Домът на Ордена

Връщане и превъртане, връщане й превъртане. Цял ден — назад и напред. Одрейди сменяше един след друг направените с видеооко записи, като продължаваше да търси с несигурност и притеснение. Започна с оглед на Сцитал, последван от младия Тег и с Дънкан и Мурбела, след което дълго се взира през прозореца, обмисляйки последния отчет на Бурзмали от Лампадас.

Скоро ли биха могли да опитат с възстановяването на паметта на башара? Ще се подчинява ли един върнат от нищото гола?

Защо няма нито дума от равина? Да започнем ли Ехtremis Progresiva — Споделяне помежду си във възможно най-широки граници? Моралният ефект ще бъде унищожителен.

Над масата й продължаваше прожектирането на записите, докато помощниците и съветниците влизаха и излизаха. Необходими задължителни прекъсвания. Подпиши това, одобри друго. Да се намали ли мелинджът за тази група?…

Белонда бе на мястото си до масата. Преустановила питанията си какво търси Одрейди, тя само внимателно я наблюдаваше. Неотклонно и без дори намек за снизхождение.

Бяха спорили по въпроса дали нова популация на пясъчни твари в Разпръскването може да възроди зловредното влияние на Тирана. Оня безкраен сън във всяка върнала се като дух частица от червея продължаваше да тревожи Бел. Но самият брой на популациите бе доказателство, че с хилядолетната хватка върху съдбата им е приключено.

Преди известно време бе дошла и Тамалани, за да потърси някакъв документ от Белонда. Току-що въвела ново попълнение в архивните си материали, Бел се бе впуснала в поредната си филипика срещу промените, засягащи популационния процес на Сестринството — източването на ресурсите.

Одрейди гледаше през прозореца как мракът променя пейзажа. Ставаше все по-тъмно от вече почти непроницаемите припадащи сенки. Когато мракът заля всичко, виждаха се само далечните светлини на къщите из плантациите. Знаеше, че тези светлинки са били запалени много по-рано, но не я напускаше усещането, че са сътворени от нощта. От време на време някои примигваха, защото хората се движеха в жилищата си. Ако няма обитатели, светлините трябва да се гасят. Не прахосвай енергия.

Известно време примигващите отблясъци задържаха вниманието й. Вариант на стария въпрос за дърво, падащо в гората: има ли звук, ако никой не го е чул? Все пак Одрейди беше на страната на онези, които твърдяха, че вибрациите съществуват независимо от евентуалното им улавяне или пропускане от страна на някакъв сензор.

Дали секретните сензорни устройства не следят и нашето Разпръскване? Какви ли нови способности и изобретения се ползват от потомците на онези, които се разпръснаха първи?

Белонда си бе позволила достатъчно дълго мълчание:

— Дар, пращаш обезпокоителни сигнали от Дома на Ордена.

Одрейди прие без коментар изказването й.

— Каквото и да направиш, тълкува се като нерешителност.

Колко тъжно прозвуча гласът на Бел.

— Значими по сила групи обсъждат евентуалната ти смяна. Прокторите гласуват.

— Само прокторите ли?

— Дар, наистина ли оня ден си махнала с ръка на Праска и си й казала, че си струва да се живее?

— Да.

— Какви си ги свършила?

— Не свършила; продължавам да преоценявам. Още ли няма вест от Дортужла?

— Днес го повтори най-малко десет пъти! — Белонда посочи работната маса. — И продължаваш да се връщаш към последния отчет на Бурзмали от Лампадас. Пропуснали ли сме да видим нещо?

— Защо враговете ни овладяват и се закрепват бързо на Гамму? Кажи ми, ментате.

— Не разполагам с достатъчно данни и ти го знаеш!

— Бел, изготвеното от Бурзмали описание на събитията не е изгубило достойнствата си, а той не беше ментат. Казвам си: да, любимият ученик на своя башар, все пак. Разбираемо е, че показва качества, които е наследил от учителя си.

— Стига вече, Дар. Какво толкова намираш в неговия отчет?

