Дукесата

Глава двадесет и втора

Клер плака цяла нощ. Щеше да спи до обяд ако Хари не беше дошъл в стаята й. Тъй като кракът на госпожица Роджърс беше още гипсиран, макар и без да е счупен, Клер беше оставена сама на себе си. Дори Маймунката, която иначе често идваше, този ден бе изчезнала. Вероятно беше с Ниса, Тревилиън и Оман, помисли си Клер огорчена. Метна възглавницата върху главата си и се опита отново да заспи.

В десет часа от полусънното й състояние я изтръгна силно чукане на вратата, но тя не помръдна. Не искаше да вижда никого.

Но вратата се отвори и влезе Хари. В едната си ръка държеше букет цветя, а в другата — кожена чанта.

Появата на красивия млад мъж не развълнува Клер. Дори не се помръдна, само го погледна с безразличие.

Хари я изчака малко, после остави нещата до леглото и дръпна завесите. Клер примижа замаяна. Дори не си направи труд да скрие голотата си.

Хари седна на стола до леглото и я загледа. Не беше трудно да се види, че дълго е плакала.

— Идвам да ти се извиня — каза той.

Клер махна с ръка. Отвори уста, да каже нещо, но ненадейно очите й се напълниха със сълзи и гласът й изневери.

Хари искаше да й подаде носна кърпа, но онази, която лежеше на масичката, беше вече мокра. Отиде до шкафа и взе припряно да отваря чекмеджетата, докато откри камара чисти кърпички. Даде й половин дузина и Клер изсекна носа си шумно.

— Дойдох да ти се извиня — започна Хари отново, а когато Клер понечи да каже нещо, вдигна ръка. Скръсти ръце зад гърба си и закрачи напред-назад из стаята. — Мисля, че преди да отпътувам за Единбург, не те бях оценил както трябва. Клер, любима, искам да съм искрен с теб. Мама ме изпрати в Лондон, за да те ухажвам. Чула за богатството ти, а представи си само прогнилия покрив, многото роднини, които трябва да изхранваме и… с една дума, на нас ни трябваха парите. — Той спря и я погледна. — Не беше нужно много, за да те завладея.

Клер изхлипа при тези думи. В действителност тя беше лесна плячка. Влюбваше се във всеки мъж, с който се запознаеше. Хари седна отново до леглото и взе ръката й.

— Отначало те ухажвах заради парите ти, но после се влюбих в теб.

Клер се разплака още по-силно, а Хари целуна върховете на пръстите й.

— Бях ти страшно сърдит, когато миналата седмица заминах за Единбург. Разбрах, че ловът не ти доставя никакво удоволствие и че идваш с мен само защото… Не можех да разбера защо. Ти мразеше лова. Изглеждаше толкова нещастна и толкова… мокра, когато се прибирахме вечер.

Хари й се усмихна.

— Знаеш ли къде прекарах последните четири дни?

Клер поклати глава и отново изхлипа. Не знаеше дали Тревилиън й е казал истината.

Хари се усмихна още по-широко.

— Разделих се с любовницата си.

Клер вдигна глава и го погледна.

— Да — потвърди Хари. — Толкова много ти се разсърдих, че реших да прекарам няколко дни при една жена, която е почтена, вярна и не ме мами. Когато пристигнах в Единбург, веднага отидох при Оливия и й разказах всичко за теб. — Хари се засмя добродушно. — Надявах се, че Ливи ще ме прегърне и ще се съгласи с мен, че си ужасна жена — но знаеш ли какво направи тя?

Клер поклати глава.

— Само се разсмя. Направо се заливаше в смях. Отначало толкова се ядосах, че за малко да си тръгна, но после Ливи ми каза: „Тя сигурно много те обича.“

Клер разтвори недоумяващо очи.

— Да, точно така каза — жена, която може да издържи цели дни на стрелбището с теб под дъжда, при това наистина те обича. — Той въздъхна. — Ливи никога не е идвала на лов с мен. Няма значение. Тя каза, че ако като теб имала достатъчно пари, за да си купи всеки мъж на света, не би киснала в дъжда дори заради Уелския принц.

— Сигурно е мила жена — промърмори Клер.

— Наистина е мила. Ще ти хареса. Имам предвид, ако се запознаеш с нея, но ми се струва, че няма да поискаш. — Той млъкна за миг и я погледна. — Клер, защо си плакала?

Сълзите отново протекоха по бузите й. Хари се изправи и застана до тайната врата.

— Заради Тревилиън, нали?

Клер мълчеше, а Хари я погледна през рамо. Тя за пръв път виждаше това хубаво лице сгърчено от гняв.

— Няма нужда да ми отговаряш. Всички жени ставаха негови жертви. Където и да се появи — жените полудяват по него. И биха дали всичко, за да живеят с него. — Той заби нос в пода. — Ти също ли ще тръгнеш с него?

— Аз… едва ли.

Хари я погледна язвително.

— Но с радост би тръгнала, нали?

