Домът на Ордена

Мурбела навлезе в период на несъгласувани до нелепост събития. Първоначално се подразни от многоликата визия на собствения си живот. Виждаше причината в хаотичните преживявания на Свързващия възел, породили бъркотия от непосредствено налагащи се потребности, от които нямаше да се освободи дори след връщането си в Дома на Ордена.

Предупреждавах те, Дар. Не бива да го отричаш. Казвах ти, че ще превърнат победата в поражение. И виж каква каша изсипа в скута ми! Направо имах късмет, че можах да спася и толкова.

Този присъщ й вътрешен протест винаги я потапяше в събития, натрупването на които я бе издигнало до днешната страховита известност.

Какво друго можех да сторя?

В паметта й се появи Стреги, срината до вратата от безкръвна смърт. Сцената бе препредадена в не-кораба като някакво измислено драматично събитие. Окантовката на изображението от дъгообразния пулт в командния център бе засилила илюзията, че в действителност нищо не се е случило. Че действащите лица ей сега ще станат, за да се поклонят. Автоматично включващите се тихо жужащи видеоочи на Тег не пропускаха нито един детайл, преди някой да ги изключи.

Излъчената картина, подобна на призрачно вечерно сияние, не я напускаше: в гнездото на хищните почитаеми мами. Тег лежи проснат на пода, а Одрейди, сякаш изпаднала в шок, не може да откъсне погледа си от току-що станалото…

Високи гласове на протест посрещнаха декларацията на Мурбела, че ще заповяда наземна атака. Прокторите не пожелаха да отстъпят, докато тя не изложи в подробности планираната от Одрейди игра, след което попита:

„Пълен погром ли искате?“

Одрейди Отвътре спечели спора. Дар, нали бе готова предварително? Твоят план!

Прокторите казаха:

„Остава Шийена.“

После качиха Мурбела на помощен кораб-лихтер и я изпратиха сама на Свързващия възел.

Макар че тя предаде идентификационния си код преди да пристигне, на космодрума не липсваха доволно неприятни моменти.

Взвод въоръжени почитаеми мами я пресрещна, когато слезе от спомагателния кораб до пушеща яма. Димът разнасяше миризма на непознати експлозиви.

Където е бил унищожен лихтерът на старшата майка.

Командир на взвода бе възрастна почитаема мама със зацапана червена роба, липсваща част от отличителни знаци и съдрано място под лявото рамо. Приличаше на изсушен гущер, запазил отровата си и готов да хапе, но захранван от вече стихващия гняв като от почти изтощен акумулатор. Разрошена коса с цвета на току-що изкопан джинджифилов корен. В нея действително имаше демон. Мурбела го зърна как наднича иззад опръскалите с оранжево очи.

Независимо от попълнения взвод, застанал плътно зад гърба на възрастната жена, двете се гледаха лице в лице, сякаш бяха сами в подножието на стълбичката, спускаща се от лихтера, подобни на внимателно душещи животни, всяко от които се опитва да прецени големината на опасността.

Мурбела следеше внимателно почитаемата мама. Гущерът можеше да стрелне връхчето на езика си, за да определи вкуса на въздуха или да изпусне малко от парата на емоционалното напрежение. Ала тя не бе сторила нито едното, нито другото, слисана от току-що чутото:

— Казвам се Мурбела. Бях пленена от „Бин Джезърит“ на Гамму. Посветена съм в култа на Хорму.

— Защо носиш роба на вещиците? — бе незабавният въпрос на предводителката, която заедно с взвода си явно беше готова да я унищожи на мига.

— Научих всичко, с което те разполагат, за да дам цялото съкровище на познанието им на своите сестри.

Старата жена се вгледа в нея отблизо и отсъди:

— Да, познавам природата ти. Ти си една от Рок, от онези, които избрахме за операцията на Гамму. Но… не си могла да изминеш целия път в този малък кораб!

— Избягах от един от техните не-кораби.

— Знаеш ли къде е гнездото им?

— Да.

Широка усмивка цъфна по устните на възрастната почитаема мама:

— Охо! Май си цяло съкровище. Как успя да избягаш?

— Нужно ли е да питаш?

Жената оцени по достойнство отговора, който не казваше нищо. Ала Мурбела успя да прочете мислите по лицето й, защото за нея те бяха като изрисувани:

Онези, които взехме от Рок, до една са смъртоносно обучени. Могат да убиват с ръце, крака и която и да е друга движеща с част на тялото. Всяка от тях трябва да носи знак с надпис: „Опасна до смърт“.

Мурбела се отдалечи от помощния кораб, без да скрива жилавата и мускулеста грациозност на движенията си.