— Попълва една празна картина. Не изцяло, но все пак е дразнещ начинът, по който продължава да се връща към Гамму. Голям брой икономически сили разполагат със силни връзки там. Защо враговете ни не отрязват тези нишки?

— Очевидно е, че са част от системата.

— Ами ако ние предприемем атака на Гамму с всички възможни средства?

— Никой не напира особено да се залавя с бизнес в размирна окръжаваща среда; Това ли намекваш?

— Отчасти.

— Навярно повечето от участващите в тази икономическа система биха поискали да се махнат. На друга планета, при друго раболепно население.

— И защо?

— Защото прогнозите им ще бъдат по-достоверни. Разбира се, ще им се наложи до засилят отбранителната си мощ.

— Бел, надушваната от нас тамошна връзка ще удвои напъните на заинтересованите да ни открият и унищожат.

— Несъмнено.

Лаконичният коментар на Белонда принуди Одрейди да пренасочи мислите си. Тя вдигна поглед към далечните планини със снежна тонзура14, проблясваща на звездната светлина. Оттам ли щяха да се появят нападателите?

Атаката на подобно подозрение би отслабила ефективността от работата на интелект от по-низш разряд. Но Одрейди нямаше нужда от Молитвата срещу страха, за да запази мислите си свежи. Разполагаше с по-проста формула.

Обърни се с лице към страховете си, или те ще ти се покатерят по гърба.

Подходът й бе директен. Най-ужасяващите неща на този свят идват от умовете на хората. Кошмарът (белият кон на бин-джезъритското унищожение) се появяваше както в митични, така и в действителни форми. Брадвата на ловуващата сянка може да поразява и разума, и плътта. Но от страховете, разяждащи ума, няма спасение.

Тогава ги посрещни с открито лице!

Срещу какво бе изправена в този мрак? Не срещу безликата преследваща я сянка с брадвата, нито пък падането в незнайната пропаст (и двете видими с помощта на собственото й късче дарба), а срещу съвсем реалните почитаеми мами и онези, които им помагаха, независимо какви бяха те.

Въпреки това не се осмелявам да използвам мъничката си дарба, за да видя очакващото ни напред, което може да ни посочи пътя. Рискувам да заключа бъдещето ни в непроменяща се форма. Муад’Диб и неговият син Тирана го сториха, така че после Лито II трябваше да потреби три хиляди и петстотин години, за да ни спасява.

Движещи се светлинки някъде по средата на разстоянието привлякоха вниманието й. Някои градинари бяха останали на работа до късно, за да доокастрят всичко в плодовите градини, сякаш намиращите се в тях дървета на почтена възраст щяха да живеят вечно. От вентилаторите се разнесе съвсем слаба миризма на дим от огньове, изгарящи отрезките от почистването. Градинарите в „Бин Джезърит“ бяха особено внимателни към подобни подробности. Никога не оставяй тук-там изсъхнали съчки, привличащи паразитите, които могат да ги ползват за трамплин към живите дървета. Чисто и подредено. Предварително планиране. Поддържай средата, която обитаваш. Настоящият миг е част от вечността.

Не разхвърляй сухи клони, така ли?

Сух клон ли бе Гамму?

— С какво толкова те привличат плодовите градини? — поиска да узнае Белонда.

Одрейди отговори, без да се обръща:

— Възстановяват силите ми.

Само преди две нощи се бе разхождала там в свежестта на хладното, почти студено време с лека мъглица ниско над земята. Краката й разбъркаха опадалите листа. Слаб мирис на смесена тор, ръсната от лек дъждец в по-защитените от студа ниски места. Почти приятна мочурлива миризма. Животът в обичайното си движение — дори сега. Голите клони над нея се очертаваха бездиханни на фона на звездната светлина. Потискащо все пак, в сравнение с пролетта или времето за прибиране на реколтата. Но красиво с постоянния си поток. Животът се бе стаил в очакване на собствения си вик за изначално познатото свещенодействие.

— Не те ли безпокои мисълта за прокторите? — попита Белонда.

— Бел, как ще гласуват те?

— Почти без превес към една от страните.

— Останалите ще ги последват ли?

— Следят със загриженост решенията ти. И последствията.

