Дневниците на една курва

Глава VI „Връзка“ с мамино синче

Сама себе си не можех да издържам, но има цяло съсловие, на което мога да докарвам прилични пари, и то редовно - папараците. Не аз бях толкова интересна, колкото кой е новият ми спонсор. Не беше трудно да се предположи, че и ден следене ще завърши със снимка, на която я престъпник, я бизнесмен ме вози, води на вечеря или ме придружава на влизане в поредния хотел за порция нощно чукане.

Новата им жертва беше нисък дебел чичко, женен от 26 години, с три капризни деца и бизнес за милиони. Виждахме се в един апартамент в Студентски град в четвъртък, в 5 следобед. Нито минута по-късно - непрекъснато повтаряше, че е немски възпитаник и обожава точността. Тя го направила милионер.

Срещите ни бяха два пъти в седмицата. Обичаше да го масажирам по стъпалата в продължение на около 48 минути, които ми се струваха 48 часа.

За сметка на това сексът беше кратък, 4 минути, на задна, за да не го гледам в очите, а той да се чувства като пълновластен господар. Сеансът струваше 1000 евро и един парфюм „Ла приери“.

Обичах го. Парфюма, естествено, не чичкото.

Пълна дискретност и пълно портмоне. Папараците обаче никога не спят - могат с дни да клечат в храстите срещу офиса ви, за да ви изловят как си тръгвате последни със секретарката посред нощ.

Гадините бяха успели да ме щракнат как чичото мазно опипва лявата ми гърда на влизане във входа. В резултат вече трети ден красях първите страници на всички жълти вестници. Чичото ми изпрати гневен есемес, от който разбрах, че никога повече не мога дори да му звънна. Бях съсипана. Не защото допуснах тази издънка - лоша реклама няма, - а защото губех свежи пари, изкарани сравнително лесно.

2000 евро от седмичния ми бюджет се равняваха на всекидневните ми антицелулитни масажи, разкошната ми коса при гея фризьор, таксата за фитнес и хонорара на личния ми инструктор. А това са услуги, от които не можех да се откажа.

Ясно, трябваше да търся нов стабилен приход, който да запълни бюджетния ми дефицит (сега разбирам, че не му е лесно на горкия Орешар-ски). И ако правителството може да попълни дупката в бюджета с поредното вдигне на акцизите, аз трябваше да вдигам полите, за да запълня моя.

Изтърках си пръстите от писане на есемеси на предишните ми спонсори. Но все удрях на камък. Всички отказваха да ме видят: „Много си модерна в момента. Звънни след три месеца, като те позабравят малко от вестниците!“ Болеше ме главата от мислене на схеми, откъде по дяволите да намеря свежи пари. Имах два варианта - или да остана при бивше гадже, или при една позната.

Качих се на автобуса и тръгнах към Плевен. Избрах мацката, вкара ми оферта, че имала организация за луди тридневни купони - с много алкохол и кокаин. Точно от това имах нужда - исках да забравя жалката си ситуация, а и бях сигурна, че тя ще ми намери нещо неангажиращо за чукане. Аз не съм само плеймейтка - имам и няколко ленти от морски конкурси, закачени на чисто новите ми силиконови цици. Еротичните списания от съседни страни ме заливаха с предложения за корици, но надменно отказвах. Беше ме страх, че ме гласят за проститутка, а и харесвах настоящата си професия - елитна златотърсачка. Една категория по-горе все пак.

Малко преди полунощ тръгнахме на обиколка из нощен Плевен. Изборът не беше много голям - един приличен бар и две компромисни дискотеки. Бях облякла най-тесните си дънки, кожено бюстие и ботушки, които струваха поне три средни заплати в обедняващия град. Русата ми, хваната в небрежен кок коса напомняше на Бриджит Бардо на младини, а яркочервените ми устни горяха за страстни нощни приключения.

След минути вече бях на дансинга с мохито в ръка. Няколко напомпани сладурчета ме обгрижваха постоянно. Един ми палеше цигара с провинциална нахаканост, друг се грижеше за музикалните ми желания, а трети - за пакетите кока. Загубих представа за времето. От самосъжа-ляващата се кифла сутринта нямаше и следа. Живеех в моя си приказка, в която в полунощ се превръщах в принцеса, а не обратното. Таблите с шотове не закъсняха, а мохитото бързо беше сменено от още по-силен коктейл. Към края нощта, точно преди погледът ми да загуби фокус, едно момче дойде при мен на бара. Носеше две текили.

- Красива си, искаш ли да идем някъде само двамата, че тука е много шумно? - чух шепот в ухото ми.

От безбройните линии кокаин езикът ми се беше вързал на панделка и дори не се опитах да му отговоря. Изпих питието и бръкнах в джоба му. Наслаждавах се на учудения му поглед, но вместо да проверя дали багажът в боксерките му си заслужава, извадих телефона му и набрах моя номер. С мимика му показах, че искам да се чуем утре. Обърнах се и с бавни движения се отправих към изхода на дискотеката с име на змия. Имах късмет, че не изпълзях до вратата като момичето пред мен. Като на каданс чувах група момчета да му се подиграват. В такива случаи съм благодарна на кокаина - ако не друго, поне мога да вървя в права линия.