Клер не знаеше какво да му отговори. Наистина ли искаше Тревилиън? Той бе толкова циничен. Зад гърба му имаше твърде много приключения. Би ли живяла с мъж, така самостоятелен и затворен като него?

Хари забеляза, че се бореше със себе си, взе отново дланите й и ги покри с целувки.

— Клер, дай ми още една възможност. Няма да искам да идваш на лов с мен. Знам добре, че не съм привлекателен като Тревилиън, но мога да ти предложа някои неща, които той не може.

Хари взе кожената чанта.

— Погледни това тук. Докато бях в Единбург, платих всички дългове на майка ти. Тя беше поръчала камара дрехи за теб. Наложи се да продам една картина на Гейнсбъроу, за да покрия дълговете. Една от най-ценните ни картини, но ти заслужаваше тази жертва.

— А това тук — наредих на моите адвокати да внесат в банката пари на името на сестра ти, които ще се управляват от настойник. Направих и ново завещание. Според него след сватбата ни сестра ти ще наследи едно от моите имения, заедно с всички приходи от него.

Клер взе документите, но буквите заиграха пред очите й.

— Разгледай и този документ. Това е договор, който ограничава разноските на твоите родители. Те ще получават рента. Ще бъдат добре осигурени, докато съм твой съпруг, но няма да могат да посягат на капитала ти.

Той си пое дълбоко дъх и й подаде друг документ:

— А пък това тук ограничава моите разходи. Когато се оженим, ти ще получиш контрола над всичките си пари. Сама ще решаваш как да се изразходват. Можеш да правиш каквото си искаш с къщите на селяните. Знам добре, че моите селяни ти легнаха на сърцето. Превърни Брамли в американско стопанство, ако щеш.

Той сложи последния документ на скута й.

— Клер, обичам те. Знам, че не съм като Тревилиън. Че никога не мога да ти предложа неговите преживявания и подвизи. Но мога да осигуря на тебе и на семейството ти спокойно бъдеще. Мога да им предложа дом. Тук нищо няма да им липсва. И към теб ще бъда толкова добър, колкото мога, Клер.

Тя седеше в голямото легло и разглеждаше документите. Това е, което искам, помисли си. Искаше любов и сигурност за себе си и за близките си, а тук и двете се предлагаха в излишък.

Хари й подаде букета. Беше от жълти рози, любимите й цветя. Наведе се и я целуна по мократа буза.

— Клер, не съм толкова интересен колкото Тревилиън, не съм толкова начетен и толкова героичен. В живата си не съм постигнал много и съм видял и преживял само делнични неща, но си мисля, че мога да твърдя за себе си, че ще бъда по-добър съпруг за теб от него. Аз съм много по-уравновесен. — Той се усмихна. — Смея да твърдя, че с мен ще живееш по-леко. — Той целуна отново ръката й. — Ще ми дадеш ли още един шанс? Този път няма да го проигравам така лекомислено.

Клер се усмихна едва забележимо. Знаеше добре, че всъщност нямаше избор. Не можеше да остави на произвола на съдбата семейството си. Не можеше да избяга с Тревилиън. Той самият й беше казал, че един ден ще го намрази, когато научи, че Маймунката и родителите й са на улицата. Това не биваше да се случва.

— Разбира се, че ще се омъжа за теб — прошепна тя. — Но трябва да ти се изповядам, че аз…

Хари сложи пръст на устните й.

— Не искам да знам какво се е случило между теб и Тревилиън. Може би и двамата трябва да забравим какво е станало през тези последни четири дни. Не биваше да те оставям сама. Не биваше да ти се сърдя. За всичко съм виновен аз. Ще поема пълната отговорност за последствията.

От тези думи сълзите на Клер потекоха отново. Тя не заслужаваше толкова добър мъж. Той беше направил всичко, което му беше по силите, за да й достави радост, а тя седеше тук и плачеше, защото трябваше да се омъжи за него.

— Сега ще те оставя сама, за да се преоблечеш. Наредих да ни сервират обяда в библиотеката. От сега нататък библиотеката е твоя. Можеш да ходиш там, когато си поискаш.

Той отново я целуна по бузата.

— Моля те, обядвай с мен.

Тя притисна носната кърпа към очи те си и кимна. Хари се изправи и тръгна към вратата.

— Радвам се, че ще бъдем заедно.

Щом излезе от коридора, Хари се отправи към покоите на майка си. Когато влезе в гостната й, лицето му беше загубило мекотата си.

— Е? — попита Юджени.

— Направих всичко, което искаше от мен.

— Показа ли й всичките документи?

— Да, показах й ги всичките.

Юджени вдигна очи към най-малкия си син.

— Не ме гледай така, Хари. Измислих всичко това само заради теб. — За пръв път през живота си тя срещна студенина в очите на любимия си син. Беше свикнала да вижда този израз по лицата на другите си деца, но Хари досега винаги я гледаше с любов.

— И ти ще изпълниш своята част от сделката, нали? — попита той.

