Домът на Ордена

— Прегледала ли си последния запис с видеооко на Айдахо? — залита Белонда.

— По-късно! По-късно!

Одрейди знаеше, че усещането й за глад е дошло в отговор на въпроса на светата майка Белонда, зададен по същество.

Напоследък се чувстваше все по-притеснена от непрестанен натиск. Винаги се бе опитвала да се справя със задълженията си, гледайки на нещата от възможно най-голям ъгъл. Колкото повече се засилваше интересът й към разнообразието, толкова по-широк ставаше обхватът на нейния поглед, както и увереността, че е придобила нова полезна информация. Ползването на сетивата подобряваше тяхната дейност. Дълбоката същност неизменно бе обект на търсещите й интереси. Същността. Подобно на ловуването за храна, която обаче трябваше да утоли силен глад от по-висок порядък.

Дните й се превръщаха в копия на тази сутрин. Добре известна бе привързаността й към персонални посещения и проверки, но стените на работната стая я задържаха. Трябваше да бъде там, където винаги могат да я намерят. И не само да стигнат до нея, но и тя да е в състояние да изпрати необходимите указания или хора.

По дяволите! Ще наваксам пропуснатото време! Длъжна съм!

Защото най-силен натиск оказваше времето.

Шийена бе казала: „Нижат се дни, взети назаем.“

Много поетично! Но без почти никаква полза с оглед на реалните потребности. Трябваше да стигнат до колкото е възможно повече клетки на „Бин Джезърит“, преди да се стовари топорът. Всичко останало минаваше на заден план. Тъканта му бе раздрана и разпратена по места, за които никой в Дома на Ордена не можеше да знае. Понякога Одрейди виждаше поелото в неизвестни посоки като сбор от парцали и късове плат. Те се отдалечаваха в не-корабите със складирани пясъчни твари в трюмовете им, водени от традициите, познанията и паметите на „Бин Джезърит“. Сестринството го бе изживяло веднъж по време на първото Разпръскване, от което обаче не се завърна нито вест, нито кост. И нито една от тях. Нито една. Върнаха се само почитаемите мами. И ако някога те също са били частица от „Бин Джезърит“, сега представляваха жестоко извращение, готово за сляпо самоубийство.

Ще бъдем ли някой ден отново едно цяло?

Одрейди сведе поглед към работата, очакваща я на масата — още и още подборни графици. Кой ще замине и кой ще остане! Нямаше дори миг за почивка, за глътка въздух. От Другите Памети се обади предшественицата й Тараза в обичайния за нея стил „Нали ти казвах!“:

„Нека да видиш какво ми е било на главата.“

А някога се питах дали има място на върха.

Може и да има място най-горе (както обичаше да споделя с послушниците), но рядко остава достатъчно време.

Когато се замисляше за обикновено пасивното не-бин-джезъритско население, намиращо се „ей там, отвъд“, Одрейди се улавяше, че му завижда. На тези хора бе позволено да имат илюзии. Какъв разкош! Можеш да си представяш, че животът продължава вечно, че утрешният ден ще бъде по-добър от днешния, а боговете в небесата те гледат с неизменна загриженост.

Потръпна от неприязън към себе си, загдето си бе позволила подобно отклонение. Незабуленото око е за предпочитане, независимо от видяното.

— Да, прегледах последните записи — отвърна тя и погледна през масата Белонда.

— Има интересни инстинкти — каза светата майка. Одрейди се замисли. Видеоочите, пръснати из целия не-кораб, пропускаха съвсем малко. С всеки ден разбиранията на Съвета за голата Айдахо преминаваха от убеждение към теория. С какво количество спомени от животите на серийния прототип разполагаше настоящият гола?

— У Там възникват съмнения за децата им — каза Белонда. — Дали не притежават някакви опасни дарби?

Изреченото следваше да се очаква. Трите деца, които Мурбела роди на Айдахо в не-кораба, бяха незабавно отнемани от майката. Наблюдаваха грижливо развитието им. Наследили ли са необичайната бързина на ответна реакция, характерна за почитаемите мами? Още бе твърде рано да се каже. Според Мурбела въпросната способност се развиваше едва през пубертета.