На сутринта имах най-смразяващия махмурлук от доста време насам. Едвам успях да си отворя очите и да си погледна телефона - сладурчето от снощи ме канеше на обяд. Изпитвах остра нужда от гореща супа. С мъка си спомних името му, но всички го знаеха като Цуни-ми-го. Докато маскирах измореното си лице с безумно скъпия си фон дьо тен, разпитах мацката, в която бях отседнала, какъв му е случаят на тоя Цуни-ми-го.

- Готин е, баща му има много пари, май нещо с жито се занимава, страшен купонджия и си няма гадже. Все се върти покрай оборотни мац-ки, даже разправя наляво-надясно, че е спал с Преслава и Галена, ама не ми се вярва да са му пуснали. Иначе е голямо сладурче. Става за едно кръгче!

Май искаше да ме нареди на градския си приятел, но не се разколебах от офертата за обяд. Пред входа ме чакаше последен модел черен мерцедес. Отворих вратата и ме лъхна тузарски мъжки парфюм.

Цуни-ми-го се беше престарал в облеклото. Имаше толкова камъни по фланелката си, колкото аз нямах в кутийката си за бижута. Косата му беше къса, прилежно загладена с доста брилянтин. По пътя ме оглеждаше старателно, а аз все още бях кисела и не особено разговорчива. Маниерът му беше на типичното мамино синче - не спря да ми обяснява как му е омръзнало да плаща сметките на всички мърши - така в Плевен наричаха пройдохите и от двата пола.

Не че очаквах да ми говори за архитектура или литература, но все пак ниският му хоризонт ме накара мигом да го съжаля. Бил изморен от нощни забавления и си търсел момиче, с което да създаде семейство. Още като ме видял предишната вечер, разбрал, че между нас ще се получи нещо много хубаво и истинско.

Беше ми прекалено лошо още, за да си се представя изтупана в бяла рокля до плевенския кандидат, и продължих да слушам фантасмагориите на посредствения му ум. Когато малко се поосвестих, започнах да ко-кетнича и да му разказвам колко съм разочарована от мъжете и как търся спокойствие. С най-голямо удоволствие бих се устроила и в Плевен, стига да си намеря сносна работа и партньор, който да ме цени и разбира.

Цуни-ми-го едвам дочака да си изсърбам пилешката супа и ме поведе към колата с походка в стил „Великият Гетсби“, която в негово изпълнение мигом го превръщаше в карикатура а ла Митьо Пищова без шкембето. Искал да ми покаже нещо, важно обясни синковецът милионер.

Спряхме пред лъскава кооперация, гордо изпъчила се в самия центъра на града. Качихме се на последния етаж. Имаше само една врата -входът на бъдещия му апартамент. Моето набито око веднага го прецени - около 300 квадрата.

Сладурчето ме погледна с кървясалия си от предишната вечер поглед и ми прошепна:

- Искам ти да го обзаведеш и да бъдеш майка на моите деца!

Не знам от кой евтин романтичен филм, прожектиран в киното на плевенския мол, бе попил бутафорната фраза, но ми дрънна на тотално менте, произнасяно поне десет пъти на различни заблудени моми. Май още бях прекалено пияна или този вече си правеше много сериозен майтап с мен. Помолих го да ме закара при моята приятелка, а по пътя получих есемес от близък приятел. В Плевен новините се разпространяват още преди да се случили - Цуни-ми-го вече ме е минал според местните клюкарски агенции, чийто обхват беше стигнал чак до София, преди аз да успея да стигна до тоалетната.

Нямах търпение да се прибера и да разбера подробности около клюката.

- Ти знаеш ли защо му викат Цуни-ми-го на твоя хубавец? - попита ме мацката, когато се пльоснах на канапето, отегчена от срещата си с фалшивия герой. - Обича да целува, ама не момичета.

Смръщих вежди и отвърнах, че шегите за днес ми идват в повече.

Легендата за този плевенски мачо била, че свалял жената на не когото трябва и после му се наложило да духа на мъжа й за извинение. Не знам дали от погълнатото снощи количество алкохол, или от този пошъл слух, но рязко ми се повдигна.

Побързах да си оправя багажа и след час вече пътувах за София. Исках да се отърся от проблемите, а като че ли се насадих на нов, и то със силно провинциален вкус.

На следващата сутрин прочетох в криминалните хроники: „Колата на плевенския бизнесмен Цуни-ми-го изгоря.“ Това било много популярен начин за извънсъдебно разчистване на сметки в оня край. Местен льольо ти изсипва една туба бензин на капака на колата и драсва клечката срещу не повече от двеста лева. Замалко не изгоряло жилището на Цуни-ми-го, в което той чертаеше планове да сменям пълните памперси на децата му и да пълня чушки в изисканата кухня. В спалнята му пък били намерени камъни с горящи парцали.

А дали клюката, че Цуни-ми-го е новото ми гадже, не беше стигнала до бившия ми? Тази мисъл пробегна в главата ми, но бързо беше изместена от по-важната - кой да е новият ми спонсор.