Сестри, бързина и мускулна маса. Внимавайте.

Неколцина любопитни от взвода минаха напред. Думите в техните въпроси говореха за типичните уподобявания на почитаемите мами, а самите питания трябваше да бъдат внимателно парирани от Мурбела:

— Много ли изби от техните? Къде е планетата им? Богата ли е? Навърза ли мнозина тамошни мъжкари на верижката? Премина ли обучение на Гамму?

— Бях на Гамму за третата фаза. Под командването на Хакка.

— О, Хакка! Знам я! Беше ли вече ранен левият й крак, когато я видя?

Аха, още проверяват.

— Десният беше, а аз се намирах до нея, когато стана!

— Да, наистина десният… Сега си спомням. А как бе ранена?

— Изрита един дебелак в задника. Той пък държал остър нож в задния си джоб. Хакка така се ядоса, че го уби на място.

Целият взвод се заля от смях.

— Отиваме при височайшата почитаема мама — каза възрастната.

Значи минах първата проверка.

Но съмненията оставаха:

Защо тази посветена в Хорму носи дреха на враговете ни? И изобщо е доста… странна. Ами да, веднага влезе в тон.

— Преминах през цялото им обучение и те ме приеха.

— Ама че глупаци! Наистина ли?

— Какво, да не се съмнявате в думите ми?

Виж ти, колко лесно се върнах към старата бърза раздразнителност на почитаемите мами.

Възрастната настръхна. Без да губи високомерното изражение на лицето си, тя отправи предупредителен поглед към своя взвод. Всички претеглиха още веднъж думите на Мурбела.

— Да не си станала една от тях? — попита глас зад нея.

— Как да открадна познанията им по друг начин? Трябва да си призная още нещо — бях лична ученичка на тяхната старша света майка!

— Добре ли те подготви? — обади се същият предизвикателен глас отзад.

Мурбела внимателно се огледа, за да види кой пита; оказа се амбициозна на вид персона от средна ръка. Петимна да бъде забелязана и да напредва в службата.

Ето го и края ти, амбициозна никаквице. Малка загуба за вселената.

Бин-джезъритски финт и набелязаната за враг се оказа в опасна близост, внезапно олекнала като перо. Ритник в стил Хорму, лесен за разпознаване. Любопитната бе вече мъртва, когато се строполи на земята.

Обединените способности на бин-джезъритка и почитаема мама представляват опасност, която всички трябва да познавате, за да завиждате на техния притежател.

— Обучи ме превъзходно — отговори Мурбела. — Има ли други въпроси?

— Аха! — обади се възрастната.

— Как те наричат? — попита Мурбела.

— Аз съм старша дама и почитаема мама на Хорму. Името ми е Елпек.

— Благодаря, Елпек. Можеш да се обръщаш към мен с Мурбела.

— За мен е чест. Донесла си ни истинско съкровище.

Мурбела я огледа за миг, но с научената в „Бин Джезърит“ наблюдателност, преди да се усмихне без настроение.

Приемане чрез запознаване с имена! Ей, ти, в червената роба, която показва, че си една от онези влиятелни личности, заобиколили височайшата почитаема мама, знаеш ли кого прие току-що в кръга около себе си?

Взводът още не бе успял да се окопити и следеше с неотклонно внимание всяко нейно действие. Тя го забеляза без особен труд с придобитата си допълнителна чувствителност. Познатата от незапомнени времена „мрежа на старото момиче“ никога не успя да пусне корени в „Бин Джезърит“, но действаше с пълна сила при почитаемите мами. Едновременно тръгналият в съзнанието й поток я забавляваше с неспиращото потвърждение на догадките й. Колко фина и гъвкава бе веригата за предаване на силата и властта: подходящо училище, подходящи приятели, дипломиране и изкачване по първите стъпала на стълбата, като всичко се направлява от роднините, близките и следващите разклонения на системата с необходимите ласкателства и услуги, които пък скрепяват съюзите и сдруженията, включително брачното обвързване. Едновременно движещият се поток й показваше и ямата, в която свършва всичко, но тръгнал веднъж по стълбата, заелият вече някоя ниша не допускаше да бъде обезпокояван от реалното състояние на нещата.

Днес е само за днес — точно така Елпек вижда и мен. Тя не може да разбере каква съм станала, освен че съм явно опасна и евентуално полезна.

Завъртайки се бавно на пета, Мурбела опипа с внимателен поглед взвода на Елпек. Нямаше от обвързаните по оня начин мъже. Прекалено отговорна служба, за да бъде поверена на други освен на доверени дами. Добре.

