Дневниците на една курва

Глава IV Как убиха Руснака пред очите ми

Решението да живея в София беше единственият ми избор, ако не исках на 21 години да родя дете от някой квартален тъпак, което цял живот да обвинявам за несбъднатите си мечти. Приюти ме една близка приятелка - Таня. Взе ме от автогарата с чисто нова кола и още на първия светофар ме предупреди, че не мога да остана дълго - скоро щяла да се прибере съквартирантка й. Била на Малдивите с един, за когото бях чела само в криминалните хроники.

С Таня се запознахме на едно парти, на което я придружаваше де-беловрато, но щедро момче. Тя работеше за една от най-елитните модни агенции в България. Преди няколко години взела автобуса от Видин и кацнала право в сърцето на столицата, въоръжена с прокъсана чанта, натъпкана с няколко евтини парцала и буркани с месо, както и с неистово желание да стане известна. На всяка цена!

Две години по-късно можеше да се каже, че е осъществила мечтата си. Нямаше дреха, която да струва по-малко от заплатата на майка й, учителка по математика в родния й град с 30-годишен стаж.

Таня имаше собствен апартамент, тризонет, обзаведен по последна дума на италианските дизайнери, и много лъскава, малка и компактна немска кола. Кутиите й за бижута бяха от бял мрамор и величествено се разполагаха на видно място пред огледалото в стил рококо. А вътре блестяха най-добрите й приятели, дори по-добри от мен - лъскавите диаманти.

Когато видя ококорената ми физиономия, побърза да ми поясни, че са подарък за рождения й ден от един депутатски син. Имали краткотрайни, но доста изгодно осребрени отношения. А депутатският син бил доста недодялан в леглото и не й трябвало повече от час, за да го задоволи напълно.

Завидях й на секундата. Не стига, че украсяваше кориците на половината списания в будката срещу входа, ами и тънеше в разкош а ла Мария-Антоанета.

След седмица съвместен живот ми направи впечатление, че всяка вечер пред блока я чакат различни коли.

Тя се подготвяше старателно преди всяка среща. Топ гримьорът на София - префърцунен гей, знаещ всички клюки на света - идваше да я рисува вкъщи точно в 18.00 ч. Не спираше да ни осведомява на коя манекенка й бил пораснал мустакът, коя не си е оскубала веждите, коя е скарана с хигиената, коя си е купила ментета и всякакви подобни глупости, които никого не интересуваха, но той се вълнуваше живо от всеки косъм, пораснал не на място по някоя известна персона. Докато изнасяше монолозите си, разперваше ръце, кокореше очи и клатеше глава. На момента си го представих как одумва Таня пред следващите клиенти.

За косата на видната манекенка се грижеше личната й коафьорка, с която се държеше малко по-добре, отколкото с робиня.

Реших, че и аз искам такъв живот, и бях готова да се разделя с всичко, което бях смятала за ценно досега. Диамантите, скъпите коли и армията от посредствени, но верни слуги ми се струваха доста по-привлекателни от всичко онова, което нашите са ми втълпявали.

Вярвах, че съм родена за модел, а още повече бях убедена, че ме чака световният подиум, който до този момент отчаяно се е нуждаел от грациозната ми походка.

Много скоро Таня ме заведе в офиса на агенцията. Злобна, грозна и кльощава жена с проскубана коса ме изгледа с досада, докато решаваше поредната кръстословица. Дъвчейки дъвка, нелюбезно ми каза да изчакам, защото шефът е в среща. След малко ми посочи с киселата си физиономия и пластмасовата химикалка вратата, зад която ме чакаше светлото ми бъдеще. А с устата си направи балонче от дъвката, което се пукна достатъчно силно. Срещу мен седеше дебел чичак с малки хитри очички и още по-малки ръчички. Коремът му беше толкова голям и разплут, че можеше да си пие уискито направо от него. Ако „Междузвездни войни“ не беше се появил няколко десетилетия по-рано, щях да се закълна, че това е прототипът на Джаба. Пушекът, виещ се от огромната му кубинска пура, ме разплака, но това не смути ни най-малко шишкавия неприятник. Погледът ми веднага се спря на стъклената маса, по която небрежно бяха разпилени пачки с евро, долари и съвсем малко левове.

Дебелакът се разпореди да седна на стола срещу него - мебел от масивно дърво и кожа, който сигурно струваше колкото гарсониерата, в която бях израснала. Караше я делово. Попита ме на колко години съм, как се казвам и откъде съм. След това ме накара да се изправя и с късите си космати пръстчета започна да ме мери - височина, бюст, талия, ханш. Не пропусна да ме опипа, сякаш това беше най-нормалното нещо, а като приключи, ме плесна звучно по задника. Метна ми сто долара и каза веднага да започна да ходя на фитнес. Клиентите харесвали кльощави, а аз съм имала корем и паласки.

