„Помислиш ли да вземеш твърдост от своята вяра в ръцете си, идва мигът, в който може да бъдеш сразен. Бъди предпазлив. Отдавай дължимото на изненадите. Когато създаваме нещо, винаги се включват в действие и други сили.“


Даруи Одрейди

— Движи се възможно най-внимателно — предупреди го Шийена.

Според Айдахо не бе нужно да му го напомнят, но все пак изпита приятно чувство.

Присъствието на почитаеми мами в Дома на Ордена улесни задачата му. Прокторите и останалата охрана на кораба бяха видимо изнервени. Заповедите на Мурбела държаха бившите сестри извън кораба, но всички знаеха, че врагът е тук. Скенерите препредаваха сякаш безкрайния поток от спомагателни лихтери, изсипващи почитаеми мами на космодрума. Мнозинството от новопристигналите изглежда бяха любопитни да разберат нещо повече за стоящия там чудовищен не-кораб, но никой не посмя да наруши нарежданията на височайшата.

— Няма да стане, докато е жива — мърмореше Айдахо всеки път, когато прокторите можеха да го чуят. — Те са известни с убийствата на водачите си; така ги сменят. Колко ли ще издържи Мурбела?

Видеоочите си знаеха работата, извършвайки я вместо него. Той пък бе наясно, че мърморенето му ще бъде разнесено из кораба.

Малко по-късно Шийена го намери в работното помещение и не скри неодобрението си:

— Какво правиш, Дънкан? Защо разстройваш хората?

— Връщай се при червеите си!

— Дънкан!

— Мурбела играе опасна игра! А е единствената преграда между нас и пълната катастрофа.

Вече бе споделил безпокойството си със старшата света майка.

То не бе ново и за наблюдателите-вардияни, но напомнянията от негова страна засилваха раздразнителността на всички, до които стигаха думите му — контролните специалисти от видеосистемата в Архивната служба, охраната на кораба и… останалите.

С изключение на почитаемите мами. Мурбела не бе го допуснала в царството на Белонда.

— По-късно ще има достатъчно време — каза тя.

Шийена пое по своята си писта:

— Дънкан, или спри да подхранваш страховете ни, или ни кажи какво да правим. Ти си ментат. Включи се заради нас.

Да. Големият ментат функционира така, че всички да го видят.

— Разбирам какво се готвите да направите, но то не се отнася до мен. Не мога да напусна Мурбела.

Но мога да бъда отведен.

Бе дошъл редът на Шийена. Тя го остави и отиде да разнесе собствения си вариант на промяната.

Разпръскването е пример за нас.

До вечерта се погрижи за внимателно неутрализиране на светите майки в кораба и му изпрати установения сигнал, че може да пристъпи към следващия етап.

Без да бе сторено съзнателно, Мисионария се включи в подготовката на сцената за възхода на Шийена. Повечето сестри знаеха каква мощ е скрита в нея. Опасна. И тя беше там.

Неизползваната сила напомняше за кукла на ясно видими конци, които никой не държи в ръцете си. Убедително привличаща.

Мога да я накарам да танцува.

Подхранвайки заблудата, той потърси Мурбела.

— Кога ще те видя?

— Дънкан, моля те! — Измъченият й вид не бе скрит дори в предаваното изображение. — Заета съм. Сам знаеш колко е напрегнато. Ще мога да изляза едва след няколко дни.

Почитаемите мами, които служеха за фон на предаваната картина, се намръщиха при странното поведение на своята предводителка. Всяка света майка можеше да го прочете по лицата им.

Защо е омекнала височайшата? Та отсреща е просто някакъв си мъж!

Когато прекъсваше връзката, Айдахо видя онова, което бе показано на всеки монитор из кораба:

„Тя е в опасност! Не го ли разбира?“

Шийена разполагаше с ключа, задействащ контрола върху полета. Мините вече ги нямаше. Никой не би могъл да разруши не-кораба само с подаване на сигнал към скритите експлозиви. Оставаше да се помисли за товара от човешки същества и особено за Тег.

Той ще разбере направения от мен избор. А останалите — равинът с групата му и Сцитал — ще трябва да рискуват заедно с нас.

Не се безпокоеше за футарите, намиращи се в сигурни клетки. Интересни животни, но засега без никакво значение. За миг помисли и за Сцитал. Ситният тлейлаксианец бе неотстъпно наблюдаван от стражата; не сваляха погледи от него, независимо от нападналите ги тревоги.

Легна си изнервен, което бе лесно обяснимо за всеки от наблюдателите-вардияни в Архивната служба.

Драгоценната негова Мурбела е в опасност.

Тя наистина бе застрашена, но сега не можеше да я защити.

Самото ми присъствие е опасно за нея.

Стана в зори и се върна в оръжейния склад, където се бе заел с демонтаж на инсталация за производство на оръжие.

Там го намери и Шийена, помолила го да я придружи до караулното помещение.

Завариха група проктори, които ги поздравиха. Не го изненада водачът им. Гарими. Дънкан бе чул за поведението й на Общия събор. Подозрителна. С притеснен вид. Готова да разиграе собствената си игра. Жена с прекалено сериозно изражение на лицето. Някои казваха, че извънредно рядко се усмихвала.