Бел бе майстор в предаването на информация с голям обем в няколко думи. Почти всички вземани в „Бин Джезърит“ решения преминаваха през тройна плетеница: Резултатност, Последствия и (най-важното) Кой Умее Да Изпълнява Заповеди. Делото и лицето се оглеждат и сравняват много грижливо и с изключително внимание към подробностите. Последното оказва много силно влияние върху Резултатността, което пък има обратна връзка с Последствията. Умела старша майка само за секунди може да намери необходимия път през плетеницата от възможни решения. Тогава Централата сякаш оживява. Очите блестят. Обикаля приказката „Направи го без колебание.“ Създава се доверие в помощниците, послушниците и другите ученици. А светите майки (особено прокторите) са в нетърпеливо очакване, за да сложат оценка на Последствията.

Одрейди каза — по-скоро на отражението си в прозореца, отколкото на Белонда:

— Дори старшата майка трябва да го раздава по-спокойно, включително и спрямо себе си.

— Но какво те смущава в подобна бъркотия?

— Бел, нима скоростта ти се струва малка?

Белонда се дръпна рязко назад на стола си, сякаш Одрейди я бе бутнала.

— Напоследък търпението се оказва особено трудно за постигане — продължи старшата майка. — Ала подборът на нужния момент винаги има влияние върху възможностите за избор.

— Какви са намеренията ти във връзка с нашия нов Тег? Длъжна си да отговориш на този въпрос!

— Бел, ако враговете ни напуснат Гамму, къде биха отишли?

— Там ли мислиш да ги удариш?

— Поне да ги сблъскам малко.

Белонда рече с по-мек тон:

— Опасно е да се налива масло в този огън.

— Трябва ни още един чип, за да продължим пазарлъка.

— Почитаемите мами не се пазарят!

— Но присъединилите се към тях го правят, струва ми се. Те биха ли се преместили на… Във Възела, да речем?

— Какво му е толкова интересно на Възела?

— Почитаемите мами се намират там в пълен състав. А любимият ни башар носеше в прекрасния си ментатски мозък досие-по-памет на мястото.

— Олелее… — изречено повече като въздишка, отколкото с членоразделни звуци.

Влезе Тамалани и остана права и мълчалива, докато Одрейди и Белонда погледнаха към нея.

— Прокторите подкрепят старшата майка. — Тамалани вдигна нагоре пръст с дълъг нокът. — С един глас!

Одрейди въздъхна:

— Кажи ни, Там, как гласува поздравената оня ден от мене с махване на ръка проктор Праска?

— За теб.

Одрейди се втренчи в Белонда с полуусмивка:

— Бел, пусни шпиони и агенти. Трябва да подтикнем преследвачите си към обща среща във Възела.

До сутринта тя ще има заключение за моя план.

Когато Белонда и Тамалани излязоха, мърморейки нещо една на друга със звучаща в гласовете им тревога, Одрейди също напусна работната стая по късия коридор, водещ до жилището й. По коридора патрулираха обичайните помощници и свети майки от състава на прислугата. Неколцина помощници й се усмихнаха. Аха, слухът за вота на прокторите бе стигнал и до тях! Още една криза бе преодоляна.

Премина през всекидневната до стаичката за спане, където се изпъна на походното легло, без да се съблича. Стаята бе окъпана в бледожълтата светлина на един светоглобус. Погледът й се плъзна по картата на пустинята и спря на картината на Ван Гог, поставена в защитна рамка и покритие, и окачена на стената откъм долната част на леглото й.

Селски къщи в Кордьовил.

По-хубава карта от онази, където се отбелязва разрастването на пустинята, помисли си тя. Помогни ми, Винсент, за да знам откъде идвам и какво все още мога да направя.

Днешният ден бе изцедил силите й. Безкрайно се бе уморила, намирайки се на място, където разумът се самоограничаваше в окръжности с малък радиус.

Отговорностите!

Те я притискаха и не й даваха мира, а Одрейди знаеше, че отприщва най-неприятното у себе си, когато задълженията не искат да свалят своята обсада. Принуждавана да изразходва енергия, само и само за да поддържа някакво подобие на спокойно поведение. Бел го видя. Бе влудяващо. Сестринството се оказа отрязано от всякаква възможност за излаз, притиснато в почти напълно безплодни действия.

