Домът на Ордена

Айдахо вече мислеше за уменията си на ментат като за подслон и убежище. Мурбела оставаше с него само когато задълженията им го позволяваха — той бе зает с разработването на оръжия, а тя с възстановяването на силите си, привиквайки постепенно към своя нов статут.

Не си позволи да го лъже. Дори не направи опит да твърди пред него, че няма разлика между тях. Самият Дънкан чувстваше обтягането — ластикът бе опънат до краен предел.

— Сестрите ми са били приучвани да не разкриват сърдечните си тайни. Там е опасността, която те съзират в любовните чувства. Опасни интимни обвързвания. Притъпяване на сетивата до краен предел. Не давай никому пръчка, с която да може да те бие.

Мурбела смяташе, че думите й са възстановили усещането му за сигурност, докато той бе разпознал същността, скрита в тях: Бъди свободен! Счупи приковаващите окови!

Напоследък често я наблюдаваше обзета от пристъпи, в които я хвърляха Другите Памети. Откъслечни слова се редуваха през нощта, докато спеше:

„Зависимости… колективна душа… пресечна линия на осъзнаването… Говорещите с риби…“

Тя не се поколеба дори миг дали да разтълкува някои от тях:

— Местата на пресичане ли? Всеки може да почувства свързващите точки и линии при естествените прекъсвания на нещата от живота. Смърти, отклонения, инцидентни паузи посред грандиозни събития, раждания…

— Нима и раждането е прекъсване?

Бяха в неговото легло, дори хронометричното устройство бе притъмняло; разбира се, те не можеха да останат скрити за видеоочите… Други видове енергия подхранваха любопитството на Сестринството.

— Никога ли не си помислял за раждането като за прекъсване. Забавно е за една света майка.

Забавно! Обтягане… обтягане…

За „Бин Джезърит“ Говорещите с риби станаха откритие, посрещнато с акламации. Бяха го подозирали, но Мурбела го потвърди. Демокрацията на Говорещите бе превърната в автокрация на почитаемите мами. Без никакви съмнения.

— Тиранията на малцинството, надянала маската на мнозинство — както казваше Одрейди със силно вълнение в гласа си. — Сриване на демокрацията. Детронирана от собствените си ексцесии или изядена от бюрокрацията.

На Айдахо не бе трудно да чуе Тирана в нейната преценка. Докато историята все пак се колебаеше дали да възприеме модела на повторяемостта, налице бе поне едно потвърждение. Шумно защищавана кауза. На първо място — Законът за държавната служба, замаскиран с лъжата, че той е единственият път за коригиране на ексцесиите на демагози и системите на привилегии. След него идваше струпването на власт по места, недосегаеми за гласоподавателите. И накрая — аристокрацията.

— Може да се окаже, че единствено в „Бин Джезърит“ е било създадено всемогъщото жури на съдебните заседатели — каза Мурбела. — Законотворците недолюбват тези колективни органи, която оспорват и едва ли не се противопоставят на закона. Те могат да игнорират дори и съдията.

Любимата му се разсмя в мрака.

— Аха, веществено доказателство! Че какво друго са доказателствата, ако не онези неща, които ти се позволява да зърнеш? Ето какво се опитва да държи под контрол законът — внимателно манипулираната реалност.

Думи за отклоняване на вниманието му; думи, с които да демонстрира новите си бин-джезъритски сили. А любовните й признания звучаха кухо.

Изрича ги, както ги е запаметила.

Забеляза, че това тревожи Одрейди не по-малко, отколкото плашеше него. Мурбела като че не забелязваше тяхната реакция.

Старшата майка се бе опитала да върне увереността му.

— Всяка нова света майка минава през периода на привикването. Понякога стигат дори до маниакалност. Дънкан, мисли само за новата основа, върху която тя е стъпила!

Нима мога да не мисля точно за това?

— Първи закон на бюрокрацията — изрече Мурбела, обръщайки се сякаш към мрака.

Няма как да ме разсееш, обич моя.

— Разраствай се, докъдето позволява наличната енергия! — Гласът й прозвуча наистина маниакално. Служи си активно с лъжата, че данъците решават всички проблеми. Почитаемите мами разиграват цялото представление! Дори със система за такова обществено осигуряване, което успокоява масите, макар всичко да се стича в собствената им енергийна банка.

— Мурбела!

— Какво има? — Изненадата от острия му тон не бе скрита. Нима не знае, че разговаря със света майка?

— Всичко това ми е познато. Всеки ментат го разбира.

— Да не се опитваш да ме накараш да млъкна? — изречено с ядна нотка.

— Работата ни е да мислим като враговете си… Впрочем ние с теб имаме ли общ враг?

— Дънкан, ти ми се присмиваш.

— Оранжеви ли са още очите ти?

— Мелинджът не го позволява и ти го знаеш.

— „Бин Джезърит“ се нуждае от твоите знания, но трябва да ги култивираш! — Той запали светоглобус и я видя да го наблюдава пламнала от гняв. Не беше неочаквано, както и определено не беше по канона на „Бин Джезърит“.

