е той или някой глупак,
или е Джеф, или е Джон, изпуснал топката
за пореден път,
или съм аз, или си ти…“
„Всяко училище е малка месомелачка.“
Благодарности
Още веднъж искам да благодаря от все сърце на многото хора — агенти, редактори, коректори, специалисти по маркетинг, печатари, книгопродавци и рекламни агенти — които се трудиха толкова много, за да може тази книга да стигне до рафтовете. Особено място на Почетната дъска е отредено на капитана на отбора Серафина Кларк, а също и на Брай Бъркман, на Дженифър Лутлън за мачовете на чужд терен, на Франческа Ливърсидж за редакторската й работа в училищния стенвестник и на Луиз Пейдж за добрата реклама на училището навън. Точки за Дома печели училищната секретарка Ан Рийв и ръководителят катедра по компютърни науки Марк Ричардс. Медал по изкуствата се присъжда още веднъж на Стюарт Хейгарт, наградата по френски печели (макар и в неблагоприятна година) Патрик Дженсън-Смит. Почетни значки се дават на Кевин и Анушка Харис, а титлата Мис Веселие се присъжда (за трета поредна година) на Кристофър Фаулър.
И накрая искрени благодарности на моите калпазани (казах ви, че ще стигнете далеч), на моя някогашен клас 3Х, на членовете на клуба и на всичките ми колеги от училище, твърде многобройни, за да ги изброявам. А онези от вас, които се страхуват, че могат да се видят на страниците на тази книга, ще уверя: няма ви вътре.