Тя затвори очи и направи опит да изгради в себе си образ на командваща почитаема мама, към която може да се обърне. Възрастна и наситила се на власт… Жилеста, Силна; с онази заслепяваща бързина на движенията, която те изначално притежават. В съзнанието на Одрейди се появи търсеният силует, но без ясни очертания на лицето.

Изричайки безгласно думите си, тя се обърна към безликата почитаема мама.

„Никак не ни е лесно да ви оставим да продължавате със собствените си грешки. Това винаги е мъчително за учителите. Да, ние се възприемаме като учители. И обучаваме не толкова отделните личности, колкото човешкия род. Даваме уроци на всички. Ако виждаш в нас Тирана, права си.“

Появилият се мисловен образ не отговори.

Но как биха могли да преподават учители, които непрекъснато се крият? Бурзмали — мъртъв, голата Тег — в непознато количествено изражение. Одрейди долавяше невидими сили на напрежение, съсредоточаващи се в Дома на Ордена. Нищо чудно, че прокторите гласуваха. Сестринството бе омотано в паяжина. Нишките ги държаха здраво. А някъде из паяжината една безлика почитаема мама бе прилегнала, готова да се нахвърли.

Кралицата-паяк.

Присъствието й се долавяше от действията на нейните креатури. Нишка-капан в паяжината започва да трепери и преследвачите се нахвърлят върху оплетените жертви като безумни насилници, които не броят нито собствените си мъртъвци, нито избитите жертви.

Някой даваше заповеди за претърсването, а той не можеше да бъде друг, освен Кралицата-паяк.

Здравомислеща ли е по нашите стандарти? На какви ужасни мъки изпратих Дортужла!

Почитаемите мами се намираха отвъд мегаломанията. В сравнение с тях Тиранът приличаше на смеховито корсарче. Лито II поне бе знаел онова, с което в „Бин Джезърит“ винаги се съобразяваха: как да балансираш на ръба на меча, като отчиташ опасността от смъртоносно прерязване, когато се плъзнеш от заеманото място. Заплатената цена, за да се добереш до подобна власт. Почитаемите мами загърбваха неизбежната съдба, като удряха и посичаха безмилостно всичко около себе си, подобно на великан, обзет от пристъп на ужасна истерия.

Досега никой не бе съумял да им се противопостави успешно, така че те реагираха с убийствения бяс на дивите скандинавски воини. Залагайки на истерична реакция. Съзнателно.

Дали защото оставихме на Дюн своя башар и клетата му военна сила, обречени на самоубийствена отбрана? Никой не може да каже колко са почитаемите мами, убити от него. Както и от Бурзмали, намерил смъртта си на Лампадас. Преследвачите със сигурност бяха почувствали жилото му. Без да споменаваме подготвените от Айдахо мъжкари, които пратихме, за да предадат на мамите похватите на сексуалното поробване. Включително и на мъжки индивиди!

Достатъчно ли бе това за разпалването на подобен бяс? Навярно. Но какво би могло да се каже за приказките от Гамму? Наистина ли Тег е показал нови способности, хвърлили в ужас почитаемите мами?

Ако успеем да върнем спомените в паметта на нашия башар, ще се наложи да го следим отблизо. Може ли да го задържи един не-кораб? Наистина, каква бе причината за подобна реакция от страна на извратените някогашни свети майки? Те бяха жадни за кръв. Никога не носи лоши вести на хора като тях. Нямаше нищо чудно в лудешкото поведение и на техните креатури. Обзетият от страх овластен човек може като нищо да убие приносителя на лоши новини. Никога не предавай подобни вести. По-добре да умреш в боя.

Хората на Кралицата-паяк се оказаха отвъд обичайната безогледност. Много по-далече. Не можеше да стане дума за каквото и да е порицание. Все едно да сгълчиш крава, че пасе тревата. Добичето ще има пълното право да докаже правотата си, като те погледне с недоумяващ поглед: „Не очакваш ли от мен да правя точно това?“

След като знаехме вероятните последствия, защо ги подбудихме? Не сме от типа на човека, който удря с пръчка топчест сив предмет, за да разбере, че е гнездо на стършели. Ние знаем какво удряме.

