Домът на Ордена

Денят на завръщането на Дортужла не потръгна добре за Одрейди. Конференцията по оръжейни въпроси с Тег и Айдахо завърши без вземане на решение. Усещаше близостта на преследвача с брадвата през цялото време на срещата, което се отрази чувствително на реакциите й.

После дойде следобедното занимание с Мурбела — думи, думи, думи. Събеседничката й се оказа оплетена във философски въпроси. Същинско безизходно положение, ако изобщо можеше да се каже, че Одрейди се бе натъквала досега на нещо подобно. Вече бе ранна вечер и тя се намираше в най-крайната западна точка на площта с павирана настилка около Централата. Това бе едно от любимите й места, но стоящата до нея Белонда я лиши от очакваната наслада, скрита в спокойствието. Именно тук ги намери Шийена и попита:

— Вярно ли е, че си разрешила на Мурбела да се движи свободно из кораба?

— Втасахме я! — моментално реагира Белонда; явно това бе едно от нещата, от които тя най-много се боеше.

— Бел — отряза я старшата майка и посочи към обиколния пояс от овощни градини. — Онова малко възвишение ей там е мястото с посадени от мен дървета. Искам да се разпоредиш край тях да се издигне една скъпа прищявка — съградена така, както аз я желая. Става дума за белведере с решетъчна рамка, разбира се, както му е редът…

Сега вече нищо не можеше да спре Белонда. Одрейди рядко я бе виждала толкова ядосана. И колкото повече доводи хвърляше Бел, толкова по-непреклонна изглеждаше позицията на старшата.

— Искаш някаква… лудория, а? Прищявка в тази плодова градина? За какво още ще прахосваш насъщния ни? Лудория! Най-подходящата табела за друго от твоите…

По начало спорът бе глупав. И двете знаеха двайсетина думи по въпроса. Старшата майка не искаше да направи първа завой, а Бел рядко отстъпваше за каквото и да е. Дори когато Одрейди млъкна, тя продължи атаката си — вече в празно пространство. Накрая, когато предизвикалата спора изразходва цялата си енергия, каза:

— Бел, дължиш ми един великолепен обяд. Погрижи се да бъде най-доброто, на което си способна.

— Дължа ти аз!… — отново започна да пръска слюнки Белонда.

— Жертвоприношение в името на мира — спокойно поясни Одрейди. — Искам да бъде сервирано в моето белведере… Модната ми прищявка.

Когато Шийена се разсмя, Белонда се видя принудена да се присъедини, макар и с ледена отсянка. Много дълго помнеше кога е била сконфузвана.

— Всички ще го видят и ще възкликнат: „Забелязвате ли с какво доверие се ползва старшата света майка!#“ — рече Шийена.

— А, значи го искаш от морални подбуди! — Белонда явно бе стигнала до етап, при който би приела почти всяко обяснение.

Погледът на Одрейди огря младата жена. Милa моя малка умнице! Шийена не само бе престанала да дразни Бел, но се стараеше и да подсилва чувството й за самоуважение. Светата майка го знаеше, разбира се, така че оставаше неизбежният бин-джезъритски въпрос: Защо?

Доловила подозрението, Шийена каза:

— Спорът ни е свързан с Майлс и Дънкан. Ако питате мен, направо ми се повръща от него.

— Дар, само ако можех наистина да знам какво вършиш! — обади се Белонда.

— О, Бел, енергията си има свои пътеки!

— Какво искаш да кажеш? — прозвуча доволно стреснато.

— Те ще ни намерят, Бел. И знам как ще стане.

Белонда буквално зяпна.

— Ние робуваме на навиците си — рече Одрейди. — Роби сме на енергиите, които създаваме. А могат ли робите да бъдат свободни? Бел, ти познаваш проблема не по-зле от мен.

Този път Белонда действително бе поставена в затруднено положение.

Одрейди се загледа в нея.

Гордост. Това виждаше, взирайки се в сестрите си и местата, където те попадаха. Достойнството бе само маска. Не истинска смиреност. Вместо това имаше видимо съгласие — уникален бин-джезъритски модел, който звучеше като предупредителен клаксон в едно общество, запознато добре с голямата опасност от моделно мислене.