Пленената от тях почитаема мама прие отнемането на децата си с ядно примирение. От своя страна Айдахо почти не реагира. Странно. Дали пък нещо не бе спомогнало за наличието у него на по-либерални възгледи за създаването на потомство? Почти като в „Бин Джезърит“?

„Още една размножителна програма на Сестринството“ — подигравателно се усмихваше той.

Одрейди освободи хода на мислите си. Дали „Бин Джезърит“ наистина имаше по този въпрос отношението, което бяха наблюдавали у Айдахо? Сестринството твърдеше, че емоционалните връзки са отломка от миналото, когато са били необходими за оцеляването на човешките същества, но вече са престанали да имат значение за планираното от „Бин Джезърит“.

Инстинкти.

Онези неща, които идват с яйцеклетката и семенната течност. А нерядко — ясно и високо: „Ей, глупчо, родът ти говори!“

Любови… Потомство… Копнежи… Всички тия извънсъзнателни мотиви, които налагат странно поведение. Опасно беше да се набъркваш в подобни неща. Специалистките-наставници по целенасочено размножаване го знаеха добре, дори когато постъпваха по този начин. В Съвета периодично протичаха дебати и винаги се предписваше строго наблюдение на последствията.

— Запознала си се със записите. Няма ли да чуя още нещо в отговор? — гласът на Белонда прозвуча доста жаловито.

Записът, направен с видеооко, който бе предизвикал интерес у нея, засягаше въпросите на Айдахо към Мурбела във връзка с евентуалното пристрастяване към сексуалните похвати на почитаемите мами. Защо? Равнозначните умения у самия него бяха резултат на тлейлаксианската технология, въвела необходимото в клетките му при престоя в аксолотловия резервоар. Въпросните Айдахови умения произтичаха от подсъзнателни действия, сходни с инстинктите, но резултатът не се отличаваше с нищо от постиженията на почитаемите мами — постоянно засилващ се екстаз, водещ до пълно изключване на разума, което неумолимо привързва жертвата си към източника на насладата.

Досега Мурбела бе предоставила само устно описание на своите способности. Очевидно в нея се бе стаил гняв от неприятния факт, че Айдахо я беше подчинил със същите похвати, които тя е била обучавана да прилага.

— Мурбела блокира, когато той постави под въпрос мотивите — каза Белонда.

Да, видях го.

„Можех да те убия, сам го знаеш!“ — бе пояснила майката на децата му.

Видеоокото ги показваше в легло в апартамента й на не-кораба, след като току-що бяха задоволили взаимното си пристрастяване един към друг. Пот блестеше по голата плът. Мурбела лежеше със синя кърпа на челото, а зелените й очи се взираха в следящата я видеотехника. Изглежда бе решила да не отмества погледа си от онези, които я наблюдаваха. Малки оранжеви петънца в очите й.

Гневът се сцеждаше от складирания в тялото й остатъчен заместител на подправката, който ползваха почитаемите мами. Сега бе преминала на мелиндж, но не се забелязваха неблагоприятни ефекти.

Айдахо лежеше до нея с пръсната в безпорядък черна коса около лицето, ярко контрастираща с бялата възглавница, на коя-то бе опрял главата си. Очите му бяха затворени, но клепачите потрепваха. Слабоват. Не се хранеше достатъчно, въпреки съблазнителните ястия, които му изпращаше личният главен готвач на Одрейди. Високо разположените скули бяха изпъкнали. Лицевите очертания май доста се бяха изострили през годините на принудително отделяне.

Одрейди знаеше, че заплахата на Мурбела е подплатена с физическа мощ и умение точно толкова, колкото е фалшива в психологичен план.

Да убие любимия си? Малко вероятно!

Мислите на Белонда се движеха в същото русло: „Какво цели, когато демонстрира бързината на движенията си? Вече сме го виждали.“

— Знае, че я наблюдаваме.