— Погрижих се за видеоочите в помещението — рече Гарими. — Сега показват как на закуска те питаме нещо във връзка с оръжията.

Айдахо почувства бодване в стомаха. Хората на Бел бързо щяха да забележат имитацията. Особено в изображението на негово подобие.

Гарими реагира на смръщването му:

— Имаме свои хора в Архивната служба.

— Дойдохме тук — каза Шийена, — за да те попитаме дали искаш да си тръгнеш преди бягството ни с този кораб.

Изненадата му не бе престорена.

Да остана ли?

Не беше обмислял подобна възможност. Мурбела не бе вече негова. Връзката им изглеждаше прекъсната завинаги. Тя го отричаше; все още. Но щеше да го приеме веднага, след като поискат да вземе решение, което би го изложило на опасност заради някоя от целите и задачите на „Бин Джезърит“. Засега просто стоеше на дистанция — много по-голяма, отколкото бе нужно.

— Ще се Разпръсквате ли? — запита той, вгледан в Гарими.

— Да. За да спасим онова, което можем. Ще гласуваме с краката, както се е казвало някога. Мурбела погубва „Бин Джезърит“.

Това бе неизреченият досега довод, на който той разчиташе, за да ги спечели на своя страна — несъгласието с играта на Одрейди.

Айдахо пое дълбоко дъх:

— Ще дойда с вас.

— Да не съжаляваш! — предупреди го Гарими.

— Глупаво е… — с думите си сякаш изхвърли навън сдържаната досега мъка.

Гарими не би се изненадала от подобен отговор, даден от някоя сестра. Айдахо обаче я смая; бяха й потребни няколко секунди, за да се върне в обичайното си състояние. Но искрено изреченото от него я убеди.

— Разбира се, че е глупаво. Прощавай. Наистина ли си сигурен, че не искаш да останеш? Дължим ти правото на избор, за да вземеш сам решение.

Бин-джезъритската изисканост към онези, които им служат предано!

— Ще дойда с вас.

Болката, която виждаха по лицето му, бе истинска. Остана и тогава, когато той седна пред командното табло.

Положението, посочено в работната ми характеристика.

Дори не направи опит да прикрива действията си, подавайки кода за изискване на идентифициращите схеми.

Съюзници в Архивната служба.

Схемите се появиха, просветвайки в прожектираното изображение — цветни ленти с повредено звено в системата за управление на полета. Пътят около прекъсването стана видим само след няколко мига проучване, благодарение на предварително проведените наблюдателни операции на ментата.

Преход на множествени величини през сърцевинното тяло!

Айдахо се облегна назад и зачака.

Излитането отзвъня продължително в черепната му кутия като в празно пространство, но спря изведнъж, когато се оказаха достатъчно далеч от повърхността, за да въведат неутралните полета и да се вклинят в Огънатото пространство.

Той се загледа в предаваното изображение. И двамата бяха там — възрастната двойка в познатия градински декор! Видя проблясващата отпред мрежа — мъжът сочеше към нея с доволно усмихващо се окръглено лице. В момента преминаваха през прозрачен слой, разкриващ кръгообразните движения на кораба зад тях. Мрежата стана по-широка, предишните очертаващи я линии се превърнаха в ленти.

Устните на мъжа започнаха да се свиват и разпускат в ритъма на изговарялите без звук думи:

Ние ви очаквахме.

Ръцете на Айдахо се насочиха към командното табло, пръстите му се свиха в просветващото поле към необходимите елементи за контрол на движенията на полета. Нямаше време за любезности. Груба раздяла. За по-малко от секунда се оказа в сърцевинното тяло. А оттам бе съвсем просто да се отърве от цели сегментни участъци. Воденето на кораба бе овладяно напълно. Видя как мрежата започва да изтънява, след което забеляза и изненадата, изписана по лицето на мъжа. Следваха неутралните полета. Айдахо почувства как корабът влетя в Огънатото пространство. Мрежата се наклони и удължи със смалените в перспектива двама наблюдатели, след което съвсем изтъня. Тогава той изтри схемите за звездно запаметяване, заличавайки и собствените си данни в тях.

Мрежата и наблюдателите изчезнаха.

Как съм знаел, че ще бъдат там?

Нямаше друг отговор освен убедеността, изкована в многократните визити.

Шийена не погледна към него, когато я намери в караулното помещение пред временния пулт за управление на полета. Бе привела главата си над пулта и гледаше втрещена. Прожектираното над нея изображение показваше, че вече са излезли от Огънатото пространство. Звездната конфигурация бе съвсем непозната, но Айдахо го очакваше.

Тя се завъртя със седалката и погледна към Гарими, застанала зад нея:

— Загубихме цялата база данни!

Дънкан почука по слепоочието си с показалеца на ръката:

— Не, не сме.

— Ще ни трябват години, за да възстановим само основните параметри! — възрази Шийена. — Какво стана?

— Попаднахме като неразпознаваем кораб в също така неизвестна вселена. Не е ли точно това, което искахме?

Загрузка...