Дневниците на една курва

Глава III За Джизъса, изневярата и греховете

Мразя, когато лицемерни и най-вече грозновати жени коментират ехидно, че манекенките и футболистите са си лика-прилика - богати, из-лъскани и глупави. Зад зле прикритата им завист прозират силни комплекси, самосъжаление и най-примитивна злоба. Докато те се правят, че харесват посредствените си връзки, аз се возех в най-скъпите коли и мачках чаршафите на най-красивите и богати мъже. Държа да отбележа, че властта и парите са невероятен афродизиак. Почти не ми се е случвало заможен мъж да ме разочарова в сексуален аспект.

Първата ми футболна забежка беше съвсем скоро след като пристигнах в София с вирнати нос и задник.

Един ден бях на маникюр и клюкарехме с момичетата в салона, ко-гато ми се обадиха от най-известната дискотека с предложение за работа. Намираше се на пъпа на София и беше най-модерното място да си намериш гадже или просто щур секс за една вечер. Не уточниха длъжността по телефона, чували от много места за мен и били сигурни, че съм подходяща. Подходяща за какво, така и не разбрах, докато важна-важна не отидох на среща.

Бях спортно облечена, без грим и с шапка, когато в късния следобед тръгнах натам. В главата ми бушуваха мисли по поредната ми креватна авантюра и не се вълнувах много-много от срещата. От входа ме удариха натрапчивата миризма на фалшив алкохол, вероятно изкаран от избата на Цар Киро, и евтиният парфюм на сервитьорките, вероятно „Рефан“. Тихо звучеше мазна чалга - вероятно някакъв остатъчен срам у чорбаджиите и персонала ги караше да се притесняват да надуят децибелите посред бял ден. Това беше времето, когато фолкпевиците се научиха да си скубят веждите и да не си горят косите с перхидрол, а тарифите им за бърза свирка в крайпътен хотел скочиха от блузка с щампа на черешки на няколко стотака. Преходът от кръчмарския кючек към лъскавия попфолк вече беше започнал.

През деня в един от храмовете на чалгата преди седем години светеха достатъчно лампи, че да ти се отще някога да стъпиш в този бардак. На тъмно и пияно всичко изглеждаше доста по-скъпо. Действителността беше сурова.

Намирах се в някаква отвратителна дупка с мръсен под, грозни похабени маси и очукани столове с протрита тапицерия. Шефът на дискотеката, около 35-годишен, ме чакаше на бара, за да проведе интервюто лично. Изглеждаше недоспал, пушеше цигара от цигара и нервно сърбаше кафе. Не беше нито грозен, нито красив - находчив селски тарикат с успешен бизнес според собствения си жалък хоризонт и малки бързи ръчички.

Десет секунди след началото на разговора започна да ми се повдига, но не от клубната атмосфера. Похотливите очи на собственика ме събличаха хищно и ме поднасяха към най-близкото сепаре. Чувствах се като в най-долнопробен порнофилм. Наум се успокоявах, че поне е млад.

- Търся хостеса, която да омагьосва хората! - изстреля той набързо и ми намигна свойски.

Звучеше като работа за мен - ако трябваше да разчитам на външния си вид, рядко нещо ми се опираше. Заплащането не беше кой знае колко голямо, 1000 лева, равно на една бутикова рокля или сумата, която бившият ми даваше за седмица. Там щях да бачкам три дни от седмицата от десет до два. Приех офертата повече от любопитство, отколкото от нужда. В началото наистина си мислех, че ще съм хостеса.

Още същата вечер започнах. Униформата беше моят сексапил - показах всичко, което имам: тънки и стройни крачета, големи напращели цици и бразилски задник, подканящ да го сграбчиш. Късата ми черна дантелена рокля приковаваше погледите и втвърдяваше главите на мъжете. Доста от тях познавах - някои вече бяха минали през леглото ми, други знаех от хотелите.

Оказа се, че тази работа ми идва отръки. Настанявах клиентите, дефилирайки грациозно между баровете. Обожавах изпиващите погледи на оборотни мацки като Ирен Онтева и Наталия Гуркова - толкова злоба и завист имаше в тях. В онези години те бяха сред най-вървежните, но въпреки това в мое лице виждаха жестока конкуренция, която КЗК няма как да санкционира и обяви за нелоялна.