Видеоочите показаха как Мурбела преодоля умората след акта и скочи от леглото. Насочвайки се с бързина, при която движенията се замъгляват (много по-голяма от постиганата някога в „Бин Джезърит“), тя нанесе удар с десния си крак, като го спря само на косъм от главата на Айдахо.

Той отвори очи при първото й движение. Гледаше я без страх, без да трепне.

Какъв ритник! Смъртоносен, ако порази целта. Достатъчно е веднъж да бъде видян, за да плаши винаги. Движенията на Мурбела явно не се командваха от централния дял на кората на главния й мозък. Също като при насекомо, атаката се отключваше от нерви, възпламеняващи мускулната мощ.

— Нали видя! — тя свали крака си и погледна надолу към него. Айдахо се усмихна.

Докато гледаше, Одрейди си припомни, че Сестринството разполага и с трите им деца, все момичета. Експерт-наставничките на размножителния процес бяха направо във възторг. След време светите майки, родени от същото потекло, можеха да разполагат с качествата на почитаемите мами.

След време, което навярно ни липсва.

Все пак Одрейди споделяше възбудата на експерт-размножителките. Каква бързина! Щеше да е истинско чудо, ако се прибави към нервно-мускулната подготовка — бездънните ресурси на прана-бинду#, с които разполагаше Сестринството!

— Направи го заради нас, не за него — отсъди Белонда.

Одрейди не беше толкова сигурна. Мурбела мразеше постоянното наблюдение, на което бе обект, ала с течение на времето привикна някак си с него. Голяма част от действията й очевидно не бяха съобразени с вниманието на хората, намиращи се зад видеоокото. Сегашният запис показа как тя се връща в леглото до Айдахо.

— Ограничих достъпа до записите — изсумтя Белонда, — Някои послушници стават неспокойни.

Одрейди кимна разбиращо. Сексуалното пристрастяване. Въпросният аспект на способностите на почитаемите мами създаваше смущаващи раздвижвания в „Бин Джезърит“, особено сред послушниците. Твърде показателно. Повечето от сестрите в Дома на Ордена знаеха, че светата майка Шийена е единствената сред тях която ползва практически някои от специфичните похвати с явно пренебрежение към всеобщия страх, че подобно поведение би могло да се отрази отрицателно на менталните й способности.

Не трябва да се превръщаме в почитаеми мами! — обичаше да повтаря Бел. — Но Шийена е фактор с немалко значение. Тя ни помага да научим нещо важно за Мурбела.

Един следобед, когато намери пленничката сама и очевидно спокойна в своята квартира в не-кораба, Одрейди взе решение да опита с пряк въпрос:

— Преди Айдахо никой от вас ли не е бил изкушавай да… да се включи в приятно прекарано време, тъй да се каже?

Мурбела се сви с ядна гордост:

— Той ме пипна съвсем случайно!

Със същия гняв реагира на въпросите на Дънкан. Одрейди си го припомни, привеждайки се над работната маса, след което поиска оригиналния запис.

— Виж как се засяга — рече Белонда. — Забрана чрез хипнотичен транс да отговаря на подобни въпроси. Готова съм да заложа името си на авторитет!

— Ще изчезне при Агонията с подправката — подхвърли Одрейди.

— Ако успее да се справи!

— Предполага се, че хипнотичният транс е една от нашите тайни.

Белонда премисли направеното заключение: Никоя сестра, тръгнала с първото Разпръскване, не е успяла да се върне.

С големи букви в съзнанието им бе изписано: „Нима изменниците от «Бин Джезърит» създадоха почитаемите мами?“

Мнозина го предполагаха. Тогава защо тия жени прибягват до сексуалното обвързване на мъжкари? Брътвежите на Мурбела, позоваваща се на историята, не бяха задоволително обяснение. В основата си всичко противоречеше на бин-джезъритското учение.

— Трябва да преминем към обучаване — настоя Белонда. — Смущаващо е, че знаем толкова малко.