Хибрид.

Думата заподскача в главата му. Дали наистина не се разчиташе на хибридната мощ? Това ли очакваше Сестринството от Мурбела? Понякога бин-джезъритките изненадват. Откриваш ги зяпнали в лицето ти на неочаквани места в някой коридор; очите им не трепват и лицата им са маскирани по техния си особен начин, зад маските ферментират непривични реакции. Ето къде Тег се бе научил да разчита на неочакваното. Но това пред него? Осени го внезапната мисъл, че в собствените му гърди би могла да отрасне неприязън към Мурбела. Съвсем естествено беше тя да го забележи. Продължаваше да бъде отворен към нея така, както към никого.

— Недей да ме намразваш — не бе доловена никаква молба, ала го заболя от нещо, стаено зад думите.

— Никога няма да го направя. — Съпроводи казаното с изключване на светлината.

Тя се сгуши в него почти по същия начин, както го правеше преди изпитанието с Агонията. Почти. Усещането на разликата го прободе дълбоко.

— Почитаемите мами гледат на „Бин Джезърит“ като на съперници за властта им — рече Мурбела. — Мъжете, следващи сестрите ми, са не толкова фанатици, колкото лишени от свобода на волята заради фаталното им пристрастяване.

— И с нас ли е така?

— Ех и ти, Дънкан!

— Сигурно искаш да кажеш, че мога да намеря същата стока в друг магазин, тъй ли?

Тя предпочете да се престори, че приема думите му като насочени към страховете на почитаемите мами.

— Мнозина биха ги напуснали, ако можеха — извъртя се към него, настояваща за отговор на пламналата си страст. Забравата й го изуми. Това можеше да се окаже последната проява на познатия екстаз от нейна страна.

След него остана да лежи — изтощен.

— Надявам се пак да съм бременна — прошепна тя. — Все още ни трябват нашите бебета.

Трябват ни. На „Бин Джезърит“. Вече не „трябват им“. Той заспа и се намери в оръжейния склад на кораба. В съня му имаше доста неща от актуалната действителност. Не-корабът остана оръжейна работилница, в каквато се бе превърнал. И Одрейди му говореше в сънувания оръжеен склад:

„Дънкан, решението ми бе продиктувано от нуждите на днешния ден. Малка е вероятността ти да изхвърчиш побеснял нанякъде.“

„Твърде отдавна съм ментат, за да го сторя!“

Каква самомнителност звучи в гласа му! От съня е. Сънувам и знам, че сънувам. Защо ли съм в оръжейната с Одрейди? Пред очите му се заизрежда списък на оръжия:

Атомни. (Видя огромни бластерни устройства и смъртоносна пепел.)

Лазестрели. (Безброй различни модели.)

Бактериологични.

Изреждането по списъка бе прекъснато от гласа на старшата майка.

„Можем да приемем, че контрабандистите по навик съсредоточават вниманието си върху дребни неща с висока цена.“

„Су-камъни, разбира се“ — казано с все още подчертана важност. Не, не съм такъв!

„Оръжие на убийци. — поясни тя. — Планове и спецификации за нови разработки.“

„Кражбата на търговски тайни е важно перо за контрабандистите.“ Непоносим съм.

„Винаги са актуални лекарствата и болестите, за които те са предназначени.“

Но къде е? Чувам я, а не мога да я видя.

„Почитаемите мами знаят ли, че нашата планета приютява мерзавци, за които засяването на проблема идва само след като са си осигурили начин за разрешаването му?“

Мерзавци ли? Никога не си служа с тази дума.

„Всичко е относително, Дънкан. Те овъглиха Лампадас и хвърлиха под ножа четири милиона от най-добрите ни хора.“

Той изведнъж се събуди, седна в леглото. Спецификации за нови разработки! Ето: фин детайл на миниатюризирани Холцманови генератори. Не повече от два сантиметра. И много по-евтини! Как ли се е вмъкнало контрабандно в ума ми?

Изхлузи се от леглото без да буди Мурбела и опипом намери някакъв халат. Чу я да сумти, когато отиваше към работната си стая.

Седна пред екрана на командното табло с клавиатурата, направи копие по памет и го огледа внимателно. Отлично. Всичко е на мястото си. Прехвърли изображението към Архивната служба със знак за внимание, насочен към Одрейди и Белонда.

С въздишка се върна обратно на мястото си и огледа още веднъж своя проект. После конструкцията изчезна, заменена със списъка от съня му. Още ли сънувам? Не!

Чувстваше стола и таблото, чуваше и бръмченето на силовото поле. Но и в сънищата може да стане същото.

Списъкът включваше режещи и мушкащи оръжия, включително предназначени за внасяне на отрови или бактерии в плътта на неприятеля.

Ракети.

Питаше се как да спре видението, за да проучи подробностите.

Всичко това го имаш в главата си!

Човешки същества и други животни, създадени и подготвени за нападателни операции, се появиха от списъка пред очите му, закривайки командното табло и течащата картина. Футари ли? Как са стигнали дотук? И какво знам аз за футарите?