- След няколко дни ще ти звънна за работа. Сега изчезвай, че съм зает. Да влиза следващата! - изстреля на един дъх самоходната планина от сланина. Излязох малко сконфузена. Това ли беше всичко? Толкова ли е лесно да станеш модел? Защо не ми даде подробности, какво ще снимам? Запалих цигара и гледах тъпо в нищото.

Едно момиче ме потупа по рамото:

- Първо през шефа ще минеш!

Тя изрече на глас това, което отказвах да призная пред себе си - току-що ме бяха одобрили за проститутка. Бях притеснена, но не и изплашена. И през ум не ми мина да откажа новата си работа. Толкова силно я желаех, че очевидното и за идиот бъдеще на компаньонка не ме ужаси.

Когато се прибрах вкъщи, Таня ме светна, че в агенцията има два вида работа. Чукане с богаташи, което е абсолютно доброволно и много доходоносно, и снимки и ревюта, което е за престиж и в помощ на първата работа. Колкото повече пишат за теб в лъскавите списания и колкото повече те показват по телевизията, ти се качва цената, която баровецът ще плати за теб. Така де, всеки иска да чука известно момиче.

Повечето мацки в агенцията предпочитали само първия вариант и избягвали да ходят по ревюта. Доста често си подливали вода пред клиентите. Всяка се натискала да има повече нощни ангажименти. А когато ставало въпрос за пътуване в чужбина, можели да стигнат и до бой. Тогава хонорарът е двоен, а и задължително намазваш по някой подарък.

Снимките в каталозите за бельо бяха най-доброто меню в столицата, истински пир от живата плът. Виждаш и поръчваш, все едно си в ресторант. Вместо сочна пържола на тепсия ти идва крехко младо момиче, сбогувало се завинаги с илюзията за любов.

Имаше определена бройка чували с пари, които агенцията трябваше да изкара от чукането на моделките. Личните срещи бяха табу. Вечеря с клиент без знанието на ментора също беше невъзможна. Хванат ли те, че ходиш, без да се отчиташ, те глобяват и лапаш пишки безплатно, а после се връщаш там, откъдето си дошла. А има и още по-лошо. Тръгваш по дискотеките и пак лапаш, но за едни цигари, линия кокаин и 10 лева, за да се прибереш с такси. И спираш да подбираш, защото животът ти и без това няма смисъл.

След два месеца в агенцията свикнах напълно с работата. През деня ходех на снимки, защото бях нова и трябваше бързо да ме пласират. Вечер различни господа идваха да ме взимат с лъскавите си коли - нямах право на претенции, клиентът беше избиран от ментора ми. Всякакви на цвят лимузини спираха в уречения час, аз се качвах на задната седалка, а много често - и върху собствениците им в движение.

Купих си цяло куфарче със сексиграчки и половин гардероб с кос-тюмчета - медицинска сестра, ученичка, полицайка, дори Червената шапчица, имах облекло за всеки извратеняк.

Клиентите бяха с различен вкус и от мен се очакваше да ги задоволявам напълно и безропотно. Аналният секс и тройките с приятелчета бяха най-търсени, освен стандартните упражнения. Водеха ме в най-скъпите ресторанти, после - в хотел, като плащаха абсолютно всичко. Най-често работех в един на „Симеоновско шосе“, известен като лачен ебалник в София. Персоналът беше доволен от редовните посещения и се отплаща-ше с дискретност.

Спях с депутати, дори министри, актьори, бизнесмени, футболисти. За тях нямаше нищо забранено в менюто, стига да си плащат. Често се виждах с известен телевизионен водещ, който си падаше единствено по оргии. Секс с по-малко от петима в стаята за него беше скучно и банално занимание. Хвалеше се, че е бил интимен с над пет хиляди души. „Абе, да му еба майката, изчукал съм един малък окръжен град“ - важно обобщи веднъж.

Прибирах се с пари, които обикновените хора изкарваха в най-добрия случай за месец. Отчитах се на мазния чичко, а за мен оставаше около една трета от, хм, изчуканото с честен труд. Купувах си най-скъпите дрехи, които имаше по магазините, и се чувствах истински щастлива. Имах всичко, за което мечтаех. Почти всеки месец отскачах с частния самолет на един от редовните си клиенти до Париж, а оттам се връщах с нова чанта „Луи Вюитон“.

Не мислех за нищо друго освен за пари, за много пари, исках да притежавам тонове банкноти. И мислено вече се молех да ми изпратят един от топ клиентите, известен с широките си пръсти.