Одрейди веднага призна важността на казаното. Колко ли съблазнителна бе примамката? Послушниците се оплакват, че в сънищата си стават почитаеми мами… С пълно право се кахъреше Бел!

Създай или разбуди такива необуздани сили и ела да видиш сложната грамада на фантазиите на плътта. Можеш да водиш цели поколения, хванати за носа на техните щения и обективизираните представи на фантазиите им.

Ето къде се намира ужасната сила, с която са дръзнали да си послужат почитаемите мами.

Очевидно е, че те държат ключа към заслепяващия екстаз и са спечелили половината битка. Простичкият факт, че подобно нещо съществува, бе вече началото на пътя към поражението. Хората на нивото на Мурбела в онова Сестринство може и да не бяха го разбрали, но намиращите се на върха… Възможно ли бе просто да си служат с тази сила, без да държат сметка или поне да подозират нейната пронизваща мощ?

— Ако е така, как са могли нашите първи от Разпръскването да позволят да бъдат подмамени в подобна глуха улица?

Белонда бе вече предложила собствена хипотеза — по време на първото Разпръскване почитаеми мами казват на взети пленнички сред светите майки: „Добре дошла, света майко. Бихме искали да присъстваш на малка демонстрация на нашите сили.“ Полово шоу в качеството на интерлюдия, последвано от демонстрация за бързината на телесните движения на една почитаема мама. Следващата стъпка е прекратяване на обичайните поемания на мелиндж и инжектирането на заместител на адреналинова база, поръсен обилно с хипнонаркотик. Светата майка, въведена в хипнотичен транс, се превръща в сексуално впечатан индивид.

Изброеното дотук, към което се прибавя задължително силно страдание от абстинентния синдром при прекъснат мелиндж (подсказано също от Бел), би могло да накара жертвата да се отрече дори от корените си.

Съдба, помогни ни! Дали всички първоначални почитаеми мами са били свети майки? Готови ли сме да проверим тази хипотеза на свой гръб? Какво можем да научим по въпроса от двойката в не-кораба?

Пред внимателно гледащите очи на Сестринството се намираха още два източника на информация, но ключът към тях предстоеше да бъде открит.

Жена и мъж вече не са само партньори за размножаване, нито пък могат да бъдат един за друг опора и утеха. Прибавено е ново. Залозите са уголемени.

Мурбела каза вещо и то привлече без остатък вниманието на старшата света майка, когато се появи в направения запис, играещ сега по повърхността на масата:

— Ние, почитаемите мами, сами си го търсихме! Не можем да виним никого.

— Чу ли? — попита Белонда.

Одрейди рязко тръсна глава, понеже не искаше нищо да отвлича вниманието й от острата размяна на реплики.

— Не можеш да кажеш същото за мен — възрази Айдахо.

— Излишно извинение — обвини го Мурбела. — Просто си бил подготвен от тлейлаксианците да уловиш в капана първата Впечатка, на която си попаднал!

— И да я убия — внесе поправка Айдахо. — Ето какво са имали предвид.

— Но ти дори не направи опит да ме убиеш. Разбира се, не искам да кажа, че би успял.

— Тогава, когато… — Айдахо прекъсна думите си с неволен поглед към записващите видеоочи.

— Какво щеше да изтърси? — моментално се вклини Белонда. — Трябва да разберем!

Одрейди продължи мълчаливо да наблюдава задържаната двойка. Пленничката — почитаема мама, демонстрира изненадваща проницателност.

— Може би мислиш, че си ме пипнал случайно и без специална подготовка от твоя страна?

— Именно.

— Но в теб виждам нещо друго! Не напредна особено съобразно заложеното. Представи се в определени граници.

Айдахо се вглъби в себе си и очите му леко се замъглиха. Наклони назад глава, изпъвайки гръдните мускули.

Типично изражение на ментат! — прецени Белонда.

Повечето експерти по анализ биха предположили същото, но все пак трябваше да получат потвърждение от страна на самия Айдахо. Ако е ментат, защо да държи събрана в себе си толкова информация?

