Дневниците на една курва

Глава XVI Пропадане и опит за възвишение

Клепачите ми тежат и този път не е от черния грим и огромните изкуствени мигли. Отварям очите си с мъка. Погледът ми е премрежен и глухо чувам женски глас:

- Вече е вън от опасност, ще се оправи.

Единственото, което си спомням, е щур купон в хотелски комплекс на „Околовръстното“. С приятели се бяхме запили от няколко дни. Празнувахме рожден ден, после имен ден, а накрая нямаше никакво значение. Едно „муле“ ни беше снабдило с толкова много мексиканска кока, че можехме да си направим цял замък от прах.

Но защо съм в болница? Какво ми се беше случило?

В устата ми имаше някаква тръба. Не изпитвах никаква болка. Чувствах се по-лека от облаче.

Не съм усетила как съм заспала.

Вече беше тъмно и в стаята нямаше никой. И тръбата я нямаше. Натиснах един бутон и дойде запъхтяна сестра. Исках да ми разкаже как съм попаднала на това гадно място. Веднага.

- Миличка, спокойно! - прошепна тя.

Каза да си почивам и да не мисля за случката. До ден щели да ме изпишат. Нямах телефон, никой не спеше на дивана срещу леглото ми.

Аз бях провинциалистката със сбъдната мечта. От петнадесет години живеех в София. Имах мезонет в най-тузарския квартал, спортен каб-риолет с шофьор. Работех като манекенка в най-елитната българска агенция, и то не като проститутка. Обичах да се чукам, но само за кеф.

Другият ми порок бяха наркотиците. Обожавах ги за разлика от гаджето ми, известен банкер в Ню Йорк, които ме заряза брутално. Би ми шута след поредния запой с колежки. Боби си беше тръгвал и друг път, но сега не вдигаше телефона от четири месеца. Не отговаряше и на мей-лите ми, които валяха като тропически дъжд към пощата му.

Меко е да се каже, че бях съсипана. Обичах го много. Наистина. Той беше идеалният мъж - висок около метър и осемдесет, с бяла кожа, кристални сини очи и ослепителна усмивка. Бистрият му ум ме караше да се разтапям.

Боби беше успешен човек по световните стандарти. Избягал преди дванадесет години от България, завършил магистратурата си в Кливланд и после заживял в Голямата ябълка. Познаваше на пръсти Ню Йорк, града, който никога, ама никога не спи. Исках постоянно да ми разказва за забързания живот в Ню Йорк. Бяха ми любими историите за борсата. Не пропусках да го имитирам как сутрин си облича безупречно изгладената бяла риза, мята едно черно сако и тръгва към метрото. Не че нямаше пари за лимузина - просто беше юпи и нямаше комплекси да се вози с всички в метрото. Това го караше да се чувства жив, да вкусва от истинския живот, да се усмихва на Ню Йорк и да е в перфектна спортна форма. Е, имаше и не толкова прозаична причина - просто беше по-бързо да се пътува с метрото.

А след това той ме сграбчваше и ме хвърляше на леглото. В главата му имаше място само за числа, пари и моите гърди. Сигурна съм, че той се влюби първо в тях, защото не спираше да ме кара да се снимам и да му пращам еротични фотографии. Колекционираше ги и често мастурбира-ше, докато ме гледа. Перфектен малък перверзник!

Бяхме заедно от две години и рядко се виждахме, защото той имаше право на десет седмици отпуска за цялата година. Използвахме ги рационално - зимата на ски в Куршавел и на море в Доминикана. Заради него си купих ски-екипировка и още на първата ваканция си счупих крака. Толкова много го обичах, че даже не можах да му се разсърдя.

Лятото си идваше и за месец в България и обикновено го прекарвахме на нашето море. По цял ден лежахме на плажа, не го пусках за секунда. Ревнувах го от въздуха, защото той беше моят въздух. Вечеряхме с шумни компании и аз винаги държах едната си ръка под масата. Боби имаше строг вид, но перверзното му подсъзнание не заспиваше за миг.

На мен така и не ми дадоха виза за Щатите и аз не успях да видя шикозния му апартамент в Манхатън. А и не изгарях от желание да подреждам чорапите му, той никога не помнеше къде ги е оставил, като ходехме на почивка.

Времето с него не ми стигаше. След всяка наша раздяла изпадах в депресия. Не исках да чуя за друг мъж, единствената ми утеха бяха водката, коката и приятелите ми. Не усещах как затъвам. Боби не понасяше алкохола и ми вдигаше луди скандали, щом разбереше за някой тридневен купон. Единствено силната любов помежду ни спасяваше връзката ни до деня, в който опиянена от литър мартини не му изпратих съобщение с текст „Сбогом“. И това беше краят.

Не отговори, не звънна, вече четири месеца. През това време аз положих огромни усилия да се саморазруша. Не се интересувах от работата си, нито от парите, които главоломно губех. Исках да не изтрезнявам.

И ето резултата - сега лежах в болница и даже не знаех какво ми се е случило.

На следващия ден ме изписаха. Не си усещах краката. Докторът ми обясни, че трябва да приключа с алкохола, иначе той ще приключи с мен. Черният ми дроб замалко да спре да функционира. За кокаин не трябвало дори да си помислям.

Прочетох в очите на лекаря истинско съжаление. За пръв път хетеросексуален мъж не ме гледаше с тайния помисъл „Ще ти съдера путката от чукане“, а с едва сдържано презрение, примесено с много малка капка съчувствие.

Качих се в едно такси, сложих скъпите си черни очила с огледални стъкла и се разплаках. Не можех да съсипя живота си за една любов, кол-кото и да беше силна тя. Бях стигнала дъното. Наистина.

Отключих входната врата и гледката вкъщи ме стъписа. Мивката в кухнята беше препълнена с коктейлни чаши. Засъхналото червено вино по тях ми напомни за кръвта, която бях видяла в коридора на болницата. Навсякъде вкъщи миришеше на цигари.

Усетих как ми се повдига и се затичах към банята. В усилието си да стигна по-бързо до тоалетната се подхлъзнах на използван презерватив. Седнах в душ-кабината, пуснах леденостудена вода и се разплаках.

Не си спомням колко време съм откарала в банята. Когато се погледнах в огледалото, не се познах. Очите ми бяха подути и червени, кожата ми беше посивяла, а зъбите - пожълтели. Ужасих се.

Отворих компютъра си и потърсих туристически агенции. Имах нужда да замина по най-бързия начин.

Видях оферта за Бали и след петнадесет минути вече бях организирала пътуването си. Купих си еднопосочен билет.

Единственото нещо, което взех със себе си, бяха голяма празна тетрадка и химикал. Исках да напиша нова история за своя живот.

Може би ще ви разкажа за нея в следващия си роман.

Вярвам, че ще оцелея.

И ще обърна нова страница в живота си. Дали?...

Калина Паскалева ДНЕВНИЦИТЕ НА ЕДНА КУРВА Редактор Милкана Савова Коректор Диляна Иванова Дизайн на корицата Тони Гинчев Предпечат Марина Георгиева Българска. Първо издание. Формат 60x90/16 Печатни коли 8 I8ВN 978-954-2962-19-9