— Разбира се. А сега, скъпи, остани да обядваш с мен. Наредих да приготвят сьомга, любимото ти ядене.

Хари се поколеба, но после каза:

— Не. Струва ми се, че не искам да обядвам с теб. Поканил съм Клер. — Обърна се и я остави сама.

Клер прекара деня с Хари. Но не беше забавна компаньонка. Постоянно поглеждаше през прозореца, надявайки да зърне Тревилиън. Насилваше се да покаже интерес, когато Хари й разправяше за пътуването до Единбург. Колко голяма обаче беше разликата между неговия начин да разказва и историите на Тревилиън!

Наложи си да не ги сравнява постоянно. Не беше честно да сравнява обикновен човек като Хари с прочута по целия свят личност като капитан Бейкър.

Хари се пресегна през масата и взе ръката й.

— Напразно чакаш Тревилиън да дойде при теб. Той не е човек, който се интересува от чувствата на другите.

— Но той каза, че ме обича. — Клер заплака от отчаяние.

Хари се облегна назад и тя почувства, че го е наранила дълбоко.

— Каза ли го? — попита Хари с тих глас. — Не знам някога да е казвал на друг такова нещо.

Клер сведе очи и се опита скришом да изтрие сълзите си. Мислеше само за Тревилиън. Ако я обичаше — защо тогава не идваше при нея? Как можеше да я остави на друг мъж? Дали не беше с Ниса? Нима вече я беше заменил с друга жена?

След вечеря Клер беше токова изтощена, че едва се дотътри до стаята си и се съблече. Но щом си легна, се оказа, че не можа да заспи. Лежеше неподвижно и се взираше в балдахина.

Когато портретът на стената се размърда, тя скочи като ужилена.

— Уили! — извика с надежда. Той беше дошъл при нея.

Но беше Маймунката. Клер клюмна и се върна умърлушена към леглото си.

— Късно е, защо не спиш — каза тя повече по навик, отколкото от искрена загриженост.

За нейно неудоволствие Маймунката се покатери при нея в леглото и я прегърна силно.

— Какво пак става? — прошепна тя. — Вече не разбирам нищо.

Клер не можеше да повярва, че малката й сестра е толкова ласкава.

— Ще се омъжа за Хари — каза Клер. Не искаше да лъже детето.

— Но ти обичаш Тревилиън и той те обича.

Клер си пое дълбоко дъх.

— Бракът невинаги е само любов. Понякога трябва да вземат предвид и други неща.

— Намекваш за мен, нали? Ще се омъжиш за Хари, за да получиш парите и да не остана бедна.

— Що за абсурдна мисъл. Просто Хари е много привлекателен мъж. Съгласих се да се омъжа за него, защото го обичам. Сигурна съм, че ще заживеем прекрасно. Искам да поправя тази къща, да въведа някои съвременни удобства. Ще видиш, че ще ти хареса. Ти обичаш тази къща и обитателите й, нали?

Сара Ан си пое дълбоко дъх.

— Аз обичам теб. И Тревилиън, Ниса също. — И Хари, си помисли тя, но не го каза. Откакто се беше върнал, Хари изглежда почти толкова нещастен, колкото Клер. Сара Ан знаеше, че и двамата си налагат този брак. Но защо? Тъкмо това не разбираше.

— И откога? Мислих, че мразиш Ниса. Понякога тя дрънка ужасни неща за другите.

— Но не ги мисли сериозно. Тя е… не знам точно, но я харесвам, защото е щастлива. Не познавам много щастливи хора.

— Аз съм щастлива — увери я Клер.

— Не, не си. Ти не си щастлива, Тревилиън също не е. И Хари е потиснат. Не ми харесва вече тук. Искам да се върна в къщи. Искам в Ню Йорк.

Клер погали сестра си по главата.

— Вече нямаме дом в Ню Йорк — каза тя тихо. — Нито пък яхта или къщичката в полето. Всичко, което имаме, са милионите, които няма да получим, докато не се омъжа.

— Не съм сигурна, че искам тези пари. Ти трябва да се омъжиш за Тревилиън.

Клер се усмихна насила.

— И какво — да се махна оттук и да живея в някоя колиба? Искаш ли да те взема със себе си? Ще ядеш само кокосови орехи и повече няма да видиш хубава рокля?

— Тревилиън е много беден, така ли?

— Не знам — каза Клер тъжно. — Той никога не ми е разказвал нищо за себе си. Изобщо нищо не знам за него.

— Но затова пък знаеш всичко за Хари.

Клер въздъхна.

— Боя се, че си права. Не мисля, че Хари е особено сложна личност.

— Вече нищо не разбирам — каза Маймунката. — Мислех си, че разбирам всичко, но сега всичко се обърка.

— Просто си поумняла. Защо не затвориш очи и не поспиш малко?

Сара Ан се притисна по-силно към сестра си и затвори очи. Но и тя спа толкова малко, колкото и Клер.