Дукесата

Глава първа

Клер Уилъгби зърна Хари, единадесетия дук на Макарън и веднага се влюби в него — което важеше и за всички други жени в салона. Но онова, което й завъртя главата, не бе невероятната красота на този мъж. Не бяха и неговите рамене, по-широки от дължината на градинската й мотика, или пък гъстата му руса коса и блестящите сини очи. Нито бедрата му — забележително мускулести от яздене на буйни расови коне, които се очертаваха особено добре под яркозеления килт1. Не — не онова, което виждаше, покори сърцето й, а онова, което чуваше.

При гледката на килта и на инкрустираната със сребро чанта, която се полюшваше на хълбока му, на костената дръжка на камата, която стърчеше от дебелия му три четвърти чорап, и на карираната шотландска наметка, закопчана на врата с гербова катарама, тя дочу един самотен мъж да свири на гайда. Чу как вятърът беснее над голата шир на шотландското плато и как тръбят фанфари. Чу топовните гърмежи в Кюлодън и плача на вдовиците, които скърбяха за падналите си мъже. Чу ликуването на победителите и покъртителното безмълвие на победените. Чу въздишката на надеждата, когато Бони принц Чарли се разбунтува срещу англичаните, и отчаяните викове, когато го разбиха. Чу предателството на клана Кембъл и воплите и стоновете на шотландците във вековната им борба с Англия.

Всичко това ехтеше в главата й, когато видя Хари да прекосява помещението — един мъж, потомък на много поколения феодални владетели от рода Макарън. Другите жени съзряха само красавеца, но погледът на Клер стигаше по-далеч и тя видя онова, което чу. Можеше да си представи този рус великан начело на тежка дъбова маса, със сребърна чаша в десницата, лицето му озарено от буйния огън в камината, как зове хората си да го последват. Той беше роден за водач.

Хари видя една миловидна млада американка с едър бюст, която несъмнено беше привлекателна. Но онова, което почти я превръщаше в хубавица, бе изражението на лицето й — неизчерпаемата й способност да се удивлява, будният интерес към всичко и всички. Когато го поглеждаше, той имаше чувството, че е единственият мъж на света, когото си струва да чуеш. Любознателност и интелигентност струяха от големите й кафяви очи, а дребната й фигура се движеше живо и бързо, с целеустременост, каквато рядко се среща сред жените.

Хари все повече харесваше енергичността на Клер. Тя не можеше нито секунда да стои на едно място и искаше да разгледа всяка шотландска забележителност. Организираше излетите, сама избираше менюто в ресторанта, а Хари и приятелите му имаха грижата само да се съберат навреме на уговореното място. Освен това Клер беше забавна и го разсмиваше. Понякога говореше твърде много за шотландската история, но той нямаше нищо против, особено веднъж, когато я трогна до сълзи разказът му за едно сражение, състояло се преди повече от век. Изглежда смяташе стотината паднали мъже за истински герои. Когато говореше за тях, очите й придобиваха замечтан и отнесен израз, докато Хари използваше тези паузи, за да огледа възбуждащите й гърди.

Тя тъкмо спомена, че мъртвият му брат е сред нейните кумири, когато Хари глътна черешовата костилка от коктейла и едва не се задуши с нея. Госпожица Клер, винаги готова за решителни действия, го метна на едно кресло, така че той увисна по корем върху облегалката му, и го заудря толкова енергично между лопатките, че костилката прелетя през целия хол и цопна в супника с пунша.

Това премеждие убеди Хари, че Клер е подходяща за неговата цел. Брамли Хауз се нуждаеше от господарка, която мисли и реагира бързо… и да е богата като Клер, разбира се.

Що се отнася до Клер, тя беше дълбоко впечатлена, че един шотландски дук я удостои с вниманието си. В присъствието на Хари едва дишаше от вълнение. Слушаше го, гледаше го и му се усмихваше. Казваше онова, което той искаше да чуе и правеше всичко, което той, по нейно мнение, очакваше от нея. А когато не бяха заедно, мислеше за него и въздишаше.