Шийена бе объркана.

— Навици ли?

— Да, те винаги те преследват. Същината на личността, която съградиш в представите си, ще върви по петите ти. Дух, бродещ наоколо в търсене на тялото… Ние се пристрастяваме към собственото аз, което създаваме. И ставаме роби на сътвореното от нас. Пристрастили сме се към почитаемите мами, както и те — към нас!

— Още нещо от проклетия ти романтизъм! — почти изкрещя Белонда.

— Да, романтичка съм, и то по същия начин, по който беше Тирана. Той можеше сам да изостри чувствителността си към вече заложената форма на своето творение. Аз пък съм чувствителна към неговия капан-прозрение.

О, колко наблизо бе преследвачът и колко дълбока бе ямата.

Белонда съхрани остротата на бойния си дух:

— Казваш, че знаеш как ще ни намерят?

— Нужно е само да си дадат сметка за собствените си навици… Какво има?

От покрития пасаж зад Белонда се бе появила помощница със съобщение.

— Старша майко, за светата майка Дортужла е. Майка Финтил я заведе до апартамента за пристигащи. Ще е тук след по-малко от час.

— Доведете я в работната ми стая! — Одрейди погледна влязлата с отнесен поглед. — Каза ли нещо?

— Майка Дортужла е болна — изрече помощницата.

Болна ли? Колко необичайно е това за света майка.

— Запазено право на преценка — отзова се Белонда като ментат и в същото време като враг на романтизма и неистовото въображение.

— Тамалани да се качи като наблюдател — нареди Одрейди. Дортужла влезе накуцвайки, подпряла се на бастун и подкрепяна от Финтил и Стреги. В очите й имаше твърдост, както и усещане за мигновена преценка на обстановката. Бе отметнала качулката на робата и открила тъмната си коса, опъстрена с кафявото на слонова кост от античността; когато заговори, в гласа й ясно се долови умора.

— Постъпих така, както нареди, старша майко — каза тя, след като Финтил и Стреги излязоха; после седна без покана в стола-люлка до Белонда, преди да отправи къси погледи към Шийена и Тамалани вляво, за да закове накрая твърдо очите си в Одрейди. — Ще се срещнат с теб в Свързващия възел. Мислят, че идеята за избора на мястото е тяхна, но там се намира и Кралицата-паяк!

— Кога? — попита Шийена.

— Искат да бъде след сто стандартни дни, считано от настоящия момент. Мога да бъда по-точна, ако пожелаеш.

— Защо толкова късно? — запита Одрейди.

— За моето лично мнение ли питаш? Ще използват времето, за да подсилят защитните системи на Възела.

— А гаранции? — дойде от страна на Там, стегнато, както винаги.

— Дортужла, какво става с теб? — възкликна Одрейди, стъписана от слабостта на треперещата пред нея жена.

— Правиха си опити… Но не това е важното. Основното са условията. Ето същността им: обещават ти безопасно пристигане и напускане на Възела. Не го вярвай. Позволява ти се малка свита от прислужници, не повече от пет. Предполага се, че ще убият всички твои придружители…

— Да не би да очакват от мен да им поднеса покорството на „Бин Джезърит“? — За първи път гласът на Одрейди прозвуча ледено, тъй като думите на пристигналата разбудиха привидението на пълна капитулация.

— Това бе примамката.

— А сестрите, които тръгнаха с теб? — попита Шийена. Светата майка се чукна по челото с познатия жест на Сестринството:

— Тук са. Взехме общо решение за наказание на почитаемите мами.

— Мъртви? — Одрейди с мъка извади думата иззад устните си.

— Правиха опити да ме принудят да се приобщя към тях. „Нали виждаш, ще убием следващата, ако не приемеш.“ Тогава им казах да убият всинца ни, за да свърши всичко, но и да забравят за среща със старшата света майка. Не го приеха, докато не останаха без заложници.

— С всяка от тях ли Сподели? — попита Тамалани.

Съвсем нормалната загриженост на Там, наближила собствената си смърт.