Пред Сестринството се бе изправил враг, превърнал съзнателно истеричното насилие в своя политика: „Ще беснеем до дупка!“

А какво ще стане, ако почитаемите мами бъдат сполетени от мъчително поражение? В какво би се превърнала тяхната истерия?

Страхувам се от тази мисъл.

Ще се осмели ли Сестринството да подклажда разпаления вече огън?

Длъжни сме!

Кралицата-паяк ще удвои усилията си, за да намери Дома на Ордена. Насилието ще ескалира до още по-отвратителни прояви. А после? Почитаемите мами ще заподозрат ли всеки и всички в съчувствие към „Бин Джезърит“? Дали могат да се обърнат и срещу собствените си поддръжници? Нима са очаквали, че ще се озоват във вселена, в която липсва друг съзнателен живот? По-вероятно бе подобна мисъл въобще да не е стигала до мозъците им.

Как изглеждаш, Кралице-паяк? Как си свикнала да мислиш?

Мурбела каза, че не е познавала своята главнокомандваща, включително и заместниците й в Ордена Хорму. Ала в същото време бе направила подтикващо към размисъл описание на личните покои на една от заместник-главнокомандващите. Даващо впрочем немалка информация. Какво представлява домът на подобна личност? Кого допуска близо до себе си и кому споделя незначителните поучения на всекидневието?

Повечето от нас си подбират спътници и обстановка, в които виждат себе си като в огледало.

Мурбела разказа следното: „Една от личните й прислужници ме заведе в нейната зона за частно ползване. Изглежда бе решила да се изфука с правото си на достъп до светая светих. Общите помещения бяха чисти и подредени, но в личните стаи цареше пълна бъркотия — разхвърляни при събличане дрехи, отворени бурканчета с мазила, неоправено легло, засъхнала храна в чинии по пода… Попитах защо са оставили непочистена цялата тази каша. Тя ми каза, че това не влизало в кръга на нейните задължения. Натовареният със задачата бивал пускан в квартирата малко преди падането на нощта.“

Потайни вулгарни деяния.

Умът на подобна личност със сигурност съответства по подредба на обстановката в личните й покои.

Очите на Одрейди внезапно се отвориха. Насочи поглед към картината на Ван Гог. По мой избор. Така в дългия ход на човешката история се наслагваха напрежения, което не можеше да бъде сторено от Другите Памети: Винсент, ти ми пращаш послание. И благодарение на него аз няма да отрежа ухото си, нито пък ще додявам с безсмислени любовни писания на онези, които не държат на мен. Ето най-малкото, което мога да направя, за да ти докажа, уважението си.

Спалната стаичка притежаваше свой познат аромат — острата, налагаща се миризма на карамфил. Любимият на Одрейди мирис на цвете. Прислужниците имаха грижата да поддържат тук точно такъв ароматен фон. Тя отново затвори очи и мислите й мигновено се върнаха към Кралицата-паяк. Одрейди долови как промяната прибавя ново измерение в образа на безликата жена.

Мурбела каза, че почитаемата мама-командир трябва само да произнесе заповед, за да бъде изпълнено всичко, което е наредила.

„Всичко ли?“

Пленницата описа познати й примери — извратени сексуални партньори, огромни количества бонбони и други сладости, емоционални оргии, разпалени с изпълнения на извънмерно насилие.

„Винаги търсят възможно най-силните усещания.“ Донесенията на шпиони и агенти отразяваха точно разказаното с полувъзхита от страна на Мурбела.

„Всяка от тях казва, че именно те имат правото да управляват.“

Онези жени са продукт на еволюцията на една аристократична бюрокрация.

Много неща го потвърждаваха. Мурбела заговори за уроци по история, според които на почитаеми мами от по-ранно време се провеждали изследвания за начините, с чиято помощ биха могли да установят сексуално господство над поданиците си, „когато облагането с данъци се превърне в твърде голяма заплаха за управлението“.