Майката на Клер беше възхитена да научи, че дъщеря й се е влюбила в един дук.

— Но той е също така и глава на клана Макарън — допълни Клер, но майка й не отговори нищо.

Някога Арва Уилъгби беше ослепителна красавица, а сега се мъчеше да не забелязва натрупаните тлъстини над и под корсета си. Нямаше да изтърве такава възможност за дъщеря си, която според нея прекалено много висеше над книгите. Арва правеше всичко възможно да обучи Клер на изкуството да си хване мъж.

Преди всичко Арва не позволяваше на младите да се срещат сами. Твърдеше, че интересът на мъжа се поддържал от отсъствието на жената, а не от присъствието й. А след сватбата, според нея, съпрузите е добре да се виждат по-рядко.

— Мамо — отвърна Клер огорчено, — херцогът не е поискал ръката ми, а откъде да знам, дали аз искам да се омъжа за него? Дори не го познавам!

Арва имаше готов отговор на този въпрос:

— Може да си въобразяваш, че като си прочела куп книги, знаеш нещо за живота. Но трябва да ти кажа, че за жените и мъжете не знаеш нищичко.

Клер беше прекалено щастлива, за да си разваля настроението с песимизма на майка си. Тя се усмихна и си помисли за Хари и за неговите прадеди, които са яздели из шотландските планини.

Но мина един месец и Клер започна да изпитва леки съмнения:

— Мамо, струва ми се, че никога не разговарям с Хари както трябва. Той наистина ме изслушва и ми се усмихва, но никога не обелва и дума в отговор. Понякога имам усещането, че Негова светлост дори не знае кой е бил Бони принц Чарли.

— Скъпо мое дете, от какво се оплакваш всъщност? Този младеж изглежда божествено и при това е дук. Какво искаш повече?

— Някой, с когото да разговарям…

— Ха! — прихна Арва. — Разговорите не са най-важното в брака. След една година всичко, което имаш да казваш на мъжа си, ще се изчерпва с молбата да ти подаде маслото на закуска. А при добри слуги дори тази фраза става излишна. Баща ти и аз вече от години не сме разменяли нито дума помежду си и все пак се обичаме страстно.

Клер се втренчи в книгата си.

Арва повдигна брадичката на дъщеря си.

— Знам какво значи да си млада и влюбена. Измъчват те съмнения. Всички сме минали през тях на твоята възраст. Но повярвай ми — няма абсолютно никакво основание за тревога. Твоят млад дук е очарователен, мил и внимателен — погледни само цветята, които ти прати миналата седмица. Този мъж въплъщава всичко, което може да иска една жена. И ако не говори много, още по-добре. Нали току-що каза, че те слуша? Скъпа моя, мъж, който слуша какво казва жената, е истинско съкровище!

Клер почти се усмихна, а Арва взе книгата от ръцете й.

— Само си разваляш очите с това четене. — Тя погледна името на автора. — Кой е този капитан Бейкър?

— Учен и пътешественик. Най-великият, когото светът познава. Изглежда е роднина на дука.

Арва се намръщи, като забеляза блясъка в очите на дъщеря си.

— Знам какво е да мечтаеш. И аз имах мечти, но животът ме научи на някои неща. Бъдещето на една жена зависи единствено от съпруга й. Тези мъже, за които мечтаеш, тези… — Тя се огледа из спалнята на Клер, затрупана с книги — тези изобретатели, художници, писатели и тези пътешественици — това не са мъже, с които можеш да живееш. Има мъже за живеене и мъже за… Е, това ще разбереш, когато се омъжиш. Не му е времето сега да те просвещавам и вярвам, че твоят Хари притежава достатъчно опит, за да прояви необходимото разбиране към теб.

Клер нямаше представа за какво говори майка й, но темата не й допадаше.

— Искам да обичам съпруга си.