Заради другите неща, до които е стигнал благодарение на същите способности. Той се бои от нас — и с пълно право.

Мурбела заговори, без да крие подигравателната си усмивка: — Ти импровизира и внесе подобрение в онова, дето тлейлаксианците бяха заложили. В теб има нещо, което никога не допуска оплакване, независимо от обстоятелствата!

— Ето как сама се справя с чувството си за вина — изкоментира Белонда. — Достатъчно е да бъде убедена, че е вярно, така Айдахо не би могъл да я вкара в капана по никакъв начин.

Одрейди сви устни. От прожектираното си личеше, че голата се забавлява.

— Може би същото важи и за нас двете.

— Няма как да обвиниш тлейлаксианците, нито пък аз да укоря почитаемите мами.

Тамалани влезе в работната стая и се отпусна до Белонда в своя стол с биологично саморегулиране.

— Виждам, че и вие се интересувате от същото — тя посочи изображението на двете фигури.

Одрейди изключи прожекционния апарат.

— Направих проверка на нашите аксолотлови резервоари — продължи Тамалани. — Проклетникът Сцитал е задържал жизнено важна информация.

— В първия ни гола няма никакъв дефект, нали? — попита Белонда.

— Нашите от Сук не са открили нищо. Одрейди заговори с внимателно подбран тон:

— Сцитал трябва да запази нещичко, за да може да се пазари. Чудновата бе мисълта и на двете страни: Сцитал плаща на „Бин Джезърит“ за закрила от почитаемите мами и за убежището си в Дома на Ордена. Но всяка проучила добре нещата около него света майка знаеше, че друго движи последния тлейлаксиански Майстор.

Умни са, наистина са умни в „Бин Тлейлакс“. Много повече, отколкото предполагахме. Лепнаха ни петно с аксолотловите си резервоари. Самата дума „резервоар“ е поредната тяхна измама. Представяхме си контейнери с топъл амнионен флуид, като във всеки от тях е събрана сложна машинария, копираща (по фин, дискретен и подлежащ на регулиране начин) функцията на утробата. Резервоарът е налице, добре! Но вижте какво е съдържанието му.

Решението на тлейлаксианците удряше право в целта: ползвай оригинала! Природата го е създавала цяла вечност. Единственото, останало за „Бин Тлейлакс“, бе да добавят собствена регулираща система, свой начин за точно копиране на съдържащата се в клетките информация.

„Езикът на Бога“ — както казваше Сцитал.

На Шейтана бе по-подходящо.

Обратна връзка. Клетката направлява дейността на своята утроба. Впрочем — почти същото, което прави оплодената яйцеклетка. Тлейлаксианците просто бяха усъвършенствали процеса.

Одрейди въздъхна и за миг събра погледите на съдружничките си:

Нима старшата света майка има нови безпокойства?

Откровенията на Сцитал ме тревожат. Каква бе ползата ни от тях. О, колко ни отврати „подправянето“. После се пристъпи към усъвършенствания и рационализации. Те наистина бяха рационално обяснение на нерационални подбуди! Ами ако няма друг начин. Ако точно по този път стигнем до голите, които толкова ни трябват. Може би ще се намерят доброволци. Бяха намерени! Доброволци, и то какви!

— Витаеш в облаците! — измърмори Тамалани, а после погледна към Белонда, решила да каже нещо, но в следващия миг предпочела да не го прави.

Лицето на светата майка Белонда стана меко и ласкаво — чест спътник на мрачните й чувства. Тя изрече малко по-силно от гърлен шепот:

— Твърдо настоявам да елиминираме Айдахо. Колкото до тлейлаксианското чудовище…

— Защо правиш предложение с евфемизъм? — попита Тамалани.

— Да го убием тогава! А тлейлаксианецът да стане обект на всякакъв вид убеждения, които можем…

— Млъкнете и двете! — разпореди се Одрейди.