Цялата настръхвах от удоволствие, като си помислех, че аз съм нощният им кошмар. Онтева, като по-непринудена, цялата трепереше от злоба, когато с грациозна стъпка и подкупваща усмивка минавах край нейната маса, докато по-обиграната Гуркова не даваше толкова явен вид на бушуващите в нея емоции. За да ги вбеся, умишлено театралничех, врът-кайки дупето си по-умело от депутат с пет мандата.

Мъжете ме черпеха с шампанско и ягоди и малко след полунощ погледът ми святкаше. Дебнех като хищник. Любимият ми номер беше да се целувам страстно с някой превъзбуден господин и да го оставям с подмокрени гащи. Толкова е хубаво да виждаш безпомощност в някого, който през деня управлява като звяр поне двеста души. А така заработвах и допълнителни пари - почти колкото заплатата ми.

Набутваха ми чисто нови петдесетачки в ръката, за да им уредя го-тини места в бара или да дебна да не ги изненада някоя малка парцалана, въобразила си след единия секс, че е тяхна титулярна любовница. Или пък гневна съпруга, научила за нощните похождения на законната си половинка. Любимите ми клиенти бързо станаха футболистите от „А“ група. „Левски“, ЦСКА, „Славия“, „Локо“ - не знаех кой къде играе, но нямаше и нужда, всички пиеха и се забавляваха еднакво. Мартин Камбуров и Дарко Тасевски бяха най-редовните и доста актуални сред девойките бръмчалки. Макар да няма разумна причина, дори Славчо Тошев си намираше винаги нещо сносно за чукане. Най-много обичах, когато нацио-налите бият и целият отбор „лъвчета“ се изсипваше в краката ми.

Знаех как да омайвам нахаканите и зализани футболисти, а и те не бяха от трудните. Поръчваха от най-скъпото уиски или руска водка. След първото бяха готови да вкарват голове, най-вече в моята врата. Най-на-пористо ме сваляше един дългокос сладур, когото наричаха Джизъса. По ръцете си имаше повече нарисувани икони, отколкото има на свода на „Св. Александър Невски“, а в интервютата си постоянно говореше за смирение и християнство. Явно искаше да му опростят натрупаните нощем грехове. А те наистина бяха сериозни!

Заливаше телефона ми с настойчиви есемеси. Обещаваше да ме направи неговата кралица, но короната ми се търкулваше на излизане от царския комплекс на „Околовръстното“. Посетихме го няколко пъти, след като свършвах с клубните си задължения. Колата на Джизъса лъщеше повече от косата му. Ароматът на кожата му ме влудяваше, исках да му се нахвърля още по пътя към комплекса. Усещането да съблазнявам толкова набожен мъж беше повече от възбуждащо. Сякаш прелъстяваш патриарх, но в обезкосменото тяло на здрав и чистокръвен жребец. Така и не разбрах поза ли беше цялата му философия, или наистина вярваше.

Носеха се слухове, че макар и религиозен, изневярата за него не е грях. Приятелката му затова го следеше като инспектор Инч Хай.

Джизъса ми звънеше от таен телефон. Казваше, че си го е купил, за да се чува с мен. Вечер, преди да се прибере вкъщи, го изключвал и го оставял в жабката на колата. Ако неговата заспеше по-рано, имаше шанс да ми прати горещ есемес за лека нощ, но условието беше никога да не пиша първа. Толкова много бях хлътнала, че се съгласявах с всичко. Исках го само за себе си и започнах да разказвам на приятелките си за футболната ми афера. Една вечер получих съобщение: „Всичко свърши. Не ме търси повече!“ Сигурно беше разбрал, че съм се раздрънкала за отношенията ни. Звъннах му, удари ми червена слушалка и така още около шестнадесет пъти. Исках да се разкая, че съм си отворила устата, но прошката не беше от ценностите, които благочестивият Джизъс изповядва.

Следващата седмица продължих с опита да се свържа с него, но напразно. Номерът, който имах, никога не се включи повече. Единственото, което ми остана от него, беше споменът за страстните нощи, бурните многократни оргазми, омачканите чаршафи и скъпото му червено италианско бельо.

Като изключим моята футболна драма, която умело излекувах с няколко бързи сексуални контакта, в бара нещата си вървяха по стария начин. Към края на смяната правех отчети в офиса - малка стая близо до тоалетните. Шефът ме дебнеше като проскубана хиена и точно когато си хващах чантата да си тръгна, ме дърпаше за косата и ме разкрачваше на дивана.