— Естествено е да искаш това. И ти обичаш Хари, нали? Възможно ли е да не го обича човек?

Клер си представи Хари в неговия килт, със сините му като езера очи.

Арва се усмихна на дъщеря си.

— А какво ли е да си дукеса, Клер? Изпълняват желанията ти преди още да са ти хрумнали. Всички онези писателчета, художници… пътешественици ще бъдат в краката ти. Как биха могли да откажат поканата на една дукеса? Ще имаш голяма свобода, Клер — свободата да правиш всичко, каквото искаш и когато искаш. — Усмивката върху лицето на Арва помръкна. — А нека не забравяме и завещанието на твоя дядо. За баща ти и за мен — младият Хари е добре дошъл като зет и ако се омъжиш за него, ще получиш своя дял от наследството… — Арва се усмихна отново. — Не искам да те заплашвам, скъпа — постъпи според волята си, но при това не забравяй и по-малката си сестра.

С тези думи Арва излезе величествено и остави Клер сама. Е, тя нямаше кой знае колко високо мнение за майка си — жена с недостатъчно образование и малко ум в главата. Но понякога Арва почти плашеше Клер.

Момичето остави настрана книгата на капитан Бейкър и приглади роклята си. За какво да се тревожи? Хари, дукът на Макарън, беше божествен мъж и тя го обичаше. Както току-що беше казала майка й: та как да не обичаш мъж като Хари? В него нямаше нищо фалшиво. Ако трябваше жена да сътвори идеалния мъж, тя би направила Хари.

Клер се засмя високо. Напразно си блъскаше главата. Тя го обичаше и навярно щеше да стане дукеса. Беше най-щастливото момиче на света.

В неделя двамата излязоха сами с лодката, гребаха заедно до един остров насред езерото и Хари й помогна да слезе. Клер седеше изправена върху карираното одеяло, скръстила ръце в скута си, докато той лежеше до нея в тревата. Хари носеше старомодна ленена риза с широки ръкави. Изглеждаше захабена от пране, платът й беше добил жълтеникав цвят. Около врата ризата се завързваше с шнур, който Хари беше разхлабил, така че се виждаше гладката кожа на гърдите му. Носеше зелен килт — но не онзи, яркозеления, с който беше тогава в салона, а друг — вече протрит и избледнял от дълго носене. При своите движения той никога не се съобразяваше с факта, че е с пола. Сядаше разкрачен в креслото и се мяташе на коня с типичната за него енергична безгрижност. Носеше се слух, че една млада дама припаднала, когато облеченият в килт млад дук обяздвал пред нея коня си. Сега той лежеше в тревата, разпрострял полата около себе си, пристегнат в кръста с широк колан, и гледаше Клер.

— Много ми харесвате, знаете ли?

Сърцето на Клер туптеше лудо. Не знаеше дали обичаше този мъж, или я омайваше само ослепителната му външност, както твърдеше Маймунката, по-малката й сестра. Но факт беше, че Хари предизвикваше странни неща у нея.

— Аз… аз също ви харесвам — каза тя.

— Питах се дали бихте искала да се омъжите за мен.

Клер се обърна стреснато към него. Беше очаквала този миг, но все пак й подейства като шок. В това състояние не можеше да мисли ясно и нито една дума не й идваше на езика.

— Знам, че искам много от вас — продължи Хари. — Притежавам няколко грозни стари замъка, сред които и една отвратителна къща на име Брамли, която някой ден ще рухне и ще ни затрупа. Имам и куп други проблеми. Но вие наистина ми харесвате.

Клер беше дошла на себе си и се опитваше да разхлаби спазъма в гърлото си. Искаше най-напред да си възвърне самообладанието, преди да отговори. Когато не беше с Хари, я връхлитаха съмнения дали си подхождат един на друг, но тези съмнения заглъхваха, щом го погледнеше. Тогава виждаше само него и чуваше в себе си звуците на гайдите.