Тя притисна за малко длани към челото си и се вгледа в еркерния прозорец, зад който се лееше леден дъжд. Службата за метеорологичен контрол продължаваше да трупа нови и нови грешки. Обвиненията към нея бяха излишни, макар хората да не мразят нищо повече от непредсказуемото изкуствено:

„Искаме го, както е в природата!“ Каквото и да е то.

Когато я връхлитаха подобни мисли, Одрейди копнееше за съществуване, граничещо с реда, който тя винаги бе харесвала. Периодични разходки в овощните градини. Обичаше да го прави във всяко годишно време. Спокойна вечер с приятели и размяна на мисли в разговор с онези, към които чувства топлота. Привързаност ли? Да. Старшата майка си позволяваше още повече — обич на съмишленици. Както и хубава храна и напитки, подбрани за подобряване на настроението. Наистина го искаше. Колко добре е, когато всичко е вкусно. А по-късно… Да, по-късно — отоплено легло с мил спътник, чувствителен към нуждите ти така, както и ти към неговите.

Разбира се, повечето от тези неща просто нямаше как да се случат. Отговорности! Каква огромна с изискванията си дума. Как тежи и изгаря.

— Огладнявам — каза Одрейди. — Да поръчам ли да сервират тук обяда?

Белонда и Тамалани я загледаха.

— Едва единайсет и половина е — смутолеви Тамалани.

— Да или не? — настоя Одрейди.

Двете свети майки се спогледаха.

— Както искаш — заяви Белонда.

В „Бин Джезърит“ имаше поговорка (естествено Одрейди я знаеше), че в Сестринството нещата вървят по-гладко, когато стомахът на старшата света майка е доволен. Точно това реши въпроса.

Тя набра по интеркома личната си кухня:

— Дуана, обед за трима. Нещо специално. По твой избор. Когато обедът пристигна, оказа се едно особено предпочитано ястие на Одрейди — телешко месо в огнеупорен съд. Дуана бе показала очевидното си майсторство с подправките, с мъничкото розмарин в телешкото и с непреварения зарзават. Превъзходно. Наслаждаваше се на всяка хапка. Другите две жени работиха упорито през цялото време на храненето: лъжица — уста, лъжица — уста.

Дали пък тук не се намира част от обяснението защо аз съм старша майка, а не те?

Когато извиканата прислужница очисти останките от обеда, Одрейди се върна към един от любимите си въпроси:

— Какво се приказва в учителските стаи и между послушниците?

Не бе забравила своите собствени послушнически дни, когато беше се вслушвала в приказките на всяка възрастна жена в очакване на важни истини, но в повечето случаи научаваше само за незначителни случки със сестра еди коя си или за последните проблеми на проктора хикс. Понякога обаче бариерите падаха и я заливаше поток от важни сведения.

— Твърде много послушници жадуват да поемат с нашето Разпръскване — дрезгаво отговори Тамалани. — Потъващи кораби и плъхове, според мен.

— Напоследък има голям интерес към архивите — рече Белонда. — Сестрите с по-задълбочени познания идват за потвърждение дали една или друга послушница носи генетичния знак на Сиона.

Одрейди прояви интерес към новината. Общата им атреидска предшественица от отминалите във вечността времена на Тирана.

Сиона Ибн Фуад ал-Сейефа Атреидска — бе дарила потомците си със своята способност да остават скрити за търсачи, които виждат в бъдното. Всички разхождащи се свободно из Дома на Ордена имаха тази вродена защита.

— Важен генетичен знак, така ли? — запита Одрейди. — Съмняват ли се, че са предпазвани?

— Търсят сигурен отговор — проскърца Белонда. — А сега мога ли да се върна към Айдахо? Защото той едновременно носи и не носи генетичния знак. Притеснявам се. Явно някои негови клетки не са белязани с маркера на Сиона. Какво са сторили тлейлаксианците?

— Дънкан е запознат с опасността, а и самият той няма самоубийствени забежки — поясни Одрейди.

— Просто не знаем какво представлява! — оплака се Белонда.