В началото правех опити да се съпротивлявам, но впоследствие се отказах. Всяка вечер поемах малкия му член за около седем минути. Неписано правило номер 1 по заведенията: ако не управителката, то хос-тесата намазва ласките на шефа. Той изпробваше всяка нова лично. Бях свикнала с това среднощно упражнение, но понякога ми беше досадно или бях твърде уморена.

Времето минаваше сравнително бързо и всичко вървеше нормално. Пияни богаташи идваха да мятат салфетки върху начервените си манекенки и да разливат скъпо уиски. Танцьорките ни упорито се надяваха да хванат някой балък за гушата, който да ги измъкне от мизерията и малката пишка на шефа. Чекнеха се по пет часа през нощта за 50 лева. А сега и бакшиши не капеха, защото нямаха право да напускат сцената.

Имах няколко скандала с пияни чичковци, които искаха да лижат задниците на момичета, но охраната се намеси и нещата се успокоиха. Шефът пребъркваше танцьорките всяка нощ - да не би случайно да е скрила някоя двадесетолевка. Не бях сигурна дали просто не си търсеше оправдание да им бърка по вагините. Но същото се случваше и с момчетата от циганския оркестър. Те бачкаха на процент от бакшишите и старателно бяха претърсвани по няколко пъти - завираха ги в офиса и ги събличаха чисто голи. Тази процедура щеше да е по-унизителна, ако имаха избор, ала перспективата да е уличен музикант край някой подлез не устройваше нито един от тия клети цигани.

Охраната работеше по правила, различни за всеки - в зависимост от дебелината на врата и портфейла. Някои от клиентите никога не бяха пре-бърквани за оръжие. Имаше гъзари, които влизаха, все едно са си вкъщи, и даже не се опитваха да скрият патлаците си, та да се изфукат пред еднодневните си гаджета, че те са толкова ВИП, че никой не смее нищо да им каже.

Един път се случи да си размахат пистолетите вътре, „баретите“ пристигнаха за три минути и обърнаха целия бар с краката нагоре. Къде ги заврях, само аз и един господ знаем. Носеше се слух, че патакламата е поръчка на конкуренцията, което обяснява светкавичната реакция на ченгетата. След лятната почивка сме им откраднали клиентите с ниски цени и китайски ремонт.

Една вечер на шефа му дойдоха важни гости, приятели от Турция. Представи ги като ценни бизнес партньори. Той побърза да ме представи като най-важния човек в екипа му. Историята ми замириса, а носът ми, дори да е обилно натъпкан с кокаин, никога не бърка. Турците ме гласяха за среднощни групови изпълнения. Потръпнах и дадох назад. Шефът ме стисна грубо за ръката и изсумтя в заглъхналите ми уши:

- Ще изпълняваш всяко тяхно желание, или си уволнена, пикло!

Не исках още да си тръгвам, харесвах работата си. Бях свикнала с малката му пишка и дори вече ми харесваше. Не харесвах гостите му обаче. Никак. Особено тези. Излъчваха отвратителна за мен миризма на ориенталски нерез - обилна пот, примесена с евтин одеколон. По късите им дебели пръсти имаше повече златни пръстени, отколкото по витрината на бижутерски магазин. Шкембета се подаваха и висяха от скъпите им ризи, а очите им шареха като на диви животни.

Отидох в тоалетната, изсипах дамската си чанта, отчаяно търсех самобръсначката си. Исках да симулирам, че ми е дошъл цикълът, но се чудех къде да се порежа. Шефът тропаше пред вратата и крещеше, че съм оставила гостите му сами, за каква съм се мислела.

Треперех от страх и отчаяние. Не исках да ходя при никакви турци. Аз не съм проститутка, повтарях си го. Отворих вратата и казах на шефа, че си тръгвам. Каквото било - било. Хвана ме за косата и ме задърпа към офиса. Не спираше да ми нарежда как веднага трябва да се върна на се-парето при гостите.

- Оправи си грима и заминавай! - кресна за последно.

Тръшна вратата и ме остави сама.

Знаех, че някъде тук държи машинката си за бръснене. С треперещите си ръце започнах нервно да я търся. Открих я и застанах пред огледалото. Обръснах половината си глава и омазах цялото си лице с червено червило, преди да се появя в сепарето.

В мига, в който ме видя, шефът ми извика охраната. Изхвърлиха ме от бара с краката напред. Загубих две години, докато косата ми порасне отново, но не загубих нещо по-важно. Достойнството все още ми беше скъпо. Чукат ме, когато аз искам.

Най-важната разлика между курвата и проститутката.