Тя се позабави, защото не искаше да оставя впечатлението, че се натрапва да стане негова жена. Докато разглеждаше силните му крака, си помисли, че е готова да изкачи боса снежни планини, само и само да се омъжи за този млад бог и да стане шотландска дукеса.

— Много ли е стара вашата къща? — попита тя и с усилие потисна кикота си.

Хари отметна глава назад и изложи лице на топлите слънчеви лъчи: Имаше дълги и гъсти мигли.

— Не знам точно кога е построена. През дванадесети или тринадесети век. Приблизително по това време.

— Замък ли е?

— Била е някога. Една част от нея е рухнала, толкова е стара, но един от прадедите ми е градил около тази постройка.

Мина време, докато тя разбра какво имаше пред вид.

— Някой е строил фасада около тази част? Твърдите, че във вашата къща се крие замък?

— Ммм — това беше всичко, което той отвърна.

Клер се увлече от фантазията си. Представи си как родът е живял векове наред в един и същи дом. Помисли си за това колко богата е историята на тази къща.

— Много ли е голяма Брамли?

Той зарови глава в тревата и се разсмя така, че за миг сърцето на Клер спря да тупти.

— Още не съм я разгледал цялата.

Една къща, която беше толкова голяма, че дори нейният собственик познаваше само част от нея — това надхвърляше дори нейната представа.

— Да — прошепна тя. — Да, ще се омъжа за вас.

Клер не можеше повече да се сдържа. Тя скочи от одеялото, и като придържаше с две ръце роклята си, се завъртя в кръг. Той прихна, защото Клер му напомняше за самонадеяна лисица. Затова му и харесваха толкова много американските момичета: те казваха каквото мислеха и не се свеняха да следват импулсите си.

— Ще ви бъда най-добрата дукеса на света — каза Клер, когато отново седна на мястото си. — Ще видите. О, Господи, убедена съм, че животът на една дукеса е невероятно интересен.

Той не каза нито дума повече и вдигна бавно широката си длан, за да я сложи върху тила й и да притегли лицето й. През живота си Клер още не беше целувала мъж и при никакви обстоятелства не искаше да го разочарова. Опита се да последва неговия пример и да прави това, което искаше от нея, но когато я притегли към себе си и привлече тялото й върху своето, тя извърна глава. Наложи се да употреби малко сила, докато се освободи от него. Когато най-сетне отново седна върху карираното одеяло, беше останала без дъх. С крайчеца на очите си забеляза дяволитото му изражение.

— Започвам да чакам с нетърпение края на ергенския си живот — каза той и се подпря отново на лакти.

Поседяха известно време мълчаливо, докато Клер се стараеше да се успокои. Преди малко се беше случило нещо странно: когато Хари я целуваше, беше престанала да чува звуците на гайдите.

— Трябва да дойдеш в Брамли Хол и да се запознаеш с майка ми — каза той. — Сега е ловен сезон и може да е малко шумно, когато се стреля. Ще живееш в Брамли при моето семейство и след известно време ще се венчаем.

— Да — беше всичко, което успя да отговори Клер.

После дълго не размениха нито дума — тя вече беше разбрала, че Хари не е много приказлив. Седяха така в мълчаливо съгласие, докато Хари каза, че е време да се връщат вкъщи. Когато й помагаше да се качи в лодката, я целуна отново по устата, този път нежно и сладко, и после я откара на брега. Клер му се усмихна и си помисли за бъдещето, което я очаква в Шотландия.

Сетне настъпиха седмиците на приготовленията. Майката на Клер беше на седмото небе от щастие от новината, че дъщеря й е приела предложението на Хари и от предстоящия престой в Брамли, където щеше да се запознае с дукесата. Клер искаше да прекарва по цял ден с Хари, но Арва имаше други планове.

— Щом като се омъжиш за него, ще бъдете заедно повече, отколкото искаш. Повярвай ми, от един мъж, щом ти стане съпруг, ще трябва да изтърпиш повече неща, отколкото ще ти хареса — твърдеше за кой ли път майка й.

