Учех финанси в УНСС и явно се справях доста добре със счетоводството, защото заработвах по няколко хилядарки като мадам на свободна практика.
От шест месеца се водех ивент мениджър на верига клубове из страната. С малката си спортна червена кола развозвах група приятелки по партита. Някои от тях бяха танцьорки, а други - неуспели манекенки от известна столична агенция. За пред хората бяха промоутърки, но три от тях се занимаваха главно с афтърпартитата.
Покрай едно бивше гадже завързах контакти с много богати и влиятелни мъже, които нямаха нищо против да подпомагат моите момичета срещу качествен секс.
Всичко ставаше много дискретно и бързо. За час работа аз и избраната мацка се прибирахме с доста прилична сума, деляхме 50 на 50. Аз като готин шеф нямах претенции към бакшишите от клиентите. Бях доволна, че съм си намерила своето място под слънцето, и изобщо не ме притесняваше, че е в продажбата на женска плът. Всичко ставаше доброволно и не изпитвах нито страх от ченгетата, нито пък вина към момичетата - всяка беше свободна да си тръгне, когато пожелае.
За няколко години така и не се случи някоя да се откаже. Харесваше им, а и парите си ги биваше.
Толкова се бях главозамаяла от изкарването на лесни пари, че съвсем изключих за мутрите, които можеха да ми създадат дълги здравословни проблеми. Мислех си, че съм застрахована от сблъсък с тези елементи, смятах, че те са останали някъде много назад във времето, че са замразени в средата на 90-те.
Една вечер получих странно телефонно обаждане. В слушалката чух млад мъжки глас, който ми определи час и място за среща. Отидох с един приятел, здраво момче, което беше отдало целия си живот на фитнес залите и анаболите. То имаше внушителен вид, но заешко сърчице.
Срещата с тайнствения мъж, облечен в памучен черен анцуг и шапка с козирка, беше кратка. Предупреди ме, че ако продължавам да практикувам лесния и доходоносен занаят, ще се разделя с хубавите си крака и ще дочакам старините си в инвалидна количка. Беше толкова директен и делови, че за минути останах безмълвна и дори не помня какво съм му отговорила.
След три дни отново се видях с въпросния господин. Платих глоба за шанаджийската си роля на сводница в размер на десет бона. Този човек не се шегуваше и ми даде ясно да разбера, че трябва да съм благодарна, че изобщо съм жива.
Аз бях изкарала достатъчно пари, за да избутам няколко месеца, но какво шях да правя после? Не исках да продавам тялото си, но не исках и да мизерствам. Мечтаех за собствен апартамент в центъра на София и на месец ме устройваха поне 5 хилядарки.
Никога досега не бях правила секс за пари и въпреки че работата на сводница ми идваше отръки, не си се представях като проститутка, пък макар и елитна. Нямах и ден трудов стаж. Трябваше да измисля бързо вариант, как да оцелея.
Едно от момичетата ми беше разказвало за щедрите бакшиши на известен бизнесмен от морето, когото аз намирах за доста симпатичен дяд-ка. Той беше забогатял през последните десетина година покрай бума на строителството. Построил няколко хотела и ресторанта на брега на морето, набързо се развел се с жена си и рязко го ударил на живот.
Годинките му малко скандализираха - 72. Преди да се качи в луксозния си апартамент с някое от моите момичета, вечеряхме дълго и разточително. Духовитостта му ме изумяваше. Всеки път разказваше различни истории от младостта си. Бил е спасител на плажа и сменял мацките всяка вечер. Истински полов атлет. Но сега, колкото и да искаше да се върне младостта, тялото не му го позволяваше. Кожата му беше съсухрена. Косата му беше отдавна побеляла, а той упорито отказваше да я подстриже. Аз го посъветвах няколко пъти да го направи: „Митко, ще изглеждаш много по-млад с нова прическа!“ - „Ти ми стани едно гадже, Мария, и ще видиш как бързо ще се подмладя“ беше редовният му отговор.
Сега бях изпаднала в доста неудобна позиция и щеше да е добре за мен да се разкарам малко от столицата. Тайно се надявах, че за месец тези упорити мутри ще ме забравят и аз отново ще мога да си шанаджийс-твам. Обадих се на дядо Митко, както любовно го наричахме с момичетата, и му казах, че искам да си почина малко в неговия хотел. Той само това чакаше.
