Дневниците на една курва

Глава XIV Когато испанската любов си легна между нас

Сама съм както всяка неделна утрин през последната година и половина. Чувствам се прекрасно в малката си подредена спалня, но нещо липсва. Не мога да разбера какво точно.

До вчера тичах с 15-сантиметровите диорски токчета от бар на бар и пърхах с очи на богаташите. О, колко добра актриса бях! Лъжех много красиво, а пръстите ми сами пишеха любовни есемеси. Репертоарът ми бе толкова богат, че месеци наред можех да комуникирам с различни хора и да не се повторя дори за миг. Усещах в погледа на жените страх, че и техният мъж може да падне в моя капан. Беше забавно да причинявам болка, да усещам силата върху хората. Не ми бяха нужни и кой знае какви усилия. Отвътре ми идваше.

Всичко започна в една гореща юлска вечер... Вечерях с Петър, бив-шето гадже на вече бившата ми най-добра приятелка. Крояхме планове, откъде да намерим повече деца за детски футболен лагер. Веднага се сетих, че бих могла да помоля една голяма футболна легенда - в миналото пътищата ни се бяха пресекли, но за кратко. Не го бях чувала с години. Писах му в Скайпа и той светкавично ми отговори.

След две седмици вечеряхме. Изискан ресторант, свещи, вино - познатите клишета. Нямаше допир, не се целунахме дори, а залисани в разговори, докато стана светло. Колко се беше променил! Впечатли ме, въпреки че бях скептично настроена. Преди години ме дразнеше със самочувствието си. Факт е, че имаше право, но пък аз съм си Мария и също имаше с какво да се похваля. Ако не друго, поне с едни 50 разбити мъжки сърца.

След два дни той дойде до вкъщи и правихме секс. След месец всичко някак се намести. Той - в сърцето ми, аз - в ежедневието му. Не свършихме работата, за която го помолих, след време даже разбрах, че изрично е забранил на децата от неговата школа да се запишат в този детски лагер.

Лека-полека се вместих в неговия спортен календар. Научих какво е засада, корнер, дузпа, а той - какво е да заспиваш в прегръдките на жена, която те обича. Чаках го сутрин с кафе и сънени очи. Бях влюбена и щастлива. Обърнах гръб на всички и криех тази наша любов месеци наред. Не смеех да споделя колко съм щастлива от страх да не изгубя всичко.

Разбрах какво е някой да държи на теб и ти да бъдеш смисълът на деня му.

Една сутрин се събудих от странен есемес: „Добро утро, любов! Обичам те!“

И лампичката светна: нещо се е случило. Знам какво пишат мъжете на съпругите си, когато им изневеряват. Е, отворих компютъра и започнах да чета новини. В светския раздел на един от сайтовете видях папарашка снимка - моят мъж и неговата стара испанска любов пред ресторанта, в който обядвахме всеки ден.

Плаках часове наред. Не можех да приема, че вместо мен бе избрал тази приличаща на амортизиран травестит жена. На снимката ясно личаха несресаната й, с цвят на ръжда коса, изсушената й кожа и остарялата й рокля. Защо се беше върнал при нея, не знаеше ли колко ще ме заболи?

По обяд ми звънна и дойде до вкъщи, от вратата метна 500 лева - да си имам - и с тях си купи моето мълчание. Продадох се на дребно и замълчах. Не продумах и дума за снимката. Все едно не я бях видяла.

Дните минаваха бързо. Идваше всяка сутрин в 9, но вечер в 6 си тръгваше. Телепортираше се в онзи свят, за който аз не исках и да чуя: където мъжете пият бира пред телевизора, а жените досадно мърморят.

Когато той си тръгваше, си пусках едно българско сериалче и лека-полека синеок млад актьор нахлу в мислите и сънищата, ми.