От другите момичета в агенцията бях чувала за много щедър мафиот от руски произход, от когото трепереше цяла България. Единственото, което знаех за бизнеса му, беше, че преди години е имал застрахователна фирма. Той беше най-желаният клиент - взима те за малко, дава ти да си извадиш кокаин и да си шмъркаш пред него, накрая те благославя с космически бакшиши, поне хилядарка. Остане ли доволен, те търси всяка седмица.

Когато изгрях на модния небосклон, той вече се беше разделил със съпругата си и официално живееше с някаква малка красавица, бивша ле-коатлетка. За кратко тренирала с Ивет Лалова, но не била голяма надежда и бързо се преориентирала. Завързала си гащите, като родила на руския мафиот и едно дете.

Въпреки че беше стабилно обвързан с нея, аз не губех надежда и търсех всякакъв начин да го вкарам в почетния си списък с клиенти. Около месец посещавах най-модерното заведение на „Витошка“ - бях чула от колежките си, че той ходи редовно там. Да ме забележи се беше превърнало във фикс идея. И изпълних целта си.

Шефът ми ме прати при него една юлска вечер. Бързо се превърна в любимия ми клиент, а аз - в неговата любима играчка. Беше прикрит, много умен и нито веднъж не проговори за работата си, нито пък спомена името на някого от партньорите си. Единственото, което обсъждахме, беше позата, в която искаше да ме чука. Бях щастлива и от работата си с него, и от заплащането. Месеците минаваха, а аз все повече затъвах. Чувствах се добре и удовлетворена от живота си. Виждах се на кориците на всяко модно списание, хилех се тъпо в няколко телевизионни реклами, а Стивън Сегал беше питал за мен: или е искал да се снима с мен в следващия си филм, или да ме изчука - така и не разбрах. Очите ми светеха от задоволство.

До един ден. Събудих се с ужасен махмурлук - бях ходила по работа във Велинград с някакви автоджамбази, поливащи успешната кражба на десетина лимузини. Но вместо всеки да бъде с клиента си, се заформи луда оргия в спа центъра. В един момент загубих бройката на мъжете, с които се чуках. Беше ми хубаво, алкохолът се лееше в огромни количества, както и кокаинът. Исках само да се добера до София и да си получа парите. Имах нужда от поне седмица почивка. Бях толкова изтощена от последните месеци, че вече не се чувствах годна за употреба. Отвращавах се само от мисълта за свирка, дори зеленчуците, които ядях, имаха вкус на пениси, а това не беше в моя полза.

Влязох в офиса кисела. Гледах всички много лошо. Поредните пикли бяха дошли с автобуса от провинцията и мечти за осъществяване. Високи и слаби, с чисти бели кожи и, естествено, руси коси на вълни. Бяха красиви и невинни, на средна възраст около 15 години. Очите им ме изпиваха. Тези момичета неистово искаха да са като мен, да носят моите дрехи, да карат моята кола. Боготворяха ме и ми завиждаха едновременно. Крехки и глуповати, тези деца даваха душата си за короната на Мис България, без да знаят колко свирки и анални сношения струва тя.

Дадох си сметка, че за девет месеца от дете се бях изродила в скъпа секскукла. Марионетката на дебел и противен тип, който продаваше момичета като зеленчуци. Важно беше само дните да минават, но ето че моментът, в който вече не можех да се позная, изхабена и състарена само за няколко месеца, беше дошъл. Бях продала душата си за няколко чифта обувки „Лобутен“.

Излязох на улицата и запалих цигара. Исках да избягам от този кошмар, но ме беше страх от шефа.

Няколко изстрела ме върнаха в реалността. Чух писъци. Пред очите ми убиха любимия ми клиент - Руснака. Приех го като знак, че трябва да се откажа от бизнеса.

С днешна дата тази агенция не съществува, но съществуват много като нея. Има и девойки, които с хитрина овладяха сами занаята и не се нуждаят от сутеньор. Те смениха професията проститутка със златотър-сачка, а клиентът стана спонсор. Търсят го сами - в дискотеките, на стадионите, измежду собственици и мениджъри, в парламента...

Мъжките списания се превърнаха в каталог и мерило за женската красота. Тази на корицата е между 1000 и 2000 евро на нощ.

Конкурсите за красота действат по същата схема. Всяка нова лента вдига цената, всяка нова доза силикон - в гърдите или в устните - също. Спонсорите се надцакват кой има повече бройки и кой е платил по по-тънка лайстна, особено в период на криза.

Общото между проститутките преди години и сега е, че свършват по един и същ начин - гърлото им има вкус на различна сперма, а погледът е празен. Едно е сигурно - българският мъж винаги ще има пари за курви, наркотици и чалга.

А проститутките сами ще дойдат.