Събрах в един куфар най-хубавите си рокли и обувки и изхвърчах към морето. Пет часа по-късно аз и Митко вечеряхме в ресторанта му. Беше накарал персонала да изкара маса на плажа, да запалят свещи във формата на сърце и да приготвят най-скъпата риба в заведението. На масата имаше огромен букет от бели рози и добре изстудено шампанско „Дом Периньон“ специално за мен. Митко искаше да ме впечатли и наистина успя.
През цялата вечер хващаше нежната ми бяла ръка с изящно лакирани червени нокти и от самия допир със сухата му старческа кожа настръхвах. Опитвах се да не мисля за това, което неизбежно щеше да последва - секс с мъж на годините на дядо ми. Нямах друг избор - не вярвах в любовта, а исках да се спася от мизерията и ключът към оцеляването ми беше връзката с дядо Митко.
Преди години мечтаех за слава и корици на списания, но след участието ми в няколко конкурса от ранга на тези, организирани от Митьо Пищова, разбрах: модният подиум не чака моята котешка походка.
С Митко вдигнахме последен тост за прекрасната среща и станахме от масата. По тесни и доста стръмни стълбички се изкачвахме към входа на хотела. През цялото време се притеснявах да не вземе да падне и да се гътне, че с него ще умре и последната ми надежда за хубав живот.
Той учтиво ме изпрати до моята стая, но дойде и очакваната покана да пийнем по още едно в неговия апартамент.
- Само ако имаш гледка към морето! - казах с усмивка аз и след секунди вече бяхме там.
Наля по чаша малцово уиски и още след първата глътка главата ми се замота. Усещането ми за погнуса се усилваше лавинообразно. Митко се приближи до мен и плъзна кокалестата си съсухрена ръка по бразилското ми дупе. Завря езика си в малкото ми ухо, повдигна роклята ми, а пръстите му вече търсеха дантелените ми бикини.
Не исках да се обръщам. Не бях сигурна че ще понеса гледката, но той каза, че иска да го целувам, и докато се завъртя, вече беше свалил панталоните си. Със затворени очи коленичих и започнах да му духам, но той така и не успя да го вдигне. Извини се с алкохола и предложи да легнем на леглото и да си пуснем филм. Единственото му желание беше да го галя с перо по гърба, докато заспи.
Тялото му носеше годините си едва-едва. Огледах го внимателно -страдаше от разширени вени и никога не беше махал и един косъм по себе си. Но не това беше големият проблем. Всичко беше в главата ми. Аз не исках да приема извратения сюжет, в който той искаше да правим секс, а на мен ми изглеждаше като гавра с труп.
Докато го галех, си мислех как моите момичета са издържали с него в леглото. На вечерята беше истински джентълмен, не ми позволи да си налея сама дори чаша вода, но когато затвори врата на спалнята, нещата вече изглеждаха прекалено извратени дори и за моето освободено съзнание.
Благодарих му за прекрасната вечер и му пожелах лека нощ, а той ми викна:
- Чакай, на масата има един плик. За теб е.
Кимнах и взех плика. Усетих, че вътре има много пари. Прибрах се в стаята си и нетърпеливо го отворих. Беше ми дал три хиляди лева. Прибрах ги грижливо в чантата си и влязох под душа. Не знам колко време съм откарала там, но по всяка вероятност не бяха по-малко от два часа. Търках кожата си, все едно искам да я сваля. Беше ме гнус от себе си, усещах се омърсена и тялом, и духом.
Толкова ли ниско бях паднала, че да се налага да спя с мъж, който всеки момент ще прави компания на дядо Зографски в небесните селения?!
Новата опаковка паста за зъби не ми стигна за да се избавя от вкуса на косматия му старчески член. Разкървавих венеца си, но не спрях да движа четката в устата си.
Легнах в леглото и заплаках. Не успях да заспя цяла нощ. Беше станало светло, а аз още не можех да повярвам какво съм направила. Събрах отново багажа си и тръгнах обратно за София, без дори да се сбогувам.
След няколко месеца разбрах, че дядо Митко е умрял от инфаркт, докато се опитвал да изчука някаква проститутка. В нощното му шкафче открили празна опаковка от хапчета за стимулиране на ерекцията.
За миг си се представих като злощастната проститутка, затворила очите му. От ужас повърнах.