Клер обаче не се поддаваше на нейния цинизъм и се виждаше с годеника си непрекъснато, макар и не насаме. Четиримата приятели на Хари я придружаваха, когато си избираше венчалния пръстен — един голям син диамант, заобиколен от смарагди — и тя знаеше, че Хари щеше страшно да й липсва, когато пресечеше Ламанша заедно със своите родители и сестра си, за да попълни новия си грандиозен гардероб от магазина на господин Уърт.

След първата проба в парижкия моден салон на Уърт Клер се прибра в хотелския апартамент. Не беше като знаменития „Риц“, но майка й твърдеше, че тук отсядали действително изисканите хора. Но килимът беше изтъркан, тапицерията на едно кресло скъсана и от тавана висеше паяжина. Клер знаеше, че, притиснати от нуждата, се налага да живеят в такива хотели и че заради майка си трябваше да приеме малката й лъжа, че това тук действително е едно изискано място.

— Сбогом, скъпа — каза Джордж, баща й, на своята напълняла жена.

Клер знаеше къде отива той, тъй като го беше видяла скришом да вади една банкнота от хиляда франка от малката кутийка, над която трепереше майка й. Щеше да потърси хиподрума и да заложи парите на надбягвания, както винаги правеше. Клер намръщено свали ръкавиците си и ги хвърли върху прашната маса.

Майка й ги вдигна веднага.

— Не се отнасяй небрежно към тези скъпи неща. Други няма да получиш, докато не се омъжиш.

— Ако се омъжи въобще — отбеляза четиринадесетгодишната сестра на Клер Сара Ан, повече известна с прякора Маймунката, която тъкмо ровеше трескаво в кутията с накитите на Клер.

Изморена и раздразнена от многочасовата проба, при която, цялата в карфици, трябваше постепенно да се върти пред огледалото, Клер хлопна капака на кутията под носа й.

Маймунката само се изсмя.

— Ще се омъжа за човек, който ще ме носи на ръце. Ще прави всичко, което поискам. И ще бъде много, много богат.

Няма да се омъжа за беден мъж, дори да има най-прекрасните бедра.

— Ти ще се омъжиш за мъжа, когото аз ти избера — каза Арва, улови за ухото по-малката си дъщеря и я извлече от стаята. Клер само вдигна рамене — знаеше добре, че майка й в действителност никога нямаше да накаже обожаваната си дъщеря, независимо от постъпките й. Само за броени минути хитрото дете щеше да си изпроси бонбони и разрешение за някоя досега строго забранявана разходка.

Клер пристъпи към прозореца и се загледа в дърветата на малкия парк пред хотела. Листата започваха да жълтеят в предчувствие на есента и тя си помисли за своя дом в Ню Йорк. Както Париж, така и Лондон се отличаваха много от Ню Йорк — европейските градове бяха далеч по-спокойни. Помисли си за деветнадесетте години на своя живот, който прекара в Ню Йорк, и за летните ваканции в прохладния Мейн. Досега беше смятала безгрижното си съществуване за разбиращо се от само себе си и вярваше, че никога няма да се промени. Бе свикнала да целува баща си по бузата на сбогуване, когато той ги оставяше, за да изчезне с яхтата си в морето, да тръгне на продължаващ със седмици лов или с месеци да преследва мечките гризли и вълците в пущинаците на Дивия запад.

Бе свикнала с тона на майка си, когато даваше указания на кохортата слуги в техния огромен дом на Пето авеню, докато украсяваше за кой ли път салоните за гости. После Клер обичаше да постои за миг зад вратата и да погледа безбройните орхидеи, окичващи камините и таваните, преди да тръгне за библиотеката или музея.

Повечето време родителите не се грижеха за двете си дъщери, защото смятаха, че те се намират в добри ръце при гувернантките. Но Клер и Маймунката скоро откриха колко е лесно подкупването на възпитателките и затова най-често си живееха както им хрумне. Маймунката обичаше компаниите като майка си и беше първа, когато Арва даваше тържество. Гостите винаги оставаха в захлас от нея, защото беше толкова забавна.