— Да, под претекст, че искам да бъда сигурна за гибелта им. Струва си обаче да знаете всичко. Онези жени са същинска гротеска! Разполагат с футари в клетки. Телата на сестрите ми бяха хвърлени там и футарите ги изядоха. Кралицата-паяк (подходящо име!) ме накара да гледам тази сцена.

— Отвратително! — обади се Белонда.

Дортужла въздъхна:

— Естествено, те не знаят, че в Другите Памети има и по-страшни гледки.

— Постарали са се да минеш отвъд прага на чувствителността си — рече Одрейди. — Много са глупави. Бяха ли изненадани, когато ти не реагира според очакванията им?

— Разочаровани и направо огорчени, бих казала. Според мен са виждали и други да постъпват по същия начин. Рекох им, че този способ за получаване на информация е не по-лош от всеки друг. И май успях силно да ги огорча.

— Канибализъм, значи — промърмори Тамалани.

— Само привидно — възрази Дортужла. — Футарите определено не са човешки същества. Просто опитомени диви животни.

— Нямаше ли ги дресьорите им? — попита Одрейди.

— Не видях нито един. Футарите обаче наистина могат да говорят. Те казват „Яде!“, преди да започнат да се хранят и се подиграват на почитаемите мами, оказали се наоколо: „Ти гладна?“ Подобни неща… Много по-интересно е онова, което става, след като се наситят.

Дортужла получи пристъп на кашлица.

— Опитаха и с някакви отрови — изрече на пресекулки тя. — Глупави жени!

След като дишането й се нормализира, продължи:

— Един от тях дойде до преградните железа на клетката след техния, хм, банкет… Съществото погледна Кралицата-паяк и издаде някакъв особен звук — нещо средно между писък, ръмжене и фучене. Никога не бях чувала нищо подобно. Вледеняващо! Почитаемите мами в помещението се смръзнаха по местата си и мога да се закълна, че ужасно се уплашиха.

Шийена докосна ръката на Дортужла:

— Както хищникът стъписва жертвата си и тя остава неподвижна, нали?

— Без съмнение. Звукът имаше характеристика на Гласа. Футарите изглеждаха изненадани, че не са ми подействали.

— А реакцията на почитаемите мами? — запита Белонда; за един ментат бе напълно в реда на нещата да поиска такова сведение.

— Възцари се обща суматоха, когато говорът им се върна. Много от тях настоятелно призоваваха височайшата почитаема мама да унищожи футарите. Обаче нейното разбиране по въпроса бе самата спокойна противоположност: „Твърде ценни са живи.“

— Знак на надежда — рече Тамалани.

Одрейди погледна към Белонда с думите:

— Ще наредя на Стреги да доведе тук башара. Възразяваш ли?

Белонда демонстрира съгласие с кратко кимване. Всички знаеха, че трябва да се хванат на играта, въпреки съображенията си за намеренията на Тег.

Одрейди каза на Дортужла:

— Искам те в апартамента за мои лични гости. Ще пратим лекари-Сук. Поръчай онова, от което имаш нужда и се приготви за среща на Съвета в пълен състав. Ти си мой специален съветник.

Дортужла се прозя, изправяйки се с мъка на краката си:

— Не съм спала почти петнайсет дни, а ще имам нужда и от по-специална храна.

— Шийена, погрижи се и доведи тук лекарите-Сук. Тамалани, ти остани с башара и Стреги. Искам редовни доклади. Той сигурно ще настоява да отиде в централната база на войските, за да поеме лично командването. Предостави му комуникационна линия с Дънкан. Нищо не бива да им пречи.

— Трябва ли да съм при Тег? — поинтересува се Тамалани.

— Ще си като пиявица с него. Дори Стреги не бива да го придружава, без ти да знаеш. Той иска Дънкан за учител по оръжейно майсторство. Увери се, че е съгласен със задържането на Айдахо в не-кораба. Белонда, пълен приоритет за всяко искане на Дънкан, свързано с данни по оръжейни въпроси. Някакви коментари?