— А сега, всички ме слушайте внимателно. Ако сте предани към нашето Сестринство, за което ще преценя по представянето ви оттук нататък, ще имате честта да получите онова, което нося със себе си. За мен то е дар, който ще споходи единствено онези, дето го заслужават.

— Височайшата почитаема мама ще остане доволна — отзова се Елпек.

Обаче височайшата почитаема мама не се оказа доволна, когато й представиха Мурбела.

Тя веднага анализира обстановката в кулата. Залезът бе съвсем близо, а трупът на Стреги още не бе вдигнат. Неколцина от специалния екип на Тег също бяха убити — предимно експерти по видеосистемата, предрешени като охрана.

Ние, почитаемите мами, никак не обичаме някой друг да ни шпионира.

Видя, че башарът е още жив и лежи, омотан в шигърова жица и забутан пренебрежително в един от ъглите. И най-голямата изненада — неокованата Одрейди стоеше права недалеч от височайшата почитаема мама. Жест, който трябваше да се тълкува като оскърбление.

Мурбела все още си спомняше, че много пъти бе преживявала подобни сцени, последици от поредната победа на мамите — перчене с телата на неприятелите, оставени със зла умисъл да лежат там, където ги е застигнала смъртта. Щурмът с оръжието, неоставящо кръв след себе си, бе стремителен и смъртоносен заради типичната порочна практика да се убива и след като вече не се налага. Тя с мъка сдържа тръпката, предизвикана от връщането към спомените за смърт в Другите Памети. Всичко се извършваше без предупреждение — войските тръгваха в широки, плътни редици, след които оцелелите от ефекта на доминото оставаха занемели от преживения шок. Почитаемите мами очевидно се наслаждаваха на тази гледка.

Загледана в Мурбела, височайшата почитаема мама каза:

— Това е значи торбата с безочие, която си подготвила.

Одрейди почти се усмихна на сравнението.

Торба с безочие ли?

Една бин-джезъритка ще го приеме без ненавист. Но височайшата сега бе поставена в затруднено положение, защото не можеше да се възползва от оръжието си за безкръвно убиване. Много деликатен баланс на силата. Възбудените разговори между мамите разкриваха затруднението, на което се бяха натъкнали.

Целият им секретен оръжеен арсенал бе изчерпан, защото неподлежащите на презареждане оръжия бяха се превърнали в безполезна вещ след еднократно използване.

Оръжието ни от последния рубеж, което е вече мъртво!

Лошо, свикнала да възприема себе си като върховна инстанция, се бе оказала на съвсем друга арена. Току-що беше узнала за безподобната — и затова страшна лекота, с която Мурбела е убила една от нейните избраници.

Новодошлата претегли с внимателен поглед свитата на височайшата, преценявайки скритите възможности. Нямаше място за съмнение, че присъстващите също го разбраха. Как са били групирани гласовете им?

Едно към едно ли?

Безпокойството на някои личеше, а всички се намираха в състояние на очакване.

Промяна за отслабване на напрежението. Не бе важно кой ще победи, след като потокът на властта продължава да се движи в познатата посока — към тях.

Мурбела наложи на мускулите си режима на изчакване, който бе научила от Дънкан и прокторите. Почувства същия хлад, познат от тренировъчната площадка, когато оглеждаше поредицата от необходими реакции. Веднъж включила се в действие, тя знаеше, че движенията й ще следват пътя, за който я бе подготвила Одрейди с всички мисловни, физически и емоционални съставки.

Първо — с Гласа. Да ги разтърси студена тръпка отвътре.

— Виждам, че преценката ви за „Бин Джезърит“ не струва почти нищо. Толкова горди се чувствате с доводи, които тези жени са чували достатъчно често, така че думите ви предизвикват единствено досада.

Изреченото бе поднесено с разяждащ нервите контрол на гласните струни, който изпълни очите на Логно с оранжеви петънца, но в същото време сякаш я обездвижи.

Мурбела не бе привършила с нея:

— Възприемаш се като могъща и мъдра личност. И то само защото едното качество е свързано с другото и го поражда, така ли? Какъв идиотизъм! Ти си изпечен лъжец, който иска да излъже и себе си.

Тъй като Логно не помръдна от мястото си въпреки атаката, на която бе подложена, стоящите около нея започнаха да се отдръпват встрани, оставяйки й свободно пространство, което сякаш казваше:

Цялата е твоя. Без остатък.