Клер, напротив, избягваше компаниите. Предпочиташе да се промъкне в някоя библиотека или музей и да побъбри с хора, които бяха специалисти в различни области на науката. Майка й съвсем не гледаше с добро око на навика на Клер да покани на чай престарял професор, който преподаваше някакъв съмнителен дял на историята. Арва постоянно правеше снизходителни забележки колко парчета сладкиш поглъщат тези кльощави дребни мъже, докато изпият чая си.

— Харесвам интелигентните хора — беше й казала Клер.

Но Арва и Джордж бяха прекалено заети, за да полагат грижи за дъщерите си, докато техният счетоводител един прекрасен ден не проведе с тях онзи ужасен разговор. Сетне, така се стори на Клер, животът им се преобрази за една нощ.

Изневиделица изчезна къщата на Пето авеню, а къщата в Мейн и яхтата на баща й бяха продадени на търг. Тяхното състояние и стил на живот просто се стопиха във въздуха.

Сега от Клер зависеше да създаде ново положение на семейството. Ако се омъжеше за Хари и станеше дукеса, всичко щеше да бъде както преди. Родителите й щяха да вземат онова, за което копнееха с цялата си душа, и по-малката й сестра щеше да получи шанса да оплете в мрежата си богат мъж, който да я носи на ръце.

Докато надничаше от прозореца, Клер се усмихна. За нея случилото се в Ню Йорк беше ужасно, но Хари облекчаваше значително задачата й. Вярна излезе поговорката, че е еднакво лесно да се влюбиш както в беден, така и в богат мъж. Положително не й беше никак трудно да се влюби в един дук.

На третия ден от престоя им в Париж пристигнаха книгите, които Клер беше поръчала още в Лондон. Четеше между пробите и чуваше само с половин ухо непрестанните напомняния и въпроси на майка си.

— Ще ти се покланят ли, когато станеш дукеса? А на мен като майка на дукесата? Как ще се обръщат хората към мен? С Ваша светлост може би?

Много скоро Клер се отказа да й обяснява разликата между висшата аристокрация и членовете на кралското семейство и душата я заболя, когато й обясни, че като майка на дукесата тя няма да получи титла.

Във всички книги се споменаваше семейството на Хари, рода Монтгомъри. В тях прочете колко е старо това семейство и че шотландският му клон, кланът Макарън, поне веднъж е бил предвождан от жена. В началото на петнадесети век един мъж от рода Монтгомъри станал зет в клана Макарън, а после още монгомъровци се оженили за макаръновски жени и приели името Макарън, докато накрая монтгомъровци станали почти самостоятелен клан в рамките на семейството. През 1671 година Чарлз Втори им дал в ленно владение едно херцогство. В книгите много се спекулираше с причините, подтикнали краля към тази стъпка. Някои автори бяха на мнение, че това станало заради дълголетна вярна служба, но се разправяше и клюката, че главата на клана Макарън по онова време изразил готовността си да се ожени за една много грозна и много опърничава жена, която, изглежда, била несъща сестра на краля.

Нямаше значение по какви причини кланът бил въздигнат в херцогски сан: тогава много се спорело какво име да носи семейството в бъдеще. Да се нарича ли и занапред семейство Макарън, а пък херцогството да се казва Монтгомъри, или точно обратното? Изглежда тогава решили този въпрос с хвърлянето на монета. И така днес Хари беше дук Макарън, но името му гласеше Хенри Джеймс Чарлз Албърт Монтгомъри.

През тези парижки дни на Клер понякога й се струваше, че ще рухне под бремето на ежедневните проби, приготовления и приеми, които майка й организираше, но отново и огнево черпеше сили от мисълта, че в края на тази суетня я очакваше Брамли.