Липсваха. Да, имаше достатъчно мисли и съображения за последствията, но решителното поведение на Одрейди явно зарази останалите.

Когато седна обратно на мястото си, старшата майка затвори очи и почака тишината да и каже, че е сама. Разбира се, видеоочите продължаваха да наблюдават.

Знаят, че съм уморена. Може ли някой да не е при тези обстоятелства? Още три сестри, убити от ония чудовища! Башарът! Трябва да почувстват удара на нашия камшик, за да научат веднъж завинаги урока си!

Отвори очи едва когато чу, че Стреги пристига с Тег. Помощницата го въведе, хванала го за ръка, но нещо в двамата говореше, че това не е голям човек, водещ дете. Движенията на Тег подсказваха, че по-скоро той е позволил на Стреги да има такова отношение към него. Трябва да е предупредена, за да внимава.

Тег отиде до един от столовете, който се намираше до прозореца точно под бюста на Ченои. Случаен избор на позиция?

— Старша майко, искаш ли да остана? — Стреги пусна ръката на момчето и се премести по-близо до вратата.

— Седни ей там до Тамалани. Слушай и не ни прекъсвай. Трябва да знаеш какво ще се иска от теб.

Тег се набра заднешком и седна на стола, зает допреди малко от Дортужла, преди да каже:

— Предполагам, че сме на военен съвет.

Да, истински възрастен, макар и с детски глас.

— Все още не съм поискала плана ти — напомни му Одрейди.

— Добре. За неочакваните действия е потребно повече време, така че може и да не ви съобщя намеренията си, преди да дойде часът за действие.

— Наблюдавах ви с Дънкан. Защо проявяваш интерес към кораби от Разпръскването?

— Корабите за превоз на дълги разстояния се отличават по външния си вид. Видях ги из равнините на Гамму.

Тег се облегна назад, оставяйки им време да осмислят добре думите му, видимо зарадван от оживлението, обзело Одрейди. Решения! Без дълги дебати. Сегашната атмосфера бе благодатна за неговите потребности. Не бива да разбират докъде стигат възможностите ми. Още не.

— Ще предприемеш ли лъжлива атака?

Белонда влезе през вратата тъкмо когато Одрейди задаваше въпроса, така че докато сядаше, успя да изръмжи възражението си:

— Невъзможно! Те имат определени разпознавателни кодове и секретна сигнализация за…

— Бел, нека аз решавам тези въпроси, или ме снемете от командния пост.

— Това е мнение на Съвета! — каза Белонда. — Нямаш…

— Способности на ментат ли? — Той я погледна право в лицето с познатото изражение на башара.

Светата майка предпочете да замълчи.

— Не бива да се поставя под въпрос моята лоялност! Ако сте решили да отслабвате влиянието ми, сменете ме!

— Нека се изкаже — обади се Там. — Днес не е първият Съвет, на който башарът сяда като равен с нас.

Белонда сведе брадичката си с около милиметър.

Тег се обърна към Одрейди:

— Избягването на военните действия е въпрос на проява на интелигентност от събрано многообразие и интелектуална мощ.

Хвърля обратно в лицето ни нашето двуличие! Веднага разпозна ментата в гласа му. Очевидно и Белонда го бе чула. Интелигентност и разузнаване в двоякото им значение21. Без него воденето на война нерядко се възприема като нещастен случай.

Башарът седеше смълчан, оставяйки присъстващите да се пържат в соса на собствените си исторически наблюдения. Подтикът към конфликт стига далеч по-дълбоко от съзнанието. Тиранът е бил прав. Човешкият род постъпва като „единого звяра“. Силите, привеждащи в действие огромното животно-колектив, водят обратно до племенните дни и дори отвъд тях.

Размеси вените.

Разшири lebensraum22 за носителите на твоето потомство.

Трупай енергията на останалите: събирай роби, ратаи, слуги, купувачи, работници… Термините често са взаимозаменяеми.