Право да управляват ли?

Според Одрейди те дори не настояваха за такова право. Не. Чисто и просто твърдяха, че то изобщо не подлежи на обсъждане. Никога! Нито едно от взетите решения не е погрешно. Независимо от последствията. Подобно нещо просто не се е случвало…

Старшата майка се надигна в походното си легло, осъзнавайки, че е получила необходимото прозрение.

Никога не се стига до грешки.

За целта е нужна преголяма торба, пълна с липсващо осъзнаване на протичащото. Съвсем мъничко мислене, след което ти остава да се взираш във всеобщото безредие, дето сам си създал!

Ой, чудо!

Повика нощната прислуга — помощница от първо ниво — и поиска мелинджов чай, съдържащ опасен стимулант, който щеше да потисне настойчивите призиви на тялото за сън. Но на определена цена, разбира се.

Помощницата се поколеба, преди да изпълни нареждането. След малко се върна с голяма чаша върху поднос, от която се вдигаше пара.

Одрейди отдавна бе открила, че мелинджовият чай, приготвен с ледено студената вода в Дома на Ордена, има аромат, който определено бе проправил собствен път в съзнанието й. Сега горчивият стимулант и отне познатия освежителен вкус и сякаш загриза нейния ум. Думата не бива да стига до посветилите се на наблюдение. Безпокойство, безпокойство, безпокойство. Дали прокторите ще гласуват за пореден път?

Отпиваше на малки глътки, за да даде на стимуланта време да свърши работата си. Осъдената жена не приема последния обяд. Отпива от чая.

След известно време отмести празната чаша и се обади да й донесат топли дрехи:

— Ще се разходя из овощните градини.

Нощната прислуга не каза нито дума. Всички знаеха за честите й разходки там, дори по такова необичайно време.

След минути бе вече на тясната оградена пътека към любимата й плодова градина, осветявайки пъти си с минисветоглобус, привързан с къса връвчица към дясното рамо. Малко стадо от добитъка на Сестринството (с черна козина) се изравни с оградата до Одрейди и я загледа, докато тя преминаваше. Погледна влажните муцуни, вдъхна силната миризма на люцерна в парата, която излизаше при издишване от ноздрите им, и се спря. Кравите изглежда доловиха на свой ред мириса на феромона, нареждащ им да я приемат като стопанка. Отдръпнаха се и заядоха фуража, струпай от пастирите близо до оградата.

Одрейди им обърна гръб и погледна към голите дървета отвъд пасището. Минисветоглобусът хвърляше жълт кръг от светлина, подсилвайки зимното вкочаняване.

Малцина разбираха защо тукашното място я привлича. Не беше достатъчно да се каже, че така намира облекчение за разбунените си мисли. Дори през зимата, когато скрежът скриптеше под стъпалата й. Тази плодова градина бе заплатеното с болка затишие между бурите. Тя угаси минисветоглобуса и остави краката си сами да следват познатия път в тъмнината. От време на време поглеждаше нагоре към звездната светлина, на фона на която бяха очертани голи клони. Бури. Почувства как приближава още една, за която синоптиците нямаше как да разберат предварително. Бури пораждат бури. Бяс поражда бяс. Отмъщението поражда отмъщение. Войни пораждат войни.

Старият башар майсторски разкъсваше такива връзки, голата, дошъл от него, ще продължи ли да има таланта му?

Опасна игра, наистина.

Одрейди върна поглед към добитъка — движещо се черно петно и пара на фона на звездната светлина. Стадото се бе скупчило, за да запази максимално топлината, и тя чу познатия звук от преживяната, вече поета храна.

Трябва да се спусна на юг е пустинята. И там — лице в лице с Шийена. Пясъчните твари растат и разширяват територията си. Защо обаче ги няма червеите?

Заговори високо на добитъка, скупчил се до оградата:

— Яжте тревата си. Това е, което се очаква да правите.

Знаеше, че ако някой от шпиониращите вардияни-наблюдатели е уловил случайно тия думи, ще й се наложи да дава подробни обяснения.

Да, тази нощ прозрях сърцето на нашия враг. И наистина го съжалявам.