Въпреки изтощението нощем често не я ловеше сън и тогава четеше книгите за семейството на Хари и романите на сър Уолтър Скот, в които писателят възхваляваше красотата на шотландските планини и смелостта на техните обитатели. Когато сетне затваряше очи, Клер сънуваше мочурища и армии от войни, които до един бяха красиви като Хари.

Когато Клер и семейството й се завърнаха в Англия, Хари я чакаше с нетърпение. Той я придружи до своята кола с херцогския герб на вратичката и обясни с господарски тон на нейните родители и сестра й, че ще пътува сам с нея до Лондон. Клер едва не се разплака от радост. Когато се качи в каретата, забеляза, че Хари бе украсил вътрешността й с червени рози. Взе чашата с шампанско, която той й подаде и му се усмихна. Ненадейно й се прииска да я целуне. Прииска й се да я вземе в обятията си и да я освободи от всичките съмнения, които още я измъчваха.

Но Хари не я докосна.

— Липсваше ми — каза той усмихнато. — Мислеше ли за мен?

— Непрестанно — отвърна тя.

— И какво прави през цялото това време в Париж?

— Купувах дрехи и четох. А ти?

Хари й се усмихна над чашата си. Нямаше да й разправи какво е правил, тъй като в такъв случай щеше да се наложи да изброява върволицата любовници и актриси, с които беше убивал времето, и няколкото коня, за които беше прахосал прекалено много пари. Но тъй като щеше да се ожени за приказно богата наследница, загубите нямаха никакво значение.

— Мислих за теб — отговори той и сърцето на Клер се разтуптя от начина, по който го каза.

За да възвърне самообладанието си, тя погледна през прозореца.

— На майка ми няма да й хареса, че съм насаме с теб.

— Убеден съм, че майка ти ще позволи всичко, стига дъщеря й да се омъжи за дук.

Клер го изгледа смаяна.

— Ще се омъжа за теб, защото те обичам, а не защото си дук.

— Така ли? — отвърна той усмихнато. Когато се усмихваше както сега, всичко друго на света изчезваше за Клер. — А какво стана с историята, за която непрекъснато разправяше? И с онова място, Кюл ли беше, или Кал…

— … Кюлодън ли? Но там се е…

— Да, да, състояла се е велика битка. — Той се наведе, взе дланта й и започна да си играе с пръстите й. — Когато мисля за женитбата, ми хрумват по-различни неща от големите битки. Нали няма да ми изнасяш всеки ден лекции по история, като се оженим?

Пръстите му обгръщала лакътя й. Само съвсем тънкият плат ги отделяше от кожата й.

— Вече се радвам, че ще спя в едно легло с теб — каза той много тихо.

Клер притаи дъх, когато се наклони към нея. Знаеше, че не бива да му позволява такива волности, на нали в края на краищата скоро щяха да се оженят. Благодарение на многото книги, които беше изчела — най-вече на забранените книги — тя имаше приблизителна представа какво щеше да се случи след сватбената церемония.

Когато устните на Хари се допряха до нейните, тя престана да мисли. Ако каретата не беше спряла ненадейно, Клер не би могла да каже какво още щеше да се случи, но когато слезе, на челото й се беше образувала отвесна бръчка. Искаше й се да обича Хари също толкова много, когато я докосваше, както в онези мигове, в които само го съзерцаваше или мислеше за него.

През следващите две седмици майка й я натовари с толкова работа, че повече не получи възможност да бъде насаме с Хари или да мисли на спокойствие за него.

В края на тези две седмици Хари пристигна в наетата от семейството на Клер градска къща, за да й съобщи, че напуска Лондон и заминава преди нея за Шотландия. Клер искаше да научи още хиляди неща за семейството му и какво се очаква от нея като годеница, но не успя да попита нищичко, защото по време на тази кратка среща майка й не й даде думата. На тръгване Хари целуна ръката на Клер и изчезна. Тя с мъка удържа сълзите си. Щеше да мине цяла седмица, докато го види отново и едва щеше да дочака началото на своя нов живот.