Увита с шал и шапка, си купонясвах в дискотека, в която нямаше да срещна футболисти, първата изневяра ме потупа по рамото. Синеокият младеж и неговата тясна баня, озвучена от пиянските ритми на съквартирант, отключиха желанието ми да си отмъщавам. Типично в мой стил, повторих с младежа и на трезво, но детските му гърдички не бяха готови да ме понесат. Не вдигнах телефона повече, а моят мъж така и не разбра. Беше заминал в чужбина по работа и по случайност отново бе обядвал с испанската любов. Каква класика! Дали зад граница изневярата беше изневяра?

Пак си замълчах, но пред него. Шептях в ухото на млад телевизионен редактор колко силно го желая. Два месеца тъчах на двата стана, но изведнъж се изморих. И всичко свърши тъй, както бе започнало.

Но и днес, ако го видя в някой бар, аз знам къде ще свърши всичко -в устата, надълбоко.

Обичах моя мъж, но на Коледа си бях сама. Той открадна един час за мен - на крайпътна бензиностанция. Колко романтично! Зъзнеща от студ, облечена с най-хубавите си дрехи, пушех нервно цигара и го чаках. Преди години ме водеха на Карибите за Коледа, а днес чакам, потропвайки с ботушки, на бензиностанция.

Следващата изневяра не закъсня. Висок, здрав, красив боксьор. Шест месеца той заспиваше в моето легло. Тръгваше си в 7 сутринта, а в 9 идваше моят мъж.

Лятото дойде. Отседнах в апартамент на брега на морето и забравих за него. Чувах само шума на вълните и не се интересувах от нищо. Знаех, че краят е въпрос на време, и просто чаках подходящия момент. Вече не го обичах. Да съм втора цигулка не беше вече моята роля.

* * *

Чувах как всички говореха за мен и ме сочеха с пръст. Стъпвах тежко по плажа, докато не усетих, че ме следи поглед през скъпи маркови очила.

Бяхме перфектната двойка - сексапилни и арогантни, незаинтересу-вани от нищо по-различно от собствения кеф. И двамата обаче сме казали по едно „Обичам те“ на други двама, нищо неподозиращи в този момент. Бяхме прекалено еднакви, за да се случи любов. Искахме всичко сега и само за себе си. Не си говорехме, само се гледахме.

Тогава знаех, че този мъж ще ме отрови. И се предадох. Знаеше, че ще бъда пречка в живота му. Аз съм жена, на която не може да се вярва, жена, която те иска сега, в този момент, но утре ще иска друг.

Ваканцията свърши и двамата поехме по своя път. За мен той остана неизлекуван спомен, от който още ме побиват тръпки. За него бях поредна изневяра.

* * *

След този летен флирт се върнах коренно променена в София. Моят мъж усещаше разликата, но в началото се правеше на сляп. Толкова му беше спокойно около врата, че дори не му хрумваше, че мога да го зарежа. Парите, които ми даваше, също нямаха значение.

Исках всичко да свърши веднага.

Заминах за Турция, без да го попитам - нещо немислимо в нашите отношения дотогава. А там, на една прекрасна яхта, не спирах да мечтая за мъжа от плажа. Мъжът, който навярно дори не помнеше как се казвам.

Когато се прибрах, реших да дам още един шанс на връзката си. В прав текст попитах мъжа си дали ще ми направи дете. Категорично ми

отказа. Така приключи една изстрадана любов, пропита със силни страсти и безбройни изневери.

Ще прозвучи елементарно, но беше приятно да знаеш, че някой друг ще ти смени крушката в банята. Вярно, пращаше охранителя, който бе по-нисък и от мен, но... И колкото ми бе приятно да има на кого да приготвя сандвич, толкова ми беше досадно да го изчакам от поредната партия тенис. Дори не осъзнаваше какво беше за мен да го чакам пет часа, облечена в най-перверзното си бельо, в леглото, с поръчано суши и бутилка изстудено вино.

Когато ми отказа дете, с търпението и любовта ми се приключи от раз. А изневерите ни бяха толкова много, че отдавна и двамата им бяхме загубили бройката.

Раздялата беше облекчение и за двамата - той за пореден път щеше да опита да спаси брака си, а аз.

Аз не знаех накъде да тръгна.