Животните бяха заменени от рушители. Оръжия за приглушаване на мисловната дейност или за намеса в самия живот. Рушители! Не, не съм срещал този термин…

Рушителите бяха последвани от „търсачи“ с нулево G, разчетени за удари върху специфични цели. Е, да, тези са ми ясни.

Показаха се експлозиви, включително и за разпръскване на отрови и бактериологични агенти.

Лъжатори — за прожектиране на лъжливи цели. Тег също си бе служил с тях.

Следваха енергатори. От тях имаше личен арсенал — приспособления за засилване на активните възможности на собствените войскови части.

Изведнъж оръжията от списъка бяха заменени от блестящата мрежа, позната заради оная визия с двойката възрастни хора в градината. Гледаха го втренчено. После се чу и гласът на мъжа:

„Престани да ни шпионираш!“

Айдахо сграбчи облегалката на стола и с рязко движение изтегли тялото си напред, но видението изчезна, без той да успее да забележи подробности.

Да шпионира ли?

Видя в съзнанието си остатък от списъка с неразличими надписи и чу замислен мъжки глас:

„Нерядко отбранителните оръжия трябва да притежават характерните белези на нападателните. Понякога обаче простите системи могат да неутрализират и най-унищожителните оръжия.“

Прости системи! Разсмя се на глас.

„Майлс! По дяволите! Къде си? Вече разполагам с имитацията ти на нападателни средства! Надуваеми мамци! Въздух под налягане с изключение на миниатюрния Холцманов генератор и лазестрела.“

Включи всичко за предаване към Архивната служба.

Когато привърши, запита се още веднъж за познатите вече визии. Влияят ли на сънищата му? До какво съм се добрал?

Всяка свободна минута, след като пое поста на учител по оръжейно майсторство на Тег, той използваше за преглеждане на записи от Архивната служба. Не би могло да няма някаква нишка в онези грамади от информация.

Отдели известно време за резонансните проучвания и теорията на тахионите. Да, тахионовата теория бе включена в оригиналния проект на Холцман. Той дори бе назовал своя източник на енергия „Техис“.

Вълнова система, обърнала гръб на ограниченията, наложени от скоростта на светлината. Очевидно светлинната скорост беше пречка за корабите в Огънатото пространство. „Техис“ ли?

— Работи, защото работи — промърмори Айдахо. — Просто вяра. Като при всяка друга религия.

Ментатите прескачаха голяма част от данните, които привидно изглеждаха маловажни. Самият той разполагаше със складова база данни с надпис „Техис“, но продължаваше да я преравя без особен интерес и удовлетворение.

Дори навигаторите от Сдружението признаваха, че не разбират в дълбочина начина, по който водят корабите си през Огънатото пространство. Учените от Икс създадоха машини-копия на способностите на навигаторите, ала и те не можеха да изтълкуват стореното от тях.

„Трябва да се вярва на Холцмановите формули.“

Никой не твърдеше, че е разбрал Холцман. Просто всички ползваха формулите му, понеже функционираха. Като „етера“ при космическото пътуване. Огъваш пространството. В един момент си тук, а в следващия се оказващ отдалечен на безброй парсеци.

Някой си „там отвъд“ е изнамерил друг начин за ползване на Холцмановите теории! Ставаше дума за същинска конкретизация на външен образ, извършена от ментат.

Преследваха го бълнуванията на Мурбела, свързани с Другите Памети, в които бълнувания разпознаваше изначални бин-джезъритски поучения:

Властта привлича податливите на корумпиране. Абсолютната власт привлича абсолютно готовите за това. Ето я опасността от окопалата се бюрокрация за население от поданици. Дори системите на привилегии са за предпочитане заради по-ниските нива на толерантност и възможността за периодично прочистване. Тази осигурила себе си бюрокрация рядко може да бъде засегната, като се изключи насилието. Внимавайте, когато държавните ведомства и военните си подадат ръка!

Едно постижение за почитаемите мами.

Власт заради самата власт… Аристокрация, завъдена и отгледана от сой, със силно нарушено душевно равновесие.

Кои бяха тези хора, дето виждаше от време на време? Достатъчно силни, за да прогонят почитаемите мами. Знаеше го от информацията на конкретизиран външен образ.

За Айдахо това осъзнаване бе силно объркващо. Почитаемите мами — бегълци! Истински варвари и невежи, каквито са били всички скитащи орди още преди вандалите. Движени както от импулса на алчността, така и от всевъзможни други разрушителни сили. „Влачете злато от Рим!“ От техните развлечения бе изцедена и последната капка съзнание и съвест. Смайващото им невежество губеше кураж единствено когато някоя по-изтънчена култура успееше да се прокрадне в…

Внезапно той разбра какво прави Одрейди.

О, сили на преизподнята! Колко крехък план!

Притисна очите си с длани и се насили да не изкрещи от мъка. Нека мислят, че съм уморен. Зървайки плана на старшата света майка, вече знаеше, че ще изгуби Мурбела независимо от начина, по който това щеше да стане…