Одрейди разбираше какво прави той. Погълнатото от Сестринството познание го превръщаше в уникален ментат-башар. При него това се бе превърнало в инстинкт. Жаждата за поглъщане на енергия бе истинската причина за насилието на войната. Представяна като „лакомия, страх, че други ще отмъкнат събраното от теб, жажда за власт“ и т.н., и т.н. в дълги и безплодни анализи. Одрейди го бе чувала дори от Белонда, която очевидно не можеше да преглътне с лекота, че някакъв си подчинен ще им припомня онова, което те вече знаеха.

— Тиранът го е разбирал — рече Тег. — Преди време Дънкан го цитира: „Войната е поведение, което се корени още в отделната клетка от първичния океан. Изяждай всичко, което се докосва до теб, или то ще те изяде.“

— А ти какво предлагаш? — обади се Белонда с възможно най-хапливия си тон.

— Заблуждаваща маневра на Гамму, последвана от удар по базата им в Свързващия възел. За целта обаче са ни потребни наблюдения от първа ръка. — Той погледна многозначително към Одрейди.

Знае! — просветна мисълта в съзнанието й.

— Мислиш ли, че проучванията ти на Свързващия възел като база на Сдружението все още са точни? — не се предаваше Белонда.

— Едва ли са имали време да променят много от това, което съм събрал тук. — Тег почука челото си, пародирайки по странен начин жеста на Сестринството.

— Englobement23 — каза Одрейди.

Белонда остро я погледна:

— Но цената!

— Да изгубиш всичко е по-скъпо! — напомни й момчето.

— Сензорите на Огънатото пространство не трябва да са много големи. — Явно Одрейди вече мислеше за детайлите. — Дънкан ще ги заложи така, че при контакт да предизвикат Холцмановия ефект.

— Експлозиите ще са видими и ще ни посочат траекторията. — Тег остана на мястото си и се загледа в стената зад нея. Дали ще го приемат? Не се осмели да ги сплаши отново с друга проява на уникалната си дарба. Ех, ако Бел знаеше, че може да вижда не-кораби!

— Направи го — каза Одрейди. — Ти си оня, който командва. Възползвай се.

От Другите Памети пристигна ясното усещане за енергично подхилване на Тараза:

Дай му свобода на действие! Ето как съм спечелила репутацията си!

— Още нещо — обади се Белонда, като погледна към Одрейди. — Ти ли ще шпионираш за него?

— Кой друг може да влезе там и да излъчи видяното?

— Всички възможни начини и средства за предаване ще бъдат контролирани!

— Дори излъчването до нашия не-кораб, че не сме разкрити?

— В него има кодирано послание — каза Тег. — Дънкан е разработил шифър, за чието разчитане са необходими месеци, но и двамата не вярваме, че изобщо ще открият присъствието му.

— Умопомрачително — измърмори Белонда.

— На Гамму срещнах почитаема мама-военачалник — продължи Тег. — Не ги бива много, когато нещата опрат до онези необходими малки подробности. Според мен са прекалено самоуверени.

Белонда се вторачи в него и башарът й отговори със същото, само че с невинни детски очи.

— Забравете за здравия разум, о, влизащи тук — изрецитира той.

— Вървете си, всички до един! — разпореди се Одрейди. — Достатъчно работа имате. А ти, Майлс…

Момчето вече се бе смъкнало от стола, но остана с вид, който убедително говореше, че винаги е чакал майка му да каже нещо важно.

— Лудостта на драматичните събития, които войната винаги усилва, ли имаше предвид?

— А какво друго? Сигурно не си помислила, че го казах във връзка със Сестринството!

— Дънкан понякога се включва в тази игра.

— Никак не ми се иска да прихванем лудостта на почитаемите мами — сериозно заяви Тег. — Знаеш, че е заразителна.

— Те направиха опит да установят контрол над половия инстинкт — напомни му Одрейди. — Това май винаги убягва от вниманието ти.

— Неудържимо безумие — съгласи се той и се облегна на масата, чиято повърхност бе съвсем малко под брадичката му. — Трябва да има нещо, което притегля обратно тези жени. Дънкан е прав: те го търсят и същевременно бягат от него.

— Разполагаш с деветдесет стандартни дни, за да бъдеш готов — каза старшата майка. — И нито ден повече.