— Възможно е да е ментат, а всички добре разбираме какво означава това — добави Тамалани.

— Разбираме и защо държим Мурбела — рече Белонда. — Заради ценната информация в нея. Но Айдахо и Сцитал.

— Достатъчно! — отряза ги Одрейди. — Кучето-вардиянин обикновено лае прекалено дълго!

Белонда реагира меко казано неохотно на думите й. Кучета-вардияни. Възприетото в „Бин Джезърит“ определение на постоянния контрол, за да има сигурност, че не си попаднал в плитки води. Прекалено дразнещо за послушниците, но просто част от живота на светите майки.

В един следобед, когато двете се оказаха сами в стаята със сиви стени за събеседване в не-кораба, Одрейди го бе обяснила на Мурбела. Застанали близо една до друга, почти лице в лице. С пресрещнати погледи. Твърде неофициално и дискретно; с изключение на осведомеността за всички видеоочи около тях.

— Аха, вардияните! — бе възкликнала Одрейди в отговор на въпрос на Мурбела. — Означава, че сме взаимни досадници. Но не прави от факта повече, отколкото е. Рядко стигаме до заяждане. Една дума е достатъчна.

Мурбела, чието овално лице бе изкривено от явно изразено неприязнено чувство, а широко отстоящите й зелени очи горяха, очевидно помисли, че старшата майка говори за обичаен знак или парола, ползвани от сестрите в подобни ситуации.

— Коя дума?

— Която и да е, по дяволите! Всяка подходяща. Нещо като взаимен рефлекс. Едновременно изречено „хайде“, което не ни притеснява излишно. Приемаме го, тъй като ни държи нащрек.

— Ти ще ме вардияниш ли, когато стана света майка?

— Имаме нужда от нашите кучета-вардияни. Без тях щяхме да сме по-слаби.

— Звучи потискащо.

— Не го приемаме по този начин.

— Според мен е противно — тя погледна в просветващите лещи на тавана. — Също като онези скапани видеоочи.

— Мурбела, постарали сме се да се погрижим за себе си. Веднъж станала бин-джезъритка, получаваш грижи и подкрепа през целия си живот.

— Удобно местенце — изрече го с нескрито презрение.

Одрейди заговори меко и с разбиране:

— Не съвсем, но доста по-различно. През целия си живот се натъкваш на предизвикателства. А връщаш на Сестринството дължимото само в границите на възможностите си.

— Кучета-вардияни!

— Винаги се грижим една за друга. Някои от заелите властови постове може да проявяват от време на време авторитарни склонности, дори да започнат да фамилиарничат, но това става само до степен, която е внимателно подбрана в зависимост от изискванията на момента.

— И никога истинска сърдечност или чувствителност, така ли?

— Така казва правилото.

— Може привързаност, но не и обич?

— Вече ти казах правилото.

Одрейди веднага улови недвусмислената реакция по лицето на Мурбела.

Аха, най-после! Ще поискат да се откажа от Дънкан!

— Разбирам, бин-джезъритките не могат да обичат.

Тъга прозвуча в гласа й. Но пленничката все още имаше на какво да се надява.

— Случват се и любови — каза Одрейди, — ала сестрите ми се отнасят към тях като към отклонения.

— Значи, ако правилно съм разбрала, това, което чувствам към Дънкан, е отклонение?

— Да. И сестрите ще направят опит да го отстранят.

— Лечение! Оздравителна терапия за поразения от болест!

— Сестрите считат, че любовта е признак на развала.

— Виждам докъде си я докарала с твоята развала3! Белонда измъкна Одрейди от станалото преди време, сякаш бе следвала пътя, по който се движеха мислите на старшата света майка:

— Въпросната почитаема мама никога няма да ни принадлежи изцяло! — Бел обърса петно от обедния сос в ъгъла на устата си и заключи:

— Губим си времето с опити да я направим една от нас. Поне вече не нарича Мурбела „курва“ — помисли Одрейди. — Има подобрение.