— Умението ти да лъжеш обаче не скрива лъжите — продължи Мурбела, като удостои с презрителен поглед и стоящите зад Логно. — А вие сте се запътили към скорошно изчезване, подобно на доста познати ми от Другите Памети. Проблемът ви е, че сте избрали адски дълго умиране. Неизбежно, но толкова отегчително! Осмеляваш се да се наричаш височайша почитаема мама! — Тя отново се обърна към Логно. — Всичко при теб е като клоака. Без каквото и да е, което да напомня за стил.

Чашата преля. Логно атакува със заслепяващата бързина на разсичащ удар напред с лявото ходило, Мурбела го сграбчи, сякаш улови носен от вятъра лист, и продължи движението, превъртайки нападателката като млатило за вършитба, при което черепът й се превърна в пихтия на пода. Без да спира, направи пирует — левият й крак почти отнесе главата на почитаемата мама, която стоеше отдясно на Логно, а дясната й ръка премаза гърлото на стоящата отляво. Всичко свърши във времето на два сърдечни удара.

Оглеждайки сцената със съвсем леко учестено дишане (за да ви покажа колко е лесно, сестри!), Мурбела почувства силния шок на онова, което не можеше да не се случи. Одрейди лежеше на пода пред Елпек, която очевидно бе изпълнила без колебание очакваното от нея. Прегьнатият врат на старшата майка и отпуснатото и тяло говореха, че е мъртва.

— Направи опит да се намеси — рече Елпек.

Тъй като бе убила света майка, очакваше да получи шумна похвала (сестра, все пак!). Но реакцията на Мурбела бе доста по-различна. Тя коленичи до Одрейди и притисна главата си до нейния труп, оставайки в това положение сякаш цяла вечност.

Оцелелите почитаеми мами размениха неразбиращи погледи, но не се осмелиха да помръднат.

Какво е това?

Истината бе, че изглеждаха като приковани по местата си благодарение на сцената с убийствените умения на новодошлата.

След като преля в себе си скорошното минало на старшата света майка и го прибави към останалото от предишното Споделяне, Мурбела се изправи.

Елпек видя смъртта в очите й и отстъпи крачка назад, преди да направи опит да се защити. Знаеше, че е опитна и опасна, но не и за този демон в черна роба. Нещата приключиха със същата смайваща бързина, сразила Логно и помощниците й, след удар с крак в ларинкса. Възрастната почитаема мама се просна напреко върху мъртвата Одрейди.

Мурбела огледа още веднъж останалите живи, след което сведе за миг очите си към тялото на светата майка.

Дар, в известен смисъл заслугата е и моя. Както и на теб!

Завъртя дълбоко вляво и вдясно главата си, обмисляйки последствията:

Одрейди е мъртва. Да живее старшата света майка! Да живее и височайшата почитаема мама! И нека небесата закрилят всинца ни.

Насочи мислите си към предстоящото за свършване. Последвалите една след друга смърти бяха отворили огромен дълг. Изпита нужда да си поеме дълбоко дъх. Още един Гордиев възел.

— Освободете Тег — разпореди се тя. — Почистете възможно най-бързо тук. Някой да ми донесе подходяща роба!

Заповедите бяха дадени от височайшата почитаема мама, но скочилите да ги изпълнят доловиха присъствието и на Другата в нея.

Онази, която й донесе червена роба с умело изработена украса на дракони от су-камъни, я държеше на почтително разстояние от себе си. Масивна жена с едра кост и квадратно изсечено лице. Жестоки очи.

— Помогни ми — каза Мурбела, а когато жената направи опит да се възползва от моментната близост, за да атакува, беше шумно зашлевена.

— Ще опиташ ли пак?

Този път мина без номера.

— Ставаш първи член на Съвета ми — обяви Мурбела. — Името ти?

— Анжелика, височайша почитаема мамо.

Нали видя! Първа аз се обърнах към теб с пълната ти титла. Възнагради ме.

— За награда ти давам високия пост и те оставям жива.

Подходяща реакция за почитаема мама. И приета като такава. Когато Тег доближи до нея, разтривайки ръцете си, захапани дълбоко от шигъровата жица, някои от почитаемите мами се опитаха да я предупредят:

— Знаеш ли, че този може…

— Сега служи на мен! — прекъсна ги и продължи с подигравателните нотки от гласа на Одрейди. — Не е ли така, Майлс?

Той й отправи мрачна усмивка на възрастен мъж с детско лице и каза:

— Интересни времена, Мурбела.

— Дар обичаше ябълките — рече тя. — Погрижи се да е така, както трябва.

Тег кимна утвърдително. Да я върне обратно в ябълкова градина-гробище. Не че ценните градини на „Бин Джезърит“ щяха да оцелеят дълго в пустинята. Но си струваше някои традиции да продължат, докато все още е възможно.